Въздушната война над Виетнам


Виетнамската война не е първата, в която и двете страни масово използват реактивни самолети. Но тя представлява стъпало в развитието на въздушният бой технологична и доктринална гледна точка. Това е първата война, в която активно участие взимат елементи като управляеми ракети въздух-въздух, първата „телевизионна” война и т.н. Във въздушните битки най-добре е отразено участието на Ф4 Фантом 2 от страна на САЩ и МиГ21 от страна на Северен Виетнам (комунистическите сили). Освен тях участие във въздушните боеве взимат и МиГ17 (на базата на МиГ15) и МиГ19 в състава на комунистическите сили, а в американците са разчитали още на Ф105, Б52, А4 Скайхоук, А-3, А-1, А7 Корсейър, Ф8 Крусейдър и други.
Войната е била плацдарм за американската и руска технология, като доктрината за водене на война е изменена съществено в хода й.

В началото на войната САЩ са с години напред пред СССР в развитието на насочващи се ракети – с топлинно (инфрачервено) и радарно насочване. Това са в частност ракетите въздух-въздух АИМ-4 Фалкън, АИМ-7 Спароу и АИМ-9 Сайдуайндер. Но горчивият опит им показва, че тези системи са далеч от изчистени от всичките си проблеми и много от пилотите изпитват крайно недоволство от липсата на оръдие в ранните модели на Ф-4. Проблеми има не само АИМ-4, която е и първата в света управляема ракета въздух-въздух. АИМ-9 да речем, използваща топлинно насочване, често е тръгвала директно към слънцето. Системите за активация често не са се задействали и ракетите са падали право надолу. Поради тези причини едва 10% от всички изстреляни АИМ-4, 7 и 9 ракети са попадали в целта си. Самият Ф4 е бил предвиден като прихващач и изтребител за борба с наземни цели. Последният изтребител, предвиден за тази цел е бил Ф86 Сейбър, борил се срещу МиГ15 от китайската армия над Корея, а следващият е чак Ф15, създаден в края на 70-те години. Доктрината от времето на Виетнам е предвиждала, че оръдието при изтребителя е нещо от миналото, анахронизъм. Грешка, за която си плащат. На най-модерните днешни изтребители – Ф22, ПАК-ФА, Рафал, все още бива поставяно оръдие.

До модел Ф-4Ц единствено Ф-4Б (или Ф-4 Х-1) е произвеждан в значителни бройки (649 броя). Ф-4Ц фабрично не е имал 20мм оръдие, но впоследствие ги преправят (само това), продължават да носят същата абревиатура, но използват М61, 20х102мм, 6-цевно автоматично оръдие, “тип-Гатлинг” със скорострелност над 6,000 изстрела в минута. Всички от по-късните модели използват 20мм оръдие. От варианта Ц са произведени 583 броя, от РФ-4Ц – 503 броя, Ф-4Д – 825 броя. Общо, от всички варианти (гореспоменатите и всички останали) са произведени общо около 5200 броя. За разлика от МиГ21 (най-модерният изтребител в състава на комунистическият север), Ф-4 не е предвиден като самолет за въздушно превъзходство. Той е двуместен изтребител, с по-добра тяговъоръженост от МиГ21, по-висока максимална скорост, по-удачън за вертикални маневри, с два двигателя (МиГ21 е с един), значително по-тежък и с по-голям бомбен товар от руският си съперник. МиГ21 е лесна за производство машина, не е разполагала с насочващи се оръжия, бил е специално предназначен за въздушни боеве самолет, с делта-крило, което му е давало много по-добра маневреност (хоризонтална) от Ф4, но сравнително по-бързо е губил скорост при виражи. Бил е тясно специализиран за въздушен бой. Съперничеството между МиГ21 и Ф4 е съперничество не само между руската и американската технология, но и между две концепции, две доктрини за въздушен бой.
В състава на щатските ВВС е влизал и Ф105, който обаче сваля единствено МиГ-17 (27 на брой) през войната.
В редиците на щатските ВМС и МП (Морска Пехота) влизат не само гореспоменатите машини, но и такива като Ф8 Крусейдър, които не са били никога в състава на ВВС. Сумарно самолетите Ф4 от ВМС и МП свалят 38 МиГ-а (17, 19 и 21) за сметка на 7 загуби. Съотношението във въздушните битки е 5.42 към 1 в полза на Ф4. Ф8 сваля 18 МиГ-а, а губи 3, съотношение 6 към 1, отново в американска полза.

Макар това да е началото на ерата на „умните” оръжия, болшенството от бомбите, пуснати над Виетнам, Камбоджа и Лаос са „глупави” (dumb bombs – без насочване). Близо четири пъти повече бомби са пуснати по време на Виетнамската Война отколкото са пуснати над Европа през Втората Световна Война. Над Германия и нейните съюзници/сателити през войната са пуснати 1.613 милиона тона бомби, докато във Виетнам щатските ВВС пускат 6.166 милиона тона. За сравнение – над Корея пък през 1950-1953 са пуснати 0.454 милиона тона.

Очевидно е, че виетнамските ЗРК (Зенитно-ракетни комплекси) са били неадекватни за тази роля. Първоначалните 5.7% ефективност бързо са стопени, тъй като щатските пилоти започват да прилагат защитни маневри при изстрелване на вражеска ракета, започва използването на самолети за елестронна борба, разсейващи радиосигналите и объркващи системите за следене на врага. Болшенството от самолетите са свалени от наземна конвенционална зенитна артилерия (оръдия, голямокалибърни картечници и т.н.). През по-голямата част от войната виетнамците са използвали съветската система СА-2, като към края се появяват и СА-3. Появяват се също и СА7, ПЗРК (преносим зенитно-ракетен комплекс), който е бил ефективен срещу ниско летящи самолети и хеликоптери (които обаче са част от щатската армия и морска пехота, не ВВС).

Допълнително информация :

Famous Russian Aircraft – MiG21, книга за МиГ21, на английски, торент, 721 страници, .pdf формат

Интервю и снимков материал с майор Ралф Къстър от щатските ВВС (на снимката по-горе), Национален Музей на Американските ВВС

История на Американската Морска Пехота

„Глупави“ бомби от щатските ВВС

Американски ракети въздух-въздух, земя-въздух, въздух земя

Сайт, посветен на Фантом-а, 1






Иран и Израел – кратко сравнение на ударна авиация


Кратко и елементарно сравнение между ударната авиация на двете държави. В контекста на евентуалния удар по иранските ядрени обекти, Иран и Израел могат да си взаимодействат основно с балистични и въздушни удари. Статията е ориентировъчна и не дава пълна и ясна картина за състоянието на двете държави и техните ВВС, ядрени и балистични програми.

Ударна авиация

Повече информация :
Мираж Ф1
Су-25К
Су-24Мк
МиГ-29А
Ф-7М
Ф-14 Томкат
Ф-4 Д/Е Фантом 2
Ф-6 (Дж6)
Ф-5 Е/Ф Тигър 2
Ф-15Л (Раам)
Ф-15Ц/Ф-15Д
Ф-15Б
Ф-15А

Ф-16Л
Ф16Ц/Ф16Д
Ф-16Б
Ф-16А

Това е естествено елемнтарно сравнение на техническия потенциал на ударната им авиация. Като обобщения могат да се дадат следните факти :
– иранските самолети като цяло са в лошо състояние, тъй като са западни и са влезнали в употреба преди 1979 година. Днес има остър недостиг на резервни части.
– иранската електроника е сравнително остаряла и негодна за едни ВВС на 21-век.
– иранското радио-локационо оборудване е също морално остаряло и не осигурява адекватен режим на работа.
– израелските самолети са в отлично състояние, тъй като са американски (или американско-израелски), а двете държави имат добри отношения. Израел се ползва също така с американска военна помощ, която съставлява около 10% от военния бюджет на страната. Тази помощ е с уговорката, че бъде похарчена за произведена в САЩ техника.
– израелските пилоти се славят като най-подготвените в света, а израелските ВВС държат няколко исторически военновъздушни рекорда. През годините израелски пилоти са се изправяли дори и срещу руски самолети, пилотирани от руски пилоти, успешно.
– авиониката на израелските самолети е на световно равнище, израелски фирми като ЕлБит са световни лидери в електронна модернизация на авио техника.
– Израел е сред световните лидери в развитеието на бойни и разузнавателни безпилотни летателни апарати (ББЛА и БЛА).

Интересно сравнение би било между иранският и израелския балистичени и ядрен потенциал. Иранският балистичен потенциал се развива, но все още ядреният потенциал е нулев. Израел е 6-тата ядрена сила в света и прижева между 150 и 200 ядрени бойни глави, което е повече от ядрените глави на Пакистан, Индия и Северна Корея взети заедно. По-модерните израелски балистични ракети (в случая Междуконтинетални Балистични Ракети) са в състояние да поразят дори Токио.

Повече информация в блога :
Йерихон и Димона – израелският балистичен и ядрен арсенал
Иранските балистични ракети