Сирия – арабската пролет или ислямистката зима?


Преди близо две години в арабския свят започнаха бурни демонстрации, които прерастнаха в революции и граждански войни. Основните причини, които протестиращите изтъкваха, бяха липсата на свобода на словото, липсата на свободни демократични избори, високите нива на безработица, бедност и липса на адекватно образование. Като „лице на революцията” светът виждаше млади, модерно облечени момчета без бради и незабулени момичета. Доводът на светските диктаторски  режими, че именно те са единствената защита срещу ислямизма, беше отхъврлен от революцията.

Виж също :
Протестите в Сирия
Египетските протести
Развитие на войната в Либия
Либийския фронт – противоречиви сигнали
Либия и Запада – а сега накъде?
Турция – нова Османска империя или следващият член на ЕС?
Реформите в арабския свят

Сирия

След площад Тахрир, гражданската война в Либия и Йемен, днес светът наблюдава внимателно случващото се в Сирия. Държавната цензура и отказът да бъдат допуснати журналисти в повечето точки в страната е причина да има неясното около събитията. Но за да се разбере по-добре сегашното положение е нужно да се разгледат няколко аспекта от сирийското общество, както и заобикалящите страни.
Има още

Модерен американски тероризъм част 1


След 11-ти Септември се отделя голямо внимание на ислямисткия тероризъм във всичките му форми и проявления. Но тероризма нито се ражда на 11.09.01., нито е отсъствал от американската действителност и преди това. В страната на неограничените възможности има не един или два случая на „домашен тероризъм”, извършван от американски граждани. Често границите между терористичните актове, покушенията, серийните и масовите убийци се размиват. 20-ти век в САЩ е белязан от множество атентати, извършвани от расистки и нацистки групировки, християнски-фундаменталисти от множеството крайни американски секти, комунистически и други организации и лица.

Оклахома, 1995

На 19-ти Април, 1995, камион, натоварен с над 2 тона експлозиви се взривява непосредствено до федералната сграда Алфред П. Мура. В същата се намират офиси на американската Администрация за борба с наркотиците (DEA), Бюро за Алкохол, Тютюн и Огнестрелни оръжия (ATF), армията, морската пехота и др. За нещастие в сградата се е намирала и детска градина за децата на служителите – именно под нея е разположен и натоварения с експлозиви камион. Атентатът отнема живота на 168 души, 19 от които деца (15 от които са били в детската градина). Повечето от жертвите умират след срутването на сградата, а не непосредствено от взрива. Ранени са още близо 700 души.

Тимъти МакВей

Един от извършителите, Тимъти МакВей, е заловен едва час и половина след екплозията, след като е карал кола без регистрационни номера. Полицията намира у него скрито оръжие и го задържа, неподозирайки кого всъщност са арестували. По време на атентата Т. МакВей е на 22 години. Служил е в армията и е участвал във Войната в Залива, където получава медал за храброст. Убежденията му са били твърдо против централизираната власт в лицето на федералното правителство, което според него е било тиранично. Макар да е поддръжник на „движението на милициите”, МакВей е отхвърлен заради твърде крайните си възгледи. Милициите са въоръжени организации, защитаващи ревностно правото на гражданите да притежават и носят огнестрелни оръжия според втората поправка в американската конституция. Тези групировки са и против централизираната власт, често отричайки юрисдикцията на Вашингтон. Но дори и те не приемат бъдещия атентатор от Оклахома в редовете си. След като е арестуван Т.М. е намерен за виновен по няколко обвинения и осъден на смърт. Екзекуцията е извършена 6 години по-късно.

Тери Никълс

Тери Никълс е другия извършител на атентата и стар приятел на МакВей, споделяйки и неговите анти-правителствени възгледи. Двамата се запознават по време на военната си служба и бързо се сприятеляват. Като причина за извършване на атентата двамата посочват обсадата на Уейко (виж долу), станала няколко години по-рано. Двамата подкрепят действията и отчасти възгледите на Д. Кореш. Макар ролята на Т. Никълс да не е второстепенна, заразлика от Т.М. той е осъден на доживотен затвор, без право на преждевременно освобождаване. Днес се намира в „супермакс” (най-строг режим) затвора Флорънс в Колорадо. 10 години след ареста му ФБР открива заровени експлозиви в една от бившите къщи на Т.Н. в Колорадо след сигнал от съкилийник на осъдения атентатор.

Документален филм за атентата в Оклахома, част 1 от 4 :

.

Юнабомбър

Тед Качински като млад

В продължение на 17 години, доцентът по математика и преподавател в калифорнийския университет Бъркли – Теодор Качински, изпраща 16 колета-бомби, убивайки трима души и осакатявайки и ранявайки още 23. Арестуван е през 1996 година, 18 години след първата изпратена бомба и едно от най-скъпите издирвания в историята на Америка.
Т. Качински е син на полски имигранти. Още като дете показва изключителен интелект, показвайки впечатляващи резултата на тест за интелигентност и прескачайки един клас в училище. Но в тези си години е отхвърлен от по-големите си съученици, които често му се подиграват и го малтретират. Според мнозина това е катализаторът за анти-социалното му поведение и възгледи. След като учи в Харвард и взима докторска степен в Мичиганския университет, Т.К. започва да преподава математика в университета Бъркли, най-младият доцент в историята на учебното заведение.
Няколко години по-късно отива да живее в бунгало в планината, изолиран от света, където развива умения за оцеляване, опитвайки се да живее самостоятелно, без вода, без електричество, с минимален контакт с външния свят. Виждайки индустрията и прогреса като зло, разрушаващо света той се опитва да стане самодостатъчен. Чашата прелива когато върху горска местност, която е обичал да посещава е построен асфалтиран път.
През 1978 започва да изпраща колети-бомби на университети и летища. ФБР започва да издирва неизвестен извършител с кодово име UNABOM (UNiversity and Airline BOMber), а медиите започват да го наричат Юнабомбър. Години наред федералното бюро издирва атентатора, но без успех. През 1995 настоява някой от големите вестници да публикува неговия манифест, озаглавен „Индустриалното общество и бъдещето” му, заявявайки че ако бъде публикуване ще прекрати бомбената си кампания. Ню Йорк Таймс и Вашингтон Поуст публикуват манифеста му същата година след препоръка на департамента на правосъдието и ФБР. Макар Т.К. да говори в множествено число, разследването показва, че не е имал съучастници.

Т. Качински, заловен

След като манифестът е публикуван, съпругата на Дейвид Качински, брат на Т.К., започва да се съмнява дали деверът й не е Юнабомбърът. Дейвид намира теорията за несъстоятелна, но след като прочита публикувания във вестника манифест намира стари писма, изпратени от брат му Тед, в които той използва почти идентични фрази. Страхувайки се от повторение на Уейко, Дейвид решава да не се свърже с властите веднага, а анонимно изпраща старите писма на брат си. След време ФБР се свързват с него и по-късно арестуват Т.К., а съдът го осъжда на доживотен затвор, без право на преждевременно освобождаване.

Документален филм за Тед Качински „Юнабомбърът”, част 1 от 5 :

.
Следва продължение…

Виж също в МИЛИТЕРО :

Най-известните вземания на заложници част 1

Най-известните вземания на заложници част 2

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Виж също :
УЕЙКО – документален филм за фундаменталистката протестантска секта на Дейвид Кореш, водеща началото си от Адвентистите от Седмия Ден и обсадата на комплекса в Уейко, Тексас, от органите на реда. Обсадата продължава близо 2 месеца, загиват над 80 души.

Синът на Кадафи умира след бомбардировка на НАТО


 В нощта между 30-ти Април и 1-ви Май, 2011, синът на либийския лидер Муамар Кадафи – Саиф ал-Араб („меча на арабите“)  умира по време на бомбардировка на силите на НАТО в Триполи. Баща му, управляващ страната вече 42 години му е гостувал, но според официално изявление на либийското правителство успява да се спаси. В удара умират и три от децата на Саиф ал-Араб.  Това повдига въпроси за ролята на НАТО в либийската кампания.

Прочети също :

Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986

Либия и Запада – а сега накъде?

Либийския фронт – противоречиви сигнали

Развитие на войната в Либия 

Според резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН държавите (тогава Великобритания, Франция и САЩ) имат задължението да предпазят либийските цивилни от нови нападения. Забранява се всякакъв вид военна окупация и изпращане на редовни сухопътни войски, но резолюцията позволява изпращането на специални части и обучителен персонал, морска блокада, оръжейно ембарго, замразяване на банковите сметки на Кадафи и обкръжението му, забрана за нехуманитарни полети. Говорители на американското правителство заявяват, че самият либийски лидер няма да бъде мишена по време на бомбардировките. Но кампания, която по-късно минава под мандат на НАТО, среща редица трудности. 30% от армията на Кадафи е разрушена от коалиционните самолети, но правителствените войски приспособяват тактиката си към новите условия. Танкове, джипове, камиони, БТР-и биват паркирани в градовете, в непосредствена близост до жилищни постройки, превръщайки ги в жив щит. Предвижването на бронирани части през пустинята е прекратено, тъй като за западната авиация, по думите на един американски офицер това е „лов на патици”.

Бунтовник на ул. Триполи, град Мисурата, Либия

За сметка на това войските му вече се движат по обществените пътища в цивилни леки и товарни автомобили, трудно различими от тези на бунтовниците. Поради което вече има и няколко инцидента, в които НАТО бомбардира бунтовнически конвои. По думите на същия американски офицер това вече е „лов на вълци в гората”. Към всичко е редно и да се прибавят бюрократичните забавяния при вземане на решение за удар, които са добра новина за Кадафи, чиито снайперисти не престават да тероризират жителите на Мисурата и други либийски градове.

Гореспоменатите проблеми са сред причините за новия подход на НАТО – атака срещу самия Кадафи, както и семейството и обкръжението му. Офицер от НАТО, базиран в Италия отговаря с анонимно писмо, че съюзниците не са имали информация, че членове на семейството на Кадафи са се намирали в сградата. Същата е определена като командно-контролен център. Офицерът на посочва с какъв самолет и от коя държава е извършен удара.

Това не е първия случай, в който Муамар Кадафи се измъква на косъм от западна бомбардировка. След поредица либийски терористични атентати в Европа, последният от които в берлинска дискотека през 1986, американският президент Роналд Рейгън дава зелена светлина на ВВС за извършване на рейд по либийски военни цели. За повече информация виж Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986. Оцелявайки, Кадафи използва случая за да подсили култа към личността му и даже построява музей на „съпротивата”.

Новината са смъртта на Саиф ал-Араб е посрещната с празненства и всеобщо одобрение в Бенгази, де-факто столица на бунтовниците и Мисурата, обсаден от правителствени войски град на средиземноморието. Но въпреки това не всички в Либия са сигурни в достоверността на новината. Сред либийското бунтовническо правителство циркулира идеята, че смъртта на Саиф ал-Араб е изфабрикувана и либийският диктатор използва това за да спечели симпатии сред поданиците си.

Серия от статии за Либия в The Economist 
Статия за бомбардировката на НАТО и сина на Кадафи в New York Times

В същото време бунтовническите сили стават по-организирани и дисциплинирани, вслушвайки се в съветите на дезертьорите от армията на Кадафи. С по-добри комуникации, въоръжение, амуниции и запаси вече представляват по-сериозна пречка в градските боеве. Има слухове за американски и египетски спец.части, обучаващи бунтовниците в боравено с по-сложните и модерни оръжия. Голям проблем засега е и производството на петрол. От близо 2 милиона барела на ден преди започването на прерасналите в гражданска война протести, днес бунтовниците могат да осигурят производството на 100,000 барела на ден, твърдят от Arab Gulf Oil Company (Agoco). На 5-ти Април корабът „Екватор”, плаващ под либерийски флаг, пристига в износния терминал Марса ал-Харига край Тобрук (град в североизточна Либия под контрола на бунтовниците). Танкерът е способен да пренес 3 милиона барела, което по сегашните цени се равнява на около 120млн долара. Но при сегашното производство (равняващо се на около 4млн долара на ден, или 480млн долара за 4 месеца) трудно ще се захрани бюджета от 1.5 милиарда долара, обещан от финансовия министър на преходното правителство Али Тархоуни за следващите 4 месеца. Прецизните атаки на правителствените войски срещу сепаратиската петролна инфраструктура целят да пресекат единствения значим източник на пари за опозицията.

История на турската ИХХ


Турската организация ИХХ стана известна покрай случая с Мави Мармара преди няколко месеца, но макар да е била извън обектива на световните телевизионни агенции, много преди това ИХХ (превод – Фондация за човешки права и свободи) е била обект на изследване от редица турски, западноевропейски и американски експерти в областта на тероризма.
Повече информация в блога за организацията и участието и в случая Мави Мармара :

Мави Мармара от Свободната Флотилия за Газа

Европа и турските ислямисти от ИХХ

Под прикритието на хуманитарна организация, ИХХ извършва и други дейности, спонсорирайки и създавайки ислямистки клетки по цял веч, най-вече в конфликтните точки по света.

Още през 90-те години на 20-ти век членове на групировката са арестувани за директни и индиректни връзки с терористични организации, както и подозрения за участие в подготовката и извършването на терористични атентати. Арестувани са от самите турски власти (преди идването на власт на сегашната ислямистка партия на Ердоган), които през 1997 научават, че организацията купува автоматични оръжия и амуниции. В истанбулската им централа са открити автомати, експлозиви, химикали и инструкции за произвеждане на бомби. След преглед на прихванатите от турските власти документи става ясно, че ИХХ е набирала, обучавала и пращала муджахидини в Афганистан, Босна и Чечня.


Жан-Луис Бружер е прословут френски разследващ магистрат, съдия и експерт по тероризма. Разследвал е взривяването на полет 772 от либийски терористи през 1989 година, но истинско признание получава при залавянето през 1994 на най-големия терорист в модерната история – Илич Рамирез Санчез, познат като Карлос-Чакала.

Години преди Мави Мармара, Жан-Луис Бружер посочва Бюлент Йълдъръм, лидер на ИХХ, като човекът, обучавал и пращал муджахидини по цял свят в свой доклад за терористичните организации и каналите им за набиране на средства. Цитиран е също и от Датския Институт по Международни Изследвания през 2006 година в доклад, отново уличаващ турската организация.
От телефонните разпечатки от 1996 се разбира, че от централата на ИХХ се водени множество резговори с членове на клетката на ал-Кайда в Милано, както и с редица алжирски, терористични групировки, които от години се борят да свалят от власт алжирското правителство. Засечени са и разговори персонално с Абу ал-Ма’али – прославилия се ръководител на 3-та Босненска Муджахидинска Бригада (кратък документален филм), по време на войната в Югославия, ветеран от ислямските бригади в Косово, бил се рамо до рамо с албанската Армия за Освобождение на Косово. Също така е бил човекът за контакт между редица групировки действащи в Европа и клетката на ал-Кайда в Пакистан.

Преди десетина години Жан-Луис Бружер свидетелства лично по време на делото срещу Ахмед Резам, отговорен за провалените атентати в Йордания и САЩ. Жан-Луис Бружер заявява, че ИХХ взема пряко участие по време на планирането на операцията.
Болшинството от сегашните членове на ИХХ са бивши членове на БИФ, приета от редица западни агенции за терористична организация, както и на ТЗФА, създадена от ръководителя на БИФ (месеци преди същата да влезе в нелегалност).
ИХХ също така членува и в Съюза на Праведните – ислямистка организация, която използва хуманитарни мисии за прикритие. Създадена е от поддръжници и членове на палестинското движение ХАМАС в Саудитска Арабия, а според американския Държавен департамент редом с хуманитарните мисии, организацията подкрепя терористични движения. Под шапката на Съюза на Праведните е и групировката на шейх Мохамед Али Хасан ал-Моаяд – радикален йеменски религиозен водач, заловен от ФБР и осъден до живот за набиране на средства и финансиране на ХАМАС и ал-Кайда.

Кратък документален филм за Босненските Муджахидини, с чиито лидери ИХХ (според турските, френските и американските власти) са имали контакти :
.

Тихия палестински проблем – Ливан и Йордания


ЛИВАН

Близо 400,000 палестинци се намират в 4-милионен Ливан и макар да живеят там от над 60 години (в следствие на войната 1948-1949, повече информация – Палестинските бежанци – друг поглед), те са третирани като чужденци. Липсата им на права и ливанската национална сигурност са близко свързани. Ефект, който е описан от International Crisis Group като „бомба със закъснител”. По време периодични вълни от насилие, палестински екстремисти напомнят на правителството, а и изобщо ливанския народ, че този проблем няма да се саморазреши.

Изненадвайки целия свят на 15 Юни ливанския парламент прие за разглеждане няколко проекто-закона, осигуряващи на палестинците в Ливан основни граждански права. Идеята идва от известния с непредсказуемостта си друзски лидер Уалид Джумблат. От него идва предложението на палестинците да се разреши да притежават имот, да се възползват от социални помощи и да се улесни намирането им на работа. Но в парламента предложенията му срещат силна опозиция и са върнати за едномесечно преразглеждане. Но дори да бъде прието само правото на работа ще бъде историческа стъпка за палестинската общност в Ливан.

На палестинците в Ливан е забранено да работят като лекари, адвокати, да взимат държавнически или административни постове, а до скоро бе забранено да работят като таксиджии и строителни работници. Общо 25 професии са им забранени със закон. Малко от тях получават гражданство, на практика единствено християните, тъй като Ливан е арабската държава с най-голям процент християни, които традиционни имат и голяма сила в политическия живот. Болшинството от палестинците-мюсюлмани обаче са принудени да живеят в определените от държавата лагери/села/квартали. Безработицата сред тях е 2-3 пъти по-висока от тази сред мнозинството. Средния доход на палестинско домакинство в страната е 300$ на месец. При 5-членно семейство това прави по 60$ на месец, докато средната месечна заплата в Ливан е между 500 и 600$ на човек. Статистиката сочи, че палестинците в Ливан получават до 10 пъти по-малко от средното за страната (10% от средното). За сравнение, средната заплата в Израел е 2000$, а средната заплата на израелските араби е 1400$ (според данни на ИЦБ). Което е 70% от средното. Освен това, израелските палестински араби се радват на по-малка детска смъртност, по-дълъг живот, по-висок жизнен стандарт, по-високо и добро образование не само спрямо палестинците в Ливан, но и спрямо всички околни държави. Но въпреки това бедността и отчаянието на палестинците в Ливан рядко намират място в ефира на големите медии.

Фатах ал-Ислям е сравнително млада, ислямистка групировка, която поддържа добри отношения с други регионални организации. Сирийското, ливанското, германското и други правителства посочват контакти на групата с покойния Абу Мосаб ал-Заркаи (терориста-рекордьор в Ирак), с ал-Кайда, както и пряка отговорност в атентатите в Германия, 2006 и Дамаск, Сирия, 2008 (17 смъртни случая). През 2007 година групировката успява да проникне в палестинското селище Нахр ал-Баред, северен Ливан. Следват няколко месеца на насилие, през които умират над 2500 души. Светът обаче не отделя особено внимание, тъй като никой не иска да се намесва във вътрешноарабски конфликти. Макар те да са причина за 95% от смъртните случаи в арабския свят от последните 70 години. Сблъсъците през 2007 в Ливан обаче за пореден път върнаха проблема с палестинците в страната на дневен ред.

Има още

Библиотека


НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА
Библиотеката включва енциклопедии, книги, документи, статии и проучвания на български, руски и английски език. Файловете са в .pdf, .doc или .djvu формат. Моля, при проблеми с тегленето, несъответстващи или несъществуващи връзки напишете коментар. Най-долу ще намерите списък с файловете.

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

 

1 German Tanks of World War Two, Encyclopedia of
2 Weapons of World War II, Encyclopedia of
3 F-16L Sufa in Israeli Air Force Service
4 Перелом в ходе войны – 1942-1943 – Курская Дуга, Сицилия, Япония, Энциклопедия Второй Мировой войны, 2007
5 Heavy Jagdpanzer Development, Production, Operations, W. J. Spielberger
6 Пехотное Оружие Третьего Райха – Часть 3 – Пистолеты-пулеметы
7 Пехотное оружие Третьего Райха – Часть 5 – Противотанковые оржужия Вермахта
8 Пехота Вермахта – Часть 1
9 Пехота Вермахта – Часть 2
10 Пехота Вермахта – Часть 3
11 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 1
12 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 2
13 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 3
14 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 4
15 Славянская броня Гитлера, Барятинский М.
16 Современная бронетанковая техника
17 Танки Блицкрига Pz.I и Pz.II, Барятинский М.Б.
18 Танковые войска Израиля – Часть 1
19 Танковые войска Израиля – Часть 2
20 Уникальная и парадоксальная Военная Техника
21 Ядерное оружие СССР, история
22 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 1
23 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 2
24 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 3
25 Battles, An Encyclopedia of
26 Explosives and Related Items, Encyclopedia of
27 Terrorism, Encyclopedia of
28 U-Boats from 1904 to the Present, Encyclopedia of
29 Wehrmacht. The Illustrated history of the German Army in WWII
30 Газовое и пневматическое оружие
31 Оружие Вермахта
32 Расчет автоматичныи оружия
33 Солдат на Фронте Н8 Солдат Крайсной Амрии
34 Солдат на Фронте Н9 Пехота Крайсной Амрии
35 Солдат на Фронте Н46 Спецназ Израиля 1948-1988
36 Войната на Балканите 1941
37 Западна Тракия и договорът за миръ в Ньойи
38 Урокътъ отъ Добро Поле
39 The Vietnam War Alamanac – Air force statistics
40 US Navy MiG killers
41 History of the VMFA-112
42 Helicopter losses during the Vietnam War
43 The costs of Soviet involvment in Afghanistan
44 Human Capital and the Productivity of Suicide Bombers
45 Saudi publications on hate ideology invade american mosques
46 The role of Islamic Charities in international terrorist recruitmen and financing
47 United States Bureau of Justice Statistics BULLETIN 2008
48 Investigation results on the sinking of ROKS CHEONAN
49 Palestinian School Books report – PMW
50 Warlord, Inc.
51 Weapons File 2003-2004

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

ХАМАС и израелско-палестинските преговори


Наскоро бяха възобновени преговорите между Палестина и Израел. Или по-точно между Фатах и Израел. Ислямистката групировка ХАМАС не участва в преговорите, тъй като не признава правото на Израел да съществува и по свои думи се бори за „Палестина от морето до Йордан” (което включва и територията на Израел). Не трябва да се забравя и че ХАМАС не е самостоятелна организация – тя е естественото продължение на политиката на Иран. Заедно и с ливанската Хизбула трите лица на една и съща монета се опитаха всячески да провалят преговорите (за повече информация в блога виж Кой не иска израелско-палестински преговори?) :

На 14-ти Юни Майор Йешуа (Шуки) Софер е убит, а трима негови колеги-полицаи ранени при непровокирана атака отстрана на палестински терористи, които откриват огън по колата им на юг от Хеброн. Движението за Ислямски Джихад в Палестина и движението Хамас дават благословията си за тази атака, още един пример за „героичната съпротива на борците за свобода“.

На 2-ри Август пет ракети са изстреляни от Синай (Египет) по израелския град Ейлат, на километри от Йордания (виж Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел). Жертвата е един йордански таксиджия от отклонила се ракета.

На 3-ти Август войници от ливанската армия откриват огън по израелски войници на общата граница. Потвърдено е и от Израел, и от ООН, че израелските войници са били в територията на Израел, а ливанските военни признават, че става дума за предварително планирана провокация.

На 31-ви Август, в навечерието на преговорите 4 израелски цивилни са убити, след като колата им е обстреляна от минаващ автомобил.

На 2-ри Септември Хамас извършват още един атентат, стреляйки по случайно минаващи хора. Двама биват ранени, а майка на шест деца умира от раните си малко след нападението.

От Януари до Юли, 2010 са изстреляни 120 ракети по Израел от Газа – на всеки три дена по две ракети.

След началото на преговорите Бригадите на Касам, военното крило на ХАМАС, директно подчинено на пребиваващия в Сирия Халед Машал, обяви нова вълна от насилие срещу „врага“.  Ракетния обстрел днес не може да се мери с хилядите изстреляни преди години, но количеството е заменено с качество. Отдавна няма следа от грубите и малки самоделки Касам-1 – вече 100кг и двеметрови ракети излизат от местните работилници. Използват се и нови руски, ирански и китайски ракети, някои от които тежак близо тон, дълги са над 5м и имат обсег 75км. От тази години в ракетите се слага и бял фосфор, чието използване отстрана на Израел беше оспорвано по време на войната в Газа 2008-2009. Но нито веднъж амуниции с бял фосфор не са били насочвани срещу цивилни от израелските военни, за което говори и факта, че няма нито един умрял от тях. Израел ги използва за димни завеси и няма нито един доказан случай на използване срещу цивилна цел. Докато от ХАМАС нямат нужда да правят димни завеси в градове, в които не могат и да стъпят. За сметка на това изстрелват ракети с бял фосфор по израелските градове, което само по себе си е военно престъпление. Естествено мнозинството от арабски, мюсюлмански и комунистически държави в ООН не би тръгнало да се меси в делата на ХАМАС по начина, по който се меси в делата на единствената демокрация в Близкия Изток.

Откакто Израел отпусна икономическата блокада над Газа, в малката ивица бяха инжектирани разнообразни суровини, коли и помощи от Запада. Според Международния Валутен Фонд икономическия ръст е стигнал 16%, двойно повече от Западния Бряг.
Египет също олекоти режима на Рафа – границата с Газа. На палестинците беше разрешено от Кайро да пътуват свободно. На плажовете на Газа пък се появиха хора от палестински произход, живеещи в арабския свят и Западна Европа, които нялаха допълнително пари в местните хотели. За тяхно учудване не видяха никаква „хуманитарна катастрофа“ или „хуманитарна криза“, за каквато всички НПО говорят. Разбираемо – за всеки 10 долара, които се наливат в Палестина 5 отиват за корумпирани политици. 4,50$ отиват за западните консултанти и експерти, чиято работа е да измислят оптималния начин за харчене на останалите 0.50$. И нищо чудно, че плашат с кризи, катастрофи, глад и болести – ако са честни биха останали без работа. Да, в Газа има болни, гладни, жадни и сакати. Има хора, които не могад да си позволят лечение, има и наркомани, има и крадци. Но къде няма?
ХАМАС не са готови обаче да се простят с идеите си. Светът беше шокиран когато те приеха средновековното си законодателство – рязане на ръце за кражба, бой с пръчка на площада за разврат (извънбрачен секс между пълнолетни мъже и жени) и пиене на алкохол. Отряд от главорези нахълта в новия туристически комплекс Crazy Water, тъй като лидерът на ХАМАС в изгнание Халед Машал видял видеоклип в youtube, показващ момичета и момчета (по бански, не голи) да плуват заедно, в един басейн. Невинното забавление обаче е далеч от идеологията на движението и мястото бе затворено.
Лидер на Бригадите на Касам е и новият своеобразен министър на МВР. Под негова препоръка хотелиерите и ресторантьорите са инструктирани да не допускат мъже и жени, които не сключили брак да седят на една и съща маса. Забранява се и слушането на „вредна“ музика, което ще рече израелски, американски, европейски поп, рок, денс, техно, метъл, диско, рап и джаз. Ръководството на групировката иска младежта да слуша единствено революционна музика, която ще ги убеди да отдадат живота си на Аалах.
Ресторант край морето е бил затворен за няколко дена, а собственика му глобен, тъй като  полицията на морала е заловила жена да седи на маса и да пуши наргиле (с най-обикновен тютюн, без марихуана или други наркотици). Явно е неприемливо една жена да се отпуска с това така или иначе безвредно занимание.
Групировката намери и за недопустимо магазинерите да излагат опаковани в картонени кутии сутиени, тъй като на тях имало снимки на жени по….сутиен. Продавачите вече са задължени да крият тази стока, а жените купувачи – предварително да знаят къде и какво се предлага.

.

Добър знак е, че отпускането на икономическата блокада е удар по ХАМАС. Макар идеята да беше да се задуши ислямисткото движение, блокадата имаше точно обратния ефект – даде на Исмаисл Хания и компания монопол над вноса и износа, като освен терористична организация движението се превърна и в мафиотска структура. Всеки магазинер по един или друг начин плащаше на ХАМАС, които държат повечето тунели. „Частните“ тунели плащаха данък на групировката (или така известните „protection money“ от гангстерските филми). Но стоките минаващи през тунелите са 90% египетски. Откакто границите са отворени за далеч по-качествените и евтини израелски стоки хората нямат нужда от тунелните контрабандисти, което бърка в джоба на ислямистите. Макар за повечето хора парите да са време, за ХАМАС парите означават оръжие и средство за печелене на време. Докато за светските терористи, подчинени на Фатах насилието е начин за постигане на целта, за ХАМАС насилието Е целта.