Въздушната война над Ирак ’91


ПРЕДИСТОРИЯ

Войната през 1991 година в Ирак (операция „Внезапен Гръм“, част от операция „Пустинна Буря“) бележи нов етап в развитието на съвременните конфликти. Събитията се развиват в момент, в който СССР се разпада, а двуполюсния модел в Близкия Изток се пренарежда. През 1979 ислямистката революция и аятолах Хомейни донасят на близкоизточната сцена нов тип управление, отделно от геополитическите лагери на Москва и Вашингтон. До този момент диктаторските републики и монархии в региона нямат реална алтернатива, а ислямистките движения са използвани единствено за постигане на конкретни цели. Монархиите и републиките осигуряват на партньорите си в двата лагера видимо безкраен поток от нефт и огромен се пазар. Новото управление в Иран е своеобразен „трети лагер“ и макар да е персийска държава, този модел има почва и в арабските страни, което разклаща американските и съветските интереси. Година след революцията Саддам Хюсеин напада Иран и започва дългата и кървава ирано-иракска война.  Това е и единствения случай в студената война, в който и Москва, и Вашингтон подкрепят и Ирак, и Иран. Огромната подкрепа за Саддам произтича от гъвкавата му политика, според която се поддържат добри отношение с двете велики сили, а подкрепата за Иран е малка – заложено е и на „по-малко вероятния“ изход.  Основни военни доставчици на Ирак стават СССР и Франция, а малко американска техника е продадена на Иран за освобождаване на заложници (виж аферата Иран-Контра). Конфликта завършва без победител, а икономиките на двете страни са в разруха. За Ирак огромен проблем става и петролното свръх-производство на Кувейт, което задушава допълнително положението на страната. Под фалшифицирани обвинения иракската републиканска гвардия нахлува в Кувейт и превзема страната за 2 дена. Като една от най-богатите на петрол страни в света, арабската монархия е от изключително стратегическо значение за САЩ. Вероятността Саудитска Арабия (най-големия световен производител на петрол) да бъде следващата мишена на Саддам Хюсеин е твърде висока и американците се подготвят за мащабна военна намеса. Това съвпада и с краха на СССР – Москва не е в състояние да окаже каквато и да е помощ на своя съюзник. Ирак се изправя сам срещу международна коалиция от 30 държави, начело със САЩ, Саудитска Арабия и Великобритания.

ВЪЗДУШНАТА ВОЙНА

започва на 17-и Януари, 1991 (два дена след изтичането на ултиматума на ООН за изтегляне от Кувейт) в 02:39 часа местно време с атака на хеликоптери АХ-64 Апачи от щатската армия. В началото на войната Ирак разполага със стотици съвременни изтребители и притежава шестия по големина въздушен флот в света. Авиопарка включва (всички без Мираж са съветски) :

  • Мираж Ф1 (френски)
  • МиГ-21
  • МиГ-23
  • МиГ-25
  • МиГ-29
  • Су-7 (и 17)
  • Су-20
  • Су-22
  • Су-24
  • Су-25

За защита на своето въздушно пространство Ирак разполага с разнообразен арсенал от съветски ПВО-системи – конвенционални оръдия и ракети земя-въздух :

Зенитни оръдия (всички са съветско производство)

  • 130мм оръдия
  • 100мм оръдия (съветското КС-19 и други)
  • 85мм оръдия
  • 57мм (АЗП  С-60 и ЗСУ-57 2СП)
  • множество различни модели 37мм, 23мм и 14.5мм автоматични зенитни оръдия и платформи, между които и ЗУ-23-2

Ирак разполага и с богат арсенал от ЗРК (зенитно-ракетни комплекси) и ПЗРК (преносими) за защита на въздушното си пространство.

Ракетите земя-въздух (всички без последните три са съветски) :

  • С-75 Двина (СА-2 Гайдлайн по класификация на НАТО)
  • С-125 Нева (СА-3 Гоа по класификация на НАТО)
  • 2К-12 Куб (СА-6 Гейнфъл по класификация на НАТО)
  • 9К-33 Оса (СА-8 Геко по класификация на НАТО)
  • 9K31 Стрела-1 (СА-9 Гаскин по класификация на НАТО)
  • 9K35 Стрела-10 (СА-13 Гоуфър по класификация на НАТО)
  • 9К32 Cтрела-2 (СА-7 Грейл по класификация на НАТО)
  • 9К34 Стрела-3 (СА-14 Гремлин по класификация на НАТО)
  • 9K38 Игла (СА-16 Гимлет по класификация на НАТО)
  • Роланд-2 (френско-германски ЗРК)
  • Кротал ЕДИР/ИЧДЕ (френско-корейски ЗРК)
  • Аспиде  Mk1/Mk2 (италиански ЗРК)

КОАЛИЦИЯТА

Международната коалиция разполага с 350 изтребителя за завоюване на въздушно превъзходство :

  • Ф-15 Ийгъл
  • Ф-14 Томкат
  • Панавиа Торнадо АДВ
  • Мираж-2000Ц

Освен тях коалицията разполага и с над 500 многоцелеви изтребители, ударни и щурмови самолети, самолети за радио и електронна борба, между които :

  • Ф-16А и Ц
  • Ф/А-18 Хорнет А, Ц и Д
  • А-10 Фъндърболт 2
  • Хариер АВ-8Б
  • А-6 Интрудер
  • Ф-111 Аардварк
  • ЕФ-111А Рейвън
  • Ф-117 Найтхоук
  • Ф-4Г Уайлд Уийзъл
  • Ф-15Е Страйк Ийгъл

Не би могло да има съмнение, че техническото и численното превъзходство е било на страната на коалицията, но е погрешно схващането, че Ирак е била беззащитна държава. По време на войната Ирак разполага с една от най-големите армии и ВВС в света, а над страната действа един от най-гъстите ПВО-чадъри с разнообразни оръдия и ракети. Именно те нанасят най-големи поражения на западните съюзници (виж най-долу). Дълго време след войната се поддържа тезата, че нито един коалиционен изтребител не е свален от иракски самолет във въздушен бой. Този мит е развенчан след проучвания на военни експерти, както и след признание на британското правителство след 12 години (през 2003, виж най-долу).

.

БОМБАРДИРОВКИ

Над Ирак коалиционните самолети извършват над 100,000 мисии и пускат над 80 хиляди тона бомби по време на въздушната кампания (1 месец и 1 седмица или 1.23 месеца). Сравнение с Втората световна война (кампаниите от 1940 до 1945 над Европа и съответно 1942-1945 над Япония), Корейската война (1950-1953), Виетнамска война (за активния период 1965-1973) :

..

КОАЛИЦИОННИТЕ УСПЕХИ

По време на цялата война коалиционните самолети успяват да свалят 8 хеликоптера/тренировъчни/транспортни самолети и 34 вражески изтребителя в пряк въздушен двубой. Оцветените в жълто в таблицата са хеликоптери/транспортни и учебни самолети и не влизат в общата бройка (34) на свалените във въздушен бой машини, но влизат в общата бройка за свалени машини от коалиционната авиация (42).

..
31 от общо 34 въздушни победи в Ирак са на Ф-15, а свалените от „Орела“ самолети и съответно използваните оръжия са :
..

Смята се, че един щатски Ф-16 сваля един иракски МиГ-29. В таблицата не са дадени непотвърдените коалиционни победи, с които общия брой се увеличил от 34 на 52.

Ф-15 е самолет на 34 години и е на въоръжение в американските, израелските, саудитските и японските ВВС. В служба на първите три държави Ф-15 сваля точно 100 самолета и няма нито една загуба във въздушен бой.
63% от всички победи на Ф-15 са при службата му в Израелските ВВС. Израелските победи са само и единствено срещу сирийските ВВС, като са отбелязани 15 по време на единичните сблъсъци от 1979 до 1981, 42 през Ливанската Война през 1982 и по две през съответно 1985, 1989 и 2001.

.

ИРАКСКИТЕ УСПЕХИ

По време на Пустинна Буря иракчаните свалят общо 40 коалиционни самолета. 10 от тях със зенитна артилерия, 28 с ЗРК (радарно и ИЧ-насочване). Иракската авиация сваля 2 коалиционни самолета. Списък със свалените самолети :

..

МИТЪТ Е РАЗБИТ

На последно място, но не и по-важност е редно да споменем свалените от иракската авиация коалиционни самолети. Дълго време американската и британската пропаганда поддържат тезата, че нито един техен самолет не е свален от ираски изтребител през войната. Иракската пропагандна пък твърди, че е свалила десетки американски изтребители. Истината е винаги е в средата :

  • На 17-ти Януари пилотът на МиГ-25 Зуахир Дауд сваля Ф/А-18Ц Хорнет от американските ВМС с пилот Майкъл Спийчър. Въздушната победа е осъществена с ракета Р-40РД.
  • На 19-ти Януари иракският пилот на МиГ-29 Джамийл Сайхуд сваля британски Панавиа Торнадо с ракета въздух-въздух Р-60МК, за което британското правителство признава чак през 2003 година. Това е една от трите въздушни победи на МиГ-29 в цялата му история (още един еритрейски сваля МиГ-21, а един съветски – афганистански Су-22).
  • Още 4 американски самолета (3 броя Ф-111 Аардварк и 1 Б-52) са поразени от пилотите Хусам и Кундаир Хиджаб съответно с МиГ-23 и МиГ-29 (ракети Р-24Т, Р-60МК и Р-27), но не са сваление, поради което е спорно дали трябва да се причислят към „въздушните победи“.

Виж още в блога :
Златна Стража 2010 – българо-американско въздушно учение


Статистика за въздушната война в Европа през Втората световна война :

Производство на едноместни изтребители във Великобритания и Германия от 1939 до 1943

Наличност на едноместни изтребители в кралските ВВС и Луфтвафе от Юли до Декември, 1940

Турция – нова Османска империя или следващият член на ЕС?


ПРЕДИСТОРИЯ – От векове насам въпросът дали Турция е европейска или азиатска държава никога не е имал еднозначен отговор. Ако до 19-ти век Османската империя е водила самостоятелна политика като силен играч на европейската (и световната) сцена, то залеза на султаната го поставя по-близо до Европа. Огромната мюсюлманска армия се превръща от най-голямата заплаха за Австро-Унгария в буфер между Европа и Руската империя. По време на Кримската Война турската армия с помощта на французи, англичани, германци и италианци се изправя срещу войниците на цар Николай Първи. През Първата световна война страната е сред губещите, но след нея националистите успяват да свалят султана, слагайки край на Османската Империя. От встъпването в длъжност през 1923 година на първия президент на република Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, страната е подложена на силна модернизация, а Исляма е заменен с яростно светски национализъм (кемализъм). Московския договор от 1921 сближава СССР и младата турска република, а приятелството им остава чак до 1945 година. През 30-те години обаче „заплахата от западните страни” изглежда все по-далечна за управниците в новата столица Анкара и отношенията с европейските държави са нормализирани. Макар страната да е ухажвана от големите европейски сили през войната 1939-1945, тя успява да запази неутралитет. Едва през Февруари, 1945, когато поражението на Германия е било на хоризонта, Анкара официално обявява война на Берлин, печелейки дипломатически и политически дивиденти, без да дава никакви жертви. Това е и една от причините Турция да се оказва от „западната страна” на Желязната завеса, макар географски да е на изток от социалистическа България. До края на студената война, а и след това Анкара поддържа строг анти-комунистически курс, светския национализъм отдалечава страната от арабските и мюсюлманските държави. Периодът е белязан и от изключително добри отношения със западните страни и Израел, а като втората най-голяма армия в НАТО Турция е важен стратегически партньор на Вашингтон. Но днес почти вековната про-западна ориентация на страната е поставено под въпрос.

Има още

Сомалия – пирати и полицаи


Сомалийските пирати са редовен участник в новинарските емисии, но рядко се навлиза дълбоко в проблематиката. Международната общност е предриеала мерки, но дали са достатъчни?

БРЕГОВЕТЕ НА СОМАЛИЯ са патрулирани от кораби на НАТО от операцията Океански Щит, военноморските сили на Европейския Съйюз EUNAVFOR от операция Атланта, кораби от CTF (Combined Task Force) 151 организирани от САЩ и в момента под британско командване. Участват също и руски, китайски и индийски сили по силата на Шангайското споразумение за сътрудничество. Множество държави действат автономно, извън шапката на международни мисии.

СКОРОСТТА е най-важният фактор при подобен тип мисии. Макар да има атаки, чиято продължителност е над час, повечето свършват за 10-15 минути. Болшинството от нарамените с анти-пиратската мисия кораби са фрегати, корвети и разрушители. В класическия си вид тези лодки не са предназначение за подобен тип действия, тъй като проблемът в този си вид е сравнително млад.
Много от корабите разполагат с по един или два хеликоптера, с които да са в състояние за бързи реакции и притичване на помощ.
Както и във всички конфликти на 20-ти и 21-ви век водещо място взема информацията и разузнаването. В арсенала на общите усилия влизат множество самолети за морски патрул и разузнаване (т.нар. MPRA) :
о

  • САЩ участват с разузнавателни самолети Р-3С
  • Германските ВМС участват също с Р-3С
  • ВВС на Франция участват с бизнес-джета Фалкон 50
  • Френската военноморска авиация (Аеоронавал) участва с разузнавателните Breguet Atlantique II
  • Японските ВВС участват с позиционирани в Джибути разузнавателни Р-3
  • Американските ВМС участват със безпилотните разузнавателни Scan Eagle

В анти-пиратските действия участват Австралия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Корея (Южна), Малайзия, Пакистан, Португалия, Русия, Сингапур, САЩ, Тайланд, Турция, Франция, Холандия, Швеция, Япония и други.

.
НАРАСТВАЩИЯ НАТИСК от международните сили прави пиратите все по-опасни и изобретателни, които са се научили вече често да променят тактиката си. До скоро повечето атаки се извършваха в късния следобяд, когато малкия ъгъл, под който падат слънчевите лъчи прави засичането на пиратските лодки по-трудно. Идвайки от крайбрежието си и движещи се на изток към корабите това осигурява добър естествен камуфлаж. Рано сутрин също са се правели много атака, тъй като от брега са издухвани прах и пясък, които прикриват цялото крайбрежие.
Но от една-две години се извършват и атаки през нощта, тъй като много от „печалбите“ са инвестирани в очила за нощно виждане, навигаторна апаратура и др. Сред тактическите похвати на пиратите влизат и пускането на фалшиви сигнали за тревога за примамка, прикриване за трафикантски лодки (като бежанците се използват за жив щит) и др.

Пиратските лодки се боядисват в съответните нюанси на бяло и синьо за камуфлаж. Използват се предимно тесни и дълги лодки, които са по-трудни за визуално откриване, а и позволява да се „крият“ между вълните. Дървените лодки и тези от фибростъкло също се предпочитат, тъй като е почти невъзможно да бъдат засечени (заразлика от металните). За повечето атаки се използват минимум 2 лодки (а често от 6 до 8), които разсичат водата с над 26 възела (~48км/ч), което е пределната скорост на най-бързите търговски кораби в права отсечка. При ранно предупреждаване някои кораби успяват да се измъкнат чрез агресивно маневриране при високи скорости. Но това не винаги е възможно :

Има още

Българската следа в зората на авиацията


Митът, че първата въздушна бомбардировка в света е извършена от български летци по време на Балканската Война (бомбардировката над Одрин) е един от най-разпространените национални митове, който рядко бива поставян под съмнение. Както при инженерните изобретения, така и във военното дело няколко държави претендират да са първи. В действителност съществуват неоспорими доказателства, които оборват този български мит. На лице са други, според които даже официалната версия за събитията не отговаря на истината. Основни източници за тази статия са „Въздушна мощ“ на Димитър Недялков, издавана от Министерство на Отбраната и списание „Военноисторически сборник“.

23 Октомври 1911 – рано сутринта капитан Пиаца излита със самолет Блерио XI (в книгата на Д. Недялков е посочен Блерио IX поради техническа грешка, не XI). За първи път самолет е използват за постигане на военна цел – разузнаване. Това е първия боен/военен полет в света (по време на итало-османската война в северна Африка). Разузнаването не причинява пряка вреда на врага, поради което мисията се окачествява единствено като военна от някои автори (не бойна).

1 Ноември 1911 младши лейтенант Гавоти  извършва за първи път в историята въздушна бомбардировка, хвърляйки 4 ръчни гранати от самолета си. Зачита се за първия случай на използване на самолет за бойна (не само военна) цел.

24 Януари 1912 – отново капитан Пиаца осъществява за първи път в историята разузнаване с въздушно фотографиране.

4 Март 1912 отново младши лейтенант Гавоти осъщестявав първите в историята нощен разузнавателен полет и нощтна бомбардировка.

13 Август 1912 – първия полет от български пилот (поручик Симеон Петров).

16 Октомври 1912 – Поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първия боен полет на българската авиация, в който е извършено разузнаване и са „хвърлени няколко ръчни гранати“.  Същия ден военният балон София-1 осигурява действията на българската артилерия – първия в историята пример за съвместно използване на въздухоплавателни и авиационни средства едновременно във военни действия. Във всеки учебник по история това се споменава и като първата бомбардировка в света. Не само, че това не е първата бомбардировка в историята, но най-вероятно по време на този полет Милков и Таракчиев изобщо не са пускали гранати. Според Д. Тангълов в специализираната литература полета на двамата изобщо не е свързван с бомбардировка до 1940 година, а единствено с разузнаване. Но на 16. 10. 1912 все пак са използвани едновременно самолет и балон за военна цел (разузнаване) в синхрон с артилерията, която е прецедент в световната история. Позовавайки архивни документи авторът обаче открива, че първата бомбардировка на българската авиация е извършена един ден по-късно :

17 Октомври 1912 – италианският пилот-доброволец в Българската Армия Джовани Сабели и българския наблюдател В. Златаров извършват първата бомбардировка от самолет в българската (не световната) история. Тяхното име остава забравено, а днес най-често гореспоменатите Милков и Таракчиев са назовавани погрешно като първите български бомбардировчици.

17 Октомври 1912 – поручик Христо Топракчиев и руският летец Т. Ефимов поотделно летят с аероплани „Блерио“ и за първи път във военната история разпръскват листовки над противника. За обикновения войник това е бил голям психологически удар – самото действие е било демонстрация на надмощие.

19 Октомври 1912 – по време на боен полет самолетът „Блерио” на поручик Топракчиев се запалва – той става първата и единствена жертва на българската авиация във войната.

30 Октомври 1912 – на самолет, пилотиран от подпоручик Ст. Калинов, като наблюдател се издига първата участвала в боен полет жена – Райна Касабова. По време на полета отново са пуснати листовки над турските войници, целящи да сломят бойния им дух.

12 Ноември 1912 – се осъществява първият групов боен полет. Четири самолета, пилотирани от поручиците Р. Милков, Н. Богданов, Ст. Калинов и руснака Н. Костин летят заедно към одринската гара Караагач, хитро появявайки се над целта от различни посоки.

26 Януари 1913 – поручик П. Попкръстев и Дж. Сабели извършват боен полет над Мраморно море и за първи път в световната история бомбардират противников кораб в открито море, хвърляйки бомби над плаващия броненосец „Хайредин Барбароса“

15 Март 1913 – пилот от второ аеропланно отделение е преследван от турски аероплан, което е първата среща на вражески самолети в историята.

Загинали пилоти в служба на отечеството :

  • 1912-1913 – по време Балканска война загива 1 български летец
  • 1915-1918 – по време на Първа световна война загиват 7 български летци
  • 1943-1944 – по време на англо-американските бомбардировки загиват 31 български летци
  • 1944 – след съветската окупация на България и преврата на 09.09 от комунистическия режим в България са разстреляни 18 български летци
  • 1944-1945 – в края на Втората Световна Война, биейки се срещу нацистка Германия и нейните съюзници загиват 27 български летци
  • 1960-20034 летци загиват в мирно време по време на тревоги и още 4 по време на аварии.

Библиотека


НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА
Библиотеката включва енциклопедии, книги, документи, статии и проучвания на български, руски и английски език. Файловете са в .pdf, .doc или .djvu формат. Моля, при проблеми с тегленето, несъответстващи или несъществуващи връзки напишете коментар. Най-долу ще намерите списък с файловете.

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

 

1 German Tanks of World War Two, Encyclopedia of
2 Weapons of World War II, Encyclopedia of
3 F-16L Sufa in Israeli Air Force Service
4 Перелом в ходе войны – 1942-1943 – Курская Дуга, Сицилия, Япония, Энциклопедия Второй Мировой войны, 2007
5 Heavy Jagdpanzer Development, Production, Operations, W. J. Spielberger
6 Пехотное Оружие Третьего Райха – Часть 3 – Пистолеты-пулеметы
7 Пехотное оружие Третьего Райха – Часть 5 – Противотанковые оржужия Вермахта
8 Пехота Вермахта – Часть 1
9 Пехота Вермахта – Часть 2
10 Пехота Вермахта – Часть 3
11 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 1
12 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 2
13 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 3
14 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 4
15 Славянская броня Гитлера, Барятинский М.
16 Современная бронетанковая техника
17 Танки Блицкрига Pz.I и Pz.II, Барятинский М.Б.
18 Танковые войска Израиля – Часть 1
19 Танковые войска Израиля – Часть 2
20 Уникальная и парадоксальная Военная Техника
21 Ядерное оружие СССР, история
22 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 1
23 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 2
24 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 3
25 Battles, An Encyclopedia of
26 Explosives and Related Items, Encyclopedia of
27 Terrorism, Encyclopedia of
28 U-Boats from 1904 to the Present, Encyclopedia of
29 Wehrmacht. The Illustrated history of the German Army in WWII
30 Газовое и пневматическое оружие
31 Оружие Вермахта
32 Расчет автоматичныи оружия
33 Солдат на Фронте Н8 Солдат Крайсной Амрии
34 Солдат на Фронте Н9 Пехота Крайсной Амрии
35 Солдат на Фронте Н46 Спецназ Израиля 1948-1988
36 Войната на Балканите 1941
37 Западна Тракия и договорът за миръ в Ньойи
38 Урокътъ отъ Добро Поле
39 The Vietnam War Alamanac – Air force statistics
40 US Navy MiG killers
41 History of the VMFA-112
42 Helicopter losses during the Vietnam War
43 The costs of Soviet involvment in Afghanistan
44 Human Capital and the Productivity of Suicide Bombers
45 Saudi publications on hate ideology invade american mosques
46 The role of Islamic Charities in international terrorist recruitmen and financing
47 United States Bureau of Justice Statistics BULLETIN 2008
48 Investigation results on the sinking of ROKS CHEONAN
49 Palestinian School Books report – PMW
50 Warlord, Inc.
51 Weapons File 2003-2004

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

България и танковите сражения около 9-ти Септември, 1944


Статията не обхваща цялостно историята на България и българските бронирани части в периода, а разглежда конкретни моменти през месец Септември, 1944.

Повече информация за бронираната техника, която България използва преди и по време на Втората Световна Война :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

.

ПРЕДИСТОРИЯ
Във втората половина на 1944 изходът на войната отдавна е бил ясен за всички. Немските войски са били притиснати отвсякъде – настъпващите съветски танкови армии от Изток, съюзническите войски идващи от Нормандия, „мекото коремче на Европа” (Италия) е била наполовина окупирано от САЩ и Англия, Африканския фронт е отдавна загубен.
Българските въоръжени сили са участвали активно във войната и пред 9-ти Септември, 1944, основно в отбранителни акции срещу англо-американската авиация. Малко са българите, които не са чували за Димитър Списаревски и неговата самоубийствена мисия. Но българските бронирани формирования не вземат участие преди 09.09.44. В много източници се споменава, че бронираната техника на България е вземала активно участие срещу югославските партизани (България участва в тамошния окупационен корпус на Оста). Това е един от многото случаи в историографията на този период, в който военновременни митове са приемани впоследствие за факт. Обменът на безпристрастна историческа информация информация между българските и западните историци през Студената Война е бил нулев, поради което и гореспоменатия мит е жив и днес. В действителност БА и нейната бронетехника участва активно срещу партизани, но в България, в т.нар. „стари земи” (Южна Добруджа е анексирана от България, но Вардарска Македония и Беломорска Тракия така и не стават част от държавата). В акции срещу партизани участват и полицията и жандармерията. Последните получават лошо име, още тогава са смятани от мнозина за брутални. В известния като „Шестте ястребинчета“ случай жандармеристи екзекутират 6 деца по време на наказателна акция, отговор на партизански действия.
Има още

Японски оръжия от Втората Световна Война


За никого не е тайна, че от големите и значими за войната държави Япония е на последните места по военн-технически прогрес. Японският войник е сред най-зле екипираните, макар Хирохито да е разполагал с милиони фанатични войни, готови да отдадат живота си за Императора и Япония.
Основното пехотно оръжие на японският кашик са били ръчно-заржедащите се пушки от семейството Арисака, използващи 6.5х50СР патрон Арисака, а по-късните представители на семейството – 7.7х58мм Арисака.
Първите две са Тип30 и Тип38, които нямат съществени разлики помежду си. Тип30, на снимката вляво, е приета през 1897 години или 30 години след възобновяването (реставрацията) на Мейджи (Японската Империя). Тя е и първата пушка използваща този патрон. По-късно е започнато да се произвежда Тип38, която е имала козметични разлики с предшественика си. Всички пушки от семейството на Арисака са от т.нар. Маузеров тип (с маузеров затвор, болтови). Във Втората Световна Война от големите участнички (Япония, САЩ, Германия, СССР, Англия), Япония отделя най-малко ресурси за разработване и внедряване на ръчни, автоматични оръжия за пехотинците. В повечете случаи във войната това е означавало картечни пистолети. Изключение е да речем немският Щурмгевер44 (Стг44), от който по-късно другаря Калашников ще взаимства много инженерни хрумки.
От базовия модел Тип38 са правени и различни модификации, но без съществени сериозни измерения. С козметични промени е била и Тип97, която е била снайперисткия вариант на оригинала, 2.5 оптичен мерник.
С осезаеми промени е модификацията Тип44, кавалерийска пушка, използваща същите амуниции и принцип, но със значително занижени размери и тегло. Предвидена е за джунглите на югоизточна Азия и Океания, както изобщо за близки сражения с врага.

Въпреки козметичните промени това си остават оръжия от 19-ти век. Тип97 е от 30-те години на 20-ти век, но не се различава технологично и е модификация на Тип38. По това време САЩ, Германия, Русия и Англия влагат милиони в Томпсън, Stg44, Mp38, Mp40, Sten, ППД34, ППД40, ППШ41, ППШ43 и други автоматични оръжия. По този показател Япония сериозно изостава от другите участнички във войната.
Страната на изгряващото слънце също разработва картечни пистолети, но приоритетът им е нисък и едва 20,000 са произведени до 1945. Бройка, която е незначителна за мащабите на конфликта. Долу, най-популярният японски картечен пистолет :


Малко от усилията на японските стрелкови разработчици се концентрират върху полу-автоматични пушки. Една крачка напред от ръчно-зареждащите се Арисака. Тип 5 е японско копие на американската Гаранд под патрон 7.7х58мм. Тиип5(отново – имената са объркващо еднакви ).

Поради естеството им са били (лесно) разглобяеми. Били са с по-висок калибър от класическите Тип38 да речем – 7.7x58mm. С тегло над 4кг и дължина над метър обаче се оказват твърде големи за спецификата на последвалите сражения. Тази разработка се приема от военните историци като интересн факт, но в никакъв случай не и като потенцално победоносно оръжие. Първо – и най-модерната пушка не е могла да спаси Япония от поражение. Второ – едва 250-300 от тези пушки са били произведени. Копирани са американските части, като на моменти са пригодени и изменени за японските заводи и съществуващите им елементи.

Интересна разработка на Япония е също и хибрида между минохвъргачка и гранатомет, а именно Тип89.

Като голяма грешка се зачита, че не създават ефективна анти-танкова амуниция за него. Към края на войната много материали като стомана и гориво са били в дефицит заради военните действия в Тихия Океан. След войната един от най-видните японски генерали признава, че приоритетите на империята са били далеч от адекватни, а политиката и стратегията на Япония често са били водени от незначителни, ирационални, емоциаонални и националистически подбуди. Духът на самураят е бил жив в душата на японеца, казва друг.

Единственият масов ръчен гранатомет със задоволителни характеристики, долу :

По-инетерсни, но не повлияли на хода на войната са японските проекти за РПГ-та през войната. В края на 1943 и началото на 1944 в ръцете на японците попадат много американски трофейни РПГ-та Базука. Японците решили да имитират системата, пригодена разбира се към спецификата на военните си заводи и стандартите си. Много източници сочат, че помощ е оказал европейският им съюзник – ГерманияНай-вероятно им е била оказана помощ от „братска“ Германия.

Два са проектите за РПГ – Тип4 и Тип5 (чест има бъркане с карабината Тип5). Имало и няколко междинни модела-прототипи. Първия сериозен модел е динамо-реактивния гранатомет Тип4 Та-Дан. Калибър 70мм, Дължина 1.5м, тегло на гранатомета – 8кг, тегло на изстрела 4.8кг. Действал е максимално до 150м, като е пробивал до 80мм броня. В предната част, както виждате, има фиксирана(не може да се премества назад-напред като при други модели) двунога. Произведени са около 3500 бройки, но по редица причини повечето остават по складове, съвсем малко се пращат на бойното поле.

Другия проект е Тип-5.

Тип5 е калибър 45мм, дълъг е точно метър, тежи 6.4кг, а изстрела – 2.3кг. Пробива до (в някои случаи) 100мм броня. По устройство имитира немските Панцерфауст, макар и на външен вид приликите да не се виждат на пръв поглед. Не е динамо-реактивно оръжие, а  изхвърля гранатата с барутен заряд. На близки разстояния е изстрелвала и противотанкови мини. Не се знае точния брой на произведените единици, но спор няма, че е незначителен. А пък стигналите до фронта  се броят на пръсти. Общо са имали 5 разработки японците, но тези са най-известните. Американците експериментират с трофейни Тип4 и Тип5, но се отказват, защото имат Базука. Японците са отстъпвали и в това отношение на немците, руснаците, англичаните и американците по всички параметри – далекобойност, пробивност, „реална приложимост“ и „реално приложеност“.