Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм


Подробна статистика за цивилните жертви в Ирак. Под анти-коалиционни сили (АКС) се разбира всички неправителствени силови групировки, които извършват атентати, екзекуции и т.н. Под международни коалиционни сили (МКС) се разбира силите на САЩ, Великобритания и другите чуждестранни контигенти, както и новореформираните иракска полиция и армия (иракските служби за сигурност).

Таблици за смъртните случаи, предизвикани от АКС в Ирак от самоубийствени атентати и коли-бомби, въоръжени нападения и екзекуции, и общия брой.

Общ брой на убитите от МКС през годините.

Общ брой на загиналите от самоубийствени атентати, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите от въоръжени атаки и екзекуции, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите цивилни, убити от АКС и МКС.

Според повечето статистически и военни анализи спадът на жертвите се дължи на успехът, с който САЩ и другите международни партньори обучават и изграждат иракските сили за сигурност, които вече участват автономно или съвместно с американските, британските и другите си колеги. Повечето анализатори и военни оценяват резултатите на иракските сили за сигурност като задоволителни. Съвсем друго е положението при изграждането на афганистанските сили за сигурност от САЩ, Великобритания, Белгия, Италия и др.

Повече информация за изграждането на Афганистанската Национална Армия.

Тези статистики обаче са доказателство за едно – най-голямата жертва на радикалните ислямисти-терористи са мирните, цивилни мюсюлмани. От началото на войната през 2003 година до днес близо 100,000 невинни, цивилни иракчани са умрели. Ако изключим жертвите при първоначалните, конвенционални действия на американските и британските сили (които в никакъв случаи не бива да се пренебрегват, но не са част партизанската, неконвенционална война в Ирак), то от общия брой на загиналите цивилни иракчани над 95% от загиналите са жертва на радикални ислямисти и сепаратисти (ако се отчетат и първоначалните жертви от конвенционалната война през 2003, то този процент пада малко над 90%). За тези хора очевидно живота на техните етнически и религиозни братя не е от особено значение. Противопоставянето между крайните фракции на шиитите и сунитите също не бива да се пренебрегва. Ирак е eдинствената преобладаващо арабска страна в света, в която шиитите са мнозинство (около 2/3). Традиционно обаче властта винаги е била в ръцете на представители на сунитското малцинство. Подобен случай, но на родово-регионален принцип има в Йордания, където половината граждани са палестинци, но Хашемитското кралство винаги е успявало да ограничи влиянието им. Друга държава с преобладаващо арабско население и (отделно) шиитско население е Бахрейн, но в тази държава има голямо персийско малцинство, а общия брой на арабите-сунити е по-голям от този на арабите-шиити. За 10 години не-арабското население на Бахрейн (без значение от религиозната им принадлежност) се е удвоило.
Единствената друга държава в Близкия Изток, в която шиитите са мнозинство (над 90%) е Иран, като в страната има и сунитско малцинство, предимно етнически араби, но и перси, балочи (балуджи) и др. Единствената друга държава в света, в която шиитите са мнозинство е Азербайджан. Тази географско-религиозна специфика подклажда недоверието у много иракски-сунити към лоялността на иракските шиити към държавата. За определени групи шиити религиозната близост с шиитски Иран е по-силна от етническата близост с иракските-сунити (араби). Радикализма в част от тази група е една от причините за религиозният сепаратизъм в Ирак , макар болшенството от шиитите да имат негативно отношение към иранската политика и влияние в Ирак (според проучвания и статистики). В този контекст трите основни групи в  Ирак са шиитите, сунитите и кюрдите, макар последните да са етническа група в северен Ирак. Кюрдистан е де-факто (но не и де-юре) автономна република в северен Ирак, като основните скокове в степента му на независимост са след Войната в Залива (първата иракска война) и Войната в Ирак (т.нар. втора, 2003-2010).
Интересно е да се отбележе, че поради автономността си, иракски Кюрдистан практически няма проблем със терористични групи. Всички жертви от войната с в арабската част от държавата. Единствените райони на Ирак, които са оценени от западните анализатори и американските власти като „сигурни и спокойни“, са тези, които са под пълния контрол на кюрдската власт. Стандартът в Кюрдистан е двойно по-висок от този в останалата част от страната. Болшенството от арабските-иракчани обаче не приемат правото на Кюрдистан за самостоятелност, макар това рядко да е проблем и да е засенчвано от другите вътрешно-арабски сблъсъци в Ирак (ако се гледа през такава призма). В иракски Кюрдистан живят около 4 милиона души, 95% от които кюрди. Още 2.5 милиона етнически кюрди живеят в другите райони на Ирак. От началото на войната до днес повече от четвърт милион араби и други не-кюрдски граждани на Ирак имигрират от други части на държавата в северните, кюрдски райони. Причините са най-вече спокойствието и сигурността, но и икономическите възможности и пазара на работна ръка също са фактори. Процента на бедните в тези райони е най-ниския в страната и ните един коалиционен войник не е загинал там, което говори за практическа липса на въоръжена съпротива.
Кюрдистан има собствена армия, наречена Пешмерга, която участва активно в американските кампании срещу властта в Багдад през 2003, както и отделни акции срещу силите на Саддам след изтеглянето на САЩ през 1991. Пешмерга обаче отказва да изпрати войски в Багдад или която и да е друга не-кюрдса област в страната, опасявайки се, че това ще въвлече иначе спокоен Кюрдистан в гражданска война.  Кюрдското правителство поддържа собствени отношения с други държави. Преди 2003 САЩ и Израел (което прави Кюрдистан уникат в мюсюлманския свят) са основните дарители на средства на иракски Кюрдистан преди 2003, а днес – сред основните икономически и военни партньори. Днес се поддържат отношения и с Германия, Франция, Италия, Великобритания и Турция.

Сайт на Кюрдското Регионално Правителство
Статистиката е взета от
Iraq Body Count

Долу – снимки от Арбил, столицата иракски Кюрдистан

Сомалия и радикалния ислямизъм


Сомалия и Съюза на Върховните Ислямски Съдилища

След разпадането на режима на Сиад Баре през 1991 се получава вакуум във властта на Сомалия. Започва дълга борба между регионалните феодали и исламистките полеви лидери. След 1991 малкото места, в които има някакъв ред се поддържат от ислямски съдилища, ръководени от принципите на Шериата. Управлението на тези съдилища напомня много на талибанското управление в Афганистан преди 2001 първа година – забраняват се западни филми, западна музика, дори гледането на световното първенство по футбол. Употребата на алкохол и сексуални “извращения”(извращения според тяхното тълкование на Корана включва много неща, едно от които хомосексуализъм) също са наказуеми, често със смърт. В много от случаите “престъпниците” биват екзекутирани на публични места.

През 2000 година 11 регионални клана обединяват съдилищата си и образуват държава в държавата. Организацията се нарича Съюз на Върховните Ислямски Съдилища – СВИС. Целта им е да направят Сомалия една мирна(по техните думи) и стабилна ислямска държава. Болшенството от сомалийците са сунити.

СВИС е наследник на образуваната през 1984 ал-Иттихад ал-Ислямия, която пък е наследник на Джаммаа ал-Ислямия и Уахдат ал-Шабаб ал-Ислам. Последните две са създадени прези 60-те години на миналия век, по време на Саиид Кутуб – египетски радикален водач, известен лидер на Мюсюлманското Братство. Благодарение на него в много държави се разпространява радикален исламизъм, анти-западни настроения и сепаратизъм.

Десетилетия наред тези групи са рабят с ФОО – Фронт за Освобождение “Оромо”.
ФОО са сепаратистка организация в Етиопия, която е съставена от членове на племето Оромо. Това е етно-лингвистична група близка до сомалийската, самия език се говори от 5 милиона души в Сомалия и сходен с официалния такъв. ФОО и СВИС са обединяват в борбата си срещу Етиопия, има взаимопомщ между тях и Еритреия по време на Етиопско-Еритрейската Война(конфлик, завършил само формално, в началото на тази година пак имаше гранични сблъсъци между двете държави). Съвместно ФОО и СВИВ са извършили множество атентати и атаки в Етиопия, най-вече граничните райони.

След множество сражения с Етиопската армия в край на 90-те години, ал-Итихад ал-Ислямия понася много загуби, като пряк ефект е създаването на СВИС през 2000 година. АИаИ се смята за терористична организация с връзки с Ал-Кайда, според държавния департамент на САЩ.

Макар феодалните вражди между различните кланове да са силни, СВИС бележи ръст в силата и влиянието си последното десетилетие. Главния съперник на СВИС е Преходното Федерално Правителство(ПФП) на Сомалия, сформирано в Найроби, Кения, през 2004 година от сомалийски племенни вождово и феодали. Последните имат подкрепата на Етиопия, а твърденията, че става дума за преврат, спонсориран от ЦРУ съвсем не са редки. Предполага се, че щатското разузнаване подкрепя ПФП чрез т.нар. Съюз за възстановяване на мира и противодействие на тероризма(СВМПТ). Според повечето източнизи СВИС имат тесни връзки с правителството на Еритрея, поради анти-етиопските им виждания, а СВМПТ(съюзник на ПФП и Етиопия) получава помощ от Джибути, регионален партньор на САЩ.
Шейх Шарих Ахмед е говорител и председател на СВИС от Октомври, 2006. На фона на останалите Ахмед се счита за умерен, но и повечето разузнавателни бюра смятат, че тоя не е де факто лидерът на СВИС, а просто лице за пред света. Според ЦРУ лидери на организацията са Шейх Хасан Дахир Ауейис и Шейх Адан Хаши Айро, които официално взимат позицията на зам. председатели на СВИС, ръководители на въоръженото крило на съюз и отговорни за организирането на атаките в Могадишу през Юни, 2006 година. Хасан Дахир е бивш лидер на АИаИ, обявен за терорист от държавния департамент на САЩ и ООН през 2001 година. Адан Хаши е преминал обучение в Афганистан и се е бил срещу войските на СССР през 80-те години, редом до муджахидини-доброволци от много държави. Срещу него е повдигнато дело в Сомалиленд за убийството на 4 служители на ООН през 2003 година. Сомалиленд е практически независима държава, вътре в Сомалия, със собствено правителство, отричащо властта на Могадишу. Същото важи и за Пунтланд. Сомалия се разпада на три част след падането на диктатурния режим през 1991 година. От октомври, 2006 година, радикалните сомалийски ислямисти контролират южната част на Сомалия, като Пунтланд и Сомалиленд остават относително автономни и независими.

Екзекуциите чрез заравяне и убиване с камъни могат да отнемат понякога и часове. Не са резервирани единствено за жени. (!!!)Осъден е за притежание и използване на марихуана(!!!)


Карти на Сомалия
http://www.lib.utexas.edu/maps/somalia.html

Сомалийските въоръжени сили
http://www.globalsecurity.org/military/world/somalia/index.html

Обединена Армия на Уа


Племето Уа, което днес се появява често по новините, е било основната бойна единица на Комунистическата Партия на Бирма(КПБ). След разпада на партията през 1988 те поемат наркобизнеса на партията и го разширяват. Превръщат се в UWSA – United Wa State Army или Армия на Обединената Държава (на) Уа – АОДУ. АОДУ е най-голямата нарко-групировка в югоизточна Азия, произвеждаща хероин, метаамфетанмини и МДМА.
Повечето от опиума, който се добива в етническия регион на Уа се прави на хероин в местни рафинерии, ръковедени от АОДУ или хора, които им плащат такса за да го правят. Имат тесни връзки във воено отношение с други етнически сепаратистки движения в страната, както и партньорство със същите в наркобизнеса. Тук е момента да се спомене, че Мианмар е изключително нееднородна държава в етническо отношение – съществуват над 130 местни племена, говорещи езици от 5(6) езикови групи, включително и идноевропейски.


Най-големите малцинства са Уа, Качин, Кай-ин и Шан, Коканг като всяко от тях има собствена „армия“, територия, дял от наркопазара. АОДУ има известни нарковръзки с Обединена Революционна Армия на Шан, предполага се, че има около 50 хероинови рафинерии.

Поради факта, че се присъединяват към БА през 1994-1995 в блитката срещу централната власт, Уа успяват да вземат територии близо до Дои Лаем и Монг Кяалт, близо до границата с Тайланд. След като армията на централната власт е победена тя се оттегля след жестоки сражения. По-късно БА нареждат на Уа да освободят военновременните територии, но Уа отказват и създават Южен Военен Регион или Командване над областта.
От няколко години Уа държат и опиумовия бизнес в съседен Лаос. След 1988 АОДУ обединява наркопроизводители, бивши комунисти от северния щат Шан и националистическото движения на юг – Национална Армия на Уа.

Армия и въоръжение.
Армията на Уа се състои от 20,000 войници и незнаен брой селски милиции. Поради про-китайската си политика и комунистическото си наследство АОДУ разполага главно с китайски оръжейни системи. Традиционния дилър на оръжия в региона е съседа на Бирма – Тайланд, но поради политически и технически причини са предпочетени китайците. А Тайланд, като про-западно ориентирана държава, разполага основно с американско оръжие или други системи от западни държави(Германия, Австрия, Белгия, Швейцария, Израел, Италия).
Ето и някои от нещата, с които разполагат Уа

Китайска 12,7×108мм тежка картечница W85. http://world.guns.ru/machine/mg47-e.htm

Китайска 12.7х108мм тежка картечница Тип85 http://world.guns.ru/machine/mg46-e.htm

Китайската 14.5×115мм тежка картечница QJG 02 http://world.guns.ru/machine/mg48-e.htm

За последната АОДУ разполагат и с над 100 китайски военни камиона, най-новите от които може да видите тук http://china-military.blogspot.com/2008/01/chinese-military-truck-maker-released.html

Естествено АОДУ използва световно известния АК-47 като основно пехотно оръжие, но отскоро са започнали и местно производство на Калашников. По-точно правят копие на пригодената за китайските заводи версия. Уа продават оръжия на съюзнически етнически сепаратиски групировки в Бирма като Армията на Шан, Кокангските милиции и др.. Също така изкупуват оръжия от Китай и ги препродават на същите групировки, както и на индийски и индокитайски сепаратисти и терористи. http://www.irrawaddy.org/article.php?art_id=14804
По границита с Тайланд също се купуват и М16 от местни дилъри, цените им варират между 300 и 450 долара, но са малко, в сравнение с АК-47-ците на въоръжение в АОДУ. Тайландските дилъри са на загуба, защото Тайландската Армия е със западни оръжия(главно) и по-трудно се намират амуниции за Ак-47.

Арсенала на Уа включва още китайски 120мм минохвъргачки, 35мм китайски автоматични гранатомети QLZ-87 като този

Китайски ПЗРК системи като HN-5 :

Арсенала им вкючва още мини, самоделни взривни устройства (IED), корейски ПЗРК системи още куп леки оръжия.
Организацията е подкрепяна основно от Китай, САЩ и повечето западни държави третират АОДУ като терористична и\или криминална групировка.

Eто и допълнителни линове
[url]http://www.indianexpress.com/news/china-emerging-as-main-source-of-arms-to-ne-rebels-janes-review/312894/[/url]
[url]http://www.mizzima.com/news/inside-burma/3133-wa-army-determines-to-keep-their-guns-.html[/url]
[url]http://www.globalsecurity.org/military/world/para/wa.htm[/url]
[url]http://www.irrawaddy.org/article.php?art_id=14804[/url]
[url]http://acd.iiss.org/armedconflict/Mainpages/dsp_ConflictWeapons.asp?ConflictID=209&YearID=0#2008[/url][/QUOTE]