Мави Мармара от Свободната Флотилия за Газа


В Понеделник израелските командоси щурмуваха един от шестте кораба на т.нар. „Свободна Флотилия“, а именно плаващият под турски флаг ТГ Мави Мармара. Тази флотилия беше сред водещите новини преди въпросния случай, а след него стана новина номер 1 в целия свят. Редица държави, между които Турция, Иран и Русия, изразиха недоволството си от тази акция, нарекоха израелските моряци пирати, антихуманни престъпници и какво ли още не. Но какъв всъщност е случая?

ПРЕДИСТОРИЯ

Въпросната флотилия, според организаторите, е превозвала 10,000 тона хуманитарни провизии от редица организации, а целта е била ивицата Газа. В сила е обаче морска блокада, която Израел и Египет налагат над контролираната от ислямските фундаменталисти Хамас територия. Блокадата е наложена две години след едностранното решение на Израел да се изтегли от Газа през 2005 година. В последвалата кървава гражданска война, Хамас успяват да надделеят над Фатах, налагат контрол над ивицата, като по този начин законната Палестинска Автономия губи всякакво влияние.
Според организаторите на флотилията целта е била да се привлече внимание върху блокадата и да се доставят тези суровини на територията, която наистина се нуждае от тях. Това, което често медиите забравят да споменат е, че израелските властти  многократно призоваха флотилията да разтовари помощите в Ашдод, пристанищен град в Израел, намиращ се на 25км от ивицата. След проверка за оръжия товарът ще бъде пратен в Газа, увери ги израелското правителство. Няма квота за внасяне на храна или лекарства в Газа, 15,000 тона суровини влизат всяка седмица през сухопътните пунктове, както се вижда на снимката.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА

Акцията беше публична и широко отразена от медиите, а предупрежденията от страна на Израел започнаха още преди корабите да отплават. След множество обвинения към Израел (според организаторите израелските тайни служби са повредили корабите и комуникацията им) кораби отплават по посока блокираната ивица. Пътувайки за Газа корабите получават нови съобщения от израелската брегова охрана.

На участниците във флотилията е съобщено следното :

Мави Мармара, наближавате зона на военни действия, която е под морска блокада. Крайбрежието на ивицата Газа и пристанището на Газа са затворени за всякакъв морски трафик. Израелското правителство поддържа пращането на хуманитарни провизии до цивилното население на ивицата Газа и Ви кани да влезнете в пристанището на Ашдод. Доставката на суровините, съгласно регламентите на властите, ще бъде извършена през официалните, сухопътни пропусквателни пунктове под Вашето наблюдение. След това можете да се върнете в пристанищата си с корабите, с които сте дошли

ПРИХВАЩАНЕ И ЩУРМ

Военноморски командоси от Шайет 13 са нарамени със задачата да прихванат и озаптят корабите и активистите. Може да се обобщи, че единствените проблеми са при корабът Мави Мармара, при останалите ТГ от флотилията не е имало сериозни инциденти.
Командосите са качват на борда на Мави Мармара в 4 и 30 часа сутринта. Въоръжени са с пейнтбол пистолети (виж 00:51 от долният клип), шокови гранати и 9мм (бойни) пистолети, като им е наредено да използват несмъртоносните си средства. Не очаквай ги подобна съпротива, командосите се спускат директно върху палубата на кораба. Кадри от този момент :

„Мирните“ протестиращи нападат командосите с тръби, ножове и брадви (виж 00:45 от горния клип), ход, който според израелските власти е целенасочен и предвиден. Показателен е фактът, че израелските командоси не използват 9мм си пистолети докато активистите не пребиват един от командосите и не му взимат пистолета, насочвайки огъня си към командосите. В първите 40мин от щурмът израелските командоси се опитват да озаптят активистите на кораба, като използват само несмъртоносни оръжия и техники. След 40мин положението става неконтролируемо и командосите отвръщат на огъня с бойни патрони. До този момент няма нито един загинал сред пътниците.

Кадри от „мирните“ действия на активистите :

В горният клип се виждат откровенно не-мирните действия на активистите. До този момент израелските командоси използват само пейнтбол пистолети, което настървява и окуражава активистите. Както се вижда на клипа, същите се опитват да отвлекат един от командосите, като вероятно (според участвали в акцията) намерението им е било да го линчуват. На кадрите се вижда и как активистите хвърлят запалителна бомба по израелските служители.

ЗАКОННОСТ

Много медии и правителства спекулираха, че акцията е извършена извън териториялните води на Израел, което я класифицира като пиратство. Това, което може би забравят обаче е член 67, по-точно 67А от меморандума от Сан Ремо, засягащ приложението на международното право при въоръжени сблъсъци в море :

„67. Търговски кораби, плаващи под флага на неутрална страна не могат да бъдат атакувани, освен ако :
(a) не се предпорага на основателни причини, че корабът пренася контрабанда или нарушава блокада и след предварителни предупреждения целенасочено и ясно откаже да спре, или целенасочено и ясно откаже посещение, претърсване и залавяне от съотвените власти“

Това дава право на израелските власти да прихвана тези кораби, извън своите териториални води, но не и в чужди териториални води. Аргументът за пиратство има по-скоро популистка и медийна тежест, отколкото правна. Съща така, според споразумението Газа-Йерихон, последвало договора в Осло, Израел отговаря и контролира бреговата ивица около Газа, а Палестинската Автономия все още няма абсолютно никакъв контрол върху която и да е част от което и да е море. Споразумението е подписано от израелското правителство и палестинската автономия. Според договора :

„Външна сигурност – Израел запазава конторла върху сигурността и наблюдението над влизането на хора, превозни средства и оръжия във всички пропусквателни пунктове. Израел запазва контрола по сигурността в морето, както и в цялото въздушно пространство.“
.
ЖЕРТВИ

.

За съжаление, щурмът отне живота на 9 души, а ранени бяха 60 от активистите на борда на Мави Мармара и 10 от израелските командоси. Вероятно щурмът нямаше да има жертви ако израелските власти не бяха подходили по този мекушав (съобразен с медийното внимание) начин. В желанието си да използват несмъртоносна сила (пейнтбол, шокови гранати и др.) израелските сили дадоха възможност и кураж на активистите да ги нападнат, като в крайна сметка се стигна до престрелка и смъртни случаи. Ако корабът беше прихванат както Турция, САЩ, Русия и всяка друга държава би направила, вероятно щеше да бъде потопен, а от участниците малцина щяха да са оцелели. Това е недопустимо за Израел, но вероятно по-добро решение е било да се обгази целия кораб и след като пътниците изгубят контрол и адекватност да бъдат арестувани. Никой не е очаквал такава хулиганска агресия от страна на активисти, които твърдят, че са радетели за човешките права и подобни.

Снимки на оръжията на „мирните“ протестиращи. Очевидно имат странна дефиниция за „бяло знаме“


Линията "Метаксас"


Под влиянието на изградената френска отбранителна линия „Мажино“, но и с цел подсигуряване мобилизацията на гръцката армия, през 1936 година по българо-гръцката граница е започнато изграждането на така наречената линия „Метаксас“, кръстена на известния гръцки генерал Йоанасис Метаксас. Генералът е роден 1871 година и умира 1941. Служи в гръцката армия, той е назначен на Гърция през периода Април-Август, 1936. От 1936 година до смъртта си през 1941 година е лидерът на Четвъртоавгустския диктаторски режим. Режимът му е бил силно авторатиран, с много фашистки елементи, до един период Метаксас е търсил насока и пример в лицето на фашистка Италия на Бенито Мусолини и нацистка Германия на Адолф Хитлер. Линията на Метаксас е лично негово отроче, много от военните са имали разногласия по тази тема, но са се опасявали от пряка конфронтация с лидера.
Детайлна карта на линията Метаксас.

До началото на Втората Световна Война през 1941 година линията все още не е окончателно завършена.  Стойността и се оценява на 100.4 милиона драхми. Критиците на тази линия, макар и не особено гласно и явно противопоставящи се на ген. Метаксас, са били на мнение, че тези пари е по-хубаво да се похарчат за модерни самолети и танкове, а не купчина желязо и бетон. Самата доктрина за война, която линията Метаксас предполага, е сходна с френската и линията Мажино. През Втората Световна Война французите са възлагали големи надежди на Мажино, мислейки си, че тази линия е непревземаема, а Франция – безсмъртна. Германската армия смачква Франция за отрицателно време, подобен тип съоръжения доказват анахроничността си. И макар Франция да е разполагала с по-модерни, по-добри и повече танкове и самолети от Германия, начина по който са използвани е бил наполеоновски, френските генерали са били силно повлияни от Първата Световна Война. А от всички нации единствено СССР и Германия имат в началото на войната адекватна армейска доктрина за водене на модерно сражение. Това са и държавите въвели изцяло танкови подразделения, а книгите на Ханс Гудериан присъстват във всяка военна библиотека днес.

Основната задача на линията „Метаксас“ е била да спре или забави евентуално нашествие от север, което най-вероятно би било от страна на България (макар в крайна сметка да е немско), чиято силна армия гръцките генерали са научили да не подценяват. Идеята на линията е при изненадваща българска атака да даде на армията и държавата достатъчно време да мобилизира войски, а и да бъде опорна точка, от която да бъдат започване евентуални контранападения. По план линията е трябвало да бъде от град Питион на гръцко-турската граница, през Александруполис, до Хамилион на бреговете на Вардар. Главната и най-тежко подсигурената част от линията е била от усието на река Места (Нестос) до град Нестохорион, през Като Неврокопион, Цингели, Беласица. В зоната около река Места, или Местенската Зона, били разположени обекти от постоянен тип (300 бункера) и полеви тип. Неврокопския отсек бил широк около 40 километра, включвал укрепления (опорни точки) и позиции от полеви тип, предназначени да затварят пътя между Неврокоп и Сяр-Солун, и Драма- Кавала.  По другите точки от линията също се разполагат стотици бункери, укрепления гнезда. Било подготвено и евентуалното разрушаване на комуникацията при евентуална вражеска победа, като на много мостове и пътища били поставени мини и експлозиви. В околността на Александруполис било изгаредно предмостово укрепление от полеви тип, подсилено с малко под 100 бункера от армиран бетон и няколко от местни материали (дърво, камъни).  Общо между Местенската Зона и Александруполис е имало 34 комплексни укрепления от постоянен тип и над 600 бункера. Лявото крило в полите на Беласица е било слабо, съществувала реална възможност да бъде заобиколено от запад. По тази причина са изгаредени 200 бункера, които затварят местността между планината Крусия, Дойранското езеро и Хамилион. До Ехтинос и Нимфеон (на изток, до турската граница) имало по един самостоятелен отбранителен и укрепен район, подсилени с над 100 армирани бункера. Ролята им е била да затворят пътя от Смолян до Ксанти и от Кърджали до Комотини, става дума за предимно планински местности все пак. Предмостовото укрепление в Питион на гръцко-турската граница е било предвидено като опорна точка за действията на турската армия, която по онова време е считана за турски съюзник, марак Анкара да остава неутрална през цялата война. Около Питион е имало над 100 частично-бетонни бункера.
Целият проект е стопил огромни финанси, поради което и не е закупена качествена техника. Не само танкове и самолети, но дори отбранителна техника като оръдия за ПВО (противовъздушна отбрана) и оръдия за танкове (АТ) са били в рязък недостиг по цялата ивица. През ВСВ Метаксас изиграва лош номер на гърците. Към началота на войната с Италия през 1940 година и малкото модерни АТ и ПВО оръдия биват изпратени на албанския фронт, където се сражават с дивизиите на Мусолини. Едно от предимствата на гръцката армия била добрата комуникация – телефонните линии са били дълбоко вкопани и добре организирани. По албанската граница бързо са импровизирани и т.нар. змееви или драконови зъби (dragon’s teeth). Те представлявали комбинация от бетонни отливки във формата на огромни зъби, железопътни релси, бодлива тел и други. Подобни съоръжения са може би най-известно използвани в линията Мажино и срещуположната и немска линия Зигфрид.

Към началото на Април, 1941 година, на линията Метаксас има 8600 души териториални част, три дивизии, две бригади – една трето от предвиденото за линията. За атаката си немците използват 12-а армия под командването на фелдмаршал Лист, състояща се от :

XVIII Планински Корпус (XVIII Gebirgsaarmekorps) под командването на генерал Франц Беме. 2-ра бронирана дивизия, 5-та и 6-та планински дивизии, 72-ра пехотна дивиция и 152-ри подсилен пехотен полк.

XXX Армейски корпус (XXX Armeekorps) под командването на генерал Ото Хартман. 50-та и 164-та пехотни дивизии.

XL Брониран Корпус (XL Panzekorps) под командването на генерал Георг Щум. 9-та бронирана дивизия, 73-та пехотна дивизия и първи подсилен СС-полк (от дивизията Leibstandarte SS-Adolf Hitler).

Първоначално немците решават да преминат през линията, но срещат яростна съпротива от гръцка страна и се отказват. Решават да се доверят на опита си от Франция и линията Мажино и заобикалят линията, минавайки през югославско-гръцката граница. Два дена след подписването на примирието все още е имало части от линията, които не са искали да се предадат. В някои случаи, в които не е имало престрелки, немците са използвали сълзотворен газ, за да ги накарат да се предадат. Фелдмаршал Лист поздравява враговете си за храбростта, с която са се били и им разрешава да си тръгнат, даже със знамето си. Нарежда също така на своите войници да козируват на гръцките войници.

Повече информация за Гръцките ВВС през ВСВ.
Повече за Битката за Гърция.