Кой за какво са бори в Афганистан и срещу кого се изправя САЩ?


Още в началото е редно да се отбележе, че макар талибаните да са най-многобройната групировка/организация, която днес води война срещу коалицията има и много други активни играчи. Различните групи се различават по идеологията си :

  • уахабистки и салафистки (или техни производни) течения от сунитския клон на Исляма.
  • доброволци от крайни секти на шиитския Ислям (малко в сравнение с сунитите).
  • националистически, които целят „освобождаването” на Афганистан от чуждо влияние или основаване на автономия в етнически-обособени райони (национализмът според западните разбирания почти не съществува в родината на опиума, тъй като единствено панислямските движения надхвърлят племенното разделение).

Организациите се различават и според етнически си състав.
.

ПУЩУНИТЕ са най-силно представения етнос в анти-коалиционните групировки. Те са и най-многобройния народ в Афганистан – 12 милиова от общо 28, но заемат едва 30% от общата територия на страната. В Пакистан наброяват 28 милиона от 170 и са мнозинство в северните гранични райони (което се равнява на около 20% от Пакистан). Талибаните са предимно пущунска групировка. Съществуват и пущунски главатари, целящи да създадат Пущунистан – държава, съставена изключително от пущуни върху етнически-обособената им територията (южен Афганистан и северен Пакистан). Съществуват също и пущунски главатари, които действат като регионални феодали за определени региони, в които се отглежда опиум. Повечето от тях не са обвързани с никаква идеология, а използват влиянието си за да изнасят хероин за западна Европа и САЩ през Иран. Това е и най-доходосния бизнес в страната – в края на талибанското управление почти не се е отглеждал опиум в страната, но днес Афганистан отговаря за над 90% от производството на хероин в света. Днес талибаните често преглъщат ненавистта си към наркотиците и търгуват с наркобароните, тъй като почти не съществува друг източник на пари в страната, а все отнякъде трябва да се купуват оръжия.
Освен религиозен фанатизъм, управлението на талибаните-пущуни (1996-2001) се е характеризирало и често с репресии срещу непущунските граждани, като се открояват тези срещу хазарейците (тюркски народ, наброяващ 5 милиона в Афганистан).
.

БЕЛУДЖИТЕ са друг етнос, който от десетилетия се бори за независимост. В тази част на света националните граници почти нямат стойност, заразлика от племенните и родовите връзки.  Белуджите представляват едва 600,000 души в Афганистан, но наброяват над 6 милиона в Пакистан, а конфликта в двете държави е част от една обща война. В Пакистан белуджите са мнозинство в над 45% от територията на страната, а в Иран има около 1.5 милиона белужди, населяващи близо 170,000кв.км. (за сравнение – България е 111,000кв.км.). Няколко техни групировки се борят с иранското и пакистанското правителство от десетилетия, като в различни периоди са подкрепяни от СССР (до 1979 Иран е американски съюзник), Ирак (регионален съперник на Иран, както и военен опонент през Ирано-иракската война 1980-1988). Пущунската власт в Афганистан (пущунската монархия до 1973 и комунистическата власт от 1978 до 1992) също е подкрепяла белуджите в борбата им срещу общия враг – Пакистан и Иран. Днес идеята за независим Белуджистан (Балочистан) често се обсъжда от западни политици и военни като ефективен начин за решаване на конфликта, редом с други мерки, но правителствата на Иран и Пакистан отказват каквито и да е отстъпки.

ТАДЖИКИТЕ са втория по големина етнос в Афганистан (7 милиона). Живеят в северните области на страната, граничейки с Таджикистан. Именно от там традиционно идва голяма част от подкрепата за таджиките и техните групировки. Сред най-известните таджикски пълководци е Ахмад Шах Масуд (1953-2001), носещ прозвището „Лъвът от Панджшир”. Масуд е ветеран от войната срещу СССР (1979-1989) и неговите съюзници (1978-1992) в лицето на комунистическата власт в Кабул. След изтеглянето на съветските войски Масуд става лидер на т.нар. Север Съюз – конфедерация от различни групировки, от смесен етнически и идеологически характер. Заедно с Абдул Рашид Достум (бивш про-съветски боец срещу муджахидините), Масуд успява да задържи отделни региони. Подкрепата от САЩ, Германия, Индия, Иран, Русия, Туркменистан и други обаче се оказва недостатъчна и Северния Съюз е бил почти победен преди нахлуването на коалиционните войски през 2001. Светските и религиозните въоръжени групировки на таджиките получават помощ съответно от правителството на Таджикистан и ислямистките терористи, калени по време на кървавата гражданска война в Таджикистан (1992-1997).
Таджикските лидерите в Афганистан традиционно поддържат добри взаимоотношения с хазарейците, узбеките и тюркмените в страната и често се обединяват срещу пущуните. Узбекските групировки получават помощ от узбекистански ислямистки организации, които до ден днешен водят война с правителството.

РЕЛИГИОЗНОТО РАЗДЕЛЕНИЕ също е важен фактор. В Афганистан 99% от населението са мюсюлмани – съответно около 90% суните и 10% шиити (главно хазарейци и други непущунски етноси). В Пакистан също немюсюлманите са пренебрежимо малко, а съотношението между шиити и сунити е сходно. Често религиозните течения са тясно обвързани с етническата принадлежност, но във втората половина на 20-ти век в света се появяват големи пан-ислямски движения, за които произхода на отделното племе няма особена стойност.

ПАНИСЛЯМИЗЪМ е идеология, изповядвана от редица движения и организации в света, между които и ал-Кайда (най-активни именно в пущунските райони на Афганистан и Пакистан, също и Ирак). Целта на панислямизма е създаването на ислямски халифат в Азия и Африка, който да обхваща всички 1.5 милиарда мюсюлмани, без значение от етноса им (карта на мюсюлманския свят). Движението има корени в догмите на египетското сунитско Мюсюлманско Братство и уахабизмът, радикалното саудитско държавно тълкование на Исляма. Последователите на бен Ладен и салафитския Ислям отричат като неверен шиитския Ислям (който изповядват едва 10% от мюсюлманите по света). Противно на схващането на мнозина, идеологията на панислямизма в чистия си вид се изповядва от сравнително малко организации и представлява отделно звено в ислямизма (термините не са синоними). Между идеологията на ал-Кайда и талибанското движение на мула Мохамед Омар (не съществува достоверна и разбираема негова снимка, тъй като според него заснемането на човешкия образ е против волята на Аалах) съществуват разлики, но също и общи корени (най-вече родствеността с уахабизма). Афганистанския пълководец приютява през 90-те години радикалния саудитски главатар бен Ладен и неговата организация, след прогонването им от Судан.

ИСЛЯМИЗЪМ е общо понятие, което обхваща сходни радикални учения. По естество ислямистка е всяка идеология, която отрича демократичните и светските ценности („империалистическа и кръстоносническа зараза”) и цели налагането на религиозно управление според „старите“ обичаи. Панислямизмът е част от ислямизма, но при втория не е задължително да съществува идеята за обединение на всички мюсюлмани в една държава. Ислямистки движения са талибанското в Афганистан (което управлява в страна от 1996 до 2001 по време на Ислямския Емират), палестинското движение ХАМАС, ливанското движение Хизбула, сомалийците от ал-Шабаб, както и до известна степен управлението на Саудитска Арабия и Иран. Терминът обхваща много течения, но основното е налагане на религиозното право като държавно.
Също погрешно се смята от мнозина, че талибаните и муджахидините в Афганистан по време на войната със СССР са едни и същи хора. Муджахидините („свещенни войни”) са мюсюлмански отряди, съставени от хора от цял свят, които са участвали активно в Босна (муджахидини в сърцето на Европа), Косово, Афганистан, Чечня, Ирак и други. Имено в родината на опиума през 80-те години на световната сцена излиза масово панислямско движение (в което участие взема и бен Ладен). Но това са основно чуждестранни бойци, докато болшенството от борилите се срещу СССР са афганистанци, ръководени от регионални феодали и племенни водачи. След изтеглянето на съветските войски гражданската война продължава с пълна сила, като в началото на 90-те се заражда и талибанското движение. Противниците му са били именно доскорошните муджахидини, днес отново регионални главатари. Движението, начело с едноокия учител (мула) Мохамед Омар успява да наложи власт над почти цялата страна, въвеждайки драконови мерки, непознати до този момент в нито един край на света. Управлението им е характеризирано с догматично (и изкривено според болшинството, умерени мюсюлмански проповедници) тълкование на Корана – символите на неверниците са разрушени (видео от разрушаването на бамианските статуи), жените са лишени от всякакви права (улично правосъдие), публичните разстрели за престъпления като изневяра стават ежедневие, музиката и телевизията са забранени. Макар да са свалени от властта през 2001 след идването на американците и водената от тях коалиция, талибаните продължават да управляват много региони в страната и са основния военен противник.
Освен с религиозния си фанатизъм, талибаните могат да бъдат характеризирани и с етнически национализъм – техни представители са почти изцяло пущуни, а при управлението им останалите етноси са подложени на репресии, кланета и публични линчове.

АФГАНИСТАНСКИ НАЦИОНАЛИЗЪМ почти не съществува, тъй като връзката към държавата за повечето хора няма стойност пред връзката с рода и племето. Реално няма популярно движение, което цели да обедини всички народи в Афганистан като равни под една власт, била тя светска или религиозна. Единствено панислямските движения слагат всички мюсюлмани като равни, но пък отричат правото на която и да е мюсюлманска държава да съществува самостоятелно и със светска власт.
Липсата на национално единство е и една от най-сериозните пречки при изграждането на Афганистанската Национална Армия.

Пакистанската връзка – вторият Афганистан


В по-широк смисъл конфликта в северен Пакистан е пряко свързан с афганистанския конфликт. Част от граничните афганско-пакистански райони са т.нар. наречени FATA(Federally Administered Tribal Areas – Федерално Администрирани Племенни Райони, ФАПР) и са населени предимно от пущуни. Пущуните са и най-големия етнос в Афганистан, където съставляват 40% от населението или 12 милиона от 28-милионната страна. В 170-милионен Пакистан пущуните наброяват 28 милиона, но са съсредоточени в граничните райони.
Карта на северен Пакистан. Долу, Етническа карта на Пакистан

Именно тези райони – Уазиристан, Суат и др., често се спрягат от редица анализатори като част афганистанския проблем. От пакистанска гледна точка може да се разглежда и като пущунски сепаратизъм.  Рядко се отделя дължимото внимание на пакистанската армия и нейните усилия в този конфликт в българските, а и изобщо западните медии. А  пакистанци страдат най-много от ислямския тероризъм (може би в света), пакистанската армия пък се сражава ежеднвено с всякакви групировки. До 2001 година обаче централното правителство на Пакистан е имало добри отношения с местните феодали и старейшини. След 2001 и свалянето от власт на талибаните от САЩ, много пущуни и пущуни-талибани се преселват в граничните афганско-пакистански райони. Етническите граници не следват държавните, а международното право има малка тежест в тази планинска местност, където властва закона на старейшините, дилърите и въоръжените главатари.  Не малък брой чуждестранни муджахидини се притичат на помощ – от арабския свят, а и мюсюлмани с западно-европейско гражданство. За Джихад няма граници.
През 2002 Пакистан започва да опипва почвата – напрежението с Индия от Каргилската Война в Кашмир е стихнало и това позволява много от пакистанските сили да се преместят от индийската граница към афганистанската. По правилото „врагът на  моя враг е мой приятел“ Индия подкрепя Северния Съюз, нееднородна федерация от групировки в Северен Афганистан, предимно не-пущунски малцинства (таджики, узбеки, хазарейци), борили се срещу талибанското правителство, което от своя страна е подкрепяно от Пакистан. Виж тук. Но поради изместения през 2001 година регионален център на тежестта, през 2002 година пакистански армейци навлизат в ФАПР, къдено управлението пада върху системата от  президента, местните старейшити (малики) и местна администрация (непущунска, наследство от Британската Империя). Първоначално промяната в статуквото е приета с неодобрение и съмнение от местните жители. Важно е да се спомене, че муджахидините и другите арабски и пущунски бойци, борили се през 80-те години срещу съветските войски в страната и които след време ще създадат ядрото на талибанското движение на Мула Мохамед Омар и ал-Кайда на Осама Бен Ладен, са били подпомагани от пакистанското правителство. Ислямабад им предоставя граничните райони като бази, а военната помощ идва основно от САЩ (чрез Египет, Израел и Пакистан) под формата на ракети Стингър, оръжия, амуниции и др. Операция ал-Месин осъществява пробива на пакистанската армия в тези райони, но армейската авиация осигурява динаминчния транспорт, снабдяване, а AH-1 Cobra осигуряват близка поддръжка.

Пакистанската армия понася далеч повече жертви от международна коалиця в Афганистан – 2450 убити пакистански армейци на фона на 1664 американски и коалиционни жертви в Афганистан (виж http://www.icasualties.org/ ). 3400 пакистански военни са ранени от 2001 насам, но 60% от общия брой жертви е от последните 2 години, откакто Пакистан пренесе битката на вратата на ал-Кайда и талибаните. И докато талибаните в Афганистан се борят срещу „окупатора“, в Пакистан не всеки ненормалник-главорез с АК-47 е талибан. Много от бойците искат да отцепят тези гранични райони, заветната мечта е етническите територии на пущуните да се обединят в евентуален Пущунистан. Което прибавя към пакистанските тревоги освен ислямски фундаментализъм и регионален сепаратизъм и пущунски национализъм. Заразлика от други страни, това е битка, която Пакистан не може да си позволи да загуби. Заразлика от войната в Афганистан, Пакистан ограничава журналисти в ФАПР и Суат, но повечето информация говори за кървави и страховити битки.  Теренът също  създава много трудности за пакистанските военни. Уазиристан е една от местностите, в които се водят най-кървавите сражения. Тя е дълга ивица по афганско-пакистанската граница, по права линия е около 500км. Пресечен район, характеризиран с високи планини, заобиколени от равнини. Температурата варира от плюс 40 градуса до минус 10 градуса по Целзий. Проблем за армията е и слабата инфраструктура, някои от подразделенията се намират на 3500м надморска височина и доставката на техника като джипове, БТР-и се оказва почти невъзможна, а доставката на провизии, амуниции, медикаменти, извеждането на ранените – трудна задача.
Eто и някои от по-важните операции през последните години :

1. Операция Рах-е-Раст, Суат, юли-септември, 2008 година. Повече информация.
2. Операция Рах-е-Хак, Суат, началото на 2008 година. Повече информация.
3. Операция Рах-е-Ниджад, южен Уазиристан, Октомври-Ноември, 2008 година. Повече информация.Допълнително информация :


Обща информация за Пакистанската Армия
Още информация за Пакистанската Армия.

Обща информация за Пакистанската Армейска Авиация.
Обща информация за Пакистанските ВВС
Въоръжение на Пакистанската Армейска Авиация.
Въоръжение на Пакистанската Армия.
Въоръжение на Пакистанските ВВС.

http://www.defence.pk/ – военен форум за пакистанската отбрана

Снимки и видеоматериал от операциите в Уазиристан

Новини за Уазиристан

Въоръжение на Пакистанската Армия











Снимки и видеоматериал от Суат

Новини от Суат



Ирак и Афганистан – удари на американските ВВС


Това видео е забранено за качване в vbox7, в youtube също, тъй че ето линк :
.

http://www.globalsecurity.org/intell/library/imint/images/iraq-freedom-helo-strike.avi
(Внимание – кадрите не се препоръчват за деца и хора с чувствителна психика!)
.
Удар над иракските партизани. Ударът е осъществен от ВВС на САЩ, неизвестна дата. Дава се информация, че атаката е извършена от хеликоптер, но не се уточнява какъв модел или с какво е стреляно по тях. Съдейки по пораженията мога да предположа, че е ползвана щатската картечница (автоматично оръдие) М230, използваща 30х113мм амуниции. Скорострелността на оръдието е от 600 до 650 изстрела в минута, начална скорост (зависи от типа амуниции) е около 800м\с, ефективната далекобойност стига до 2км. Въпросното оръдие е стандартното въоръжение на щатския хеликоптер AH-64 Apache, но пак отбелязвам, че в информацията към видеото не се споменава конкретния модел или използваното оръжие.

Долу – AH64 Apache в действие

*

************************************************************************
*


Това е широко отразеният удар върху скривалището на Абу Мусаб ал-Заркауи, топ-терористът на Йордания, предложил „услугите“ си на иракската кауза. Ударът е осъществен на 7 Юни, 2006 година в 18:15 часа от 2 американски изтребителя F-16 Fighting Falcon, използвани са 500-паундови „глупави“ бомби, точността обаче е задоволителна. Пилотът решава да пусне още една след известно време. Ударът бележи успех за международната коалиция, Абу Мусаб ал-Заркауи е лидер на Танзим Куайдат ал-Джихад фи Билад ал-Рафиайн, крилото на ал-Кайда в Ирак (който е наречен Месопотамия в името на групата). Ал-Заркауи е отговорен и за атентати в Мароко, Йордания, предполагаемо и в Европа.

Хубавецът долу – Абу Мусаб ал-Заркауи

*

************************************************************************
*

Удар от американски F/A-18 Hornet на щатските ВМС (от самолетоносач). Ударът е извършен на 21 Декември, 2001 в горист район от огромната местност Тора Бора, известна с множеството си пещери и пещерни комплекси. Мишената е превозно средство на талибанските сили.

Долу – карта на Тора Бора

*

************************************************************************
*

Удар от американски F-14 Tomcat на щатските ВМС (от самолетоносач), който днес вече е снет от въоръжение. Ударът е извършен на 11 Декември, 2001 в горист район от огромната местност Тора Бора, известна с множеството си пещери и пещерни комплекси.

Долу – F-14 Tomcat

Талибаните – от Сингесар до Кабул


Талибаните са ислямистка сунитска групировка, която идва на власт в Афганистан след кървавата гражданска война от началото на 90-те, макар тази война в Афганистан да не е спирала последните 50 години. Тогава бившите муджахидини, борили се срещу „безбожниците“ от СССР, се изправят един срещу друг за територия, наркопазар, изобщо типична феодална гражданска война в страна, която никога в историята си не е имала централна власт. По съветско време в борбата си срещу Москва и Кабул муджахидините са били подкрепяни от разни държави, като САЩ, Пакистан и др.. Но пък талибанското движение на Мула Мохамед Омар се качва на власт с помощта главно на Саудитска Арабия и Пакистан(чийто тайни служби са пословични в този регион).  Личността на едноокия предводител на талибаните Омар е забулена в мистерия, дори лицето му е тайна за повечето хора на земята. Според неговото тълкование да се заснема човешкия образ е против повелите на Бог, единственото изображение на Мула Омар е кадър от видео, с лошо качество.  Губи окото си в битка с руснаците.

Мохамед Омар, едноокия мула(учител, предводител).

За талибаните е хубаво да се спомене, че са основно от пущунския етнос, който е мнозинство в Афганистан, съсредоточен в южната част на страната. Те са близо половината от 28-милионен Афганистан. Съсредоточени са в южната част  на страна и по границата с Пакистан. Пущуните също така съставляват и най-голямото малцинство в Пакистан, където са над 28 милиона. Съсредоточени са в северозападната част на Пакистан, където формират компактно регионално мнозинство. В този контекст държавните граници и националнотите принадлжености отстъпват на племенните и родово-общинните съюзи. Границата между талибанското полит-религиозно движение и пущунския национализъм и сепаратизъм е размита. След 2001 освен самия Афганистан северен Пакистан също става арена на кървави атентати и престрелки. На извършителите може да се гледа по два начина – като на талибани, целящи да наложат възгледите си над определен регион или като на пущуни, които живят от двете страни на афгано-пакистанската граница, които искат да се обединят помежду си и отцепят от съседите си. Двете неща не се изключват. С оглед на тези факти не е изобщо изненада, че пакистанската помощ за талибаните, която е била особено щедра докато са били на власт, бързо се изпарява след 2001. Все пак повечето талибански лидери са прогонени в граничните за двете държави планински райони където измислените черти на световната карта имат малко стойност.

Етническа карта на Афганистан

Eтническа карта на Пакистан

С идването си на власт през 90-те години талибаните така и не успяват да наложат обаче  централизирана власт над тази изстрадала страна. В северната част се образува бастион на анти-талибанските сили, известни като Северния Съюз. Северния съюз е нееднородна конфедерация – съставляват я разнообразни групировки, регионални феодали, военни, политически и религиозни лидери. Организациите са ислямистки, комунистически, националистически и др., а обединяващия фактор е войната срещу талибаните в Кабул.  Ситуацията съвсем не е чужда за страна, а и региона – интересите се менят бързо, приятелите също. Хората от Северния Съюз са били единни по съветско време, моментално след това почват война помежду си, след идването на талибаните се обединяват срещу тях, след падането им отново почват ограничени кампании един срещу друг. Омагьосан кръг от насилие и борби.  Инересна личност е  Ахмед Шах Масуд – един от лидерите на Северния Съюз, герой от войната срещу СССР, „Лъвът от Панджшир“. Масуд е етнически таджик, роден в добро семейство той получава завидно за страната си образование. Владял е пущунски, фарси, урду, хинди, френски, английски и арабски. През 2002 е номиниран за Нобелова Награда (убит е година по-рано).

Ахмед Шах Масуд, Лъвът от Панджшир

Освен на икономическа, регионална и религиозна основа делението в Афганистан е и на етническа – на север присъстват компактни малцинства от тюркски и монголски народи. Враждата между талибани и Северния Съюз може да се разглежда и като борба за власт и територия, и като междуетническа вражда. Талибаните са предимно пущуни, а Северния Съюз е съставен предимно от малцинства на страната – таджики, узбеки, хазарейци(да не се бърка с тюркското племе хазари), които са концентрирани на север. Трудно е да се сложи ясно чертата между политическите, религиозните, феодалните и етническите конфликти. Просто няма точна класификация, универсална формула или правило.

Интересното за Северния Съюз е, че поради нехомогенността си получава подкрепа от много и различни държави – САЩ, Великобритания, Иран, Русия, Индия, Турция, централноазиатските бивши съветски републики и други. Всяка държава подкрепя конкретна група от иначе разнородния съюз, като причините са различни – геополитически, идеологически, етнически(някои от малцинствата са „гранични“). Естествено моментната изгода е решаващ фактор.


Обърнете внимание какво си казват един на друг хората около камерата в момента на взрива.
Това са стари кадри, показващи талибани, които взривяват будистки статуи. Това са бамианските колоси, най-големите статуи на Будда в света, изсечени в скалите преди почти 2000 години.


Ето и малко снимков материал

Диалог с опозицията

Не се стига до консенсус с делегацията на опозицията

Правото на жените на транспорт без съпрузите си

Военен парад


Държавните лидери отдават почит на будистката общност

Държавните агенти и командоси

Изграждането на Афганистанската Армия


.                                      .

Освен борбата с различните групировки и фракции една от мисиите на САЩ и международната общност в Афганистан е изграждането на Афганистанските Въоръжени Сили, които след изтеглянето на международния контингент да могат да осигурят стабилността и ред в държавата на опиума. Но това се оказва трудна задача, с която още никой не може да се справи.

Афганистанските Въоръжени Сили(АВС) се състоят от Афганистанската Национална Армия(АНА) и Афганистанския Национален Военновъздушен Корпус(АНВК). Към АВС има и различни милиции.
Министър на отбраната на Афганистан е Абдул Рахим Уардак, командващ АНА – Бисмила Кан Мохамади, командващ АНВК – ген.Мохамад Дауран.
АВС имат персонал над 100,000 души, годишния бюджет за 2008 – 188 милиона долара, но САЩ наливат милиони и милиарди на АВС под различни форми. Пример http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2009/10/17/AR2009101701695.html Само за последните три години САЩ са дали около 2.7 милиарда долара.

Според много автори, анализатори и доклади един от най-големите проблеми при бързо разрастващите се АВС е липсата на компетенто ръководство. Качествения, обучен и готов ръковеден персонал е дефицит.
………………………………………………………………………………………………………………………………..
Growing the ANA too fast will result in poorly trained, less effective units on the battlefield. Lacking adequate leadership, ANA soldiers are much more likely to engage in criminal activity. Corruption and AWOLs will increase, and the reputation of the ANA will decline, as more allegations of abuse against the Afghan people surface. With poorly led, quickly manufactured units, the chances increase of ANA units breaking and running on the battlefield — it has happened before with a few brave advisors preventing disaster.

Collaboration with the enemy could also increase. Worst-case scenario – entire formations could switch sides, as ANA units have occasionally done throughout Afghanistan’s history, a point ANA officers shared with the author in confidence. These problems are, indeed, a recurrent theme in the history of counterinsurgency. As Moyar noted in his recent New York Times article, “Past counterinsurgents who tried to expand under similar conditions, like the British in Malaya (1948 to 1960) and the Salvadorans (1980 to 1992), discovered that too many inexperienced officers took command and the experienced officers were spread too thinly. In addition to fighting poorly, badly led troops usually alienate the population by misbehaving and they often desert or defect.”
………………………………………………………………………………………………………………………………..
Тук изплува и още един проблем при АВС, който е от национален характер. Афганистан е държава с дълга история, но никога не е имало напълно централизирана власт. Дори талибанския режим не е успял да наложи ред в цялата страна, като най-показателен пример е Северния Съюз, който не е сломен от Мула Омар, а до самото падане на режима в Кабул този съюз е държал голяма част от държавата. В Афганистан днес правителството на Хамид Карзай е почти фиктивно, нещата се решават от местните феодали, главатари(главорези), наркобарони, бивши муджахидини срещу СССР. Липсата на централизирана власт е и причина за Афганистанската Гражданска Война, в която никой не е искал да отстъпи местната си власт. Донякъде талибаните са успели да обединят различни части на страната, но АВС така и не добиват вид на монолитна и единна армия. Предизвикателството към изграждането на единна национална армия се пада на международната общност, начело със САЩ. Усилия за постигане на тази цел има още от 2002(края на 2001 пада правителството на талибаните от Кабул). На място е пратен обучаваш персонал, различни специалисти и инженери, както и много, много пари.
За цивилизационната изостаналост и специфичната народопсихология на афганците могат да се дадат интересни примери. Не един или два пъти в битка войниците на АНА показват ниското си обучение. Не изпълняват заповедите на висшестоящите, разделят се и всеки тръгва сам срещу врага или бяга. Дисциплината е под всякаква критика. Също документиран е един случай, когато войници се опитали да поправят гранатомет с пирони и чук. Друг път изкъртили мивка от казармата(построена от американски строителни фирми) за да си мият краката в нея преди вечерната молитва.

Обучаващия персонал също е в дефицит. САЩ молят за помощ европейските си съюзници като Италия. От италианските Карабиниери са изпратени хора, тъй като Карабиниерите са полицейска част, но част от въоръжените сили на Италия, редом с Армията, ВМС и ВВС.  САЩ нямат еквивалент на такива части.

Ето и една обща представа за въоръжението на Афганистанската Национална Армия.

ТТ…………………..7.62x25mm Токарев
П Макаров…………9x18mm M
М9…………………..9x19mm Parabellum

Стечкин…………….9x18mm Makarov

AK47………………..7,62×39мм(също и китайския еквивалент Тип56)
AK74………………..5.45×39мм
M16A2………………5.56x45mm NATO / M855
М4А1………………..5.56x45mm NATO / M855
С7…………………….5.56x45mm NATO / M855

РПК………………….7,62×39мм
М249………………..5.56x45mm NATO
ПК……………………7,62X54мм.
M240………………..7.62x51mm NATO
ДШК…………………12.7x108mm
М2 Браунинг……….12,7x99m(.50BMG)

СВД…………………7.62x54R
М24…………………7.62x51mm NATO

РПГ-7
СПГ9
82мм минохвъргачки
81мм минохвъргачки М252
60мм минохвъргачки М224

Танкове
T-55
T-62

БМ(над 800)
БМП-1
БТР-80BMP-1 ICV
М113 БТРBTR-80 APC
Хъмви (213 на въоръжение)

122мм АУ Д-30D-30 122мм
155мм САУ M114

Други
4.5т камиони (над 50)
2.5т камиони (над 100)
Джипове (над 120)
Линейки (над 15)


На церемония в Получарку, Афганистан, войници от 1st Afghanistan National Army (ANA) Armored Battalion, формация от ОБТ-ове Т-62.

Интересни факти има и за изграждането на афганския ВВС.

Афганистан проучва възможностите си за закупуване на лек нападателен самолет\за обучение(light attack aircraft\trainer) за ВВС-а си(АНВК) до средата на 2013 година. Това е съобщено от говорители на армията, след като САЩ „подари“ на АНВК първия модернизиран и ремонтиран Г-222 през сепнември, 2009, в Италия. САЩ купуват самолета от Италианските ВВС, AleniaNorthAmerica печели конкурс за модернизация на машината и след това бива продаден(!) на АНВК. Подписан е договр между САЩ, Афганистан и Италия за 18 такива самолета, като 1 е предаден, над 11 се работи, последния трябва да бъде предаден през 2011 година. И пак – от Италианските ВВС го предават на USAF и в клона на AleniaNorthAmerica до Неапол бива ремонтиран и модернизиран. Обсъжда се цената за системите за ранно предубпреждаване от РЗВ(със същата компания). Полк. Брад Гамбо, командир на USAF 438th Air Expeditionary Advisory Group, нарамена със задачата да помага на АНА да създаде модерни ВВС, съобщава, че за леки нападателни самолети се разглеждат дасега два варианта.

1. Embraer AMX от AleniaNorthAmerica http://www.fas.org/man/dod-101/sys/ac/row/amx.htm

2. Втория претендент е L159 на AERO Vodochody. http://www.aviastar.org/air/czech/aero_l-159.php

Основните направления са да се изкупуват стари модели от Италианските и Чешките ВВС, да се модернизират от Alenia в Италия и да се купуват от АНА. Двете споменати компании заявяват, че биха могли да приемат изкупят и ремонтират още самолети. Чехите предлагат 48 L-159-ци, а италиано-американците – 58 бройки AMX, които са на въоръжение в момемнта в съответно Чешките и Италианските ВВС.

На въоръжение в АНВК(данните са от Август, 2009).

модел………………тип…………………………………брой

Ми-17в5……………транспортен хеликоптер…………15
Ми-17ДВ….. ………ВИП транспортен хеликоптер……3
Ми-35………………щурмови хеликоптер………………9
АН-32……. ……….транспортен самолет……………..5
АН-26………………транспортен самолет……………..2
Л-39……… ……….лек щурмовик\тренировъчен……1(+1)
Г.222……………….транспортен самолет……………..1

Състоянието на техника(като изключим Л-39 и Г.222) e отделна тема.

За Афганския ВВС – http://www.airliners.net/search/photo.search?airlinesearch=Afghanistan+-+Air+Force
и
http://www.globalsecurity.org/military/world/afghanistan/airforce.htm

линкове
http://www.globalsecurity.org/military/library/news/2009/12/mil-091208-afps02.htm
http://forum.globalsecurity.org/showthread.php?p=32831
http://www.globalsecurity.org/military/world/afghanistan/army.htm
http://www.isn.ethz.ch/isn/Current-Affairs/Security-Watch/Detail/?lng=en&id=109959
http://www.time.com/time/photogallery/0,29307,1944414,00.html
http://www.mod.gov.af/
http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2009/10/17/AR2009101701695.html
http://www.afghannews.net/index.php?action=show&type=news&id=844.com