Тенденции при съвременните автомати 2


Продължение на Тенденции при съвременните автомати

В статията :
Белгия – СКАР
Германия – Г36
Израел – Тавор 21
Италия – Beretta ARX160
Русия – АК-12
САЩ – АСР/Масада

При всицки съвременни модели автомати се спазват някои тенденции – използване на устойчиви полимерни материали с цел олекотяване, разполагане на релси Пикатини за монтаж на аксесоари, амбидекстриалност/симетричност (за десничари и левичари) и др. Като цяло стремежът е не стрелецът да се нагоди към оръжието, а оръжието да бъде нагодено към различните стрелци.

.

SCAR-L STD, Fabrique Nationale d’Herstal, Белгия

Автоматът е създаден по искане на SOCOM (United States Special Operations Command) от световно известната белгийска компания Фабрик Насионал-Херстал, една от най-добрите световни оръжейни компании.
ТТ данни :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

сгънат приклад

653

разгънат приклад, мин

835

разгънат приклад, макс

900

тегло, без пълнител, кг

3.545

дължина на цевта, мм

368

SCAR-L

Автоматът е класически дизайн (не-булпап) и използва стандартни 5.56 СТАНАГ пълнители (НАТО-стандарт). Прикладът е и сгъваем, и телескопичен (с регулируема дължина). Набузникът на приклада също е регулируем. Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката на оръжието. Бутонът за освобождаване на пълнителя също е двустранен, като разположението му отдясно е сходно с това на М4/М16 (и всички от АР-15). Задержката на автомата е само отляво, доближаваща се по конструкция и разположение с тази на М4/М16. Оръжието разполага със релси Пикатини на ложата, от двете страни, за прикрепяне на различни аксесоари, както и Пикатини-релса по цялата дължина (отгоре) на оръжието, за разполагане на оптически мерни прибори и др. Стандартно пушката е с падащи (т.нар. pop-up) механични мерни прибори – регулируем вертикално и хоризонтално мерник и регулируема вертикално мушка). Мерникът е и т.нар. flip-sight – по подобие на М4/М16 е с мерник за близки и далечни разстояния. Оръжието е конструирано така, че разглобяването се извършва бързо и лесно, без необходимост от особени инструменти, като ударно-спусъковият механизъм, ръкохватката и леглото на пълнителя се разглобяват като едно цяло.
Ръчката за зареждане е една, но за минимално време може да се смени отляво/отдясно.
Трябва да се спомене и дулният компенсатор на Фабрик Насионал, с който откатът става изключително малък, дори и за оръжие в този калибър, което подобрява групираността на оръжието.
. .

G36, Heckler & Koch, Германия

През 90-те години в немската армия започват да се търсят алтернативи на застаряващата G3. Със задачата се заемат конструкторите от световно известния лидер в оръжейната индустрия – Хеклер и Кох. Създаден е автоматът Г36.

ТТ данни (за G36K) :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

сгънат приклад

613

разгънат приклад

833

тегло, без пълнител, кг

3.37

дължина на цевта, мм

318

G36K

Г36 следва световната тенденция за модулност на оръжейните системи. Между стандартната версия (Г36), късата (Г36К) и компактната (С) и техните под-модели има съвсем малки разлики. Повечето части са взаимозаменяеми, разликите са основно в ложата и цевта.
Оръжието е с класически дизайн и използва 5.56х45мм НАТО патрони. Пълнителите са създадени специално за това оръжие, но съществуват т.нар. адаптори, чрез които оръжието работи със СТАНАГ-пълнители (за М4/М16).
Прикладът е сгъваем – при натискане на бутонът отляво се освобождава, завърта се и се заключва върху зъб отдясно на оръжието. За освобождаването му е нужно лека да бъде повдигнат нагори и завъртян назад. Някой версии имат сгъваем и телескопичен приклад, с регулируем по височина набузник.
Оръжието е до голямо степен амбидекстриално – може да се използва и от десничари, и от левичари. Селекторът за режима на стрелба е двустранен и разположен над ръкохватката. Заразлика от този на АР15-семейството (от предпазител до автоматичен огън – 180 градуса), при Г36 степените са на 45 градуса една от друга, което прави превключването на режима по-бързо и лесно.
Една от разликите между различните модел е дръжката за носене, макар всички да са взаимозаменяеми е въпрос на изобор/предлагане. Вариантите са основно два – първият е дръжка за носене с вграден оптически мерник. Съществуват и негови под-варианти – върху оптическият прицел има релса Пикатини за монтиране на бързомерец. Другият вариант, основно използван при С-вариантите, е дръжка за носене с механични мерни прибори и релса Пикатини по цялата си дължина, за монтаж на различни аксесоари.
Отстрани и отдолу на ложата могат да се монтират също релси Пикатини за тактически фенери и др. аксесоари или гранатомет.
Ръчката за зареждане е напълно амбидекстриална/симетрична – разположена е отгоре, под дръжката за носене и може да се използва абсолютно идентично отляво и отдясно. Движи се заедно със затвора. Бутонът на задержката е разположен в самата спусъкова скоба, пред спусъка.
Лостът за освобождаване на пълнителя е разположен пред спусъковата скоба.
. .

Тавор 21, Israel Weapon Industries, Израел


През последните години Израелските Отбранителни Сили (ИОС) започнаха процес на превъоръжаване, в който американските автомати М4 и М16 ще бъдат заменени с ново оръжие, разработено и произведено в страната – бул-пап пушката Тавор 21. Различните варианти на Тавор (стандартен, снайперски, компактен) вече са въоръжение редица формирования и части в Израел, Бразили, Украйна, Индия, Тайланд и др.

ТТ данни за CTAR-21 :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

640

тегло, без пълнител, кг

3.18

дължина на цевта, мм

380

CTAR-21

Основното преимущество на всички бул-пап пушки е дължината, разбира се. Когато пълнителя, затвора и т.н. са поместени зад ръкохватката и спусъка, оръжието се „скъсява” с 20-30см – CTAR-21 е с малко по-дълга цев от М4А1, но с близо 20см по-къса като цяло.
Много от частите на оръжието са изработени от високоустойчиви полимерни материали.
Оръжието има релси Пикатини за монтиране на оптически мерници, бързомерец и др. аксесоари отгоре, както и възможност за монтиране на релси на ложата за допълнителни аксесоари.
Селекторът за стрелба е разположен над и зад ръкохватката и е двустранен.
Бутонът за освобождаване на пълнителя се намира пред пълнителя и от лостов тип (еднакво удобен за левичари и десничари).
Ръчката за зареждане може да бъде преместена и отляво, и отдясно и еднакво добре да се ползва от всички военнослужещи.
. .

ARX-160, Beretta, Италия


Автоматът е създаден от световно известната компания Берета в сътрудничество с италианските военни за нуждите на „Солдато Футуро” – програмата „Войникът на бъдещето” на армията. Фирмата се е доказала на пазара на пистолети, ловни пушки и гладкоцевни оръжия.
ТТ данни за АРХ-160 :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

755-820

тегло, без пълнител, кг

3.1

дължина на цевта, мм

406

ARX-160

Като за начало – пушката е с класическа (не булпап) компановка, сходна/конкурентна със СКАР и АСР/Масада. Прикладът е сгъваем и телескопичен (с регулируема дължина). Автоматът притежава някои наистина интересни инженерни хрумвания.
Първото от тях е освобождаването на пълнителя – за да е напълно амбидекстриално (симетрично; за левичари и десничари) има бутони за освобождаване на пълнителя и отляво, и отдясно (разположението е сходно с това на М4/16). Освен това има и лост за освобождаване, сходен с този на автоматите Калашников, което дава избор на стрелеца.
Ръчката за зареждане (затвора) е едно от забележителните неща в оръжието – при издърпване до специално обозночанео положение ръчката се издърпва на страни, при което може да бъде завъртяна на 180 градуса и да дойде от лявата страна на оръжието. Естествено, за да се оползотвори напълно това качество на оръжието, екстрахирането на гилзите може да се извършва и отляво, и отдясно. С върха на патрон може да бъде натиснат бутона, разположен над и зад ръкохватката. Това отнема буквално 1 секунда.
Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката (за завъртане/натискане с палец).
Заразлика от други системи, при които смяната на цевта отнема няколко минути, тук тя отнема няколко секунди. Пред пълнителя е разположен лост, при издърпването на който цевта може да бъде извадена, без никакви инструменти или други действия. Слагането на нова цев изисква единствено същата да бъде натисната в цевната кутия и нищо друго.
Под ложата има покривало, което се маха с върха на патрон. Под него е т.нар. Т-релса, на която може да се монтира подцевния гранатомет GLX на компанията. Същията е със спусък с двойно действие и може да се използва и като самостоятелно оръжие.
Отгоре, по цялата дължина на оръжието, е разположена стандартна релса Пикатини, за монтиране на оптически мерни прибори, бързомерци и др. аксесоари. Оръжието има и падащи (pop-up) мерни прибори (регулируеми). Релси има и отляво, и отдясно на ложата.
Нещо интересно е също и смазването, което е необходимо да се извършва само на изхвъргачът. Това е единствено място, където има триене между стоманени повърхности. В останалите части има самолубрикиращи се полимерни елементи.

АК-12, Русия

Създаденият преди повече от 60 години автомат Калашников (АК-47) е най-известното оръжие на света, произведено в най-големи бройки, участвало практически във всеки конфликт на земята. Присъства на държавни знамена, символ е както на свобода и революция, така и на деспотизъм и тероризъм. Но тази икона в оръжейната индустрия има и своите недостатъци и то немалко. През годините се появяват новъведения в оригиналния дизайн, откъм ергономика, функционалност и най-вече – боеприпас. Последният член на семейство Калашников е АК-12 (образец 2012 година).

AK-12

При АК-12 руските конструктори са се поучили от западните си колеги и присъстват редица нововъведения. Прикладът е и телескопичен, и сгъваем. Задтилъкът също се регулира.
Отгоре на оръжието, по цялата дължина има „планка для установки современных и перспективный прицелов”. Преведено на български език това е релса Пикатини (НАТО-стандарт), върху която могат да се монтират оптически мерни прибори, бързомерци и други. Същите релси има и на ложата.
Ръчката за зареждане е разположена двустранно, което винаги е било проблем при другите АК (предвид липсата на задержка).
Превключвателя за режим на стрелба включва стандартните „единичен” и „автоматичен”, както и „редове” от 3 изстрела, както е при М16А4 (където липсва автоматичен режим). Селекторът също така е и двустранен (един от големите минуси в ергономиката и компановката на АК).
Заразлика от своя дядо АК47, АК-12 притежава и затворна задержка. Комбинацията от нея и двустранната ръкохватка за зареждане улеснява/ускорява значително времето за презареждане.
В оръжието са използвани и много полимерни материали.
Въпреки това АК-12 е малко или много не е голяма стъпка пред предшествениците си. В опит да запазят до голяма част конструкторските (и оттам – производствени) специфики на АК, да улеснят евентуалното превъоръжаване, обучаване, поддръжка и т.н., руските инженери са създали продукт, който вероятно е много по-ефективен от дядо си, но отстъпва по редица показатели (най-вече ергономика) на западните си конкурентни.
. .

Масада/ACR, Magpul, САЩ

Американската фирма Magpul е известна като иновативна компания, създала множество тактически аксесоари, възприети от редица военни, полицейски служители и цивилни. Патентованите й продукти са еталон за това как трябва да действа един оръжеен производител, съчетавайки теория и практика.  Но от Магпул не се отраничават дотам, а създават и свои оръжия. Автоматът „Масада” е кръстен на известната еврейска крепост от древноста. По-късно патентът е купен от друга американска фирма – Бушмастър, при което автоматът бива преименуван на ACR – Adaptive Combat Rifle.

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

716-947

тегло, без пълнител, кг

3.3

дължина на цевта, мм

406

Магпул Масада

Масада/АРС има интересни конструкторски решения. „Модулна система” най-пълно описва оръжието, тъй като смяната цевта с по-дълга, по-къса или в друг калибър (5.56, 6.8, 7.62), приклада и др. позволяват оръжието да бъде нагодено към специфичната мисия. Създадено е да бъде „познато” на свикналите с АР15-семейството (М16 и М4), но няма почти нищо общо със сегашната американска щатна пушка. На първо място газовата автоматика на Масада е бутална, а не директна (каквато е на М16/М4), което значително повишава надеждността и устойчивостта на оръжието към прах, кал и вода. Цевта е плащаваща (free-float), тоест, не контактува с ложата, което увеличава групираността на попаденията (ударът на резониращите трептения на цевта с ложата са извор на занижена точност). Управлението е двустранно – от двете страни са разположени селекторът за стрелба, бутонът на задержката и бутонът за освобождаване на пълнителя. Отгоре, по цялата дължина на оръжието има релса Пикатини, за монтиране на различни аксесоари, както и отстрани и под ложата. Прикладът е регулируем и сгъваем (и може да се смени за броени секунди).
Разглобяването на оръжието е изключително лесно и не изисква никакви инструменти, само върха на патрон.
. .

Газов пистолет Зораки 917Б


Газ-сигналното оръжие (ГСО) Зораки 917Б (Zoraki 917B) е последният продукт на турската марка Атак Армс (Atak Arms/Atak Silah). В началото на 2011г. бе обявено, че пистолетът трябва да се появи на пазара в средата на годината, но (в България) това се случи в Ноември. По същество оръжието се явява реплика* на австрийския пистолет Глок 17.

Виж също :
Избор на газов пистолет
Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал
Самоотбрана с газов пистолет

Реплика?

Glock 17=Zoraki 917?

На българския ГСО пазар се продава италианският пистолет ГАП (GAP – Glock Automatic Pistol) на фирмата Бруни, който се явява почти неразличима реплика на ориганала Глок 17. Конструкторите от Зораки явно не са си поставили това за цел и модел 917 притежава редица „нововъведения”.
Най-голямо впечатление прави т.нар. мускулен предпазител на ръкохватката, чието натискане е задължително при хващане на оръжието, но без което не може да се произведе (случаен) изстрел. Такъв предпазител няма на оригинала.
Друга разлика е бутона/лоста за разглобяване, взаимстван/откраднат от Валтер, разположен в спусъковата скоба пред самия спусък.
Чирените, скобата за закачане на дъното на ръкохватката и т.н. са част от другите разлики.

Действие (УСМ)

Удърно-спусъковият механизъм (УСМ) е с единично/двойно действие (сингъл екшън/ дабъл екшън, СА/ДА или т.нар. хибриден тип). Когато ударното чукче е в предно/незаредено положение (!) натискането на спусъка го издърпва назад почти до легнало положение, след което го освобождава. Може да се каже, че това е напълно безсмислено, тъй като такъв изстрел не може да има при нормална експлоатация, а само „на сухо”, при съзнателно блокиране на мускулния предпазител (виж долу) или при ръчно поставяне на патрон в цевта при полу-отворен затвор (което едва ли някой би направил, освен с експериментална цел). Когато в оръжието се сложи пълнител и се издърпа затвора,  това привежда закритото чукче в крайно задно положение. В този момент спусъкът действа като СА. Традиционно при оръжия със СА ако в този момент ударното чукче може бъде дръпнато леко назад, спусъкът натиснат и чукчето върнато в предно, незаредено положение, при което следващото натискане на спусъка няма да направи абсолютно нищо. При това положение за изстрел е нужно да се издърпа отново чукчето. Това обаче е невъзможно при Зораки 917, тъй като чукчето е закрито (в оригиналния Глок спусъкът е от малко по-различен тип, но чукчето също е закрито) и няма как при зареден патрон да бъде спуснато плавно в незаредено положение. Тоест, освен „на сухо”, всеки изстрел с оръжието ще бъде с единично действие, макар спусъкът да е с двойно действие, тъй като при всеки следващ изстрел движещият се назад затвор връща чукчето в легнало/заредено положение (което е и разликата между стандартния ДА и хибридния СА/ДА). При СА, както реално се използва винаги, спусъкът е почти в крайно задно положение и свободният и собственият му ход са къси.

Разглобяване

Заразлика от други модели, тук не е нужно да се изважда вал или нещо подобно, който после трябва да се върне (при някои модели) с определен инструмент. Бутонът/лостът за разглобяване се намира в спусъковата скоба, пред спусъка и при натискане надолу „увисва“, но остава закачен за оръжието. Идеята е „взаимствана“ от Валтер. По-натам нещата са стандартни – затворът се издърпва назад и леко нагоре, след което се връща напред и излиза :

Предпазители

Заразлика от неудобния „класически” (по действието си, но не и по изпълнението си) предпазител на оригинала, такъв тук липсва. Вместо него има два „несъзнателни” – един мускулен отзад на ръкохватката и типичния за Глок спусъков. Първият бива натиснат от дланта на стрелеца при правилен захват. Вторият се намира в самия спусък и при правилно (!) хващане се натискат заедно. В зависимост от това кой предпазител е или не е натиснат има 4 случая :

  1. Нито един от двата предпазителя не е натиснат. При това положение при (неправилното) натискане на спусъка ударното чукче остава в същото положение (при заредено оръжие и СА-спусък това е крайно задно/легнало). Спусъковият предпазител блокира първоначалния му ход.*
  2. Само задният предпазител е натиснат. Ефекта е същия като в точка 1.
  3. Натиснат е само спусъковият предпазител – при натискане на спусъка ударното чукче тръгва напред, но спира в средно положение и не удря бойната игла. За да се „излезе” от това блокирано положение трябва спусъкът да бъде дръпнат плавно (но не напълно) назад, мускулният предпазител да бъде натиснат, а спусъкът плавно върнат напред. При това пложение при следващия изстрел спусъкът ще бъде с двойно действие (виж пояснението).
  4. И двата предпазителя са натиснати. При това положение натискането на спусъка освобождава ударното чукче, което удря бойната игла, която удря капсул-детонатора и се получава изстрел. При движението на затвора назад (под действието на откатната сила на барутните газове) чукчето отново застава в легнало/заредено положение (и УСМ е СА).

Допълнение към т.3 – Когато оръжието се използва за самоотбрана това може да се прави, за да се намали още повече риска от нежелателен изстрел, тъй като при двойното си действие, естествено, спусъкът е „по-тежък”, но самото действие на отблокирване на съзнателно блокирания мускулен предпазител може да доведе до изстрел при невнимание. Но и иначе това не е особено необходимо, тъй като вероятността случайно да бъдат натиснат двата предпазителя и да се произведе нежелан изстрел е практически нулева.

* трябва да се отбележе, че предпазителят на спусъка действа само при приведено назад чукче (при СА спусък). При СА/ДА не върши никаква работа, макар този режим тъй или иначе да не използва практически.

Действие и изработка

затворна задержка/скоба

Отляво е разположена затворната задержка, която обаче не е много добре проектирана. След няколко цикъла се престъргва съвсем леко от затвора, което по принцип не би било никакъв проблем, но това увеличава многократно силата, с която трябва да се натисне бутона. Факта, че самият той е малък и неудобен усложнява нещата. Решение би било да се произвежда с 1-2мм по-издаден навън или оста му да бъде изместена по-навън. И без това затворната задержка при ГСО (използвано за самоотбрана) е практически ненужна, в случая е по-лесно при вкарване нов (!) пълнител затвора да бъде издърпан назад и при връщането му да се натисне задержката.

Бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен отляво.
Изхвъргачът се състои от една (при някои модели са две) метална пластина, разположена отдясно (при някои модели е отгоре).
Под дулото има релса тип Пикатини за монтиране на фенери, лазерни мерници и др.
Резбата на дулото не е от най-разпространените и повечето муфи не стават за нея (както всяко ГСО и това си идва със своя муфа, шомпул, упътване).
Капачката на пълнителя като при повечето пистолети е с два жлеба, в които влизат „релсите” на ламариненото тяло, но при сравнение с еквиваленти от други турски марки (които често създават проблеми и правят пълнителите неизползваеми, поради липса на такива резервни части) прави впечатление на по-здрава и издържлива изработка.
Зораки (Атак Силах) се славят като най-добрата сред турските марки пистолети, доказвайки го с модел 917Б. Изработката не е груба или с големи неточности като при други турски пистолети, не се забелязват никакви дефекти по оръжието. Пистолетът е удобен, балансиран и ергономичен.
Между изхвъргача и затвора има лек просвет, който може да бъде ориентир за това дали има патрон в цевта. Също така, между отзад, под затвора също има лек просвет и може да се види ударното чукче ако то е в заредено положение.

Добър избор?

Цената на оръжието е еднаква във всички магазини – 125лв, което е над тази за среден клас турски пистолет. Причините са няколко – Зораки са най-добрата сред турските марки и произвеждат по-качествени продукти. Също така моделът е копие на Глок, което увеличава търсенето му (поради многото оплаквания от некачествено изпълнение на Бруни ГАП). Със сигурност си заслужава парите, но по-важен е въпросът дали е необходим среден по големина газов пистолет за самоотбрана, когато джобен модел върши същата работа. Вероятно „сплашващият” ефект на Глок-имитацията е по-голям, но при внезапна употреба за самоотбрана външият вид не е от значение. За любители и колекционери Зораки 917Б е добро попълнение.

За повече информация за избор на газов пистолет за самоотбрана виж :
Избор на газов пистолет

Виж също :
Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал
Самоотбрана с газов пистолет

Израел=апартейд?


В про-палестинската и изобщо про-арабската преса често се сравнява държавата Израел (и арабското й малцинство) с белия апартейд в Южна Африка (и съответно статута на черното мнозинство). За хората, посещавали някога Израел тези твърдения звучат абсурдно. Още по-абсурдно е когато израелски депутати от арабски произход излагат подобни теории от подуима на парламента.

Апартейда в ЮАР

Макар населението на ЮАР да е съставено от едва 10% наследници на бели колониалисти, от 1948 до 1994 властващият режим е налагал несправедливи, недемократични и нехуманни мерки за опазване на господството на бялото малцинство над черното мнозинство. Централно място в идеологията на апартейда заемат расите и разделението между тях. Най-високо е поставена бялата раса, наследниците на холандските и английските колониалисти. След тях са поставени т.нар. цветнокожи – макар тази дума да се използва като обида за небели (африканци, китайци, латиноамериканци и т.н.) в САЩ, в контекста на ЮАР „цветнокожи” се наричат хора от смесен (бял, черен и друг) произход, неотговарящи на другите категории (в този смисъл черните не са цветнокожи). Най-долу, според апартейдската идеология, се намират черните африканци, съставляващи 80% от населението на страната, които страдат най-много и от режима.

Израел и ЮАР

Еврейска раса?

Докато в ЮАР расата е била най-важния разделителен фактор между хората, в израелския контекст „расата” няма никакво значение. 20% от населението на Израел е от арабски произход. Но в исторически план арабите и евреите имат общо – семитски произход. Въпросът дали евреите са религиозна или етническа група е колкото стар, толкова и спорен – на света има бели евреи, черни евреи, евреи-азиатци и т.н. Както и в самия Израел. Над 1,000,000 евреи са прогонени или бягат от арабските и мюсюлмански държави през 20-ти век. Днес голяма част от техните наследници живеят в Израел – около половината еврейско население има един прародител или повече от арабския свят, наричани още „мизрахим” (идващи от Изток). Визуалната разлика между един евреин-мизрах и един израелски арабин често е невъзможна. За разделение на „расите” не може и да става дума.
Освен това в Израел живеят и голям брой черни-евреи (бета-Израел), живяли в Етиопия в продължение на векове. Както във всяка държава и както към всеки етнос има дискриминация и към тях. Има дискриминация и към арабите, и към белите евреи. Както и в САЩ, както и в много европейски държави, включително и България, някои хора са на принципа „всеки срещу всеки и всеки за себе си”.
Повечето бели, живеещи в ЮАР са наследници на колониалисти, дошли от Британската (чиято колония е била ЮАР) и други империи. Абсурдно е обаче да се говори за европейските евреи като колониалисти – това са бежанци, бягали от погромите в царска Русия, Холокоста и подобни. Не са идвали от ничие име, на са сложили ничие знаме. За да се говори за колония трябва да има метрополия (каквато е Англия за ЮАР, Франция за Алжир и т.н.).

Израелските араби

Израелски арабин в армията

В Израел около 20% от населението е от арабски произход, макар това да не е хомогенна група. Около 84% от тях изповядват Исляма, а останалите 16% са почти равно поделени между християните и друзите. Последните, подобно на евреите, са етно-религиозна група, изповядваща своя монотеистична религия и имащи арабския за майчин език. Голяма част (близо 200,000) от мюсюлманското арабско население на Израел се състои от бедуини – арабски номади, спазващи свои собствени традиции. Единственото законово различие между израелските граждани от еврейски и арабски произход е задължението за военна служба – такова има за повечете евреи (без някои религиозни секти), черкезите и арабите друзи, чиито лидери преди десетилетия са настоявали техните дъщери и синове да служат в израелската армия, редом с евреите. В друзската идеология челно място заема лоялността към държавата, в която живеят – друзите в Израел са лоялни израелци, в Сирия – лоялни сирийци, в Ливан – лоялни ливанци. Сред арабите-бедуини има много доброволци.

Арабите, които не ходят в армията, имат 2-3 години преднина пред тези, които служат (евреи, араби-друзи, черкези, бедуини), през които могат да завършат висшето си образование или да почнат работа.

Демократични избори

Израел е демократична държава, в която властта бива избирана от всички граждани. Арабите-израелци не правят изключение – те имат и най-високата избирателна активност. В Южна Африка по времето на апартейда чернокожото население не е имало право на глас.
В Израел нищо не спира арабите да се кандидатират и бъдат избирани на политически постове – 12% от депутатите в парламента са от арабски произход, включително и Хамад Амар, депутат от националистката партия „Израел е наш дом” на Авигдор Либерман. Днес има 4 парламентарно-представени арабски партии, чиито членове често говорят за неровнопоставеност в държавата (макар и от депутатски подиум).

Свобода на словото

Едно от необходимите за демокрацията условия присъства и в Израел – всеки може да каже каквото си поиска, срещу когото си поиска и където си поиска. Малко са държавите по света, в които толкова яростно се защитава свободата на словото и печата. Има цели вестници, телевизии, радиа, блогове и т.н., изключително посветени на анти-израелска дейност. Тяхно право, което държавата гарантира. Има и редица арабски медии, насочени изцяло към малцинството в държавата. Парадоксално е, че противниците на Израел, говорейки за липсата на свобода на словото, най-често цитират именно израелски (по произход, но анти-израелски по нагласа) източници – вестник Аарец, историка Илан Паппе, израелската НПО Бецелем, израелския депутат Мохамед Бараке и др.
Ежегодно, в деня на Независимост, се провеждат демонстрации, в които хора отъждествяват създаването на държавата си с катастрофа (ал-Накба). Този анти-държавен акт е разрешен от държавата, придружен от охрана и т.н. Не е рядкост да се видят и знамената на Фатах, Хамас, Хизбула, ал-Кайда и подобни в центъра на Тел Авив. Израелско знаме в Газа, Дамаск, Техеран или Бейрут не може да се види (освен ако не е запалено).
Чернокожото население в ЮАР не е имало право на глас. Нещо повече – бели граждани на ЮАР, които са се противопостявали на статуквото и репресиите срещу черните също са били репресирани и пращани в затвора.

Арабски език

Арабския език е официален за държавата Израел и се изучава в училищата редом с иврит, както от арабските деца, така и от еврейските. Повечето ТВ имат програми на арабски, а почти всички предавания на иврит имат и арабски субтитри. Има както държавни, така и частни арабски вестници, ТВ и радиа. В училищата еврейските деца изучават арабска история и обратно. В парламента много от депутатите говорят помежду си на арабски. Уличните надписи на почти всички места са на три езика – иврит, арабски и английски.

Бедуините и позитивната дискриминация

Т.нар. позитивна дискриминация (или английското affirmative action) е термин, за първи път използван в САЩ преди повече от половин век в контекста на негърските движения права. В Израел този подход се прилага към бедуините – номадските арабски племена, които поддържат традициите си от векове. Именно за да ги приобщи към модерния начин на живот правителството създава специални квоти за тях в редица университети – ако не успеят да се класират по стандартния начин получават втори шанс. Привилегия, която не се полага на останалите араби, нито пък на евреите. Бедуините са и единствения етнос, който получава преференциални цени на държавно построени имоти (най-вече в пустинята Негев), тъй като голяма част от тези хора живеят в самоделни къщи, направени от подръчни материали насред пясъка.

Палестинските араби в Ливан

Близо 400,000 палестинци се намират в 4-милионен Ливан и макар да живеят там от над 60 години (в следствие на войната 1948-1949, повече информация – Палестинските бежанци – друг поглед), те са третирани като чужденци. Липсата им на права и ливанската национална сигурност са близко свързани. Ефект, който е описан от International Crisis Group като „бомба със закъснител”. На палестинците в Ливан е забранено да работят като лекари, адвокати, да взимат държавнически или административни постове, а до скоро бе забранено да работят като таксиджии и строителни работници. Общо 25 професии са им забранени със закон. Малко от тях получават гражданство, на практика единствено християните, тъй като Ливан е арабската държава с най-голям процент християни, които традиционни имат и голяма сила в политическия живот. Болшинството от палестинците-мюсюлмани обаче са принудени да живеят в определените от държавата лагери/села/квартали. Безработицата сред тях е 2-3 пъти по-висока от тази сред мнозинството. Средния доход на палестинско домакинство в страната е 300$ на месец. При 5-членно семейство това прави по 60$ на месец, докато средната месечна заплата в Ливан е между 500 и 600$ на човек. Статистиката сочи, че палестинците в Ливан получават до 10 пъти по-малко от средното за страната (10% от средното). За сравнение, средната заплата в Израел е 2000$, а средната заплата на израелските араби е 1400$ (според данни на ИЦБ). Което е 70% от средното. Освен това, израелските палестински араби се радват на по-малка детска смъртност, по-дълъг живот, по-висок жизнен стандарт, по-високо и добро образование не само спрямо палестинците в Ливан, но и спрямо всички околни държави. Но въпреки това бедността и отчаянието на палестинците в Ливан рядко намират място в ефира на големите медии.

Абд ал-Мажид Хидр

Абд ал-Мажид Хидр (или Амос Яркони) е национален герой на Израел от арабски произход, служил вярно на родината си през три войни (1948, 1956 и 1967). Удостоен е с едно от най-високите военни отличия в страната. Макар да умира като пенсионирал се военен (и противно на протокола за бивши армейци) е погребан във военно гробище, по искане генерал Рехаваам Зееви, негов близък приятел и ледир на една от националистките партии в Израел. Противно на традицията, ковчегът му е носен от висшестоящи на Хидр – шестима бригадни генерали. На погребението присъства тогавашният президент на Израел, както и редица политически и военни лидери.

Като демократична държава Израел предлага на своето арабско малцинство повече права, отколкото в която и да е друга арабска държава.

Избор на газов пистолет


Виж също :

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

Самоотбрана с газов пистолет

Макар да живее в страна-членка на ЕС, българинът днес рядко пуска вечерната емисия новини без за чуе за поредното убийство, изнасилване или грабеж. Правителствата сменят цвета си, но родната престъпност продължава да процъфтява. Корупцията и апатията, царящи в полицията и съдебната власт убеждават все повече хора, че сигурността им е техен и ничий друг проблем. Няма област, град, дори квартал в България, в който човек да се чувства наистина спокоен, а в отговор много от нас търсят разнообразни методи и средства за самоотбрана – оръжия, спрейове, курсове по бойни изкуства.

Както и в повечето бивши комунистически държави, така и у нас законите за  притежание на огнестрелно оръжие са изключително строги. На всеки 100 българи (болшинството – настоящи или бивши военни и полицаи, виж ТУК) се падат едва 4.4 единици (легално) лично огнестрелно оръжие, макар забраните и ограниченията да не оказват особено влияние върху бандитите. Привържениците на мита оръжия=престъпност често забравят, че в демократична и спокойна Швейцария на 100 граждани се падат 45.7 единици оръжие (за повече информация виж Война или улична престъпност). Математическа зависимост между притежаваните законни оръжия и престъпността няма, различно е за всяка държава, но статистиката (по категоричен начин) доказва, че либерализацията на законите води до намаляване на обирите, изнасилванията и убийствата. Системата обаче възпрепятства родния гражданин (поданик?), който иска да защити своето семейство и имущество. Имено заради това от 10 години у нас са изключително популярни газовите оръжия (Газ-сигнални оръжия, ГСО) и много мъже (и все повече жени) прибягват до тях, тъй като те са не (вече) на регистрационен режим, а не на разрешителен (каквито са бойните). Но объркани от множество противоречащи си съвети те често правят грешния избор. Информацията тук има за единствена цел да помогне на и ориентира потенциалния купувач, макар статията да не претендира за всеобхватност.

Какво е газовото оръжие?

Газовото оръжие най-често е реплика на съществуващ боен пистолет или револвер, като по силата на българското законодателство и по-конкретно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) то представлява :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

модели ГСО

Допреди няколко години според (тогавашното) законодателство естеството на едно оръжие (бойно или газово) се определяше от цевта – ако тя е годна за употреба на халостни и газови патрони, но не бойни, оръжието е газово. Редица марки и модели бойни пистолети бяха внасяни (основно от Русия) с газова цев, която веднага след продажба се сменя с бойна. Според новия закон всичко, което може да бъде преправено на бойно оръжие е…бойно оръжие! Всяка една част, от която пряко зависи действието на оръжието според закона трябва да е негодна за стрелба с бойни патрони (могат да се запазят чирените и мерните прибори). Всякакви приказки и теории за преправяне на парче турско желязо за 50лв в бойно оръжие са несъстоятелни, а ако наистина едно ГСО може да бъде преправено на бойно, то по силата на закона не е изобщо газово оръжие. На масовия легален пазар днес няма такива оръжия.

Газови и халостни патрони

Халостните патрони (както и газовите), за разлика от бойните, нямат проектил (куршум, сачма и пр.), а единствено пресъздават звуковия ефект и дулния пламък. С тяхна помощ (и посредство специални муфи, монтирани на дулната резба) се изстрелват различни сигнални и увеселителни ракети и стоп-топчета (виж долу). Макар халостни и газови патрони да има в множество калибри, 99% от използваните у нас са 9мм (останалите са трудни за намиране, но за повече информация виж Видове газ-сигнални боеприпаси), поради което внимание ще бъде отделено единствено на тях.
Различават се револверни и пистолетни патрони. Първите са предназначени само за револвери и не могат да бъдат използвани от пистолети, докато вторите са универсални. Револверните имат изработен пръстен в задната си част, което способства за лесното им изваждане („екстрахиране”, от англ. extract). Пистолетните патрони имат жлеб в долната си част, изробатен за да може изхвъргачът (за повече информация виж Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал) да ги изтегли. Могат да се използват и в револвер, но екстрахирането им е по-трудно (често се налага да се изваждат един по един).
Ако оръжието бъде насочено към лицето на нападателя, дулният пламък от халостния патрон може да предизвика сериозни наранявания по очите, изгаряния по кожата, а от много близко разстояние – и рани. В зависимост от конкретния халостни патрон, дулният пламък може да е от 20 до 50см. Цената на турските у нас е между 18 и 30ст, а на западните (италиански и немски) – между 40 и 60ст.

Газовите патрони на външен вид не се различават много от халостните, но освен звуков и светлинен (дулен пламък) ефект, те изстрелват на 1-2м струя/облак газ, който може да бъде :

  • хлорацетофенон (CN газ) – C6H5COCH2Cl
  • нонивамид – C17H27NO3 (т.нар. „пипер”), различава се от другите патрони със силното си въздействие и върху животни
  • хлорбензалмалонилнитрил (CS газ) – C10H5ClN2
различен цвят на газовия патрон според веществото

различен цвят на газовия патрон според веществото

Върху различните хора действието им е различно, но най-често причиняват обилно сълзене, затруднено дишане, зачервяване и остро парене на кожата (на лицето), замъглено зрение или временно заслепяване, загуба на ориентация и равновесие и т.н. Действието им зависи от физиката, състоянието (наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта) и психологичната нагласа на нападателя. На родния пазар се предлагат модели на различни марки, като цената им варира от 0.90 до 1.50лв на бройка.
Трябва да се подчертае, че действието им може да бъде неблагоприятно и за жертвата/стрелеца при насрещен вятър, тесни помещения и пр.

С халостни патрони се изстрелват и ракети, посредство завинтена на дулото ракетна муфа.

Стоп-муфа и топчета

Подобно на ракетната и стоп-муфата се завинтва на дулото. Но докато първата е двукамерна и с изработени странични отвори, втората е еднокамерна и цилиндрична, с по-голям диаметър и без странични отвори. Използва се за изстрелване на т.нар. стоп-топчета (17мм, гумени), като това се извършва с халостни патрони. Действието им далеч не се доближава до това на гумените куршуми (които са бойни), както някои продавачи и он-лайн магазини твърдят, но не се и безболезнени. Тук отново се сблъскваме с една недомислица в ЗОБВВПИ (законът не е писан от специалисти, а от преводачи). В глава 1, член 3, ал. 1 бойното оръжие е дефинирано като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Очевидно е за всеки, че гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд (в предишния закон се казваше „куршум или проектил”, като на английски проектил е projectile, но често се използва като взаимозаменяемо конкретно със снаряд; проектил може да бъде топче, куршум, гюле, стрела, снаряд…). Логиката диктува, че употребата на стоп-муфа трябва да е законна. Гладкоцевните оръжия (пример – ловни пушки) изстрелват сачми, а не куршуми или снаряди. Според действащия закон те не са нито огнестрелни (бойни) оръжия, нито неогнестрелни (газови) оръжия…те не се изобщо оръжия! Естествено, теория и практика са две различни неща и органите на реда и КОС (Контрол над Общоопасните Средства) тълкуват закона, както им е удобно (първите рядко са запознати в дълбочина със закона). В София днес е невъзможно да закупите стоп-муфа (която не е нищо повече от парче желязо с резба) или стоп-топчета (които не са нищо повече от сферично парче гума), но можете да си поръчате от интернет от ямоблски и плевенски он-лайн магазини и ще ви бъдат доставени по куриер.

Избор на оръжие

някои компактни модели

Докато при бойните оръжия калибърът и дължината на цевта са от първостепенно значение за ефекта от изстрела, то при газовите този проблем на практика не съществува, което улеснява значително избора. На пазара се предлагат газови пушки (с дължина над метър) и картечни пистолети, които се използват във филмовата индустрия и чиято стойност е колекционерска (практичността им е нулева). Най-често предлаганите в магазините марки ГСО са Байкал (Русия), Бруни (Италия), Блоу (Турция), Екол-Волтран (Турция), Зораки (Турция), Умарекс (Германия) и Валтер (Германия).
Първата задача е да се избере между револвер или пистолет – и при газовите, и при бойните няма „по-добър”, и двата типа притежават своите плюсове и минуси. Схващането, че револверите са много по-прости като конструкция е отчасти вярно – конструктивно те се състоят от приблизително същия брой части, но при тях засечките са по-редки (важи и за бойните, но при газовите разликите са далеч по-големи). Най-честата засечка при тях се наблюдава когато бойната игла удари капсула, но той не се възпламени. Преимуществото в случая е, че за произвеждане на изстрел е необходимо единствено да бъде натиснат спусъка отново, прескачайки неизстреляния патрон. Ако състоянието на бойната игла и пружина е изправно, при пистолетите е също толкова вероятно да се получи засечка от невъзпламенен капсул-детонатор (при едни и същи патрони). Но при тях често самото оръжие е „виновно” за засечката, най-вече когато :

  • при първоначално ръчно издърпване на затвора назад за вкарване на патрон в цевта същият се „заклещи”
  • при следващ изстрел затворът се издърпва назад, под действието на налягането, създадено от изгорелите барутни газове на предишния изстрел, и при вкарване на нов патрон същият отново се заклещи.

Тук е моментът да се погледне отново ЗОБВВПИ и по-контректно глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2, забраняваща :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана.

5-заряден револвер Блоу, модел 38 Магнум

Револвер, в чийто барабан поставяте патрони едва след като нападението е започнало е излишен. Можете да го носите зареден, но е възможно забраната да бъде изтълкувана от проверяващи органи на реда като всеобхватна, важаща за огнестрелни (бойни) и неогнестрелни (каквито са по закон и ГСО) оръжия. При газовите пистолети изборът за носене с патрон в цевта отново е личен, но при наличие на пълнител е много по-бързо оръжието да го извадите и заредите. При някои модели (най-вече по-големите) пистолети усилието, с което затворът се издърпва назад е сравнително голямо и може да бъде проблем при хора с по-малка физическа сила и жени. Решенията са две, като първото е очевидно – избор на друг пистолет. Второто изисква известна тренировка – за зареждане трябва да обхванете задната част на затвора с лявата си ръка (ако сте десничар). С дясната ръка, с която държите ръкохватката избутайте напред оръжието – след изчерпване на „хода” то ще се изплъзне от лявата ви ръка. За предпочитане е докато извършвате това пистолетът да е насочен към нападателя, което изисква тренировки.

Оплакванията към малката вместимост на револвера често изглеждат като силен аргумент. Но при един пет или шест-заряден револвер скоростта на презареждане и вместимостта не са особено важни – ако противникът не бъде обезвреден с първите 5 или 6 патрона, то следващите едва ли ще имат ефект, ако изобще се стигне и до тях. Правилото важи и за газовите пистолети, и за бойните оръжия за самоотбрана. Пълненето на един пълнител с патрони не е по-бързо от пълненето на барабан, а и рядко се носи втори пълнител, дори и от служителите на реда и охранители. Много от по-компактните модели пистолети имат вместимост 5+1 (пет патрона в пълнителя, един в цевта), 6+1 или 7+1, а съществуват и т.нар. „спийд чарджър”-и, с които презареждането на револвера при отработка е равно по времетраене с това при пистолетите

Ако все пак сте се спряли на пистолет и искате да го носите с патрон в цевта, то пред вас има три варианта :

  • да носите оръжието в заредено състояние (ударното чукче/петле е в задно положение), за произвеждане на изстрел е необходимо единствено да натиснете спусъкът. Не е препоръчително, тъй като в този вариант силата, която е трябва да приложите върху спусъка е изключително малка и случаен изстрел е твърде вероятен. Продължителното съхранение на оръжието с изтеглено на зад чукче има неблагоприятен ефект върху пружината му.
  • неудобния селектор/предпазител на Екол-Волтран 9мм Джакал Дуалда носите оръжието в заредено състояние, но с включен предпазител. За да произведете изстрел е необходимо да свалите предпазителя и да натиснете спусъкът. Целесъобразността на този тип носене зависи от конкретния модел пистолет – при някои предпазителят или селекторът за стрелба (предпазител, полу-автоматичен, автоматичен) има малка и неудобна форма, изисква голямо усилие или има далеч от идеално разположение. Други пистолети обаче се изработват с удобен и лесен за употреба предпазител. Не трябва обаче винаги да му се доверявате. Дори и при включен предпазител е възможно, макар и в редки случаи да бъде произведен изстрел
  • да носите оръжието с патрон в цевта, но в незаредено състояние (ударното чукче е в предно/незаредено положение). За да произведете изстрел е необходимо да издърпате назад чукчето с палеца на дясната си ръка. Ако необходимата сила е по-голяма може да хванете оръжието с две ръце, използвайки лявата си ръка за упора. При по-малките пистолети, които имат и по-малко чукче (и пружина за него) усилието намалява.

При револверите няма предпазители, но трябва да се споменат двата вида – такива с единично действие (single action) и такива с двойно (double action). При първите, познати на всички от уестърните е необходимо да издърпвате петлето назад преди всеки изстрел. Револвери, били те бойни или газови, с единично действие са рядкост в България, а и по света. При двойното действие можете да издърпвате преди всеки изстрел чукчето, което ще занижи многократно силата, която трябва да приложите върху спусъка, но можете и просто да натискате спусъка.

Ако сте се спряли на пистолет не е препоръчително пълнителят му да стои непрекъснато зареден, тъй като пружината му се „уморява” и губи свойствата си. Добре е да изваждате патроните от пълнителя винаги, когато по ваша преценка това е възможно от гледна точка на сигурността.
При револверите този проблем не присъства – когато са заредени с патрони в барабана и петлето/чукчето не е издърпано назад няма натегнати пружини, които да се уморяват. Револверът може да бъде изваден и използван веднага, с или без издърпване на петлето назад (ако става дума за double-action – масовия случай).

Изборът на конкретния модел е нещо строго индивидуално. Интерес представлява формата, дебелината (заради барабана револверите са по-дебели) и дължината на оръжието, а оттам и компактността и ергономичността му, усилието, с което се натиска спусъка, дърпа чукчето или издърпва затвора, взаимното разположение на спусъка, петлето и предпазителя, теглото, баланса и центъра на тежестта. Едно от най-важните неща е оръжието да пасва в ръката ви и да е удобно за употреба, също въпрос на лична преценка. Имайте предвид, че при ГСО дължината на цевта не е от значение, тъй че винаги избирайте по-малките образци. „Сплашващият ефект” на големите оръжия е спорен, а и колкото по-голямо и тежко е вашето ГСО, толкова по-неудобно за носене и прикриване ще е. Законът и обществените порядки забраняват открито носене. Колкото по-голямо е оръжието, толкова по-трудно ще е и бързото му изваждане и използване. Колкото до качеството – като и за други неща, така и тук идва с цената. Но не подценявайте евтините турски екземпляри – комшиите държат повече от половината български ГСО-пазар и могат да се похвалят с някои наистина добри модели. След като решите какво горе-долу искате от един пистолет/револвер, потърсете отзиви за него по форумите (за предпочитане специализираните, като http://forum.oragie.com/viewforum.php?f=12 ) или от познати.

Избор на начин за носене и кобур

Вие вече сте притежател на ГСО! Но работата ви все още не е свършена, тъй като остава да изберете удобен и практичен начин за носене. 50% от ефективността на всяко оръжие се крие в начина на носене!
За дамите, които често ходят с поли или рокли и не биха искали да променят стила си, дамската чанта е логичния избор. Намирането на нещо в нея обаче е пословична трудност, поради което е добре да държите ГСО в отделен джоб, препоръчително външен, до който се достига по бърз начин (копчета или закопчалки, не цип). Когато носите чантата тя трябва да сочи с този джоб към тялото ви, но имайте предвид, че това е и първото нещо, което повечето бандити грабват.

Класическите начини за носене са в кобур на рамото (под мишницата) и на кръста/колана. Раменния кобур най-често обхваща и двете ви рамена и се закача за колана. Ефектността му превъзхожда многократно ефективността му – за да го носите е необходимо да сте с връхна дреха и то сравнително широка, за да не са издава оръжието. Лятно време е почти безполезен – удобството определя дали ще го носите всеки ден. Спортният опит показва, че за много добре тренирани стрелци това е най-бавния метод (за изваждане). Но обикновеният човек, който няма предварителен опит, бързо може да свикне с кобура и този му недостатък да се сведе до минимум. Освен това раменният кобур е най-удобния вариант за носене когато шофирате или сте в седнало положение. При различните модели кобурът е вертикално или хоризонтално разположен.
Другият класически начин е да носите оръжието в кобур на кръста. Ако носите оръжието отдясно ще можете да го извадите възможно най-бързо, но губите значително от дискретността. Ако носите кобура отляво, точно над левия джоб, с ръкохватка сочеща към десния ще можете да балансирате между бързина на изваждане и дискретност. Вътрешните кобури изместват тази зависимост в същата посока – оръжието е по-неудобно за носене, но още по-дискретно.
Да се носи оръжието в кобур е класическия и най-често използван метод, но не и единствения (някои са по-странни). Възможно е да го носите в чанта на кръста или в джоба си. Последното е практично когато става дума за преден джоб на сиучър – ако оръжието е достатъчно малко и минавате нощем през опасен район можете да държите оръжието с дясна ръка, обхванала задната горна част на оръжието (затвора и петлето). По този начин е по-малко вероятно да се закачи за дрехата ви (зависи от специфичната форма) при критична ситуация, а да го завъртите и хванете за ръкохватката отнема части от секундата.

Статията далеч не е изчерпателна и може да се говори още много по темата. Коментари на бъдещи и настоящи притежатели на ГСО, както и разкази от практиката са добре дошли!

Война или улична престъпност


В медиите днес ежедневно се съобщава за смъртни случаи в т.нар. горещи точки на планетата. Вниманието, което се отделя на различните военни конфликти е непропорционално голямо на социалното им измерение. Всеки човешки живот е безценен, но дали войните са най-големия масов убиец в 21-ви век? Всеки ден десетки умират по улиците на Йемен и Сирия, но в Бразилия, Ямайка и Салвадор уличната престъпност отнема живота на стотици ежедневно.

ДЕФИНИЦИЯ

Когато се говори за войните във Виетнам, Ирак и Либия се диференцира между „конвенционални”, „неконвенционални” и „асиметрични” военни действия. Под конвенционална война се разбира конфликт между две редовни армии, на две държави, изправящи се една срещу друга с всичките си войници, танкове и самолети. При асиметричните (неравнопоставени) воении действия една редовна армия се изправя срещу терористи и партизани. Асиметричните военни действия са един от двата типа неконвенционални войни, като вторият е между две или повече паравоенни формирования. Причините и поводите за всяка война са различни – геопотилитечески интереси, сигурност, идеологически причини и др. Ако всички тях сложим под общия знаменател „обикновени войни”, то по-лесно ще ги разграничим от уличните, криминални сблъсъци между враждуващи банди, картели и кланове. Икономическият и битов резултат от общата престъпност трудно може да бъде измерен, но най-явния показател, който е и основно средство за сравнение между обикновените и уличните войни са убийствата. В световната статистика е въведена величината брой убийства за година на 100,000 души от населението, или степен/ниво на убийства (от английски murder rate). Ако в държава с население 5млн. души бъдат извършени 250 убийства за една година, то степента на убийства ще бъде 250х100,000/5,000,000=5 – 5 от всеки 100,000 жители са били убити. Естествено, има известно разминаване между различните източници; важи и за България (виж по-долу).

БЪЛГАРИЯ

България е страна със сравнително висока престъпност – криминалният фактор не само ощетява държавата с милиарди всяка година, но задушава икономиката и спира развитието на страната. В модерния български фолклор се е появила поговорката „всяка държава си има мафия, но в България мафията си има държава”. Но докато престъпниците, носещи вратовръзки и движещи се с Мерцедеси са ежедневен пробелм за българската администрация, полиция и т.н., то убийствата в България са сравнително рядко срещано явление. През 2007 година в България според различните формални и неформални източници нивото е било между 2.2 и 3.4 на всеки 100,000. За сравнение в САЩ през 2008 е 5.4 по данни на Федералното бюро за разследване (ФБР). Това е и най-големия брой убийства към глава от населението в развитите страни.
Основните източници на информация за убийствата в страната са МВР и НСИ (Национален статистически институт), като в първия случай анализа на данните не бива обявен публично. Своята статистика НСИ изготвя на база смъртните актове от всяка една община, поради което се получават значителни разминавания с официалните полицейски данни, за които често се спекулира, че прикриват част от истината.

Преобладаващите причини за убийства са различни за всяка държава. В България мнозинството от убийствата са в следствие на битови разправи, в Ирак най-честата причина са терористични атаки, в Салвадор – сблъсъци между враждуващи банди, в Северна Корея пък са в резултат на държавния апарат.

ЕВРОПА

Статистика за настоящи, кандидат и потенциални членки на ЕС, както и Швейцария, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия – брой убити на 100,000 души :

* Северна Ирландия (част от Обединеното Кралство); **включва Уелс, но не и Шотландия и Ирландия; ***Княжество Лихтенщайн; ****Велико Херцогство Люксембург.

Според тази класация, данните за която са взети от EuroStat (без Латвия, която иначе би трябвало да бъде на второ място), България се нарежда на 7-мо/8-мо място в Европа, но за статистиката са отчетени официално обявените от МВР данни. Според по-високите независими и неофициалнr оценки България задминава Финландия и Черна Гора.
Редно е да се спомене, че пикът в българската престъпност или поне в извършените убийства е отминал, за повече информация виж Тенденции на престъпността в България 2000-2005 г. След 1989 започва ръст на годиншия брой извършени убийства, стигащ връх през 1994 – 492 убийства или близо 6 на 100,000 души. Оттогава насам годишния брой спада, като днес нивото на убийства в страна е сходно с това от края на комунистическата ера.

 Данни за смъртните случаи в Ирак, за повече информация виж Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм :
.

Сравнение между броя убийства за 100,000 души от 1990 до 2009 за Русия, България, САЩ, Великобритания, Ямайка, Салвадор и Колумбия :
.

САЩ

САЩ традиционно имат висока престъпност и голям брой убийства (статистика за САЩ 20-ти век

. Още от самото си създаване, до епохата на Дивия Запад, гангстерските войни през 30-те и уличните войни от 80-те насам, Америка винаги е имала славата на една от най-размирните държави в развития свят. САЩ са също така и на първо място в света по брой оръжия в граждански ръце (и като брой, и отнесено към населението), както и по брой затворници (също като брой и отнесено към населението). Разликите между убийствата на глава от населението за отделните щати и градове обаче са далеч по-големи от средното отклонение в стойностите в България, Великобритания, Германия, Русия. Докато средното ниво за Америка е 5.4 на 100,000, то в някои градове това е далеч по-високо :

ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ В БЪЛГАРИЯ

Като наследство от комунистическата ера, в България законите за притежание на оръжие са изключително стриктни – едва 255,000 българи (от 7,5 милиона) имат разрешително за оръжие, като общия брой притежавани оръжия е 330,000 по данни на МВР. 126,000 са регистрираните ловци в страната. Общо 138,000 български граждани имат разрешително за КНО (късо нарезно оръжие – пистолет или револвер) с цел самоотбрана. От тях пък 75,000 са бивши военни или полицаи. Което означава, че от обикновените български граждани, неслужили в полицията и армията едва 63,000 души имат право да носят пистолет със себе си за самоотбрана. Ако вземем общия брой (регистрирани, легални) оръжия в страната – 330,000, се получава, че на всеки 100 българи се падат 4.4 единици оръжие. В тази статистика не влиза обаче огромния брой незаконни оръжия в страната, с които се извършват голяма част от престъпленията. Стриктните закони за притежание на оръжие въздействат единствено върху редовите граждани, които спазват закона, докато за криминалния контингет гласуваните закони не са от особено значение. Ако законите за притежание в България се променят това не би оказало особено въздейства върху броя нелегални оръжия (огромна част от които са притежавани от престъпници). За повече информация виж Последици от разпространението на огнестрелни оръжия сред населението.

ОРЪЖИЯ=УБИЙСТВА?

У нас, а и по цял свят е разпространен митът, че високата престъпност и големия брой убийства са пряк резултат от наличието на огнестрелни оръжия и законите за притежанието им. Поддръжниците на тази теза често посочват САЩ – сред богатите страни тя е с най-голям брой убийства на всеки 100,000 души, а американската нация е най-силно въоръжената на земята. По притежание на оръжия Америка се нарежда на първо място като брой и брой на глава от населението. Докато за всеки 100 българи има 4.4 оръжия, то за същия брой американци американци има 89.3 единици. Изключвайки армиите, в САЩ се намира всяко трето оръжие в света. Привържениците на стриктните закони посочват това като причината за високата престъпност и големия брой убийства в страната на неограничените възможности. Но бърз поглед на статистика опровергава тази теза :

Изводът е, че не бива да се търси математическа зависимост между тези величини. Престъпността се влияе от редица фактори – социална история, манталитет, безработица, отглеждане на наркотици и др. Сегрегацията на расови и етнически малцинства, дори и да не е на законова основа, е предпоставка за престъпност и насилие. Докато в България културата на уличните банди е почти чужда, то в страни като САЩ, Салвадор, Бразилия, Колумбия, Ямайка, ЮАР, Белиз и др. е дълбоко вкоренена в манталитета на голяма част от населението.

СВЕТОВНА СТАТИСТИКА

Световна статистика за брой извършени убийства на всеки 100,000 граждани. Бележка – данните са от различни източници и е възможно известно отклонение.

РОС КЕМП ЗА БАНДИТЕ

Рос Кемп е британски журналист, направил документални филми за войната в Афганистан, сомалийските, индонезийските и нигерийските пирати, както и различните улични банди по света. Водещият се среща с членове на американските негърси банди Крипс и Блъдс, членове на Арийското братство, Мексиканската Мафия (име на банда в американските затвори), членове на паравоенните формирования в Колумбия, членове на Мара Салватруча (МС13 – най-голямата банда в света, Салвадор), руски нео-нацисти, както и с български, бразилски, южноафрикански, новозеландски, британски, ямайски и др. банди. В другите си предавания се среща с терористи от различни държави, както и сомалийски, нигерийски и индонезийски пирати.
всички документални филми на Рос Кемп, торент
епизод на „Рос Кемп за бандите“ – за циганските банди в България, торент

Тенденции при съвременните автомати


.…..

Размяна на огън в Корея – дипломация или война?


На 23-ти Ноември, 2010 година, в световния печат за броени минути се появиха притеснителни заглавия като „Северна Корея нападна Южна Корея”, „нова севернокорейска агресия”, а в по-крайните случаи читателите се натъкнаха на „започна нова война между корейските държави”. Причината беше размяната на огън между севернокорейската и южнокорейската армия. Но дали апокалиптичните прогнози отговарят на вероятния развой на събитията? И какво значат подобни „взаимодействия” между двете корейски държави? Начало на военни действия или дипломатически маневри?

За цинично успокоение може да се даде фактът, че подобен тип инциденти не са рядкост. Всъщтност, в повечето (!) случаи те са циклични и далеч не става дума за случайни, импулсивни или непремислени действия отстрана на самостоятелно действащи корейски военни.

  • на 10-ти Ноември, 2009, в оспорваните териториални води се разменя огън между военни кораби на двете държави. Предполагаемо загиват 10 севернокорейски войника.
  • на 26-ти Март, 2010, южнокорейският военен кораб Чеонан е потопен край остров Панендо. Островът е едностранно обявен за част от Южна Корея през 1953, което не се приема от правителствата в севера. Южнокорейско разследване установява, че корабът е потопен от севернокорейско торпедо, но Пхенян отрича каквото и да е участие. В атаката умират 46 души, над 50 са ранени, а като резултат Сеул провежда най-масивното учение за борба с подводници в историята.
  • през Август, 2010, в отговор на южнокорейско военно учение са изстреляни над 100 артилерийски снаряда от севернокорейската армия, които попадат в собствената им територия, но заплашително и символично близо да границата с юга. Не се стига до преки сблъсъци. Ден по-рано южнокорейска рибарска лодка е пленена в оспорваните води.
  • в последните 60 години е имало безброй инциденти, в които рибарски лодки навлизат в „вражески” води, севернокорейски агенти отвличат или убиват граждани от близките до границата южнокорейски градове и много други. Няма официално подписан мирен договор между двете страни и корейската война все още не завършила, макар на 27 Юли, 1953 да е подписано прекратяване на огъня (между Вашингтон и Пхенян, без Сеул).

Почти няма държава в света, която да няма официални и неофициални териториални диспути. Корейският случай обаче е уникален – двете държави са наследници на една и съща култура, народът и езикът са еднакви. И двете са силно военизирани и са последния ясно очертан остатък от студаната война – все още действат правилата на „двата лагера”. След Корейската война и в двете държави на власт идват репресивни диктатури (като юга не отстъпва на севера). През 50-те години според редица показатели Корея се е нареждала до Афганистан в развитието си. Разликите почват именно тук – днес Южна Корея е изключително богата страна и според Световната банка е на 26-то място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Държавата е водеща в електрониката и се води една от най-компютъризираните нации, както и сред първите 20 в света според индекса за човешкото развитие. Страната отдавна е заменила военната хунта с пълноценна демокрация.

СЕВЕРНА КОРЕЯ е пълната противоположност – това е най-репресивната държава в света. В няколко исторически периода поликитаката на правителството довежда до нечувани гладове, като през 90-те години умират 2 милиона души (10% от населението). Брутният вътрешен продукт на глава от населението е между 1 към 17 и 1 към 25 от този на Южна Корея. За сравнение – в случая на източна и западна Германия през 1990 това съотношение е едва 1 към 2. В страната не съществуват избори, всички медии са държавни, а концентрационните лагери на са спирали да работят от 1953. За повече информация виж Бъдещето на Северна Корея – империя или провинция?

РАЗМЯНАТА НА ОГЪН между двете държави преди няколко дена е станала след проведено от Южна Корея военно учение близо до оспорваната морска граница, за което Пхенян предварително предупреждава, че няма да бъде толерирано. Ден по-рано правителството в Сеул съобщава, че обмисля да поиска от САЩ разполагане на ядрени установки в страната. Това пък е отговор на мнението американският ядрен физик Зигфрид Хекер от университета Станфорд, който преди 2 седмици бе официално поканен в Северна Корея. Въпреки наложените санкции, Корея е успяла да изгради „ултра-модерен ядрен център” и около 2000 центрофуги вече са работещи, твърди щатския експерт. За ООН и САЩ това е ясно доказателство, че ядрената програма на Пхенян се ползва със значителна финансова и техническа подкрепа (от Китай), а правителството в Сеул зачита това за пряка опасност за страната. Според професорът от сеулския университет Кукмин – Андрей Николаевич Ланков (руски есперт по корейска литература и история, както и водещ анализатор на севернокорейската политика), има известна вероятност наистина да става дума за инцидент – самостоятелно решение на корейски военен, а не предвидено по този начин действия на правителството. По-вероятно е обаче, твърди Ланков, да става дума за преднамерен ход на Пхенян. Възможните обяснения според него са няколко : – демонстриране на сила след като преди месец и половина официално бе посочен 28-годишния син Ким Чен-Ун за наследник на сегашния лидер (и негов баща) Ким Чен-Ир (повече информация). Подобни ходове са извършени и през 1994 когато след смъртта на баща си – Ким Ир-Сен, на власт идва сегашният лидер (което се явява началото на първата комунистическа династия). – типичната за Пхенян политика на зигзагообразно нажежаване и охлаждане на напрежението, от което на практика правителството често получава дивиденти като повече хуманитарна помощ или дипломатичеса тежест при преговорите за ядрено разоръжаване. Вземайки предвид милионите умрели от глад през 90-те и ефектът, който едно теоретично обединение между двете държави би имал върху икономиката на юга, не е случайно, че най-големите доставчици на хуманитарна помощ са именно „предателска Южна Корея, империалистическа Япония и капиталистическите САЩ. А всичките са склонни да компенсират Пхенян ако се откаже от ядрената си програма.

В действителност, никому не са изгодни резки промени в статуквото, според Ланков и редица други анализатори :

  • за Южна Корея присъединяване на севера би означавала финансова катастрофа, надминаваща многократно проблемите при обединението на Източна и Западна Германия през 1990. Нелегалните северни гурбетчии в Китай се радват на надница от 2 долара (цяло състояние по техните стандарти), докато средния южнокореец изкарва средно по 60 долара на ден.
  • за Северна Корея резки промени биха довели не само до криза (позната на всички държави от бившия соц.лагер по време на прехода). Според Ланков лидерите не изключват възможността от т.нар. „румънски преход” – в края на 1989 дългогодишният румънски диктатор Николае Чаушеску е набързо осъден на смърт и разстрелян, единствения подобен случай в източноевропейската перестройка. „Самоубийци на север няма” казва Ланков, обобщавайки тази ситуация. Реформи от китайски тип също са трудни за постигане – по-скоро биха довели до хаос и срив. Мирно обединение на двете държави в най-добрия случай би означавало за върхушката в Пхенян край на властта им, а в най-лошия – смъртна присъда.
  • за Китай криза и смяна на властта в Северна Корея би означавало внезапен поток от бежанци, икономическо бреме и най-вече хаос в държава с развита ядрена програма и гигантска армия.

ОГРОМНИЯТ АРСЕНАЛ НА СЕВЕРНА КОРЕЯ е и сред най-големите притеснения на Вашингтон и Токио, освен икономическите последици. Със своите 1.1 милиона войници и над 8 милиона запазняци, Северна Корея разполага с четвъртата по големина армия в света, огромен брой танкове, самолети и други оръжия и не на последно място – действаща ядрена програма. След падането на комунизма в източна Европа, в конфликтните точки по света – Африка, Близкия изток, Индокитай, Латинска Америка, се наблюдава многократно увеличение на нелегалната оръжейна търговия, а корупцията сред военните коства на държавите от бившия СССР и неговите сателите хиляди „безследно изчезнали” тона оръжие. Разпадането на държава като Северна Корея не изключва вероятността радикални терористични групировки (с които е доказано, че Пхенян има дългогодишни отношения) да се сдобият с конвенционални или ядрени оръжия. Последиците са неприемливи за САЩ, Япония, както и за целия свят.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МАНЕВРИ е другото тълкование на подобни гранични сражения. Много анализатори определят този подход като държавен рекет, тъй като най-често „прегрешенията” се награждават с увеличение на хуманитарната и финансова помощ. В отговор на атаката Сеул временно прекрати изпращането на помощ към северния си съсед, а управляващите изказват позицията, че цикълът на „възнаграждаване на злодеяния” трябва да се пресече. Сегашния президент на Южна Корея е Лий Мун-Бак, представител на консервативната партия, чиито идеологически корени стигат до генерал Пак Чон-Хи, дошъл на власт след военен преврат. Ръководената от него военна хунта не отстъпва по репресивност на севернокорейския си аналог. През 1979 година президентът е лично застрелян от директора на корейското разузнаване, но именно мълниеносните реформи на Пак Чон-Хи помагат на страна не само да задмине Северна Корея , но и да стане впоследствие една от най-развитите и богати държави в света.