България и танковите сражения около 9-ти Септември, 1944


Статията не обхваща цялостно историята на България и българските бронирани части в периода, а разглежда конкретни моменти през месец Септември, 1944.

Повече информация за бронираната техника, която България използва преди и по време на Втората Световна Война :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

.

ПРЕДИСТОРИЯ
Във втората половина на 1944 изходът на войната отдавна е бил ясен за всички. Немските войски са били притиснати отвсякъде – настъпващите съветски танкови армии от Изток, съюзническите войски идващи от Нормандия, „мекото коремче на Европа” (Италия) е била наполовина окупирано от САЩ и Англия, Африканския фронт е отдавна загубен.
Българските въоръжени сили са участвали активно във войната и пред 9-ти Септември, 1944, основно в отбранителни акции срещу англо-американската авиация. Малко са българите, които не са чували за Димитър Списаревски и неговата самоубийствена мисия. Но българските бронирани формирования не вземат участие преди 09.09.44. В много източници се споменава, че бронираната техника на България е вземала активно участие срещу югославските партизани (България участва в тамошния окупационен корпус на Оста). Това е един от многото случаи в историографията на този период, в който военновременни митове са приемани впоследствие за факт. Обменът на безпристрастна историческа информация информация между българските и западните историци през Студената Война е бил нулев, поради което и гореспоменатия мит е жив и днес. В действителност БА и нейната бронетехника участва активно срещу партизани, но в България, в т.нар. „стари земи” (Южна Добруджа е анексирана от България, но Вардарска Македония и Беломорска Тракия така и не стават част от държавата). В акции срещу партизани участват и полицията и жандармерията. Последните получават лошо име, още тогава са смятани от мнозина за брутални. В известния като „Шестте ястребинчета“ случай жандармеристи екзекутират 6 деца по време на наказателна акция, отговор на партизански действия.
Има още

Статистика за съветските хеликоптери в Афганистан (1979-1989)


В графиките и таблиците са използвани следните означения :

  • НВО – Неопределен Вражески Огън. Причината за загубата не е известна, но е от вражески огън (не поради човешка грешка). Обикновено за всяка година условно може да се приеме, че причините за всяко едно неопределено сваляне са сходни с процентното  разпределение на причините за определените сваляния през годината.
  • Инциденти – загуби от пилотски грешки, катастрофи, аварии при кацане/излитане, аварии в апаратурата на хеликоптерите и други.
  • 20мм – 20мм зенитна артилерия, като най-известния използван образец е 20-мм зенитно оръдие на швейцарската фирма Оерликон. Оръдието е тежало над половин тон, поради което се е ползвало изключително трудно от муджахидините, които са разчитали основно на магарета за превоз. Всеки един снаряд е струвал по 50$ (производство+доставка) на ЦРУ.
  • 14.5мм – 14.5мм лека зенитна артилерия, основно съветско производство.
  • 12.7мм – 12.7мм тежки картечници, основно съветската 12,7×109мм Дегтярев-Шпагин или египетски и китайски нейни копия.
  • 7.62мм – 7.62х39мм (АК-47 и всичките му модификации, както и леката картечница РПК), 7.62х54R (снайперски пушки Драгунов и среден клас картечници на Калашников, ПК – Пулемет Калашникова). Обикновено с такъв тип оръжия са сваляни хеликоптерите като са повреждани хидравличните им системи.
  • Стингър – щатски Преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) ФИМ-92 Стингър. Преносими, самонасочващите се (с инфра-червен датчик) ракети земя-въздух.
  • ПЗРК – Преносими зенитно-ракетни комплекси, но не и щатския Стингър. Много пъти хеликоптери са сваляни с неопределен модел ПЗРК, като най-вероятно в голяма част от тези случаи (особено във втората половина на войната) става дума за Стигнър (но непотвърдено). В болшенството от случаите под ПЗРК в таблиците се разбира съветската 9K32 Стрела-2 и нейните египетски (Аин ал-Сакр) и китайски копия.
  • РПГ – Реактивни противотанкови граномети, използвани за обстрел на съветски хеликоптери в засада, на къси дистанции (не повече от 50-100м). Използвани модели – РПГ2 (модел от 1949), РПГ7 (1961), а според някои  източници е използван и РПГ-16 (1970).
  • Земя – вражески огън по авиобази и неактивни хеликоптери (не в момент на кацане/излитане).
  • ВА – Вражеска авиация. В един конкретен случай, на 15-ти Април, 1982, един (а според някои източници два) Ми-8Т погрешно влиза в територията на Иран и е свален от Ф-4 на иранските ВВС.

Статистика за свалените хеликоптери по модел, причина за свалянето и година :

Графика на таблицата :

Загуби на хеликоптери (от вражески огън и от инциденти) по години :

Разпределение на загубите (по причина) от 1979 до 1989 :

Не е включена единствената загуба на Ми-4 – през Март, 1979 година е свален хеликоптер Ми-4 на ВВС на Демократична Република Афганистан. Машината е била в състава на 373-ти отряд на афганските ВВС, свален е от наземен автоматичен огън край Херат. По обясними причини загубата му не е включена в горните таблици и графики. С него общия брой на свалените хеликоптери на съветско-афганската коалиция е 330, в източниците има неизяснени още 3 сваляния на Ми-8, като най-високата цифра съответно е 333.
.

Афганистанските и арабските муджахидини през войната използват пленено съветско или афганистанско (на правителството) оръжие, както и израелско, египетско, китайски, американско и пакистанско оръжие, доставени през операция Циклон на ЦРУ. Във войната умират 15,000 руски войници, 500,000 муджахидини и около 1,500,000 афганистански цивилни (в болшенството си жертва на съветските войски).

Повече информация за сваляните хеликоптери :
От сайта „ВВС Росии“
От сайта „Русские крыля“
Информация за Ми-24 в сайта на Federation of American Scientists

Танково производство на СССР и Германия


Виж още : Производство на немски бронирани машини до 1945 за по-детайлни данни за немското производство.

Сравнение на танковото производство между СССР и Германия през Втората Световна Война.
Уточнения :
Данните са за танкове и други бронирани машини (самоходна артилерия, щурмови оръдия и др.), създадени на базата на танково шаси. Пример – немският Hummel не е танк, а самоходна артилерийска установка, но е създаден върху шасито на танка Панцер 4. Общият брой за произведените танкове Панцер 4 даден в таблицата включва и произведените САУ Hummel на същото шаси (в случая 13522 произведени единици, използващи шасито на Панцер 4).
*ПВВВ – произведени във военно време
Данните за немските танкове включват и произведени преди нападението над Полша единици и до 1945. Данните за руските танкове включват само произведени между 1940 и 1945, а не крайният броя. Пример – от всички варианти на Т-34 са произведени около 84 хиляди от 1940 до 1958, но в таблицата са дадени само 62212 произведени бройки от 1940 до 1945.

Повече информация за танковете от ВСВ
http://www.achtungpanzer.com/
http://id3486.securedata.net/fprado/armorsite/main.html
http://pvo.guns.ru/
http://www.sinopa.ee/pvo/pvo01.htm
http://tank.uw.ru/poligon/
http://www.axishistory.com/

Израелска Броня :
http://idf-armor.blogspot.com/

Повече за използваните от България танкове :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941