Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм


Подробна статистика за цивилните жертви в Ирак. Под анти-коалиционни сили (АКС) се разбира всички неправителствени силови групировки, които извършват атентати, екзекуции и т.н. Под международни коалиционни сили (МКС) се разбира силите на САЩ, Великобритания и другите чуждестранни контигенти, както и новореформираните иракска полиция и армия (иракските служби за сигурност).

Таблици за смъртните случаи, предизвикани от АКС в Ирак от самоубийствени атентати и коли-бомби, въоръжени нападения и екзекуции, и общия брой.

Общ брой на убитите от МКС през годините.

Общ брой на загиналите от самоубийствени атентати, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите от въоръжени атаки и екзекуции, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите цивилни, убити от АКС и МКС.

Според повечето статистически и военни анализи спадът на жертвите се дължи на успехът, с който САЩ и другите международни партньори обучават и изграждат иракските сили за сигурност, които вече участват автономно или съвместно с американските, британските и другите си колеги. Повечето анализатори и военни оценяват резултатите на иракските сили за сигурност като задоволителни. Съвсем друго е положението при изграждането на афганистанските сили за сигурност от САЩ, Великобритания, Белгия, Италия и др.

Повече информация за изграждането на Афганистанската Национална Армия.

Тези статистики обаче са доказателство за едно – най-голямата жертва на радикалните ислямисти-терористи са мирните, цивилни мюсюлмани. От началото на войната през 2003 година до днес близо 100,000 невинни, цивилни иракчани са умрели. Ако изключим жертвите при първоначалните, конвенционални действия на американските и британските сили (които в никакъв случаи не бива да се пренебрегват, но не са част партизанската, неконвенционална война в Ирак), то от общия брой на загиналите цивилни иракчани над 95% от загиналите са жертва на радикални ислямисти и сепаратисти (ако се отчетат и първоначалните жертви от конвенционалната война през 2003, то този процент пада малко над 90%). За тези хора очевидно живота на техните етнически и религиозни братя не е от особено значение. Противопоставянето между крайните фракции на шиитите и сунитите също не бива да се пренебрегва. Ирак е eдинствената преобладаващо арабска страна в света, в която шиитите са мнозинство (около 2/3). Традиционно обаче властта винаги е била в ръцете на представители на сунитското малцинство. Подобен случай, но на родово-регионален принцип има в Йордания, където половината граждани са палестинци, но Хашемитското кралство винаги е успявало да ограничи влиянието им. Друга държава с преобладаващо арабско население и (отделно) шиитско население е Бахрейн, но в тази държава има голямо персийско малцинство, а общия брой на арабите-сунити е по-голям от този на арабите-шиити. За 10 години не-арабското население на Бахрейн (без значение от религиозната им принадлежност) се е удвоило.
Единствената друга държава в Близкия Изток, в която шиитите са мнозинство (над 90%) е Иран, като в страната има и сунитско малцинство, предимно етнически араби, но и перси, балочи (балуджи) и др. Единствената друга държава в света, в която шиитите са мнозинство е Азербайджан. Тази географско-религиозна специфика подклажда недоверието у много иракски-сунити към лоялността на иракските шиити към държавата. За определени групи шиити религиозната близост с шиитски Иран е по-силна от етническата близост с иракските-сунити (араби). Радикализма в част от тази група е една от причините за религиозният сепаратизъм в Ирак , макар болшенството от шиитите да имат негативно отношение към иранската политика и влияние в Ирак (според проучвания и статистики). В този контекст трите основни групи в  Ирак са шиитите, сунитите и кюрдите, макар последните да са етническа група в северен Ирак. Кюрдистан е де-факто (но не и де-юре) автономна република в северен Ирак, като основните скокове в степента му на независимост са след Войната в Залива (първата иракска война) и Войната в Ирак (т.нар. втора, 2003-2010).
Интересно е да се отбележе, че поради автономността си, иракски Кюрдистан практически няма проблем със терористични групи. Всички жертви от войната с в арабската част от държавата. Единствените райони на Ирак, които са оценени от западните анализатори и американските власти като „сигурни и спокойни“, са тези, които са под пълния контрол на кюрдската власт. Стандартът в Кюрдистан е двойно по-висок от този в останалата част от страната. Болшенството от арабските-иракчани обаче не приемат правото на Кюрдистан за самостоятелност, макар това рядко да е проблем и да е засенчвано от другите вътрешно-арабски сблъсъци в Ирак (ако се гледа през такава призма). В иракски Кюрдистан живят около 4 милиона души, 95% от които кюрди. Още 2.5 милиона етнически кюрди живеят в другите райони на Ирак. От началото на войната до днес повече от четвърт милион араби и други не-кюрдски граждани на Ирак имигрират от други части на държавата в северните, кюрдски райони. Причините са най-вече спокойствието и сигурността, но и икономическите възможности и пазара на работна ръка също са фактори. Процента на бедните в тези райони е най-ниския в страната и ните един коалиционен войник не е загинал там, което говори за практическа липса на въоръжена съпротива.
Кюрдистан има собствена армия, наречена Пешмерга, която участва активно в американските кампании срещу властта в Багдад през 2003, както и отделни акции срещу силите на Саддам след изтеглянето на САЩ през 1991. Пешмерга обаче отказва да изпрати войски в Багдад или която и да е друга не-кюрдса област в страната, опасявайки се, че това ще въвлече иначе спокоен Кюрдистан в гражданска война.  Кюрдското правителство поддържа собствени отношения с други държави. Преди 2003 САЩ и Израел (което прави Кюрдистан уникат в мюсюлманския свят) са основните дарители на средства на иракски Кюрдистан преди 2003, а днес – сред основните икономически и военни партньори. Днес се поддържат отношения и с Германия, Франция, Италия, Великобритания и Турция.

Сайт на Кюрдското Регионално Правителство
Статистиката е взета от
Iraq Body Count

Долу – снимки от Арбил, столицата иракски Кюрдистан

Пакистанската връзка – вторият Афганистан


В по-широк смисъл конфликта в северен Пакистан е пряко свързан с афганистанския конфликт. Част от граничните афганско-пакистански райони са т.нар. наречени FATA(Federally Administered Tribal Areas – Федерално Администрирани Племенни Райони, ФАПР) и са населени предимно от пущуни. Пущуните са и най-големия етнос в Афганистан, където съставляват 40% от населението или 12 милиона от 28-милионната страна. В 170-милионен Пакистан пущуните наброяват 28 милиона, но са съсредоточени в граничните райони.
Карта на северен Пакистан. Долу, Етническа карта на Пакистан

Именно тези райони – Уазиристан, Суат и др., често се спрягат от редица анализатори като част афганистанския проблем. От пакистанска гледна точка може да се разглежда и като пущунски сепаратизъм.  Рядко се отделя дължимото внимание на пакистанската армия и нейните усилия в този конфликт в българските, а и изобщо западните медии. А  пакистанци страдат най-много от ислямския тероризъм (може би в света), пакистанската армия пък се сражава ежеднвено с всякакви групировки. До 2001 година обаче централното правителство на Пакистан е имало добри отношения с местните феодали и старейшини. След 2001 и свалянето от власт на талибаните от САЩ, много пущуни и пущуни-талибани се преселват в граничните афганско-пакистански райони. Етническите граници не следват държавните, а международното право има малка тежест в тази планинска местност, където властва закона на старейшините, дилърите и въоръжените главатари.  Не малък брой чуждестранни муджахидини се притичат на помощ – от арабския свят, а и мюсюлмани с западно-европейско гражданство. За Джихад няма граници.
През 2002 Пакистан започва да опипва почвата – напрежението с Индия от Каргилската Война в Кашмир е стихнало и това позволява много от пакистанските сили да се преместят от индийската граница към афганистанската. По правилото „врагът на  моя враг е мой приятел“ Индия подкрепя Северния Съюз, нееднородна федерация от групировки в Северен Афганистан, предимно не-пущунски малцинства (таджики, узбеки, хазарейци), борили се срещу талибанското правителство, което от своя страна е подкрепяно от Пакистан. Виж тук. Но поради изместения през 2001 година регионален център на тежестта, през 2002 година пакистански армейци навлизат в ФАПР, къдено управлението пада върху системата от  президента, местните старейшити (малики) и местна администрация (непущунска, наследство от Британската Империя). Първоначално промяната в статуквото е приета с неодобрение и съмнение от местните жители. Важно е да се спомене, че муджахидините и другите арабски и пущунски бойци, борили се през 80-те години срещу съветските войски в страната и които след време ще създадат ядрото на талибанското движение на Мула Мохамед Омар и ал-Кайда на Осама Бен Ладен, са били подпомагани от пакистанското правителство. Ислямабад им предоставя граничните райони като бази, а военната помощ идва основно от САЩ (чрез Египет, Израел и Пакистан) под формата на ракети Стингър, оръжия, амуниции и др. Операция ал-Месин осъществява пробива на пакистанската армия в тези райони, но армейската авиация осигурява динаминчния транспорт, снабдяване, а AH-1 Cobra осигуряват близка поддръжка.

Пакистанската армия понася далеч повече жертви от международна коалиця в Афганистан – 2450 убити пакистански армейци на фона на 1664 американски и коалиционни жертви в Афганистан (виж http://www.icasualties.org/ ). 3400 пакистански военни са ранени от 2001 насам, но 60% от общия брой жертви е от последните 2 години, откакто Пакистан пренесе битката на вратата на ал-Кайда и талибаните. И докато талибаните в Афганистан се борят срещу „окупатора“, в Пакистан не всеки ненормалник-главорез с АК-47 е талибан. Много от бойците искат да отцепят тези гранични райони, заветната мечта е етническите територии на пущуните да се обединят в евентуален Пущунистан. Което прибавя към пакистанските тревоги освен ислямски фундаментализъм и регионален сепаратизъм и пущунски национализъм. Заразлика от други страни, това е битка, която Пакистан не може да си позволи да загуби. Заразлика от войната в Афганистан, Пакистан ограничава журналисти в ФАПР и Суат, но повечето информация говори за кървави и страховити битки.  Теренът също  създава много трудности за пакистанските военни. Уазиристан е една от местностите, в които се водят най-кървавите сражения. Тя е дълга ивица по афганско-пакистанската граница, по права линия е около 500км. Пресечен район, характеризиран с високи планини, заобиколени от равнини. Температурата варира от плюс 40 градуса до минус 10 градуса по Целзий. Проблем за армията е и слабата инфраструктура, някои от подразделенията се намират на 3500м надморска височина и доставката на техника като джипове, БТР-и се оказва почти невъзможна, а доставката на провизии, амуниции, медикаменти, извеждането на ранените – трудна задача.
Eто и някои от по-важните операции през последните години :

1. Операция Рах-е-Раст, Суат, юли-септември, 2008 година. Повече информация.
2. Операция Рах-е-Хак, Суат, началото на 2008 година. Повече информация.
3. Операция Рах-е-Ниджад, южен Уазиристан, Октомври-Ноември, 2008 година. Повече информация.Допълнително информация :


Обща информация за Пакистанската Армия
Още информация за Пакистанската Армия.

Обща информация за Пакистанската Армейска Авиация.
Обща информация за Пакистанските ВВС
Въоръжение на Пакистанската Армейска Авиация.
Въоръжение на Пакистанската Армия.
Въоръжение на Пакистанските ВВС.

http://www.defence.pk/ – военен форум за пакистанската отбрана

Снимки и видеоматериал от операциите в Уазиристан

Новини за Уазиристан

Въоръжение на Пакистанската Армия











Снимки и видеоматериал от Суат

Новини от Суат