Протестите в Сирия


Вече близо половин година огънят на т.нар. Арабска пролет бушува в Близкия Изток и северна Африка. На 5-ти Януари, 2011, тунизийският уличен търговец Мохамед Буазизи от отчаяние се залива с бензин, запалвайки не само себе си, но и целия регион. 9 дни по-късно 23-годишното авторитарно управление на президента на Тунис Бен Али приключва, а цената е над 200 убити. След по-малко от месец същата съдба спохожда и Хосни Мубарак – спиращите дъха многомилионни демонстрации на площад Тахрир, сблъсъците между протестиращите и органите на реда (убитите са над 800) и идването на армията прекратяват 30-годишното управление на диктатора в страната на фараоните. Домино-ефектът достига и Либия, намираща се вече 42-години под властта на най-ексцентричния от всички арабски диктатори – Муамар Кадафи, най-дълго служилия държавен глава днес. Но заразлика от Египет и Тунис проблемите не се ограничават до улични сблъсъци и стачки, а за отрицателно време страната изпада в състояние на гражданска война, която до днес е отнела живота на около 15,000 души. Протестите се разпростират до Бахрейн, Саудитска Арабия, Йордания и др., навсякъде със своите различия, но и общи черти. Но освен Либия, единствено в Йемен и Сирия прерастват в нещо повече. Виж също Египетските протести.

Населението на Сирия

карта на религиозните групи в Сирия

Сирия е арабска държава, но със значителен брой малцинства, най-голямото от които са кюрдите, представляващи 10% от населението, но мнозинство в някои северни райони на страна (част от Кюрдистан). По-силно е религиозното разделение в страната – мюсюлманите сунити, не всички от които са араби, представляват около ¾ от страната. Мюсюлманите алавити, често описвани като секта на шиитския Ислям, представляват 10-15% от населението, а християните – около 10%. Заразлика от своите съседи Ливан и Ирак, в Сирия традиционно има относително разбирателство между отделните религии и народи, с някои изключения. Но макар страната да бе рекламирана като пример за толерантност, етническите и религиозните различия и вражди се използват в сегашната криза.

Династията Асад

През 1963 година в Ирак и в Сирия на власт идват Баас, арабската националистическа, социалистическа партия. По-късно след вътрешнопартийни преврати начело на двете нации застават Саддам Хюсеин и Хафез ал-Асад. Властта на втория в Сирия продължава до смъртта му през 2000 година, след което е наследен от сина си Башар ал-Асад, сегашен президент на страната. Макар да управлява страна от 40 години, „династията” Асад спада към малцинствената религиозна група на алавитите, традиционно заемащи по-ниско положение в обществото. С идването на власт управляващата фамилия започва да слага алавити в повечето висши държавнически и военни постове. От самото си начало социалистическата власт се опитва да се справи с ислямистките терористи, водещи открита война срещу правителството и светските му устои. Кулминацията идва през 1982 в гр. Хама – над 30,000 души са убити, с което правителството слага край не само на ислямистката опозиция, използвана често като плашило, но и на всякакво открито инакомислие и несъгласие с думата на Баас. .

През 1970-1971 йорданската власт води военна кампания срещу водената от Ясер Арафат Организация за Освобождение на Палестина (ООП), която атакува оттам Израел, създава „държава в държавата” и се опитва да свали властта в Аман. Сирийските войски нахлуват в Йордания на помощ на ООП, като Хафез ал-Асад взема ключова роля във военната операция. Виждайки огромна заплаха за властта си, йорданският крал Хюсеин се обръща към САЩ, молейки за израелска военна интервенция – прелитащите над сирийските танкове израелски самолети успяват да сплашат тогавашния сирийски президент и армията се изтегля, а Йордания успява да изтласка ООП в Ливан. Хафез ал-Асад, ръководил военната операция и настоявал за разширяване на фронта, идва на власт след вътрешнопартиен преврат след няколко месеца.

През 1973 Сирия (вече с Асад на президенския пост) и Египет нападат изненадващо Израел в деня на Йом Кипур, еврейския празник на прошката (виж също : документален филм за войната на Йом Кипур). Макар войната да завършва с военен провал на арабската инициатива, египетския президент Ануар Садат става първия арабски лидер, който започва преговори с Израел, посещава Тел Авив и подписва мирен договор. Страната му си връща Синайския п-ов, богат на петрол, три пъти по-голям на площ от Израел и разположен стратегически между Суецкия канал и Червено море. Сирия обаче не приема мирния договор, продължава враждебната си политика спрямо Израел, а отношенията между Дамаск и Кайро охладняват.

Ливански протест против сирийската окупация, Кедровата революция, 2005

Изтласкани от йорданците, ООП се установяват в Ливан, където също се опитват да създадат „държава в държавата”. Това довежда през 1975 до началото на Ливанската гражданска война, продължила 25 години. Година по-късно Хафез ал-Асад изпраща войски в Ливан. Сирийската окупация продължава близо 30 години и отнема живота на десетки хиляди ливанци. През 2005 в бомбен атентат е убит ливанският държавен глава Рафик Харири, смятан от мнозина за ключова фигура във възстановяването на Ливан и сближаването на страната със Запада. Все още не е ясно дали сирийското правителство или поддържаната от тях и Иран терористична групировка Хизбула са организирали атентата, но след убийството има масови протести (т.нар. Кедрова революция, виж документален филм), които успяват в крайна сметка да накарат сирийските войски да напуснат страната, слагайки край на 30-годишната окупация. Атентатите срещу анти-сирийски политици продължават и след това, а половината от управляващата клика все още е под диктовката на Дамаск. Преди гражданската война и сирийската окупация Ливан е считан за „малкия Париж на Близкия Изток“ или „средиземноморския Лас Вегас“. Конкурсите „Мис Европа“ 8 пъти са провеждани в Бейрут, а в сферата на киното, музиката, туризма и спорта, Ливан е бил първенецът на арабския свят.

Репресивността и бруталността на сирийския режим днес нямат аналог в арабския свят, с изключение на „лудото куче на Близкия Изток“ – Муамар Кадафи.  За сметка на това социалистическата политика на страната носи и голяма модернизация. През управлението на партия Баас се вижда значителен напредък в сферата на образованието, медицината, социалното осигуряване; Асад е „сирийският Насър”. Постепенно обаче интензивността на реформите намалява и на преден план отново идват репресиите и липсата на каквито и да е свободи. След смъртта на Хафез ал-Асад неговият син Башар поема властта, а брат му Махер поема командването на Републиканската Гвардия. Следва кратък период на либерализация, в който властта гарантира свобода на словото и печата, а дисиденти се завръщат в страна. Използвайки похватите на съветския лидер Никита Хрушчов, Башар ал-Асад бързо праща старите и новите си политически опоненти в затвора, слагайки край на свободата и либерализацията. Следващите 10 години от управлението му са белязани от непрекъснато обещания за реформи.

Протестите през 2011

анти-правителствени протести в Сирия, Март, 2011

Протестите в Сирия започват още през Януари, но интензивността им е малка, сравнена с Тунис, Египет, Бахрейн и особено Либия. Башар ал-Асад уверява света, че народът му го обича, как той е единствения гарант за мир в страната, а правителствения апарат и държавните медии непрекъснато обвиняват Израел, САЩ и Европа за протестите в страната. Бързо обаче демонстрациите и стачките прерастват във въстание срещу властта, отнело засега живота на около 1,700 сирийци, което е повече от жертвите на всички арабски протести взети заедно, с изключение на Йемен и Либия. Половинчатите обещания на президента не само не успокояват страстите, а разгневяват допълнително населението. Режимът прибягва до изпитани тактики – „спонтанни” про-правителствени протести в столицата, каквито света видя и в Либия, и Египет. „Спонтанни” протести на израелско-сирийската граница, които се превърнаха в опит за нахлуване в Израел. Интересно е, че същия ден сирийската държавна ТВ предложи на зрителите си 24ч покритие на „спонтанните протести”, но репортажи за убитите в сирийските градове и села отсъстваха. Държавните медии продължиха да обвиняват ционистките, капиталистическите и империалистическите врагове на страната в подклаждане на протести в иначе спокойна и безгрижна Сирия.

сирийски бежански лагери, южна Турция

Про-правителствени сирийски блогъри в цял свят бяха и още са активизирани да отразяват щателно всички про-правителствени демонстрации, „манипулации на западните медии” и речи на президента, поставяйки в статиите си знак за равенство между сирийския патриотизъм и Башар ал-Асад. За сметка на това, както и в сирийските държавни медии, така и в тези блогове на десетките хиляди убити, ранени, арестувани или избягали в съседна Турция (по последни данни бежанците от Сирия са 10,000-15,000) почти не се отделя внимание. И ако това се беше случило преди 10 години нямаше да има особено значение, но блоговете, Фейсбук, Туитър и Скайп са основното оръжие на Арабската пролет. Идващото поколение ще даде оценка.

ПР-похватите на властта обаче нямаха желания ефект, а даже и допълнително разяриха част от обществото, чиито искания бяха окачествени като „чуждестранен заговор”. Именно заради това Дамаск започна да въоръжава редица алавитски (шиитската секта, към която управляващата фамилия принадлежи) села като предупреждение към сунитското мнозинство. Бяха използвани и услугите на Шабиха – управлявана от роднини на президента тежковъоръжена милиция, действаща като криминален синдикат. Основните й дейстности са рекет, грабежи, контрабанда на оръжия и наркотици. Бабаити от Шабиха заедно с армията и полицията потушават протестите, като най-явно бе присъствието им в потушаването на протестите в Латакия, област в Сирия с голям брой алавити и родно място на управляващата фамилия. По данни на посланника на САЩ към ООН Сюзън Райс, Дамаск се ползва с помощта на иранското правителство, което е изпратило войски от Армията на Пазителите на Ислямската Революция, което Техеран отрича.

Шабиха – правителствена мафия

Хама

протести в Хама, Юни, 2011

Градът Хама винаги е имал слава на по-консервативен и религиозен. Именно там през 1982 е и центърът на Мюсюлманското братство, чиито атентати срещу правителството довеждат до брутално потушаване на въстанието, отнело живота на 30,000 само в Хама. Макар опозицията да е смазана, лоялността на Хама винаги е била под въпрос. Когато Хафез ал-Асад умира през 2000 година единствено от правителствените сгради в града биват издигнати черни знамена. През 2011 именно в Хама са организирани най-мащабните демонстрации, довели до уволняването на губернатора на провинцията, обграждане на града от армията и множество жертви (само на 3-ти и 4-ти Юли са убити над 75 души в града). Но при сравнение с други градове се вижда ясна разлика в държавната тактика – голяма част от армейските части остават в периферията на Хама, а според някои активисти сред 3-ти Юли Дамаск изтегля някои от по-известните и агресивни членове на службите за сигурност, ход, тълкуван като опит да се избегне символично повторение на събитията от 1982.

Вероятно правителството се надява да спечели войната на изтощение – в момента в града не работят банки, служителите на водо- и електроснабдителните администрации са спрели да ходят на работа, регулировчиците са изчезнали от града, сметосъбиранети е прекратено, а армията е блокирала пътищата към града. Активистите се надяват, че ще успеят да последват примера на няколко либийски града, които след като излизат извън контрола на Кадафи започват да организират сами администрацията си, осигурявайки нощни патрули, почистващи групи и др. за населението. Сирийските протестиращи разполагат контролни пунктове в града, изисквайки документи за самоличност на шофьорите, но в опит да се дистанцират от властта и да демонстрират добрите си намерения се извиняват за проверките и често черпят водачите с бонбони. Човешки жест, показващ че въстанието се изразява не само на политическата сцена.

Реакциите

Сирия разчита на добрите си отношения с Русия и Китай, които защитават арабската държава с правото си на вето в ООН. Но ЕС, най-големия търговски партньор на страната, налага икономически санкции на режима, допълнително усложнявайки ситуацията за управляващата клика. От региона единствено ислямистката групировка Хизбула в Ливан и правителството на Иран подкрепят сирийския режим, обвинявайки „външните фактори” за ескалиране на напрежението. Редно е да се спомене, че при сравнение с Египет и Тунис, в Сирия относително голям брой от жертвите (няколко стотин души) са войници и полицаи. Властта непрекъснато излъчва кадри от убити свои служители, наричайки протестиращите „въоръжени банди” и терорести, платени от Вашингтон и Тел Авив. Според скорошните публикации САЩ са финансирали някои анти-правителствени организации и медии, но няма сериозни доказателства, които да сочат за връзка между въоръжените сблъсъци и други държави. От демографска гледна точка основните опоненти на властта са арабите-сунити. Християните действат по-плахо, опасявайки се, че предупрежденията на правителството, че ислямисти могат да завземат властта ще се окажат верни. Кюрдите, макар и мюсюлмани, се опасяват техните протести за равни права, гражданство и положение в страната да не бъдат тълкувани като сепаратистко движение, поради което дори в изцяло кюрдските градове и села лозунгите са внимателно подбрани.

Изход

Активистите днес гарантират, че дните на Асад са преброени, но властта му успява да се задържи, до голяма степен благодарение на елитните армейски части и Републиканската Гвардия, намиращи се под контрола на семейството. Засега опозицията отхвърля предложенията за диалог от правителството, настоявайки атаките срещу населението да спрат. Малко са и хората, които свободно подкрепят Асад, извън столицата, алавитските и държаните под контрол райони. Макар правителство да използва вечно дебнещия зад ъгъла ислямизъм, в Сирия Мюсюлманското братство (МБ) никога не е имало тази подкрепа, която има в Египет. В страната на фараоните, дори в контролираните от Хосни Мубарак избори, МБ успява да вземе 25-30% от гласовете на избори. По различни оценки в Сирия МБ би имало подкрепата на 5-10% от населението. Не е ясно и дали Дамаск няма да прибегне до война с Израел директно или чрез сателита си Хизбула, използвайки „стария враг” като обединяващ фактор. Вероятно би имало известен ефект, но би създало съвсем реалната заплаха от война с превъзхождащата израелска армия – също опасност за Асад. Основната причина за многото жертви е, че заразлика от Египет и Тунис, в Сирия армията не застана настраната на народа. Има дезертьори, но все още силовите структури са под контрола на властта. Сирия има и далеч по-добър контрол върху средствата за масова комуникация – Фейсбук, Скайп, Туитър, информационната инфраструктура на въстанието. Неслучайно събитията в Египет бяха наречени „Фейсбук революцията”. Но докато дългогодишния съюзник на властта в Кайро – САЩ, застана на страната на протестиращите и имаше немалка роля в свалянето на Хосни Мубарак, отношенията между Вашингтон и Дамаск са повече от студени. Големият брат на Сирия – Русия, застава твърдо зад своя съюзник, както и азиатския гигант Китай, военен и политически партньор на режима на Асад. В различните арабски държави резултатът от протестите бе различен, в някои все още продължават, в трети – прерастват във въоръжени сблъсъци. Времето ще покаже каква ще бъде съдбата на Сирия.

Виж също

Либия :

Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986

Либия и Запада – а сега накъде?

Либийския фронт – противоречиви сигнали

Развитие на войната в Либия

Синът на Кадафи умира след бомбардировка на НАТО

също :

Египетските протести

WikiLeaks – дипломатическата бомба в Близкия Изток

Тихия палестински проблем – Ливан и Йордания

Реформите в арабския свят

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Осама бин Ладен – терорист номер 1 бе убит


На 2-ри Май, 2011, американският президент Барак Обама в обръщение заяви, че Осама бин Ладен е убит в Абботабад, провинция Хайбер Пахтунтва, Пакистан. Осамаба бин Ладен, ръководител на ислямистката групировка ал-Кайда, е отговорен за атентатите на 11-ти Септември, 2001 година, както и множество други в цял свят. От близо 10 години американски и коалиционни военни и разузнавачи се опитват да го открият в Афганистан и северните райони на съседен Пакистан.

ОПЕРАЦИЯТА

Рейдът е извършен от Тюлени от американските военноморски сили (тюлени е превод от SEAL, което е и абревиатура за a, Air and Land, в превод – море, въздух и суша) и координирано с агенти ЦРУ, а мишената – резиденцията на топ-терориста на 21-ви век. Сградата е триетажна и се намира в хълмистите покрайнини на малкия пакистански град Абботабад, оградена с 5-метрова бетонна стена и бодлива тел. Цялата операция отнема около 40 минути, а спец. частите пристигат с хеликоптери, един от които каца принудително поради техническа повреда. Осама е застрелян в главата, а тялото му изнесено от тюлените, като все още се спекулира за местонахождението на трупа, като една от версиите е, че е вече е погребан според ислямските канони. Все още няма конкретна и достоверна информация за ДНК-теста. Талибански лидери в Пакистан отричат официалната версия, че Осама е убит.

КОЙ Е ОСАМА?

Осама бин Ладен е роден през 1957 в Рияд, Саудитска Арабия в семейството на един от най-богатите арабски бизнесмени и десетата му жена. За първата си жена Осама се оженва на 17-годишна възраст в Сирия, а докрая на живота си – за още три жени, от които има общо между 10 и 26 деца според различните източници. Атентатор №1 e описан от щатските служби като висок и слаб мъж (75кг, около 1,95м) и е сред 10-те най-издирвани терористи от ФБР.
„Кариерата” си започва по време на съветската война в Афганистан (1979-1989), присъединявайки се към десетките хиляди муджахидини (свещенни войни), борещи се срещу съветските войски. Саудитският гражданин бин Ладен е привлечен от палестинския фундаменталист Абдула Юсуф Аззам, но скоро се доказва като способен командир в планините на Афганистан. Войната бележи ново стъпало в развитието на световните ислямистки движение и според интерпретацията на много фундаменталисти именно тяхното дело е сринало в крайна сметка СССР. Независимо, че това не е вярно, в арабския и мюсюлманския свят войната най-често се представя като победа на праведните над безбожниците. В контекста на Студената война голяма част от въоръжението на муджахидините е доставено от ЦРУ в операция „Циклон”. Надявайки се да превърнат Афганистан в „съветския Виетнам” американските служби обучават хиляди ислямисти в родината на опиума, като се предполага, че сред тях е и Осама (виж също Статистика за съветските хеликоптери в Афганистан (1979-1989)).
Малко преди края на войната бин Ладен сформира групировката ал-Кайда. Две години по-късно родината му Саудитска Арабия допуска стотици хиляди американски и западни войници на своя територия, опасявайки се от евентуална иракска инвазия (през Август, 1990, Саддам Хюсеин превзема малкия си, но богат на петрол съсед Кувейт). Саудитска Арабия е не само родина на Осама – в нея се намират Мека и Медина, двата свещени за Исляма града, в които пророка Мохамед съответно се ражда и умира според Корана. Това затвърждава представата на бин Ладен, че не само „безбожниците-комунисти” са враг на Исляма, но и западните „империалисти-кръстоносци”. Започва кампанията му срещу американски и западни цели, както и „продажните” арабски правителства. През 90-те години се присъединява към муджахидините в Босна и Херцеговина, по време на Югославските войни (Скритата армия на радикалния Ислям в Босна“ – кратък документален филм). Връх в терористичната му „кариера” е атаката на 11-ти Септември в САЩ.

Списък с по-големите атентати, извършени от ал-Кайда :
1993 – взривена е кола-бомба в Световния Търговски Център, умират 6 души. СТЦ е разрушен 8 години по-късно.

1993 – по време на 13-те експлозии в Мумбай, Индия умират 250 души.
1998 – над 200 души умират по време на атентатите срещу американските посолства в Найроби, Кения и Дар ес Салаам, Танзания.
2000 – в серия от координирани атаки умират над 60 души в филипинската столица и на борда на щатския кораб „Коул”. Предотвратени са атентати на летището в Лос Анджелис, на борда на щатския кораб „Съливанс”, както и плана за атентат срещу Коледния базар до Страсбургската катедрала във Франция (при съвместна акция на фреските и немските служби).
2001 – на 11-ти Септември е извършен най-големия атентат в модерната история. Умират близо 3,000 души (повече от жертвите на японското нападение над Пърл Харбър през Втората Световна Война). Ударени са двете кули на Световния Търговски Център и Пентагона, а четвърти самолет се разбива в поле, като целта му е била Белия Дом. Мишените са избрани заради символичното им значение – удар по икономическата, военната и политическата сила на САЩ.
2002 – в Бали, Индонезия е извършен най-кървавия атентат в историята на страна, отнел живота на над 200 души.

2003 – четири камиона са взривени в Истанбул, отнемайки живота на 57 души и ранявайки 700.

2004 – филипински ферибот е взривен, убити са 116 души.

2004 – в атентатите в Мадрид загиват близо 200, организацията не поема пряка отговорност, счита се, че атентата е извършен от групировки, близки до нея.

2005 – три последователни взрива в лондонското метро отнемат живота на близо 60 души.
Ал-Кайда са пряко отговорни за редица други атентати в цял свят, но най-много жертви има сред гражданите на Ирак, Афганистан и Пакистан – голяма част от самоубийствените атентати там са дело на ал-Кайда (виж също : Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм).

РЕАКЦИИТЕ

Като цяло световните лидери приеха новината за смъртта на Осама бин Ладен положително. Водещи политици от Австралия, Австрия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Индия, Унгария, Израел, Мексико, Холандия, Норвегия, Русия, Англия и други дадоха положителни отзиви. Исмаил Хания, ръководител на групировката Хамас, контролираща ивицата Газа изрази възмущението си от „проливането на арабска и мюсюлманска кръв”, определяйки атаката като „американска репресия”. Лидера на палестинското движение пожела на Осама да почива в мир. Говорител на иранското външно министерство заяви, че смъртта му „не е голяма работа”.
Много политици и анализатори посочиха обаче, че това не е края на войната срещу тероризма, нито операцията е успяла да разгроми ал-Кайда. На негово място са готови да дойдат много. Войната срещу терора е безкрайна, но смъртта на бин Ладен е ако не друго малка утеха за роднините и приятелите на всичките жертви на най-издирвания човек на планетата.

Виж също :

Най-известните вземания на заложници част 1
Най-известните вземания на заложници част 2

В памет на загиналите на 11-ти Септември и всички жертви на тероризма

..
..

Турция – нова Османска империя или следващият член на ЕС?


ПРЕДИСТОРИЯ – От векове насам въпросът дали Турция е европейска или азиатска държава никога не е имал еднозначен отговор. Ако до 19-ти век Османската империя е водила самостоятелна политика като силен играч на европейската (и световната) сцена, то залеза на султаната го поставя по-близо до Европа. Огромната мюсюлманска армия се превръща от най-голямата заплаха за Австро-Унгария в буфер между Европа и Руската империя. По време на Кримската Война турската армия с помощта на французи, англичани, германци и италианци се изправя срещу войниците на цар Николай Първи. През Първата световна война страната е сред губещите, но след нея националистите успяват да свалят султана, слагайки край на Османската Империя. От встъпването в длъжност през 1923 година на първия президент на република Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, страната е подложена на силна модернизация, а Исляма е заменен с яростно светски национализъм (кемализъм). Московския договор от 1921 сближава СССР и младата турска република, а приятелството им остава чак до 1945 година. През 30-те години обаче „заплахата от западните страни” изглежда все по-далечна за управниците в новата столица Анкара и отношенията с европейските държави са нормализирани. Макар страната да е ухажвана от големите европейски сили през войната 1939-1945, тя успява да запази неутралитет. Едва през Февруари, 1945, когато поражението на Германия е било на хоризонта, Анкара официално обявява война на Берлин, печелейки дипломатически и политически дивиденти, без да дава никакви жертви. Това е и една от причините Турция да се оказва от „западната страна” на Желязната завеса, макар географски да е на изток от социалистическа България. До края на студената война, а и след това Анкара поддържа строг анти-комунистически курс, светския национализъм отдалечава страната от арабските и мюсюлманските държави. Периодът е белязан и от изключително добри отношения със западните страни и Израел, а като втората най-голяма армия в НАТО Турция е важен стратегически партньор на Вашингтон. Но днес почти вековната про-западна ориентация на страната е поставено под въпрос.

Има още

Нищо ново под сомалийското слънце, предотвратяване на пиратството


На 15-ти Април, 2010, американският ескадрен миноносец-разрушител с управляеми ракети „Фарагът”, клас „Арли Бърк”, е прихванал заподозрени в пиратство в Аденския Залив. Корабът е плавал под знамето на Combined Task Force (CTF) 151, част от Combined Martime Forces.

Рано сутринта в 3 часа на 15-ти Април тайландския кораб МВ Тор Травелър е атакуван на 240км източно от Аден, заподозрени са 7 пирати. По протокол екипажът започва рязко маневриране при максимална скорост, а пиратите обстрелват кораба с автомати и РПГ-и в продължение на 10мин. От самото начало капитанът дава зов за помощ, а щатския кораб „Фарагът” се оказва наблизо. Мигновенно се идва на помощ, движейки се на техническите си предели. Макар това да става много рано сутринта (все още е било тъмно, а лунната светлина да е била пренебрежимо слаба), Фарагът и неговия хеликоптер намират пиратите, които в това време се опитват да избягат. От хеликоптера пускат плаващи димни и осветителни бомби в морета и осветяват лодката с прожектор. Внимателно и от разстояние наблядават как пиратите изхвърлят неща във водата (по нареждане), опасявайки се от евентуална атака с РПГ. Сомалийските пирати обикновено използват РПГ2 и РПГ7, които са абсолютно неприложими като военно противо-въздушно средство (предназначение са за бронирана техника), но при партизански битки в засада и/или когато хеликоптер е спрял и на сравнително близо разстояние е възможно свалянето му. Възможно е дори, при много малки дистанции (пр.50м), да бъде свален самолет с подцевна гранатохвъргачка. Макар да е малко вероятно и трудно, но такива случаи има в Чечня и др. горещи точки по света. Не е и неизвестен случая по време на битката за Могадишу, в който американски хеликоптер UH-60 Black Hawk бива свален от сомалийски партизани с РПГ7. Това кара хели-пилотите край Сомалия да са изключително предпазливи.
Напоследък пиратите става все по-дръзки, а наскоро беше пленен и корейският петролен супер-танкер Самхо Дрийм. Повече информация за Самхо Дрийм в блога

Корейски, руски и холандски военни туристи в сомалийските курорти

В последните седмици, а и изобщо при подобряване на климатичните условия пиратските атаки зачестяват. И макар интензитета и броя на пиратските атаки да расте всяка година, успехът на бандитите намалява, за което заслуги имат основно моряците, пехотинците и пилотите от Франция, Холандия, Русия, САЩ, Испания и др.

Повече информация за тактиката на пиратските атаки, евентуалните им противодействия, използваната техника от международните сили и др. в блога :

Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век


Атаката над тайландския кораб на 15-ти Април бе и една от причините вчера, на 22-ри Април, американскията адмирал Марк Фидзджералд да заяви пред представители на медиите, че е време търговските кораби да започнат масово да наемат частна охрана. Според него дори флот, равняващ се като количество на това, което САЩ са имали през Втората Световна Война, не би бил достатъчен да се покрие съществуващата зона. Опасният периметър около Сомалия обвива в себе си 2-2.5 милиона квадратни километра. Тоест международните сили трябва да патрулират площ, приблизително равна на Средиземно Море. Идея, която беше дадена преди 2 години, за въвеждане на коридори, днес е в сила. Става дума за морски коридори, по които 2, 3 или повече търговски съда се движат в група с конвой от военни кораби на международните сили. По този начин ефективността на изпратения флот се увеличава, но въпреки това пак не може да се покрие целият трафик. Ако ставаше дума за мианмарските пирати едва ли щеше да е проблем на целия свят, но през Суецкия Канал, респективно покрай Сомалия, минават около 33,000 кораба на година или 100 на ден. 8% от световната морска търговия минава покрай бреговете на размирната държава. Също така и 40% от морските доставки на петрол (което се равнява на 8% от общия брой доставки на петрол). Освен всичко пиратсвото е дигнало цената на контейнер вече с до 40-50 долара. На 6-ти Април, 2009, корабът МВ Шангхай Венчър е нападнат на над 1400км от бреговете на Сомалия. Това са едни от причините, поради които сомалийското пиратство (което не е единственото в света) е проблем на целия свят.
Сомалийското пиратство носи със себе си и редица проблеми. Да тръгнеш след пиратите по суша след атака е в противоречие с сувернитета на държавата и международното право.
Ако похитения и „спасителя“ са от една и съща държава има юрисдикция да се направи арест на похитителите, но когато пиратите минат в сомалийски териториално води(19км от брега) са в суверенна територия и никой не ги преследва. За да се справи с това временното федерално правителство на Сомалия (което реално управлява само южната провинция „Сомалия“ от бившата държава Сомалия) е разрешило на американски, индийски и френски части да влизат вътре в територията на Пунтлад и Сомалиленд, за да преследват бандитите. Краткосрочното разрешително обаче не идеално решение, защо самите Пунтланд и Сомалиленд не признават централната власт в Могадишу, което слага още 100 юридически проблема на масата. Но успешен пример за такава операция е когато френската яхта Le Ponant бива взета за заложник на 4 Април, 2008. Тогава бива проведена Операция Тхалатин (Operation Thalathine) и френски командоси от GIGN и Commandos marine отиват надълбоко по суша и въздух до града Джарибан, област Мудхуг, Пунтланд, Сомалия. На помощ имат и сериозен арсенал – хеликоптера AS565MA Panther от фрегатата Jean Bart, няколко хеликоптера Пума, както и хеликоптри Gazelle от хеликоптероносача Jeanne D’arc. Операцията е успешна, 6 пирата са заловени и в момента са в Франция, чакащи присъда. Често обаче пиратите взимат заложници и ги продават на радикалната ислямска групировка Ал Шабааб, нещо което са се опитали неуспешно да направят и с капитана на американския Маерск Алабама.
Юридически проблем възниква и при въпроса – кой може да арестува и осъди пиратите? Екипажите рядко са само от една националност, корабите може да са собственост на фирма в една държава, регистрирани в друга, пренасящи товар на трета. Пример – литовски моряк на борда на притежаван от Германска фирма, но регистриран в Панама кораб бива пленен. Поради тази причина Холандси кораб хваща 11 пирата рано тази година, но ги обезоръжава и ги пуска в Пунтланд. Това не е единичен случай – по взети биометричните данни на заловени показват, че много от пиратите са залавяни по няколко пъти.

Това е и една от причините американският адмирал Марк Фидзджералд да препоръчва частната охрана. Подобни наемници (термина е погрешен, на английски се прави разлика между contractor и наеминк, но на български няма такава дума) се използват в Ирак и други горещи точки на света, също и като охрана на петролни танкери и сонди. Повече информация за успешното предотвратяване на пиратско нашествие от израелски охранители на борда на италиански кораб :

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Повече информация за отделни частни охранителни фирми :

Blackwater – може би най-известната фирма
AirScan

MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
G4S
– Aegis Defence Services

Долу, снимка на „наемници“ от Блекуотър в Ирак

Корейски, руски и холандски военни туристи в сомалийските курорти



Повече информация за алтернативни, не-военноморски начини за справяне с пиратството :

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Повече информация за тактиката напиратите и доктрината и използваната техника от международна общност :

Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Вчера, на 5-ти Април, 2010, Южна Корея изпрати боен кораб към бреговете на Сомалия, тъй като петролният супер-танкер Самхо Дрийм е пленен от сомалийски пирати в Индийският Океан на 4-ти Април. Екипажът се е състоял от 24 души – 5 южнокорейци и 19 филипинци. Няма конкретна информация, че корабът е отвлечен, но говорители на корейското правителство заявяват, че това е заключението на базата на последната комуникация. Танкерът е пътувал към САЩ и е превозвал петрол на стойност 170 милиона долара. Бойният кораб Йи Сун-Шин (кръстен на легендарният корейски морски командир от 16-ти век)вече е патрулирал водите около Сомалия (опасната зона е близо 2 милиона квадратни километра) като част от международните усилия за справяне със сомалийското бандитство. От Корейското министерство са съобщили, че за тях живота на моряците ще има приоритет пред самият танкер, но отказват категорично да преговарят с похитителите при каквито и да е условия. Това е третото похищение на супер-танкер от страна на пиратите. На 15 ноември, 2008 саудитския супертанкер Sirius Star бива пленен на 833.4км от крайбрежието на Кения, като е платен по-късно откуп от 3 милиона долара. Година след това пък гръцкият Maran Centaurus е пленен на 1300км от брега на Сомалия и откупен срещу 5,5 милиона долара. В последните седмици пиратите се възползват от благоприятните климатични условия и атаките зачестяват – от началото на Март до сега са похитени 16 кораба. За сравнение, през 2009-та година има 217 опита за похищение на кораби, като 47 от тях са успешни, но активността е различна през сезоните.

Също така вчера, на 5-ти Април, 2010, руският голям противолодъчен кораб (клас, използван само в СССР/Русия) Маршал Шапошников е започнал ескортирането на 15 цивилни кораба край бреговете на Сомалия, Африканския Рог и Аденския Залив. Към него, от Руския Тихоокеански Флот са изпратени и един сервизен кораб и един влекач. В края на 2009-та руски дипломати изразиха желанието на Русия да увеличи подкрепата си към международната анти-пиратска мисия в Сомалия. Това заяви Дмитрий Рогозин, говорител на Москва при срещата между Русия и НАТО. Русия участва активно в борбата срещу бандитие от октомври, 2008 година, а последното попълнение е разрушителя Адмирал Чабаненко, ракетната фрегата Безстрашния и един сервизен танкер. Г-н Рогозин заяви също, че Русия е готова да увеличи авиационния капацитет на международната мисия, бед да уточнява конкретни параметри. Отряда от тихоокенския руски флот, патрулирал от 30 Юли до 15 октомври, се завърна на 23-ти Ноември, 2009, във Владивосток, след завършването на анти-пиратската си мисия в залива. Отряда влючва разрушител с два хеликоптера, спасителен кораб, сервизен танкер и пехотен отряд. Използван е за ескорт на търговски кораби, разузнавателни мисии и откриване и разрушаване на пиратски лодки. През цялото време на активна служба (2 месеца и половина) руския морски отряд ескортира 100 търговски кораба от 26 държави. За сравнение – годишно край бреговете на Сомалия минават между 25,000 и 30,000 търговски кораба. Руския отряд е бил средно за около една пета от годината, за която потокът е бил между 5,000 и 6,000 хиляди кораба. Или иначе казано – във времето си на активна служба руския флот е ескортирал между 1.6% и 2.0% от преминаващите търговски кораби. Завършилия трети по ред отряд на руската флота е предшестван от разрушителите Адмирал Виноградов и Адмирал Панталеев.

Също така на 5-ти Април германски товарен кораб е освобеден от холандски морски пехотинци близо до бреговете на Сомалия. Холандската фрегата Тромп, част от операция Атланта на Военноморските сили на Европейският Съюз, превзема обратно кораба и арестува похитителите, като никой от екипажа на немския кораб не е пострадал (само 2-ма са немски граждани). Един от пехотинците е ранен. Германският кораб е пленен на близо 900км от брега, като е използвана древната йеменска тактика на кораб-майка и много малки и бързи лодки, обикновено от плексиглас или дърво (което ги прави невидими за радари). Отначало са проведени безуспешни опити за мирно разрешаване и преговори. Германският кораб Тайпан е следвал протокола на операция Атланта – веднага щом осъзнават, че не могат да избягат на пиратите чрез агресивни и бързи маневри те изключват двигателите, пускат сигнал към всички кораби в околността и се заключват в “паник-стая”. Вероятно това е спасило живота им, повече от вероятно е сомалийците да ги използват за живи щитове при нападението на холандските пехотинци. Операция Атланта е започната през 2008-ма година, като в момента се състои от 15 бойни кораба и 3 разузнавателни самолета. Най-голям е приносът на Франция, която освен всичко друго е изпратила там и своя хеликоптероносач Жана д’Арк. Същият е от френските ВМС, разполага с 2 хеликотпера Пума, 2 хеликоптера Газел от френската армия и 2 хеликоптера Алует III от френската военноморска авиация (Aviation navale), част от ВМС.