„За“ и „против“ иранската ядрена програма


    Който забравя историята, е обречен да я повтаря…

Иранската ядрена програма, нейните цели и развитие, са сред най-обсъжданите в масовите медии теми, взимат челно място във външнополитическите приоритети на редица големи държави и са сред  основните фактори, които оформят настоящето и бъдещето на Близкия Изток. Предвид очевидния интерес към темата, не е учудващо, че често се изпада в крайности при оценяването на рисковете и последствията, било то преувеличение или омаловажаване. Точно предвиждане на алтернативните сценарии на развитие е невъзможно, но историята може да ни насочи в правилната посока.

Аятолах Али Хаменей, върховен лидер на Ислямска република Иран

Режимът

За да съдим за иранската ядрена програма е редно първо да погледнем самия режим. В основата си режимът в Техеран, както и повечето диктаторски режими в света, е рационален и цели да просъществува, въпреки фанатичната си реторика и революционен плам. Пределно ясно е, че ако иранската ядрена програма, теоретично, осъществи първия си ядрен взрив с успех, то вторият няма да бъде насочен срещу някои от враговете на режима. Твърдения за противното са нелогични, нереалистични и несериозни. Но някои политически и академични среди, които в никакъв случай не можем да наречем про-ирански, защитават идеята, че ядрен Иран всъщност би спомогнал за мира в Близкия Изток. Тезата се гради върху сегашното участие на Техеран на близкоизточната карта – режимът на аятоласите подкрепя редица революционни, сепаратистки и ислямистки движения в региона. Сред тях са Хамас и Движението за Ислямски Джихад в Палестина, шиитската групировка Хизбула в Ливан, различни шиитски организации в Ирак и др. Също така спецподразделението „Кудс” (бел. – от арабски, Йерусалим), част от елитната Революционна Гвардия, осъществява редица нападения над американски, израелски и еврейски цели, самостоятелно или със съдействите на Хизбула. Примери за това са нападението над еврейски културен център в Аржентина през 1994 г., множество взривове в Ирак, най-вероятно и атентата на летище Сарафово в Бургас през 2012 г. и други. Тези действия на Техеран донякъде се обясняват с нуждата на режима да покаже, че е способен да се противопостави на „злите сили”, както и да създаде допълнителни пречки за враговете си, измествайки по този начин фокуса от самия Иран.

Парад на шиитската групировка Хизбула, подкрепяна от Иран

Ролята на Иран в региона

Според защитниците на тезата, че ядрен Иран би имал положителен ефект върху Близкия Изток, тези действия са по-скоро защитни, създавайки буфурен обръч около Иран. Притежанието на атомен арсенал би променило представите на Техеран за собствената му стабилност, би създало гаранция за оцеляване на режима и би накарало аятоласите да загърбят или намалят тези си действия, с цел да не причиняват излишни конфронтации и кризи. Подобна теза на пръв поглед звучи логично, но се забравя един ключов фактор, а именно естеството на иранската външна политика, която се гради на експанзивните имперски амбиции. Режимът в Техеран в никакъв случай не е привърженик на статуквото. Отчасти чрез гореспоменатата подкрепа за редица групировки, властта в Иран се опитва да разшири влиянието си в Близкия Изток и да заеме челно място в Ислямския свят, като водеща сила срещу САЩ, Европа и Израел, лансирайки своя вариант на ислямистко управление. Имайки предвид размера на Иран, огромните природни ресурси, военната и икономическата мощ, както и изключително богатата история и култура – подобни стремежи не са чужди за много иранци. Своето желание да промени статуквото пост-революционен ислямистки Иран е демонстрирал неведнъж – това е държавната политика, с думи и действия. Именно заради тези си черти, иранският режим едва ли би станал по-пасивен ако се сдобие с ядрено оръжие, напротив – по всяка вероятност вътрешната сигурност, която тези оръжия биха създали, би окуражила иранското управление да преследва тези си цели по-яростно и агресивно.

Ирански балистични ракети по време на военен парад, Техеран

Имунитет

Големите държави като САЩ, Русия, Франция, Англия и Китай, неведнъж са нападали, окупирали и сменяли режима в множество страни по света през 20-ти и 21-ви век. Но директен военен удар по ядрена държава е съвсем различен проблем. Притежанието на атомен арсенал до известна степен създава имунитет за държавата, който макар и непълен, позволява на властта да се впуска в често необмислени и рисковани авантюри, с убеждението, че ако войната се придържа в дадени нискоинтензивни граници, то ядрена ескалация не е на дневен ред. В случая това би увеличило значително възможностите на Иран – терористичните групировки Хизбула и Хамас могат да бъдат снабдени с по-ефективни, разрушителни и далекобойни оръжия (бел. спекулира се, че, страхувайки се от ескалация на конфликта, Техеран забранява на ливанската групировка Хизбула да използва най-модерното си въоръжение по време на войната през 2006 г. с Израел). Същият ядрен „полу-имунитет” би дал възможност на Иранската Революционна Гвардия да извършва по-често нападения върху европейски и американски граждански и военни цели, да показва с по-голяма увереност военна мощ в Средиземно море, да засили още повече влиянието си в Ливан, да налага по-агресивно позициите си в Персийския залив и Ормузкия проток. Пред Техеран ще се открие възможността да заплашва, че ще се притече „с всички налични средства” на помощ на Хамас, Хизбула и режима на Башар ал-Асад в Сирия (макар съдбата на последния да е под въпрос), предоставяйки им също ограничен имунитет. Също така – ако иранската ядрена програма пожъне успех, то не е изключено другите регионални сили да се опитат да направят същото. Редом с Иран, Турция и Саудитска Арабия също се борят за своето място на близкоизточната карта и също имат амбиции да разширят своето влияние.

План Б?

Протести в Иран, 2009 г.

Режимът в Техеран е в основата си рационален и цели да оцелее, което обезсмисля до голяма степен използването на атомно оръжие. Но притежанието на такъв арсенал създава риск от размяна на ядрени удари, било то заради лоша преценка, неоторизирано изстрелване, инцидент или погрешна информация. Макар в бъдеще такъв риск да би бил малък, редно е да се отбележе, че в момента той изцяло липсва. Трябва да се вземе предвид и нестабилността в региона – в състояние на криза, преврат или революция (неща, които не са чужди на близкоизточните диктатури) не е ясно дали ядреното оръжие няма да попадне в ръцете на далеч по-безотговорна от иранскот правителство групировка.

Иран…Ирак

Саддам Хюсеин, лидер на Ирак от 1979 до 2003

Сегашното положение на Иран е до голяма степен сходно с това на Ирак по времето на Саддам Хюсеин – безскрупулен лидер, чиито агресивност, решителност и имперски амбиции са сред причините за не една война в Близкия Изток. Иракската ядрена програма бележи началото си през 60-те години, като основен партньор е СССР, а по-късно, през 70-те години – Франция. През 1981 година израелските ВВС нанасят изненадващ удар на иракския реактор „Осирак” по време на операция Опера/Вавилон. ООН и редица държави остро осъждат атаката, но операцията спира иракската ядрена програма. Какво са щели да бъдат последствията ако режимът на Саддам притежаваше атомно оръжие в тези случаи :

  •  по време на Ирано-Иракската война (1980-1988 г.), която отнема живота на над 1 000 000 души, Саддам Хюсеин провежда кампания, известна като Анфал, насочена срещу кюрдското малцинство в страната. Кампанията коства живота на близо 200 000 цивилни;
  •  през 1988 г. в малкото северноиракско кюрдско село Халабджа иракската армия използва химически оръжия, които причиняват смъртта на 4 000-5 000 души;
  • от иранска страна жертвите на иракски химически оръжия са десетки хиляди;
  • в последните години от войната Ирак изстрелва над 200 балистични ракети по Иран;
  •  по време на войната в залива, 1991 г., Ирак изстрелва 46 балистични ракети по Саудитска Арабия (където има съсредоточени американски войски) и 42 балистични ракети по Израел (който не участва във войната);
  • по време на войната през 2003 г. иракската армия отново изстрелва СКЪД-ове. Който забравя историята, е обречен да я повтаря

Всички тези неща Саддам Хюсеин прави без да се ползва със защитна стена от ядрено оръжие…какво биха били последствията ако ядрената му планове не бяха спрени през 1981 г.? За щастие можем само да гадаем.

Най-известните вземания на заложници част 1


Най-известни вземания на заложници. Включени са :

Част 1 :

  • Кризата със заложниците в Иран;
  • Мюнхенското Клане

Част 2 :

Виж също :

Модерен американски тероризъм част 1 

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

.

ИРАНСКАТА КРИЗА – Техеран, от 4-ти Ноември, 1979 до 20-ти Януари, 1981. Продължителност – 444 дни.

През 1953 година ЦРУ осъществява успешен преврат, сваляйки Мохамед Мосадех – първия демократично избран лидер в историята на Иран. Държавен глава става шах Мохамед Реза Пахлави. Управлението му е белязано от изключително силен напредък и модернизация, както и приобщаване на страната към светската, западна култура. Белязано е също така и от полицейски произвол, диктатура и репресии. През 1979 е организирана т.нар. Ислямска Революция в Иран. В революцията участват активно последователи на Мосадех, няколко големи комунистически групировки и ислямистките групировки. Революцията е останала в историята като „ислямска“, но едва след кризата със заложниците в американското посолство ислямистите и конкретно хората около Аятолах Хомейни успяват да наложат властта си над комунистите, националистите и другите ислямисти.

Именно и събитията, разиграли се по време на кризата са една от причините за лошите американо-ирански отношения до ден днешен. В американското посолство са намерени огромен брой документи, нарязани на ленти в последния момент. Младите ислямисти, щурмували светкавично посолството намират търпение и залепват всяко парченце, от всеки лист, от всяка папка. В документите се разкрива огромното влияние на ЦРУ над страната. Разкриват се и дългогодишните връзки на с щатските служби на Абулхасан Бенисадър, действащия президент на Иран през по-голямата част от кризата със заложниците. Следва и неуспешна операция за спасяването на заложниците, известна като „Орлови Нокти“, лично одобрена от  президента Джими Картър. Тази му грешка е и причината заложниците да са пуснати на 20-ти Януари, 1981 – половин час встъпването в длъжност на президента Роналд Рейгън. Ислямистите-студенти взимат първоначално 66 души. Още в първите седмици освобождават всички чернокожи, които според тях страдат достатъчно в Америка. Освобождават и всички жени, заявявайки че Исляма уважава жените. Добри медийни ходове, предвид огромното внимание над Иран. В посолството остават само бели мъже-християни.

.

МЮНХЕНСКОТО КЛАНЕ – Германия (ФРГ), Мюнхен, от 5-ти до 6-ти Септември, 1972.

През 1936 година фюрерът Адолф Хитлер открива Олимпийските игри в Берлин, създавайки имиджа на процъфтяваща и могъща Германия след националната й катастрофа. През 1972 година президентът Густав Хайнеман открива Олимпийските игри в Мюнхен, създавайки имиджа на модерна и демократична Германия след падането на нацизма.

Сред представителите на всички нации са и двайсетина израелски бегачи, щангисти, плувци, борци и др. Вчерта на 4-ти Септимври израелските спортисти отиват на пиесата „Цигулар на покрива“, написана от американския евреин Йосиф Щайн. След пиесата се връщат в олимпийското село и лягат да спят. След 4 часа сутринта 8 члена на Черния Септември (крило на терористичната организация Фатах) прескачат оградата и влизат в комплекса с автомати Калашников, пистолети и гранати. Успяват да вземат 9 заложници, а в процеса умират двама израелци – Моше Вайнберг и Йосиф Романо. Моше Вайнберг се сбива с нападателите, но бива прострелян в лицето. След време ги напада отново и е разстрелян. Йосиф Романо успява да забие нож в единия от терористите и да му вземе оръжието, но бива разстрелян и умира на място. Възстановката на събитията е пресъздадена изключително точно в филма „Мюнхен„.

Сред исканията на похитителите е освобождаването на ливански, палестински и германски осъдени терористи и убийци. Израелското правителство моли германците да допуснат израелски специален отряд да за заеме с щурма. Германците отказват, макар изобщо да не разполагат с добре обучени командоси. Немската операция се проваля, в изпълнение на полицейския си дълг умира и Антон Флиегербауер. В клането умират Моше Вайнберг, Йосиф Романо, Зеев Фридман, Давид Бергер, Яков Спрингер, Елиезер Халфин, Йосиф Гутфренд, Кехат Шор, Марк Славин, Андре Шпитцер, Амитцур Шапира. 5 от терористите са убити, а 3 задържани, но впоследствие разменени след взимането на самолет на Луфтханза от терористи.

Терористичния акт е организиран от Черния Септември, част от терористичната организация на Ясер Арафат „Фатах“. Основния организатор на атаката е Абу Дауд. За повече информация в блога виж Смъртта на Абу Дауд от „Черния Септември“. Абу Дауд е носител Палестинския Приз за Култура, издаван от Палестинската Национална Власт, чийто сегашен президент Махмуд Аббас (Абу Мазен) лично е организирал финансовите транзакции около операцията. След смъртта на Дауд президентът Аббас го нарича „…прекрасен брат, другар, силен и упорит, непримирим борец…/…един от най-изявените лидери на движението Фатах….„. Абу Дауд е погребан с почести на 3-ти Юли, 2010 година в Дамаск, Сирия.

Новината за смъртта на израелските атлети през 1972 е радостно приета из целия мюсюлмански свят – вдигат се улични празненства, децата получават бонбони. Олимпийските игри си продължават, светът не се променя много. След атаката израелското правителство издава смъртни присъди на отговорните за клането и агенти на Мосад ги пращат при Аллах в съня им в Италия, Франция, Кипър, Ливан и др. в т.нар. операция „Гняв Божий“, също добре пресъздадена във филма Мюнхен.

Иран и Израел – кратко сравнение на ударна авиация


Кратко и елементарно сравнение между ударната авиация на двете държави. В контекста на евентуалния удар по иранските ядрени обекти, Иран и Израел могат да си взаимодействат основно с балистични и въздушни удари. Статията е ориентировъчна и не дава пълна и ясна картина за състоянието на двете държави и техните ВВС, ядрени и балистични програми.

Ударна авиация

Повече информация :
Мираж Ф1
Су-25К
Су-24Мк
МиГ-29А
Ф-7М
Ф-14 Томкат
Ф-4 Д/Е Фантом 2
Ф-6 (Дж6)
Ф-5 Е/Ф Тигър 2
Ф-15Л (Раам)
Ф-15Ц/Ф-15Д
Ф-15Б
Ф-15А

Ф-16Л
Ф16Ц/Ф16Д
Ф-16Б
Ф-16А

Това е естествено елемнтарно сравнение на техническия потенциал на ударната им авиация. Като обобщения могат да се дадат следните факти :
– иранските самолети като цяло са в лошо състояние, тъй като са западни и са влезнали в употреба преди 1979 година. Днес има остър недостиг на резервни части.
– иранската електроника е сравнително остаряла и негодна за едни ВВС на 21-век.
– иранското радио-локационо оборудване е също морално остаряло и не осигурява адекватен режим на работа.
– израелските самолети са в отлично състояние, тъй като са американски (или американско-израелски), а двете държави имат добри отношения. Израел се ползва също така с американска военна помощ, която съставлява около 10% от военния бюджет на страната. Тази помощ е с уговорката, че бъде похарчена за произведена в САЩ техника.
– израелските пилоти се славят като най-подготвените в света, а израелските ВВС държат няколко исторически военновъздушни рекорда. През годините израелски пилоти са се изправяли дори и срещу руски самолети, пилотирани от руски пилоти, успешно.
– авиониката на израелските самолети е на световно равнище, израелски фирми като ЕлБит са световни лидери в електронна модернизация на авио техника.
– Израел е сред световните лидери в развитеието на бойни и разузнавателни безпилотни летателни апарати (ББЛА и БЛА).

Интересно сравнение би било между иранският и израелския балистичени и ядрен потенциал. Иранският балистичен потенциал се развива, но все още ядреният потенциал е нулев. Израел е 6-тата ядрена сила в света и прижева между 150 и 200 ядрени бойни глави, което е повече от ядрените глави на Пакистан, Индия и Северна Корея взети заедно. По-модерните израелски балистични ракети (в случая Междуконтинетални Балистични Ракети) са в състояние да поразят дори Токио.

Повече информация в блога :
Йерихон и Димона – израелският балистичен и ядрен арсенал
Иранските балистични ракети

Йерихон и Димона – израелският балистичен и ядрен арсенал


Балистичен потенциал на Израел

Израелската балистична програма започва в края на 50-те и началото на 60-те. Тогава Израел разработва ракетата Лутц, обсег 27км и експерименталната система Шавит 2. Днес основният балистичени потенциал са ракетите Йерихон (Jericho), съответно модели 1, 2 и 3, като последният е в предполагаемо в процес на разработка.

Йерихон 1 – от Септември, 1957, френската компания Dessault започва работа в сферата на балистичните разработки. Пет години по-късно, през 1962, получава поръчка от Френското правителство за разработка на балистична ракета, която да има обсег над 500км и бойна глава 500кг. Поръчката е от името на Израел, до 1967 отношенията между Израел и Франция са много добри, Франция е и основния оръжеен доставчик и партньор на близкоизточната държава. Произведената от французите ракета носи името МД620(МД600). Първият тест на ракетата е през 1965 година, във Франция, а в Израел първия тест е през 1968 година. Края на 50-те и началото на 60-те (до 1967) е и периода, в който френски учени и специалисти помагат на израелците да разработят своя ядрена програма. С тяхна помощ се построява ядрения реактор в Димона, пустинята Негев, южен Израел. Светът научава за този реактор чак след разкритията на Мордехай Вануну.  Предназначението на МД600 или Йерихон 1 е да пренася бъдещите израелски бойни глави.  Според различни източници и преценки обсегът на Йерихон 1 е между 480 и 720км. Йерихон 1 е клас SRBM (Short-range ballistic missile, между 300 и 1000км).

Повече информация за двигателя на ракетата Йерихон 1

Повечето анализатори поставят броя на ракетите Йерихон 1 в ИДФ между 90 и 110 броя. Някои източници говорят за мобилни установки в Негев и Голанските възвишения (границата със Сирия). По вероятно е обаче болшенството, ако не и всичките Йерихон 1 да се намират във военните бази Седот Микха, Сдерот, на запад от Йерусалим и на 40 югоизточно от Тел Авив. От това си положение обсегът на ракетит им позволява да поразят цели в Дамаск и Кайро, столиците на историческите врагове на Израел – Египет и Сирия. С Египет Израел има сключено споразумение преди 30 години. По време на Йом Кипурската война през 1973 Йерихон 1 вече бил на въоръжение в израелските отбранителни сили, като се предполага, че 13 ракети Йерихон 1 са били с 20-килотонови ядрени бойни глави, местно производство.
Йерихон 2

Програмата по Йерихон 2 върви ръка за ръка с програмата по Шавит, израелската совалка, направила първия си успешен полет през 1988, пращайки в космоса израелския сателит Офек.  По проекта Израел работи с Южна Африка, която базира пък своята балистична програма на първия модел изарелски ракети – Йерихон 1.

Долу – Шавит през 1990 година, носеща Офек.

По данните на различни анализатори, на базата на данните за Шавит, се изчислява, че Йерихон 2(която заемства 90% от дизайна на совалката Шавит) има обсег 2000км при товар 1500кг. Според комисията на Сет Карус и Дов Зеким ако товарът на системата е 900кг тя може да има обсег над 4000км, а ако товара е 500кг (напълно достатъчно за ядрена бойна глава) обсегът стига до 7600км. Това поставя цяла Европа, цяла Африка, 80% от Русия и 90% от Китай под обсега на израелските балистични ракети с ядрени бойни глави. Йерихон 2 използвана по този начин би била класифицирана като  интерконтинентална балистична ракета – Intercontinental ballistic missile (ICBM, обсег над 5500км). Други изчисления пък, като тези на учените от Националната Лаборатория Лоурънс Ливърмор сочат към обсег от 5300км, използвайки ядрена бойна глава(около 500кг). От Департаментът по Отбрана на САЩ изчисляват обсега на Йерихон 2 на 7300км. Според повечето източници Израел има над 90 броя ракети Йерихон 2, които вероятно седят в силози, подземни бази и установки.

Долу – Джерико 2, изстрелване


В доклад до американския конгрес през 2004, CRT(Congresional Research Service) докладва за разработката на Йерихон 3. При товар 1000кг – обсег 4800км, при товар 500кг (ядрена бойна глава) – обсег 11800м (което е приблизително разстоянието между Тел Авив и Рио де Жанейро или между Тел Авив и Лос Анджелис).

За сравнение – от Израел до най-близката точка в Иран са около 1000км, до Техеран са 1500км, до най-отдалечената точка в Иран са 2800км.

Атомен потенциал на Израел

Израел проявява интерес към ядрена програма още от първите си дни на съществуване. През 1949 година, Хемед Гимел (спецални части от израелския армейски инженерно-научен корпус), започва двугодишно геоложко проучване на пустинята Негев с надеждата да се открият находища на уран. Не са намерени почти никакви, но е са открити фосфатни отлагания със сравнително високо съдържание на уран, от които е възможно той да бъде извлечен.
Скок в израелската ядрена програма е създаването през 1952 година на Израелската Комисия по Ядрена Енергия. Нейният председател, Ернст Давид Бергман, е бил един от хората, застъпили се твърдо за идеята, че атомната бомба е от висока необходимост за Израел. Според него ако израелската нация има такава бомба, то евреите „никога повече нямат да бъдат водени като агнета в кланница“.
За ядреният реактор Израел търси съдействието на Франция, с която Тел Авив има превъзходин отношения през 50-те и 60-те години на 20-ти век. Французите подписват договор за реактор за тежка вода. През 1956 двете държави подписват споразумение са 18 мегаватов реактор, но след Суецката Криза през същата година нещата се променят. През 1957 Израел и Франция подписват договр за построяването на 26 мегаватов реактор – Димона.

Снимка на Димона, направена от Мордехай Вануну

Долу – снимка на Димона направена от американския сателит КОРОНА (мисия 1115-2, 29 Септември, 1971 година, кадър 52,53). Считало се е за невъзвожно подобни снимки да са направят от нисколетящи самолети, тъй като израелските ПВО са бранели яросното района. През 60-те години израелски изтребител Мираж бива свален, тъй като се е отклонил над Димона. САЩ правят разузнавателни снимки с високолетящият U-2 през 1958.

Долу – приближена на снимка на един от кадрите на КОРОНА.

Долу – вътре в Димона, командна стая. Снимка – Мордехай Вануну.

През 60-те години Франция започва да се опасява от вероятното разкриване на проекта и лошият ефект, който ще има това върху френския имидж, особено вземайки предвид тогавашното положение с Алжир. Тежка вода Израел купува от Франция и Англия, които от своя страна я купуват от Норвегия, без скандинавската страна да бъде информирана, че продуктът се препродава.
За първи път американското разузнаване разбира за Димона през 1958 чрез снимки от разузнавателния U-2, но едва 2 години по-късно се разбират, че това е ядрен реактор.
По изчисления в доклади на ЦРУ през 1974 Израел разполага с 10 до 20 бойни глави. В други доклади се споменава, че през 1973, опасявайки се от евентуална военна загуба (Йом Кипурската Война), ИДФ сглобява тринадесет 20-килотонови бойни глави (малко по-мощни  от бомбата в Хирошима). На базата на показанията на Мордехай Вануну, западни екперти изчисляват, че през 90-те години Израел вече разполага с 100 до 200 бойни глави. Други американски доклади поставят броя между 75 и 130.
Предполага се, че в Димона се произвежда ядрен материал през 200 до 280 дена през годината, като се произвежда межy 0.9 и 1.0 грама плутоний за всеки 24 терм.мегаватт часа(MW(Th)\h). Днес мощността на реактора се изчислява между 75 и 200 мегавата. Базирайки се на тези изчисления учените предполагат, че Израел произвежда от 1971 година насам по 20 килограма плутоний на година. Според Мордехай Вануну за всяка израелска бомба се използват по 4 килограма плутоний, западните учени предполагат, че се използват около 5 килограма. На базата на изчисленията върху производителността се предполага, че Израел може да разполага с до 200 ядрени бойни глави, но не значително повече.

Израел е шестата ядрена сила в света след САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция и предполагаемо разполага с по-голям потенциал от Индия, Пакистан и Северна Корея взети заедно.

Долу – карта на ядрените оръжия
По-голямо изображение на картата

Различните предположения за броя на израелски ядрени глави през годините


Повече за историята и развитието на израелската ядрена програма


THE THIRD TEMPLE’S HOLY OF HOLIES: ISRAEL’S NUCLEAR WEAPONS


Повече информация за двигателя на ракетата Йерихон 1


Доклад до американския конгрес през 2004, CRT(Congresional Research Service)

Газа – Хамас, ракети, Израел, къде е решението?


За повече информация за типа и моделите използвани самоделни ракети Касам, и единични варианти на ракетни системи за залпов огън БМ21 Град и УейШи1, виж темата  “Ракети над Палестина и Юдея”

Ежеднвено от ивицата Газа се изстрелват ракети и мини по израелска територия от организациите Хамас, Фатах и Движeнието за Ислямски Джихад-Палестина и съответно въоръжените им крила – Бригадите Изз ал-Дин ал-Касам, Бригадите на Мъчениците от ал-Акса и Бригадите ал-Кудс, както и от организациите Комитети на Народната Съпротива(близки връзки с ливанската организация Хизбула), Демократичен Фронт за Освобождение на Палестина и Народен Фронт за Освобождение на Палестина.

Ето сумарно колко проектила(самоделни ракети, пускови ракети от РСЗО, минохвъргачен огън) са изстреляни по територията на Израел от Газа


2001: 249
2002: 292
2003: 420
2004: 1157
2005: 417
2006: 968
2007: 1645
2008: 3278
2009: 765

В темата “Ракети над Палестина и Юдея” http://bernardsidi.wordpress.com/2010/01/08/rockets-palestine-judea/ има данни за ракетите Касам, техните вариации и единичните варианти на ракетните системи за залпов огън(РСЗО) БМ-21 Град(произход – СССР) и УейШи-1(призход Китай, модернизиран вариант на БМ-21).

Минохвъргачките, които повечето организации споменати горе използват са най-вече иранските 120мм системи Хадид, тежащи около 138(250)кг и струващи(официална цена за износ) 18 хиляди долара. Минометът е копие на израелски модел, с който Тел Авив е зареждал Иран преди падането на шах Пахлави и Ислямската Революция от 1979 година. Минохвъргачката е разработена от израелската фирма СОЛТАМ СИСТЕМС, създадена в Хайфа през 1950 година. Въпросната минохвъргачка освен в ИДФ е и на служба в американската армия(механизирани и пехотни варианти) и е взела успешно участие в Войната в Ирак, 2003 година. Самата система е на въоръжение в САЩ от 1991 година, а освен това е и в армейските и полицейските редици на Египет,  Мексико, Мароко, Китай(Тайван), Словения и Шри Ланка. Армията на Ирак има поръчка за 565 броя М120.
Повече информация за системата на СОЛТАМ.
През 70-те години множество такива системи биват пратени от Израел в Иран(отношенията между двете страни са били добри, имали са и много съвместни оръжейни разработки), а по-късно (след 1979) новата ислямска република прави свое копие – Хадид. Иранската класификация на модела е Хадид 120мм ХМ16(Hadid 120mm HM16).
Характеристики

Ползват се различни видове амуниции – ВЕ, осколъчни и др. Освен ирански минохвъргачки, палестински ракети Касам(няколко модела), съветски БМ-21 Град и китайски Уей-Ши1, Хамас ползват и иранските ракети Фаджр(Фаджир).
.

Фаджр 3 Ра’ад (Fajr-3 / Ra’ad)

Иранска ракета е с дължина 5.2 метра, диаметър 240мм, ефективна далекобойност 45км, тегло 407кг. Може да носи до 90кг (45) бойна глава. Използва се от Иран, Хамас(Газа) и Хизбула(Ливан). Произвежда се в Иран от 1996 година, върху проекта Техеран получава и теническата помощ на Китай и Северна Корея(почти всички модели ирански ракети от всякакъв тип са силно повлияни от Северна Корея, Китай и Русия).

Фаджир 3 на служба при Хизбула, Ливан, 2006

Фаджр-3 на служба в иранската армия. Уточнение – те използват система за залпов огън, докато Хизбула и Хамас монтират единичния вариант върху джипове и камиони.

.

.

.

.

Фаджр 5

Това е също иранска ракета, естествено продължение на Фаджр 3, отново с помощ от Северна Корея и Китай. Фаджр 5 е силно повлияна от китайската серия УейШи(модел 1 от серията УейШи също се използва от Хамас). Ракетата е дълга 6.49 метра, тежи 915 килограма, може да носи бойна глава 175(90) килограма, калибър 333мм, максимална далекобойност – 70-75километра. Това е обсег, напълно достатъчен за поразяване дори на най-крайните квартали на Тел Авив. Израелското разузнаване е открило няколко опита за внасяне на ракети, не се знае общия брой, които вече са в ръцете на Хамас.

Фаджр5 на парад на иранските въоръжени сили, 12 установки върху влекач, РСЗО.  Уточнение – Хамас използва единичен вариант, не РЗСО

Наскоро се съобщи, че е проведен успешен тест на Израелската система Iron Dome. Това система за противоракетна отбрана(ПРО), която се разработва от години. Системата  e на Rafael Advanced Defense Systems, използва ракета на същата фирма – Тамир. Цената е сравнително скъпа, предположенията варират между 50 и 100 хиляди долара за една ракета Тамир. Системата е ефективна от 4 до 70км, което ще рече, че много от самоделните ракети Касам няма да бъдат възпрепиатсвани. 120мм минохвъргачки също няма да са постижима цел за Iron Dome. За 4км радиус около Газа отдавна са построени специални прегради и укрития, но въпреки това хората не са напълно защитени.
Новата система ичислява дали изтреляната от терористите ракета ще попадне в населено или съответно ненаселено място. След изчисление на траекторията преценява дали трябва да се изстреля Тамир.
Преди няколко дена(18 януари) беше съобщено, че до 2 години ще бъдат създадени 7 батареи на Iron Dome, като цената е 250 милиона долара. Освен Рафаел, над проекта работят и Israel Aerospace Industries Elta, които проектират и произвеждат радарната система. Първата батарея трябва да се появи около Газа през лятото на 2010, според офицалното изявление.

Теоретично конкернт ПРО системата Iron Dome е американо-израелския проект SkyGuard или Nautilus laser system. Системата използва лазер, който изгаря бойната глава на проектила в движение. На тестове са сваляни 5 артилерийски снаряда и 28 ракети от РСЗО. Постепенно израелската подкрепа за проекта намалява, макар след войната през 2006 много хора във военното командване на ИДФ да изразиха желание за по-интензивна работа. Системата би изисквала около 2000 долара на всеки проектил, докато Iron Dome изисква между 50 и 100 хиляди за всяка ракета Тамир. Критиците на SkyGuard обаче казват, че Iron Dome е в по-напреднала фаза, а пък срещу лазера могат да се въведат различни евтини мерки от страна на терористите, като отразителни или термоустойчиви кожуси на ракетите.

Ракети над Палестина и Юдея


Противоракетната отбрана(ПРО) на Израел има динамично развитие поради уникалната си ситуация. Преди 20 години заплаха за Израел са били иракски ракети Ал Хюсеин, които са иракска преработка на съветските СКЪД-Б. Над 40 такива ракети са изстреляни от Ирак по Израел повреме на Войната в Залива, прибризително същия брой и по Саудитска Арабия и Бахрейн, като мерките за противодействие(американски ракети Пейтриът) са се оказали повече от неефективни. Последните 10 години обаче ежедневно на израелска територия падат далеч по-малки ракети, изстрелвани от Хизбула, Хамас и други.

Арсенала на Хамас.

Бригадите на Изз ад-Дин ал-Касам са въоръженото крило на ислямистката групировка Хамас. Ракетния им арсенал е разнообразен, най-вече обаче използват самоделни ракети, ракетни системи за единичен огън и минохвъргачки.

1. Касам
Касам е серия от самоделни ракети, произвеждани от Хамас по иранска технология. Производството им започва през септември, 2001 година, след започването на Втората Интифада(Ал Акса). Основно се използват от палестински групировки в Газа, но ИДФ(Израелски отбранителни сили) откриват ракети-самоделки и в Западния Бряг, въпреки гаранциите на г-н Махмуд Аббас(лидер на Фатах, президент на Палестинската Автономия и дефакто управник на Западния Бряг). Ракетите представляват метална тръба с дебелина на стената между 2,5 и 3мм, заварени стабилизатори отзад, средната част е “двигателя”, а на върха се закача взрив или пълна бойна глава. За изработването на ракетите не е нужна скъпа инструментална база, най-обикновенната работилница върши работа. Което е и едно от най-големите преимущества на ракетата. Ракетите са неуправляеми, тип “стреляй и забрави”.
Засега се използват активно три модела Касам – Касам1, Касам2 и Касам3, като започват да се използват съответно през 2001, 2002 и 2005 година.

……………………….Касам1……..Касам2………Касам3
дължина………..<80см>…….<180см>……<200см>
диаметър……….<60мм>…..<150мм>……<170мм>
тегло……………..<5.5кг>…….<32кг>……….<90кг>
макс.заряд…….<0.5кг>…….<5-9кг>…….<10-20кг>
обсег……………<3-4.5км>…<8-9.5км>….<10-12км>
НИД*………………<2км>………<7км>………..<10км>
скорост…………<200м\с>….<250м\с>….<300м\с>

*НИД – най-често използвана далекобойност. Рядко ракетите се пращат на максималната си техническа далекобойност.

Касам1 все още няма бойна глава, тя се слага на Касам2 и Касам3.


ГРАД
ГРАД или БМ-21 е съветска реактивна система за залпов огън, Хамас и други палестински групировки използват еденична версия(реактивна система за единичен огън). Ракетата лети със скорост 700м\с, тежи 72кг, диаметър е 122мм(122.4мм), дължина 2.83м, може да носи бойна глава до 18кг. Обсега на оригинална руска система, изтрелвана от съответното шаси е около 40км. Палестинците използват оригинални руски единични системи или ирански и китайски копия, като максималния им обсег е 30-35км, а статистически се пращат по цели на около 20-22км.

УейШи-1
Китайска система за залпов огън, подобна на БМ21, палестинците отново използват единични варианти. Техническата далекобойност е близо 70км, но практически Хамас ги праща на 40-45км. Ракетата е 2.94м дълга, тежи 74кг, носи до 22кг бойна глава и се движи със скорост над 700 метра в секунда.
На бойното поле.

Общо ракети от всякакъв тип и минохвъргачки са използвани многократно по Израел, ето и по-конкретни данни.
2001: 249(първата година в производството на Касам и година след първата Интифада)
2002: 292
2003: 420
2004: 1157
2005: 417(безусловното и едностранчиво изтегляне на Израел от Газа).
2006: 968(демократичните избори в Палестина между Хамас и Фатах).
2007: 1645(„демократичните“ кланета между Хамас и Фатах след изборите)
2008: 3102(втора година от пълното господство на Хамас в Газа)
2009: 566(годината започва с операция Излято Олово)

Политическата изолация на Иран


Ислямската Република Иран е една от сравнително изолираните държави в политическо, военно и икономическо отношение. Освен наложеното ебмарго аятоласите и президентите са се съобразявали и с лошите си отношения с много държави в региона.

Ето и едно кратко описание.

ОАЕ(Обединени Арабски Емирства) – отношенията на Персия с арабската страна са сравнително добри в икономическо отношение, но има териториални спорове между двете държави за островите Абу Муса и двата персийски острова Тунб ал-Кубра и Тунб ал-Сугра.

Ирак – Иран и Ирак възстановяват дипломатически отношения малко след дългата си война, но все още не са стигнали до консенсус за точната граница и се дават като аргумент какво е било повреме на войната и какво е било преди нея. Също така Иран и Ирак имат проблем с достъпа до Шат ал Араб.

Азербайджан и Туркменистан – отношенията с тези две бивши съветски републики също не са добри. Морските граници между трите държави в Каспийско море не са договорени. Преди падането на СССР е имало 50 на 50 споразумение между Москва и Техеран, но след 1991 новите държави имат свои претенции.

Бахрейн – Иран има исторически претенции върху тази малка държава, чието население е основно шиитско, за разлика от повечето им съседи. Има също и немалко етническо персийско малцинство в Бахрейн (мнозинството са араби). Чрез резолюция на ООН се е стигнало до съгласие с шаха на Иран, но след 1979 Хомейни възражда старите искания.

Египет – Египет е оказвал подкрепа на Ирак по време на Ирано-Иракската война, а след примирието с Израел през 1978 година и приютяването на изгонения шах на Иран от Ануар Садат двете държави скъсват дипломатически отношения. Постепенно отношенията се затоплят през 90-те години,  но за значителни промени не може да се говори, предвид про-американската политика на Кайро.

Кувейт – повреме на Ирано-Ираксата война Кувейт снабдява Ирак с оръжия, медицински суровини и други провизи, неведнъж са нападани и от иранската армия. За първи път през 2006 от 27 години иранския президент Ахмединаджад посещава страната, но макар икономическите взаимоотношения да са сравнително стабилни, шиитите в Кувейт се смята за пета колона от сунитското мнозинство, нещо типично за региона.

Саудистска Арабия – също подкрепя Ирак по време на войната, религиозните търкания между страната и Иран са силни. Хомейни неведнъж е призовавал мюсюлманите в СА да свалят от властта царуващата династия. Подписани са няколко договора за сътрудничество, но като цяло отношенията са студени, търговският обмен – минимален. Саудитска Арабия е сунитска държава(95% от населението), а свещенните за Исляма Мека и Медина са нейна територия. Иран е шиитска държава и играе ролята на лидер на шиитите по света, като голяма част от тях са в различни провивции на Ирак, Ливан, Бахрейн.

Сирия – един от най-верните партньори на Иран. Повреме на Ирано-Иракската война Сирия и Либия са единствените арабски държави, които подкрепят Иран. В случая на Сирия е по геополитически интереси – Сирия е съсед на Ирак и лидерите на двете държави неведнъж са изразявали лошото си отношение един към друг, макар политическите им върхушки да имат общ идеологически корен. Иран и Сирия имат подписани много договори за сътрудничество. Общите им врагове САЩ и Израел ги карат да забравят етническите, културните и религиозните си различия. Сътрудничеството е силно изразено във военно отношение. Интересен е и новия подход на сегашния сирийски държавен глава, факт, притесняващ Техеран.

Индия – важен партньор на Иран, икономически и стратегически. Търговският обмен е голям, двете държави имат общ враг – Пакистан, и двете държави подкрепят северния съюз в Афганистан по времето на правителството на талибаните. Северният съюз е нееднородна организация съставена от различни групировки, носещи различни идеологии, подпомагани са от много арабски държави, Иран, САЩ, Русия, Индия, централно азиатските държави и др., като всяка страна е подпомагала най-удобната за нея фракция от конфедеративния съюз.

Афганистан – днес двете държави имат привидно добри отношения, но имат далеч повече проблеми. Афганските трафиканти, които пренасят опиум през обширната граница между двете държави е един от тях. Религиозните различия също не бива да се пренебрегват. Афганистан е етнически нееднородна държава, но 85% от населението изповядват сунитски Ислям. Макар пущуните(най-многобройната етническа група м Афганистан) и иранците да са близки етноси, на битово ниво съществуват сблъсъци, а на политическо – недоверие.

Пакистан – Иран подкрепят северния съюз през 90-те години в Афганистан, докато пакистанските служби дават подкрепата си на талибанското правителство. От тази гледна точка отношенията между Иран и Индия пък стават далеч по-логични. Религиозните различия и търканията по границата Иран-Пакистан също влошават отношенията им.

Китай – макар Иран да има добри отношения с Индия и лоши отношения с Пакистан, с Китай имат положителни такива. Търговския обмен е огромен, военното сътрудничество – също или иначе казано има сериозна китайска технологична и материална помощ за Иран. Техеран има поръчки за китайски изтребители, други самолети, леки оръжия и др. за Иран има немалко.

С.Корея – по обясними причини(Китай, Русия и САЩ) отношенията между двете страни са добри. Не толкова в търговско отношение, колкото във военното сътрудничество. Много от корейските модификации на руски оръжейни системи намират пътя си до Иран, в това число и балистични ракети. Интересен пример е иранската ракета Шахаб3. Сходства между ядрените им програми също не трябва да се пренебрегват.

Отношенията на Иран с Израел са повече от ясни, а тези със САЩ не трябва да вдъхват спокойствие в сърцата на иранските управници. Важно обобщение за Иранската политическа изолираност е фактът, че персийската държава няма граница с приятелска държава, в най-добрия случай отношенията са неутрални. Голяма роля играе и етническата нееднородност на държавата, като малцинствата и са компактни и географски обособени на области, а не урбанизирани и по квартали. Едва половината от жителите на страната са с персийско самосъзнание, останалите са кюрди, азери, араби, туркмени, гиляни, като у много от малцинствата има силно изразени сепаратиски настроения, които засега обаче властта в Техеран успява да държи под контрол.