Войните на Израел – архивни кадри


1936 – Британски Мандат над Палестина


1948 – Независимост и Война

1948 – Война за Независимост

1956 – Суецката Криза 1 от 2

1956 – Суецката Криза 2 от 2(12 Април, 1956)

1957 – Евакуация на Синай (2 Февруари, 1957)

1967 – Шестдневната Война (2-ри ден от войната)

1967 – Шестдневната Война(5-ти ден от войната)

1967 – Шестдневната Война, последствия

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут, Септември.

Газа – Хамас, ракети, Израел, къде е решението?


За повече информация за типа и моделите използвани самоделни ракети Касам, и единични варианти на ракетни системи за залпов огън БМ21 Град и УейШи1, виж темата  “Ракети над Палестина и Юдея”

Ежеднвено от ивицата Газа се изстрелват ракети и мини по израелска територия от организациите Хамас, Фатах и Движeнието за Ислямски Джихад-Палестина и съответно въоръжените им крила – Бригадите Изз ал-Дин ал-Касам, Бригадите на Мъчениците от ал-Акса и Бригадите ал-Кудс, както и от организациите Комитети на Народната Съпротива(близки връзки с ливанската организация Хизбула), Демократичен Фронт за Освобождение на Палестина и Народен Фронт за Освобождение на Палестина.

Ето сумарно колко проектила(самоделни ракети, пускови ракети от РСЗО, минохвъргачен огън) са изстреляни по територията на Израел от Газа


2001: 249
2002: 292
2003: 420
2004: 1157
2005: 417
2006: 968
2007: 1645
2008: 3278
2009: 765

В темата “Ракети над Палестина и Юдея” http://bernardsidi.wordpress.com/2010/01/08/rockets-palestine-judea/ има данни за ракетите Касам, техните вариации и единичните варианти на ракетните системи за залпов огън(РСЗО) БМ-21 Град(произход – СССР) и УейШи-1(призход Китай, модернизиран вариант на БМ-21).

Минохвъргачките, които повечето организации споменати горе използват са най-вече иранските 120мм системи Хадид, тежащи около 138(250)кг и струващи(официална цена за износ) 18 хиляди долара. Минометът е копие на израелски модел, с който Тел Авив е зареждал Иран преди падането на шах Пахлави и Ислямската Революция от 1979 година. Минохвъргачката е разработена от израелската фирма СОЛТАМ СИСТЕМС, създадена в Хайфа през 1950 година. Въпросната минохвъргачка освен в ИДФ е и на служба в американската армия(механизирани и пехотни варианти) и е взела успешно участие в Войната в Ирак, 2003 година. Самата система е на въоръжение в САЩ от 1991 година, а освен това е и в армейските и полицейските редици на Египет,  Мексико, Мароко, Китай(Тайван), Словения и Шри Ланка. Армията на Ирак има поръчка за 565 броя М120.
Повече информация за системата на СОЛТАМ.
През 70-те години множество такива системи биват пратени от Израел в Иран(отношенията между двете страни са били добри, имали са и много съвместни оръжейни разработки), а по-късно (след 1979) новата ислямска република прави свое копие – Хадид. Иранската класификация на модела е Хадид 120мм ХМ16(Hadid 120mm HM16).
Характеристики

Ползват се различни видове амуниции – ВЕ, осколъчни и др. Освен ирански минохвъргачки, палестински ракети Касам(няколко модела), съветски БМ-21 Град и китайски Уей-Ши1, Хамас ползват и иранските ракети Фаджр(Фаджир).
.

Фаджр 3 Ра’ад (Fajr-3 / Ra’ad)

Иранска ракета е с дължина 5.2 метра, диаметър 240мм, ефективна далекобойност 45км, тегло 407кг. Може да носи до 90кг (45) бойна глава. Използва се от Иран, Хамас(Газа) и Хизбула(Ливан). Произвежда се в Иран от 1996 година, върху проекта Техеран получава и теническата помощ на Китай и Северна Корея(почти всички модели ирански ракети от всякакъв тип са силно повлияни от Северна Корея, Китай и Русия).

Фаджир 3 на служба при Хизбула, Ливан, 2006

Фаджр-3 на служба в иранската армия. Уточнение – те използват система за залпов огън, докато Хизбула и Хамас монтират единичния вариант върху джипове и камиони.

.

.

.

.

Фаджр 5

Това е също иранска ракета, естествено продължение на Фаджр 3, отново с помощ от Северна Корея и Китай. Фаджр 5 е силно повлияна от китайската серия УейШи(модел 1 от серията УейШи също се използва от Хамас). Ракетата е дълга 6.49 метра, тежи 915 килограма, може да носи бойна глава 175(90) килограма, калибър 333мм, максимална далекобойност – 70-75километра. Това е обсег, напълно достатъчен за поразяване дори на най-крайните квартали на Тел Авив. Израелското разузнаване е открило няколко опита за внасяне на ракети, не се знае общия брой, които вече са в ръцете на Хамас.

Фаджр5 на парад на иранските въоръжени сили, 12 установки върху влекач, РСЗО.  Уточнение – Хамас използва единичен вариант, не РЗСО

Наскоро се съобщи, че е проведен успешен тест на Израелската система Iron Dome. Това система за противоракетна отбрана(ПРО), която се разработва от години. Системата  e на Rafael Advanced Defense Systems, използва ракета на същата фирма – Тамир. Цената е сравнително скъпа, предположенията варират между 50 и 100 хиляди долара за една ракета Тамир. Системата е ефективна от 4 до 70км, което ще рече, че много от самоделните ракети Касам няма да бъдат възпрепиатсвани. 120мм минохвъргачки също няма да са постижима цел за Iron Dome. За 4км радиус около Газа отдавна са построени специални прегради и укрития, но въпреки това хората не са напълно защитени.
Новата система ичислява дали изтреляната от терористите ракета ще попадне в населено или съответно ненаселено място. След изчисление на траекторията преценява дали трябва да се изстреля Тамир.
Преди няколко дена(18 януари) беше съобщено, че до 2 години ще бъдат създадени 7 батареи на Iron Dome, като цената е 250 милиона долара. Освен Рафаел, над проекта работят и Israel Aerospace Industries Elta, които проектират и произвеждат радарната система. Първата батарея трябва да се появи около Газа през лятото на 2010, според офицалното изявление.

Теоретично конкернт ПРО системата Iron Dome е американо-израелския проект SkyGuard или Nautilus laser system. Системата използва лазер, който изгаря бойната глава на проектила в движение. На тестове са сваляни 5 артилерийски снаряда и 28 ракети от РСЗО. Постепенно израелската подкрепа за проекта намалява, макар след войната през 2006 много хора във военното командване на ИДФ да изразиха желание за по-интензивна работа. Системата би изисквала около 2000 долара на всеки проектил, докато Iron Dome изисква между 50 и 100 хиляди за всяка ракета Тамир. Критиците на SkyGuard обаче казват, че Iron Dome е в по-напреднала фаза, а пък срещу лазера могат да се въведат различни евтини мерки от страна на терористите, като отразителни или термоустойчиви кожуси на ракетите.

Израелската Армия и Операция Излято Олово(2008-2009)


Повреме и след операция Излято Олово на Израелската армия от различни правозащитни, про-палестински, про-арабски, анти-израелски, анти-еврейски и всякакви организации се чуват различни упреци към Израелската Армия и начина, по който беше проведена операцията.
Този аспект естествено беше гледан през гледната точка на журналиста, на сензацията. Медиите фундаментално са популистки, не можем от тях да очакваме реално  доставяне на фактите по начин, който да предаде  чистата информация на аудиторията.

Повреме на операцията бяха убити много цивилни.  Това никой на света не може да опровергае. В съзнанието на хората се запечата образа на мощната израелска армия атакуваща беззащитния арабски анклав. Причинно-следствената връзка, довела до конфликта е тема на друг разговор, аз искам тук да разгледам няколко интересни елемента от операцията.

1. Израелските сили имат завиден въздушен флот. ИАФ разполагат с завиден инвентар  ( http://www.globalsecurity.org/military/world/israel/iaf-equipment.htm ), на когото Хамас не могат да отговорят с почти нищо – нито имат каквато и да е авиация, нито и адекватни мерки срещу израелската. Потенциала на Хамас за ПВО се изчерпва с РПГ7(противотанково оръжие с ограничен обсег, без контрол над  проектила или каквото и да е насочване) и стари руски зенитни оръдия(или наземни пригодени за ПВО) – естествено неадекватни мерки срещу ИАФ. Съвсем спокойно може да се каже, че Израел има абсолютно и неуспоримо въздушно превъзходство и не е проблем за ИАФ да поразят всяка една цел в Газа, че и цялата ивица(която е 40 на 10 километра).  Но въпреки това ИДФ решиха да пратят наземни войски в Газа, като това коства живота на израелски войници. Наземните войски пипат по-тънко, но чрез въдушни бомбардировки може да се постигне далеч по-разрушителен ефект, а риска за израелските пилоти би бил нулев. Нито една държава дори не обмисля да прати наземни войски в такава ситуация, можем само да погледнем как САЩ действат в Афганистан и Ирак, Русия в Чечня или кой да е сходен(във военно-тактическо отношение, не политическо естествено) конфликт. Следователно за палестинците е добре, че имат именно израеската армия пред себе си, а не американската, руската, турската, китайската, френската, британската или шриланкската, които не биха са церемонили изобщо.

2. Израелската армия организира полева болница с ренгенови апарати, операционни зали и голям набор от медикаменти вътре в самата ивица Газа, в която бяха лекувани палестински цивилни, ранени повреме на операцията.

3. Още с началото на операцията палестински цивилни, ранени при боевете бяха откарвани до болници в израелски градове, близки до ивицата Газа. Естествено не всички ранени са откарани там, но и не всички ранени са били под микро-географския военновремеви контрол на израелската армия(особено първите дни).

4. Интересно нещо са ракетита с ограничен заряд използвани от ИАФ. За да се разбере тяхното приложение човек трябва да е наясно със специфичните елементи на сраженията в Палестина. Мисля, че снимката е добра илюстрация.

Това е покрив на къща в ивицата Газа, който Хамас ползва за площадка за изстрелване на ракети, а за щит са сложени палестински цивилни.  Макар по смисъл на международното право този покрив да представлява легитимна цел е отвратителна идеята, че трябва да пострадат и невъоръжените участници. А и това би предизвикало медиен скандал. Загова и в такива случаи ИАФ използваха ракети с малък експлозивен заряд, родно производство. Идеята е следната – ракетата се изстрелва по покрива и се взривява. Малкия и заряд не е достатъчен да нанесе фатални щети на хората, но причинява поражения, хората изпадат в шок и от стреса  без да му милят хората се махат мигновенно от покрива, а активистите на Хамас не мога да ги спрат(зашеметени са, а и хората в състояние на такъв шок действат инстинктивно). Покрива през цялото време не спира да бъде легитимна военна цел, но след изстрелването на т.нар. фалшива ракета се изстрелва истинска високо-експлозивна, но вече няма 20-30 старци и жени на покрива. Нито една друга държава не би направила същото, далеч по-лесно за логистичния персонал на един ВВС и за пилотите е да се пусна бомба, която да срина цялата сграда, а не само да ожули покрива й. Кой знае колко хора още щяха да умрат ако ИАФ не използваха такива методи…

5. Кратковременните примирия, които Израел еднолично обявяваше всеки (или през) ден със сигурност не говореха за изтощение на израелската военна машина. Кратковременните спирания на бойни действия служиха за да може палестинските цивилни да са заредят с различни суровини, без страх, че ще бъдат ударени от бомби или нещо подобно, макар повреме на примирията Хамас да не показват особено желание да НЕ изстрелват ракети. Повреме на самите военни действия, а и след тях Израел допускаше камиони с хуманитарни помощи да преминават през иначе блокираната граница.

Примерите са много, но в никакъв случай не искам да кажа, че нито един цивилен гражданин на Газа не е пострадал. Напротив – над 300 цивилни палестинци умряха повреме на операцията. Но въпроса „Имало ли е цивилни жертви сред населението на Газа?“, над който наблягат медиите и НПО-ии ми се струва елементарен и най-вече популистки. Естествено, че отговора е ДА, но за съжаление цивилните жертви са неизменна част от ВСЯКА една война. Правилния въпрос би бил „Направи ли Израел значителни усилия, за да ограничи брой на загиналите цивилни?“. Да подчертая – ограничи. Тогава отговора би бил „Да, Израел направи значителни усилия да ограничини колкото се може повече броя на загиналите сред цивилното население на Газа“, а също може и да се добави, че нито една друга държава на земята никога не е правила такива усилия да ограничи цивилните жертви в един конфликт. Може просто да погледнем първите 100 войни, за които се сещаме от 20-ти и 21-ви век и в тях НЯМА да намерим такива неща.