Осама бин Ладен – терорист номер 1 бе убит


На 2-ри Май, 2011, американският президент Барак Обама в обръщение заяви, че Осама бин Ладен е убит в Абботабад, провинция Хайбер Пахтунтва, Пакистан. Осамаба бин Ладен, ръководител на ислямистката групировка ал-Кайда, е отговорен за атентатите на 11-ти Септември, 2001 година, както и множество други в цял свят. От близо 10 години американски и коалиционни военни и разузнавачи се опитват да го открият в Афганистан и северните райони на съседен Пакистан.

ОПЕРАЦИЯТА

Рейдът е извършен от Тюлени от американските военноморски сили (тюлени е превод от SEAL, което е и абревиатура за a, Air and Land, в превод – море, въздух и суша) и координирано с агенти ЦРУ, а мишената – резиденцията на топ-терориста на 21-ви век. Сградата е триетажна и се намира в хълмистите покрайнини на малкия пакистански град Абботабад, оградена с 5-метрова бетонна стена и бодлива тел. Цялата операция отнема около 40 минути, а спец. частите пристигат с хеликоптери, един от които каца принудително поради техническа повреда. Осама е застрелян в главата, а тялото му изнесено от тюлените, като все още се спекулира за местонахождението на трупа, като една от версиите е, че е вече е погребан според ислямските канони. Все още няма конкретна и достоверна информация за ДНК-теста. Талибански лидери в Пакистан отричат официалната версия, че Осама е убит.

КОЙ Е ОСАМА?

Осама бин Ладен е роден през 1957 в Рияд, Саудитска Арабия в семейството на един от най-богатите арабски бизнесмени и десетата му жена. За първата си жена Осама се оженва на 17-годишна възраст в Сирия, а докрая на живота си – за още три жени, от които има общо между 10 и 26 деца според различните източници. Атентатор №1 e описан от щатските служби като висок и слаб мъж (75кг, около 1,95м) и е сред 10-те най-издирвани терористи от ФБР.
„Кариерата” си започва по време на съветската война в Афганистан (1979-1989), присъединявайки се към десетките хиляди муджахидини (свещенни войни), борещи се срещу съветските войски. Саудитският гражданин бин Ладен е привлечен от палестинския фундаменталист Абдула Юсуф Аззам, но скоро се доказва като способен командир в планините на Афганистан. Войната бележи ново стъпало в развитието на световните ислямистки движение и според интерпретацията на много фундаменталисти именно тяхното дело е сринало в крайна сметка СССР. Независимо, че това не е вярно, в арабския и мюсюлманския свят войната най-често се представя като победа на праведните над безбожниците. В контекста на Студената война голяма част от въоръжението на муджахидините е доставено от ЦРУ в операция „Циклон”. Надявайки се да превърнат Афганистан в „съветския Виетнам” американските служби обучават хиляди ислямисти в родината на опиума, като се предполага, че сред тях е и Осама (виж също Статистика за съветските хеликоптери в Афганистан (1979-1989)).
Малко преди края на войната бин Ладен сформира групировката ал-Кайда. Две години по-късно родината му Саудитска Арабия допуска стотици хиляди американски и западни войници на своя територия, опасявайки се от евентуална иракска инвазия (през Август, 1990, Саддам Хюсеин превзема малкия си, но богат на петрол съсед Кувейт). Саудитска Арабия е не само родина на Осама – в нея се намират Мека и Медина, двата свещени за Исляма града, в които пророка Мохамед съответно се ражда и умира според Корана. Това затвърждава представата на бин Ладен, че не само „безбожниците-комунисти” са враг на Исляма, но и западните „империалисти-кръстоносци”. Започва кампанията му срещу американски и западни цели, както и „продажните” арабски правителства. През 90-те години се присъединява към муджахидините в Босна и Херцеговина, по време на Югославските войни (Скритата армия на радикалния Ислям в Босна“ – кратък документален филм). Връх в терористичната му „кариера” е атаката на 11-ти Септември в САЩ.

Списък с по-големите атентати, извършени от ал-Кайда :
1993 – взривена е кола-бомба в Световния Търговски Център, умират 6 души. СТЦ е разрушен 8 години по-късно.

1993 – по време на 13-те експлозии в Мумбай, Индия умират 250 души.
1998 – над 200 души умират по време на атентатите срещу американските посолства в Найроби, Кения и Дар ес Салаам, Танзания.
2000 – в серия от координирани атаки умират над 60 души в филипинската столица и на борда на щатския кораб „Коул”. Предотвратени са атентати на летището в Лос Анджелис, на борда на щатския кораб „Съливанс”, както и плана за атентат срещу Коледния базар до Страсбургската катедрала във Франция (при съвместна акция на фреските и немските служби).
2001 – на 11-ти Септември е извършен най-големия атентат в модерната история. Умират близо 3,000 души (повече от жертвите на японското нападение над Пърл Харбър през Втората Световна Война). Ударени са двете кули на Световния Търговски Център и Пентагона, а четвърти самолет се разбива в поле, като целта му е била Белия Дом. Мишените са избрани заради символичното им значение – удар по икономическата, военната и политическата сила на САЩ.
2002 – в Бали, Индонезия е извършен най-кървавия атентат в историята на страна, отнел живота на над 200 души.

2003 – четири камиона са взривени в Истанбул, отнемайки живота на 57 души и ранявайки 700.

2004 – филипински ферибот е взривен, убити са 116 души.

2004 – в атентатите в Мадрид загиват близо 200, организацията не поема пряка отговорност, счита се, че атентата е извършен от групировки, близки до нея.

2005 – три последователни взрива в лондонското метро отнемат живота на близо 60 души.
Ал-Кайда са пряко отговорни за редица други атентати в цял свят, но най-много жертви има сред гражданите на Ирак, Афганистан и Пакистан – голяма част от самоубийствените атентати там са дело на ал-Кайда (виж също : Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм).

РЕАКЦИИТЕ

Като цяло световните лидери приеха новината за смъртта на Осама бин Ладен положително. Водещи политици от Австралия, Австрия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Индия, Унгария, Израел, Мексико, Холандия, Норвегия, Русия, Англия и други дадоха положителни отзиви. Исмаил Хания, ръководител на групировката Хамас, контролираща ивицата Газа изрази възмущението си от „проливането на арабска и мюсюлманска кръв”, определяйки атаката като „американска репресия”. Лидера на палестинското движение пожела на Осама да почива в мир. Говорител на иранското външно министерство заяви, че смъртта му „не е голяма работа”.
Много политици и анализатори посочиха обаче, че това не е края на войната срещу тероризма, нито операцията е успяла да разгроми ал-Кайда. На негово място са готови да дойдат много. Войната срещу терора е безкрайна, но смъртта на бин Ладен е ако не друго малка утеха за роднините и приятелите на всичките жертви на най-издирвания човек на планетата.

Виж също :

Най-известните вземания на заложници част 1
Най-известните вземания на заложници част 2

В памет на загиналите на 11-ти Септември и всички жертви на тероризма

..
..

Сомалия – пирати и полицаи


Сомалийските пирати са редовен участник в новинарските емисии, но рядко се навлиза дълбоко в проблематиката. Международната общност е предриеала мерки, но дали са достатъчни?

БРЕГОВЕТЕ НА СОМАЛИЯ са патрулирани от кораби на НАТО от операцията Океански Щит, военноморските сили на Европейския Съйюз EUNAVFOR от операция Атланта, кораби от CTF (Combined Task Force) 151 организирани от САЩ и в момента под британско командване. Участват също и руски, китайски и индийски сили по силата на Шангайското споразумение за сътрудничество. Множество държави действат автономно, извън шапката на международни мисии.

СКОРОСТТА е най-важният фактор при подобен тип мисии. Макар да има атаки, чиято продължителност е над час, повечето свършват за 10-15 минути. Болшинството от нарамените с анти-пиратската мисия кораби са фрегати, корвети и разрушители. В класическия си вид тези лодки не са предназначение за подобен тип действия, тъй като проблемът в този си вид е сравнително млад.
Много от корабите разполагат с по един или два хеликоптера, с които да са в състояние за бързи реакции и притичване на помощ.
Както и във всички конфликти на 20-ти и 21-ви век водещо място взема информацията и разузнаването. В арсенала на общите усилия влизат множество самолети за морски патрул и разузнаване (т.нар. MPRA) :
о

  • САЩ участват с разузнавателни самолети Р-3С
  • Германските ВМС участват също с Р-3С
  • ВВС на Франция участват с бизнес-джета Фалкон 50
  • Френската военноморска авиация (Аеоронавал) участва с разузнавателните Breguet Atlantique II
  • Японските ВВС участват с позиционирани в Джибути разузнавателни Р-3
  • Американските ВМС участват със безпилотните разузнавателни Scan Eagle

В анти-пиратските действия участват Австралия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Корея (Южна), Малайзия, Пакистан, Португалия, Русия, Сингапур, САЩ, Тайланд, Турция, Франция, Холандия, Швеция, Япония и други.

.
НАРАСТВАЩИЯ НАТИСК от международните сили прави пиратите все по-опасни и изобретателни, които са се научили вече често да променят тактиката си. До скоро повечето атаки се извършваха в късния следобяд, когато малкия ъгъл, под който падат слънчевите лъчи прави засичането на пиратските лодки по-трудно. Идвайки от крайбрежието си и движещи се на изток към корабите това осигурява добър естествен камуфлаж. Рано сутрин също са се правели много атака, тъй като от брега са издухвани прах и пясък, които прикриват цялото крайбрежие.
Но от една-две години се извършват и атаки през нощта, тъй като много от „печалбите“ са инвестирани в очила за нощно виждане, навигаторна апаратура и др. Сред тактическите похвати на пиратите влизат и пускането на фалшиви сигнали за тревога за примамка, прикриване за трафикантски лодки (като бежанците се използват за жив щит) и др.

Пиратските лодки се боядисват в съответните нюанси на бяло и синьо за камуфлаж. Използват се предимно тесни и дълги лодки, които са по-трудни за визуално откриване, а и позволява да се „крият“ между вълните. Дървените лодки и тези от фибростъкло също се предпочитат, тъй като е почти невъзможно да бъдат засечени (заразлика от металните). За повечето атаки се използват минимум 2 лодки (а често от 6 до 8), които разсичат водата с над 26 възела (~48км/ч), което е пределната скорост на най-бързите търговски кораби в права отсечка. При ранно предупреждаване някои кораби успяват да се измъкнат чрез агресивно маневриране при високи скорости. Но това не винаги е възможно :

Има още

История на турската ИХХ


Турската организация ИХХ стана известна покрай случая с Мави Мармара преди няколко месеца, но макар да е била извън обектива на световните телевизионни агенции, много преди това ИХХ (превод – Фондация за човешки права и свободи) е била обект на изследване от редица турски, западноевропейски и американски експерти в областта на тероризма.
Повече информация в блога за организацията и участието и в случая Мави Мармара :

Мави Мармара от Свободната Флотилия за Газа

Европа и турските ислямисти от ИХХ

Под прикритието на хуманитарна организация, ИХХ извършва и други дейности, спонсорирайки и създавайки ислямистки клетки по цял веч, най-вече в конфликтните точки по света.

Още през 90-те години на 20-ти век членове на групировката са арестувани за директни и индиректни връзки с терористични организации, както и подозрения за участие в подготовката и извършването на терористични атентати. Арестувани са от самите турски власти (преди идването на власт на сегашната ислямистка партия на Ердоган), които през 1997 научават, че организацията купува автоматични оръжия и амуниции. В истанбулската им централа са открити автомати, експлозиви, химикали и инструкции за произвеждане на бомби. След преглед на прихванатите от турските власти документи става ясно, че ИХХ е набирала, обучавала и пращала муджахидини в Афганистан, Босна и Чечня.


Жан-Луис Бружер е прословут френски разследващ магистрат, съдия и експерт по тероризма. Разследвал е взривяването на полет 772 от либийски терористи през 1989 година, но истинско признание получава при залавянето през 1994 на най-големия терорист в модерната история – Илич Рамирез Санчез, познат като Карлос-Чакала.

Години преди Мави Мармара, Жан-Луис Бружер посочва Бюлент Йълдъръм, лидер на ИХХ, като човекът, обучавал и пращал муджахидини по цял свят в свой доклад за терористичните организации и каналите им за набиране на средства. Цитиран е също и от Датския Институт по Международни Изследвания през 2006 година в доклад, отново уличаващ турската организация.
От телефонните разпечатки от 1996 се разбира, че от централата на ИХХ се водени множество резговори с членове на клетката на ал-Кайда в Милано, както и с редица алжирски, терористични групировки, които от години се борят да свалят от власт алжирското правителство. Засечени са и разговори персонално с Абу ал-Ма’али – прославилия се ръководител на 3-та Босненска Муджахидинска Бригада (кратък документален филм), по време на войната в Югославия, ветеран от ислямските бригади в Косово, бил се рамо до рамо с албанската Армия за Освобождение на Косово. Също така е бил човекът за контакт между редица групировки действащи в Европа и клетката на ал-Кайда в Пакистан.

Преди десетина години Жан-Луис Бружер свидетелства лично по време на делото срещу Ахмед Резам, отговорен за провалените атентати в Йордания и САЩ. Жан-Луис Бружер заявява, че ИХХ взема пряко участие по време на планирането на операцията.
Болшинството от сегашните членове на ИХХ са бивши членове на БИФ, приета от редица западни агенции за терористична организация, както и на ТЗФА, създадена от ръководителя на БИФ (месеци преди същата да влезе в нелегалност).
ИХХ също така членува и в Съюза на Праведните – ислямистка организация, която използва хуманитарни мисии за прикритие. Създадена е от поддръжници и членове на палестинското движение ХАМАС в Саудитска Арабия, а според американския Държавен департамент редом с хуманитарните мисии, организацията подкрепя терористични движения. Под шапката на Съюза на Праведните е и групировката на шейх Мохамед Али Хасан ал-Моаяд – радикален йеменски религиозен водач, заловен от ФБР и осъден до живот за набиране на средства и финансиране на ХАМАС и ал-Кайда.

Кратък документален филм за Босненските Муджахидини, с чиито лидери ИХХ (според турските, френските и американските власти) са имали контакти :
.

Танково производство на СССР и Германия


Виж още : Производство на немски бронирани машини до 1945 за по-детайлни данни за немското производство.

Сравнение на танковото производство между СССР и Германия през Втората Световна Война.
Уточнения :
Данните са за танкове и други бронирани машини (самоходна артилерия, щурмови оръдия и др.), създадени на базата на танково шаси. Пример – немският Hummel не е танк, а самоходна артилерийска установка, но е създаден върху шасито на танка Панцер 4. Общият брой за произведените танкове Панцер 4 даден в таблицата включва и произведените САУ Hummel на същото шаси (в случая 13522 произведени единици, използващи шасито на Панцер 4).
*ПВВВ – произведени във военно време
Данните за немските танкове включват и произведени преди нападението над Полша единици и до 1945. Данните за руските танкове включват само произведени между 1940 и 1945, а не крайният броя. Пример – от всички варианти на Т-34 са произведени около 84 хиляди от 1940 до 1958, но в таблицата са дадени само 62212 произведени бройки от 1940 до 1945.

Повече информация за танковете от ВСВ
http://www.achtungpanzer.com/
http://id3486.securedata.net/fprado/armorsite/main.html
http://pvo.guns.ru/
http://www.sinopa.ee/pvo/pvo01.htm
http://tank.uw.ru/poligon/
http://www.axishistory.com/

Израелска Броня :
http://idf-armor.blogspot.com/

Повече за използваните от България танкове :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

Сомалия и радикалния ислямизъм


Сомалия и Съюза на Върховните Ислямски Съдилища

След разпадането на режима на Сиад Баре през 1991 се получава вакуум във властта на Сомалия. Започва дълга борба между регионалните феодали и исламистките полеви лидери. След 1991 малкото места, в които има някакъв ред се поддържат от ислямски съдилища, ръководени от принципите на Шериата. Управлението на тези съдилища напомня много на талибанското управление в Афганистан преди 2001 първа година – забраняват се западни филми, западна музика, дори гледането на световното първенство по футбол. Употребата на алкохол и сексуални “извращения”(извращения според тяхното тълкование на Корана включва много неща, едно от които хомосексуализъм) също са наказуеми, често със смърт. В много от случаите “престъпниците” биват екзекутирани на публични места.

През 2000 година 11 регионални клана обединяват съдилищата си и образуват държава в държавата. Организацията се нарича Съюз на Върховните Ислямски Съдилища – СВИС. Целта им е да направят Сомалия една мирна(по техните думи) и стабилна ислямска държава. Болшенството от сомалийците са сунити.

СВИС е наследник на образуваната през 1984 ал-Иттихад ал-Ислямия, която пък е наследник на Джаммаа ал-Ислямия и Уахдат ал-Шабаб ал-Ислам. Последните две са създадени прези 60-те години на миналия век, по време на Саиид Кутуб – египетски радикален водач, известен лидер на Мюсюлманското Братство. Благодарение на него в много държави се разпространява радикален исламизъм, анти-западни настроения и сепаратизъм.

Десетилетия наред тези групи са рабят с ФОО – Фронт за Освобождение “Оромо”.
ФОО са сепаратистка организация в Етиопия, която е съставена от членове на племето Оромо. Това е етно-лингвистична група близка до сомалийската, самия език се говори от 5 милиона души в Сомалия и сходен с официалния такъв. ФОО и СВИС са обединяват в борбата си срещу Етиопия, има взаимопомщ между тях и Еритреия по време на Етиопско-Еритрейската Война(конфлик, завършил само формално, в началото на тази година пак имаше гранични сблъсъци между двете държави). Съвместно ФОО и СВИВ са извършили множество атентати и атаки в Етиопия, най-вече граничните райони.

След множество сражения с Етиопската армия в край на 90-те години, ал-Итихад ал-Ислямия понася много загуби, като пряк ефект е създаването на СВИС през 2000 година. АИаИ се смята за терористична организация с връзки с Ал-Кайда, според държавния департамент на САЩ.

Макар феодалните вражди между различните кланове да са силни, СВИС бележи ръст в силата и влиянието си последното десетилетие. Главния съперник на СВИС е Преходното Федерално Правителство(ПФП) на Сомалия, сформирано в Найроби, Кения, през 2004 година от сомалийски племенни вождово и феодали. Последните имат подкрепата на Етиопия, а твърденията, че става дума за преврат, спонсориран от ЦРУ съвсем не са редки. Предполага се, че щатското разузнаване подкрепя ПФП чрез т.нар. Съюз за възстановяване на мира и противодействие на тероризма(СВМПТ). Според повечето източнизи СВИС имат тесни връзки с правителството на Еритрея, поради анти-етиопските им виждания, а СВМПТ(съюзник на ПФП и Етиопия) получава помощ от Джибути, регионален партньор на САЩ.
Шейх Шарих Ахмед е говорител и председател на СВИС от Октомври, 2006. На фона на останалите Ахмед се счита за умерен, но и повечето разузнавателни бюра смятат, че тоя не е де факто лидерът на СВИС, а просто лице за пред света. Според ЦРУ лидери на организацията са Шейх Хасан Дахир Ауейис и Шейх Адан Хаши Айро, които официално взимат позицията на зам. председатели на СВИС, ръководители на въоръженото крило на съюз и отговорни за организирането на атаките в Могадишу през Юни, 2006 година. Хасан Дахир е бивш лидер на АИаИ, обявен за терорист от държавния департамент на САЩ и ООН през 2001 година. Адан Хаши е преминал обучение в Афганистан и се е бил срещу войските на СССР през 80-те години, редом до муджахидини-доброволци от много държави. Срещу него е повдигнато дело в Сомалиленд за убийството на 4 служители на ООН през 2003 година. Сомалиленд е практически независима държава, вътре в Сомалия, със собствено правителство, отричащо властта на Могадишу. Същото важи и за Пунтланд. Сомалия се разпада на три част след падането на диктатурния режим през 1991 година. От октомври, 2006 година, радикалните сомалийски ислямисти контролират южната част на Сомалия, като Пунтланд и Сомалиленд остават относително автономни и независими.

Екзекуциите чрез заравяне и убиване с камъни могат да отнемат понякога и часове. Не са резервирани единствено за жени. (!!!)Осъден е за притежание и използване на марихуана(!!!)


Карти на Сомалия
http://www.lib.utexas.edu/maps/somalia.html

Сомалийските въоръжени сили
http://www.globalsecurity.org/military/world/somalia/index.html