Тенденции при съвременните автомати


.…..

Кой за какво са бори в Афганистан и срещу кого се изправя САЩ?


Още в началото е редно да се отбележе, че макар талибаните да са най-многобройната групировка/организация, която днес води война срещу коалицията има и много други активни играчи. Различните групи се различават по идеологията си :

  • уахабистки и салафистки (или техни производни) течения от сунитския клон на Исляма.
  • доброволци от крайни секти на шиитския Ислям (малко в сравнение с сунитите).
  • националистически, които целят „освобождаването” на Афганистан от чуждо влияние или основаване на автономия в етнически-обособени райони (национализмът според западните разбирания почти не съществува в родината на опиума, тъй като единствено панислямските движения надхвърлят племенното разделение).

Организациите се различават и според етнически си състав.
.

ПУЩУНИТЕ са най-силно представения етнос в анти-коалиционните групировки. Те са и най-многобройния народ в Афганистан – 12 милиова от общо 28, но заемат едва 30% от общата територия на страната. В Пакистан наброяват 28 милиона от 170 и са мнозинство в северните гранични райони (което се равнява на около 20% от Пакистан). Талибаните са предимно пущунска групировка. Съществуват и пущунски главатари, целящи да създадат Пущунистан – държава, съставена изключително от пущуни върху етнически-обособената им територията (южен Афганистан и северен Пакистан). Съществуват също и пущунски главатари, които действат като регионални феодали за определени региони, в които се отглежда опиум. Повечето от тях не са обвързани с никаква идеология, а използват влиянието си за да изнасят хероин за западна Европа и САЩ през Иран. Това е и най-доходосния бизнес в страната – в края на талибанското управление почти не се е отглеждал опиум в страната, но днес Афганистан отговаря за над 90% от производството на хероин в света. Днес талибаните често преглъщат ненавистта си към наркотиците и търгуват с наркобароните, тъй като почти не съществува друг източник на пари в страната, а все отнякъде трябва да се купуват оръжия.
Освен религиозен фанатизъм, управлението на талибаните-пущуни (1996-2001) се е характеризирало и често с репресии срещу непущунските граждани, като се открояват тези срещу хазарейците (тюркски народ, наброяващ 5 милиона в Афганистан).
.

БЕЛУДЖИТЕ са друг етнос, който от десетилетия се бори за независимост. В тази част на света националните граници почти нямат стойност, заразлика от племенните и родовите връзки.  Белуджите представляват едва 600,000 души в Афганистан, но наброяват над 6 милиона в Пакистан, а конфликта в двете държави е част от една обща война. В Пакистан белуджите са мнозинство в над 45% от територията на страната, а в Иран има около 1.5 милиона белужди, населяващи близо 170,000кв.км. (за сравнение – България е 111,000кв.км.). Няколко техни групировки се борят с иранското и пакистанското правителство от десетилетия, като в различни периоди са подкрепяни от СССР (до 1979 Иран е американски съюзник), Ирак (регионален съперник на Иран, както и военен опонент през Ирано-иракската война 1980-1988). Пущунската власт в Афганистан (пущунската монархия до 1973 и комунистическата власт от 1978 до 1992) също е подкрепяла белуджите в борбата им срещу общия враг – Пакистан и Иран. Днес идеята за независим Белуджистан (Балочистан) често се обсъжда от западни политици и военни като ефективен начин за решаване на конфликта, редом с други мерки, но правителствата на Иран и Пакистан отказват каквито и да е отстъпки.

ТАДЖИКИТЕ са втория по големина етнос в Афганистан (7 милиона). Живеят в северните области на страната, граничейки с Таджикистан. Именно от там традиционно идва голяма част от подкрепата за таджиките и техните групировки. Сред най-известните таджикски пълководци е Ахмад Шах Масуд (1953-2001), носещ прозвището „Лъвът от Панджшир”. Масуд е ветеран от войната срещу СССР (1979-1989) и неговите съюзници (1978-1992) в лицето на комунистическата власт в Кабул. След изтеглянето на съветските войски Масуд става лидер на т.нар. Север Съюз – конфедерация от различни групировки, от смесен етнически и идеологически характер. Заедно с Абдул Рашид Достум (бивш про-съветски боец срещу муджахидините), Масуд успява да задържи отделни региони. Подкрепата от САЩ, Германия, Индия, Иран, Русия, Туркменистан и други обаче се оказва недостатъчна и Северния Съюз е бил почти победен преди нахлуването на коалиционните войски през 2001. Светските и религиозните въоръжени групировки на таджиките получават помощ съответно от правителството на Таджикистан и ислямистките терористи, калени по време на кървавата гражданска война в Таджикистан (1992-1997).
Таджикските лидерите в Афганистан традиционно поддържат добри взаимоотношения с хазарейците, узбеките и тюркмените в страната и често се обединяват срещу пущуните. Узбекските групировки получават помощ от узбекистански ислямистки организации, които до ден днешен водят война с правителството.

РЕЛИГИОЗНОТО РАЗДЕЛЕНИЕ също е важен фактор. В Афганистан 99% от населението са мюсюлмани – съответно около 90% суните и 10% шиити (главно хазарейци и други непущунски етноси). В Пакистан също немюсюлманите са пренебрежимо малко, а съотношението между шиити и сунити е сходно. Често религиозните течения са тясно обвързани с етническата принадлежност, но във втората половина на 20-ти век в света се появяват големи пан-ислямски движения, за които произхода на отделното племе няма особена стойност.

ПАНИСЛЯМИЗЪМ е идеология, изповядвана от редица движения и организации в света, между които и ал-Кайда (най-активни именно в пущунските райони на Афганистан и Пакистан, също и Ирак). Целта на панислямизма е създаването на ислямски халифат в Азия и Африка, който да обхваща всички 1.5 милиарда мюсюлмани, без значение от етноса им (карта на мюсюлманския свят). Движението има корени в догмите на египетското сунитско Мюсюлманско Братство и уахабизмът, радикалното саудитско държавно тълкование на Исляма. Последователите на бен Ладен и салафитския Ислям отричат като неверен шиитския Ислям (който изповядват едва 10% от мюсюлманите по света). Противно на схващането на мнозина, идеологията на панислямизма в чистия си вид се изповядва от сравнително малко организации и представлява отделно звено в ислямизма (термините не са синоними). Между идеологията на ал-Кайда и талибанското движение на мула Мохамед Омар (не съществува достоверна и разбираема негова снимка, тъй като според него заснемането на човешкия образ е против волята на Аалах) съществуват разлики, но също и общи корени (най-вече родствеността с уахабизма). Афганистанския пълководец приютява през 90-те години радикалния саудитски главатар бен Ладен и неговата организация, след прогонването им от Судан.

ИСЛЯМИЗЪМ е общо понятие, което обхваща сходни радикални учения. По естество ислямистка е всяка идеология, която отрича демократичните и светските ценности („империалистическа и кръстоносническа зараза”) и цели налагането на религиозно управление според „старите“ обичаи. Панислямизмът е част от ислямизма, но при втория не е задължително да съществува идеята за обединение на всички мюсюлмани в една държава. Ислямистки движения са талибанското в Афганистан (което управлява в страна от 1996 до 2001 по време на Ислямския Емират), палестинското движение ХАМАС, ливанското движение Хизбула, сомалийците от ал-Шабаб, както и до известна степен управлението на Саудитска Арабия и Иран. Терминът обхваща много течения, но основното е налагане на религиозното право като държавно.
Също погрешно се смята от мнозина, че талибаните и муджахидините в Афганистан по време на войната със СССР са едни и същи хора. Муджахидините („свещенни войни”) са мюсюлмански отряди, съставени от хора от цял свят, които са участвали активно в Босна (муджахидини в сърцето на Европа), Косово, Афганистан, Чечня, Ирак и други. Имено в родината на опиума през 80-те години на световната сцена излиза масово панислямско движение (в което участие взема и бен Ладен). Но това са основно чуждестранни бойци, докато болшенството от борилите се срещу СССР са афганистанци, ръководени от регионални феодали и племенни водачи. След изтеглянето на съветските войски гражданската война продължава с пълна сила, като в началото на 90-те се заражда и талибанското движение. Противниците му са били именно доскорошните муджахидини, днес отново регионални главатари. Движението, начело с едноокия учител (мула) Мохамед Омар успява да наложи власт над почти цялата страна, въвеждайки драконови мерки, непознати до този момент в нито един край на света. Управлението им е характеризирано с догматично (и изкривено според болшинството, умерени мюсюлмански проповедници) тълкование на Корана – символите на неверниците са разрушени (видео от разрушаването на бамианските статуи), жените са лишени от всякакви права (улично правосъдие), публичните разстрели за престъпления като изневяра стават ежедневие, музиката и телевизията са забранени. Макар да са свалени от властта през 2001 след идването на американците и водената от тях коалиция, талибаните продължават да управляват много региони в страната и са основния военен противник.
Освен с религиозния си фанатизъм, талибаните могат да бъдат характеризирани и с етнически национализъм – техни представители са почти изцяло пущуни, а при управлението им останалите етноси са подложени на репресии, кланета и публични линчове.

АФГАНИСТАНСКИ НАЦИОНАЛИЗЪМ почти не съществува, тъй като връзката към държавата за повечето хора няма стойност пред връзката с рода и племето. Реално няма популярно движение, което цели да обедини всички народи в Афганистан като равни под една власт, била тя светска или религиозна. Единствено панислямските движения слагат всички мюсюлмани като равни, но пък отричат правото на която и да е мюсюлманска държава да съществува самостоятелно и със светска власт.
Липсата на национално единство е и една от най-сериозните пречки при изграждането на Афганистанската Национална Армия.

Статистика за съветските хеликоптери в Афганистан (1979-1989)


В графиките и таблиците са използвани следните означения :

  • НВО – Неопределен Вражески Огън. Причината за загубата не е известна, но е от вражески огън (не поради човешка грешка). Обикновено за всяка година условно може да се приеме, че причините за всяко едно неопределено сваляне са сходни с процентното  разпределение на причините за определените сваляния през годината.
  • Инциденти – загуби от пилотски грешки, катастрофи, аварии при кацане/излитане, аварии в апаратурата на хеликоптерите и други.
  • 20мм – 20мм зенитна артилерия, като най-известния използван образец е 20-мм зенитно оръдие на швейцарската фирма Оерликон. Оръдието е тежало над половин тон, поради което се е ползвало изключително трудно от муджахидините, които са разчитали основно на магарета за превоз. Всеки един снаряд е струвал по 50$ (производство+доставка) на ЦРУ.
  • 14.5мм – 14.5мм лека зенитна артилерия, основно съветско производство.
  • 12.7мм – 12.7мм тежки картечници, основно съветската 12,7×109мм Дегтярев-Шпагин или египетски и китайски нейни копия.
  • 7.62мм – 7.62х39мм (АК-47 и всичките му модификации, както и леката картечница РПК), 7.62х54R (снайперски пушки Драгунов и среден клас картечници на Калашников, ПК – Пулемет Калашникова). Обикновено с такъв тип оръжия са сваляни хеликоптерите като са повреждани хидравличните им системи.
  • Стингър – щатски Преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) ФИМ-92 Стингър. Преносими, самонасочващите се (с инфра-червен датчик) ракети земя-въздух.
  • ПЗРК – Преносими зенитно-ракетни комплекси, но не и щатския Стингър. Много пъти хеликоптери са сваляни с неопределен модел ПЗРК, като най-вероятно в голяма част от тези случаи (особено във втората половина на войната) става дума за Стигнър (но непотвърдено). В болшенството от случаите под ПЗРК в таблиците се разбира съветската 9K32 Стрела-2 и нейните египетски (Аин ал-Сакр) и китайски копия.
  • РПГ – Реактивни противотанкови граномети, използвани за обстрел на съветски хеликоптери в засада, на къси дистанции (не повече от 50-100м). Използвани модели – РПГ2 (модел от 1949), РПГ7 (1961), а според някои  източници е използван и РПГ-16 (1970).
  • Земя – вражески огън по авиобази и неактивни хеликоптери (не в момент на кацане/излитане).
  • ВА – Вражеска авиация. В един конкретен случай, на 15-ти Април, 1982, един (а според някои източници два) Ми-8Т погрешно влиза в територията на Иран и е свален от Ф-4 на иранските ВВС.

Статистика за свалените хеликоптери по модел, причина за свалянето и година :

Графика на таблицата :

Загуби на хеликоптери (от вражески огън и от инциденти) по години :

Разпределение на загубите (по причина) от 1979 до 1989 :

Не е включена единствената загуба на Ми-4 – през Март, 1979 година е свален хеликоптер Ми-4 на ВВС на Демократична Република Афганистан. Машината е била в състава на 373-ти отряд на афганските ВВС, свален е от наземен автоматичен огън край Херат. По обясними причини загубата му не е включена в горните таблици и графики. С него общия брой на свалените хеликоптери на съветско-афганската коалиция е 330, в източниците има неизяснени още 3 сваляния на Ми-8, като най-високата цифра съответно е 333.
.

Афганистанските и арабските муджахидини през войната използват пленено съветско или афганистанско (на правителството) оръжие, както и израелско, египетско, китайски, американско и пакистанско оръжие, доставени през операция Циклон на ЦРУ. Във войната умират 15,000 руски войници, 500,000 муджахидини и около 1,500,000 афганистански цивилни (в болшенството си жертва на съветските войски).

Повече информация за сваляните хеликоптери :
От сайта „ВВС Росии“
От сайта „Русские крыля“
Информация за Ми-24 в сайта на Federation of American Scientists

Карти на Афганистан


Карти на Афганистан – разпределение на американските и коалиционните войски, етническо разпределение на страната, производство на опиум, разпределение на феодалните главатари, зони под контрола на талибаните и ал-Кайда, карти от времето на съветската окупация и други.

Натиснете за по-голямо изображение
.

Улични сблъсъци в Киргизстан – 45 убити


Според киргизските власти поне 45 души са умрели в сблъсъците в южния град Ош  и околните му райони. Още 600 са ранени. Засега това е най-кървавия период след Април при свалянето от власт на президента Курманбек Бакиев. Инцидентите са принудили правителството да изпрати войски в градовете Ош и Узген, като е обявено и военно положение.
Според международните кореспонденти сблъсъците са били между етнически узбеки и киргизи в района. Стигнало се е до стрелба, намесата на полицията не е успяла да потуши боевете. Не е ясно все още какво точно е предизвикало сблъсъците, които  са най-кървавите след априлските (в които умират 80 души).
Според офциалните власти хиляди млади узбеки и киргизи са разбили магазини, домове, запалили коли и т.н.

Уникалното за положението на Киргизстан (и може би единствена причина великите сили да обръщат толкова внимание) е, че едновременно и САЩ, и Русия имат военни бази в страна. Руските са остатък от съветско време, когато Киргизия е била част от СССР. Американските военни бази са от огромно стратегическо значение поради близостта си до Афганистан. Огромна част от трафика на щатските ВВС към Афганистан (резервни части, храна, медикаменти, гориво) минава именно през щатските бази в страната. Интересното за тях пък е, че са бивши руски/съветски такива.

..

Танково производство на СССР и Германия


Виж още : Производство на немски бронирани машини до 1945 за по-детайлни данни за немското производство.

Сравнение на танковото производство между СССР и Германия през Втората Световна Война.
Уточнения :
Данните са за танкове и други бронирани машини (самоходна артилерия, щурмови оръдия и др.), създадени на базата на танково шаси. Пример – немският Hummel не е танк, а самоходна артилерийска установка, но е създаден върху шасито на танка Панцер 4. Общият брой за произведените танкове Панцер 4 даден в таблицата включва и произведените САУ Hummel на същото шаси (в случая 13522 произведени единици, използващи шасито на Панцер 4).
*ПВВВ – произведени във военно време
Данните за немските танкове включват и произведени преди нападението над Полша единици и до 1945. Данните за руските танкове включват само произведени между 1940 и 1945, а не крайният броя. Пример – от всички варианти на Т-34 са произведени около 84 хиляди от 1940 до 1958, но в таблицата са дадени само 62212 произведени бройки от 1940 до 1945.

Повече информация за танковете от ВСВ
http://www.achtungpanzer.com/
http://id3486.securedata.net/fprado/armorsite/main.html
http://pvo.guns.ru/
http://www.sinopa.ee/pvo/pvo01.htm
http://tank.uw.ru/poligon/
http://www.axishistory.com/

Израелска Броня :
http://idf-armor.blogspot.com/

Повече за използваните от България танкове :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941