Покушението на Мабхух и реакцията на ХАМАС


Това е продължение на статията Покушението над Махмуд ал-Мабхух, с оглед новите развития по случая. За повече информация за първоначалните данни вижте в нея.
След самото покушение шефът на дубайската полицияДафи Кхалфан Тамим, поиска международна заповед за ареста на Меир Даган, директора на израелското разузнаване Мосад и израелския министър-председател Бенямин Нетаняу. С 99% процента сигурност той изяви убеждението си, че именно израелските служби са отговорни за атентата в своето обръщение към медиите. Интересно е, че целия свят, всеки вестник и всяка телевизия гръмнаха по този случай и дигнаха врява до Бога. За сметка на това същият този свят и тези медии остана почти неинформиран за поръчковото убийство на Сулим Бекмирзаевич Ямадаев, чеченски терорист, борил се до 1999 година за чеченската кауза и република Ичкерия срещу руснаците. През 1999 година обаче сменя позицията си и оглавява Специален Батальон Изток, част от руското военно разузнаване (ГРУ). Ямадаев води и батальон в Южна Осетия по време на войната през 2008 година, като батальони взима сериозно участие и затвърждава репутацията си на свирепа бойна машина. Но Сулим е яростен противни на Рамзан Кадиров, бивш муджахидин срещу Русия, настоящем московска кукла на конци, гангстер от световно равнище, известен с жестокостта си. Същият поръчва и убийството на Ямадаев в Дубай на 29 Март, 2009 година. Убит е в подземния паркинг на хотела си, до трупа е очевидно нарочно оставен златен пистолет, познат като отличителния знак на Кадиров и неговите главорези. Дубайската полиция нарежда да се издаде заповед за арестуването на Адам Делимкаханов, депутат в руския парламент и един от лидерите на чеченската автономия (заместник-премиер). За убийството далеч не се отдели особено внимание от страна на световните медии, не се промениха отношенията между Русия и ОАЕ, нито Кадиров, нито Делимкаханов понесоха някакви последствия, освен че не могат вече да ходят по скъпите хотели на Дубай. Реално външния ефект е нулев, а чеченските ганстери затвърждават строгия си контрол. За сметка на това стане ли дума за Израел, не дай си Боже и за Мосад, всяка една медия настръхва и започва да бълва „секретна“ информация. Дубайският полицейски шеф не изпусна и възможността да издои до безкрайност историята, стигащ даже до безумия, твърдеейки, че Израел праща 30 професионални убийци за покушението на един неохраняван арабски главатар. Може би тези дни г-н Тамим ще разкрие, че е имало въздушен десант на израелските сили и над 3000 командоси реално са били пратени, всичко е въпрос на неговото желание. Като ефект от това покушение Дубай забрани на израелски граждани и изобщо евреи, без значение от коя държава са, да влизат на територията на ОАЕ. Крехките отношения бяха оптегнати до неузнаваемост. А от международната общност се изсипа огромна критика към Израел, Биби Нетаняу и Даган – най-вече от Великобритания и Ейре, тъй като се предполага, че фалшиви ирландси и британски паспорти за използвани за покушението. ХАМАС първоначално заявиха със завидна сигурност, че именно израелските служби са отговорни за атентата. Преди дни обаче се случи нещо интересно. Висш ръководител на ХАМАС заяви, че движението държи отговорни разузнавателните агенции на Йордания и Египет за покушението на Мабхух, а не Израел и съответно Мосад. Това беше съобщено от хамасовския вестник ал-Кудс ал-Араби преди два дена.
Махмуд Насър, член на хамасовското политбюро, съобщава за вестника, че именно Аман и Кайро са поръчали убийството на Мабхух.  Съобщава, че от ХАМАС имат информация, че техният загинал брат е бил следен от съответните служби в продължение на месеци.
Самият Мабхух едва ли ще липсва на много хора в Близкия Изток – той е ръководил Бригадите на ал-Касам, военното крило на терористичната организация ХАМАС, освен това е бил и връзката между Иран и Газа. Организирал е прехвърлянето на арабски бойци от Газа в Иран за специални обучителни лагери, както и транспорта на ракети и експлозиви в самата ивица Газа. Преди години убива двама пленени израелски войника – Ави Саспортас и Илан Саадон (бележка – в Израел е издадена само едно смъртна присъда преди 48 години за Адолф Айхман). В паметта на много хора остава образът на Махмуд Мабхух, танцуваш и ликуващ върху труповете на войниците. Във всеки случай иранските му връзки му навличат гнева на Египет и Йордания, което важи и изобщо за цялата организация.
С оглед тези развития е интересно дали шефът на дубайската полиция ще поиска заповеди за ареста на ръководителите на Египет и Йордания и съответно разузнавателните им служби. Ако използва същата логика е логично и да затвори границите си за египетски и йордански граждани, както и европейски граждани със такова потекло. Това би бил еквивалентият отговор. Но като че ли светът губи интерес когато се окаже, че няма замесени евреи или израелци. Поне това излиза от развитието на събитията. Eдва ли също британското и ирландското правителство ще бъдат толкова твърди към двете арабски държави. Очевидно е, че същуствува явен двоен стандарт.

Допълнителни статии
http://www.haaretz.com/hasen/spages/1153316.html
http://www.slate.com/id/2245620/
http://blogs.telegraph.co.uk/news/douglasmurray/100026470/who-cares-who-killed-the-hamas-commander/

Йерихон и Димона – израелският балистичен и ядрен арсенал


Балистичен потенциал на Израел

Израелската балистична програма започва в края на 50-те и началото на 60-те. Тогава Израел разработва ракетата Лутц, обсег 27км и експерименталната система Шавит 2. Днес основният балистичени потенциал са ракетите Йерихон (Jericho), съответно модели 1, 2 и 3, като последният е в предполагаемо в процес на разработка.

Йерихон 1 – от Септември, 1957, френската компания Dessault започва работа в сферата на балистичните разработки. Пет години по-късно, през 1962, получава поръчка от Френското правителство за разработка на балистична ракета, която да има обсег над 500км и бойна глава 500кг. Поръчката е от името на Израел, до 1967 отношенията между Израел и Франция са много добри, Франция е и основния оръжеен доставчик и партньор на близкоизточната държава. Произведената от французите ракета носи името МД620(МД600). Първият тест на ракетата е през 1965 година, във Франция, а в Израел първия тест е през 1968 година. Края на 50-те и началото на 60-те (до 1967) е и периода, в който френски учени и специалисти помагат на израелците да разработят своя ядрена програма. С тяхна помощ се построява ядрения реактор в Димона, пустинята Негев, южен Израел. Светът научава за този реактор чак след разкритията на Мордехай Вануну.  Предназначението на МД600 или Йерихон 1 е да пренася бъдещите израелски бойни глави.  Според различни източници и преценки обсегът на Йерихон 1 е между 480 и 720км. Йерихон 1 е клас SRBM (Short-range ballistic missile, между 300 и 1000км).

Повече информация за двигателя на ракетата Йерихон 1

Повечето анализатори поставят броя на ракетите Йерихон 1 в ИДФ между 90 и 110 броя. Някои източници говорят за мобилни установки в Негев и Голанските възвишения (границата със Сирия). По вероятно е обаче болшенството, ако не и всичките Йерихон 1 да се намират във военните бази Седот Микха, Сдерот, на запад от Йерусалим и на 40 югоизточно от Тел Авив. От това си положение обсегът на ракетит им позволява да поразят цели в Дамаск и Кайро, столиците на историческите врагове на Израел – Египет и Сирия. С Египет Израел има сключено споразумение преди 30 години. По време на Йом Кипурската война през 1973 Йерихон 1 вече бил на въоръжение в израелските отбранителни сили, като се предполага, че 13 ракети Йерихон 1 са били с 20-килотонови ядрени бойни глави, местно производство.
Йерихон 2

Програмата по Йерихон 2 върви ръка за ръка с програмата по Шавит, израелската совалка, направила първия си успешен полет през 1988, пращайки в космоса израелския сателит Офек.  По проекта Израел работи с Южна Африка, която базира пък своята балистична програма на първия модел изарелски ракети – Йерихон 1.

Долу – Шавит през 1990 година, носеща Офек.

По данните на различни анализатори, на базата на данните за Шавит, се изчислява, че Йерихон 2(която заемства 90% от дизайна на совалката Шавит) има обсег 2000км при товар 1500кг. Според комисията на Сет Карус и Дов Зеким ако товарът на системата е 900кг тя може да има обсег над 4000км, а ако товара е 500кг (напълно достатъчно за ядрена бойна глава) обсегът стига до 7600км. Това поставя цяла Европа, цяла Африка, 80% от Русия и 90% от Китай под обсега на израелските балистични ракети с ядрени бойни глави. Йерихон 2 използвана по този начин би била класифицирана като  интерконтинентална балистична ракета – Intercontinental ballistic missile (ICBM, обсег над 5500км). Други изчисления пък, като тези на учените от Националната Лаборатория Лоурънс Ливърмор сочат към обсег от 5300км, използвайки ядрена бойна глава(около 500кг). От Департаментът по Отбрана на САЩ изчисляват обсега на Йерихон 2 на 7300км. Според повечето източници Израел има над 90 броя ракети Йерихон 2, които вероятно седят в силози, подземни бази и установки.

Долу – Джерико 2, изстрелване


В доклад до американския конгрес през 2004, CRT(Congresional Research Service) докладва за разработката на Йерихон 3. При товар 1000кг – обсег 4800км, при товар 500кг (ядрена бойна глава) – обсег 11800м (което е приблизително разстоянието между Тел Авив и Рио де Жанейро или между Тел Авив и Лос Анджелис).

За сравнение – от Израел до най-близката точка в Иран са около 1000км, до Техеран са 1500км, до най-отдалечената точка в Иран са 2800км.

Атомен потенциал на Израел

Израел проявява интерес към ядрена програма още от първите си дни на съществуване. През 1949 година, Хемед Гимел (спецални части от израелския армейски инженерно-научен корпус), започва двугодишно геоложко проучване на пустинята Негев с надеждата да се открият находища на уран. Не са намерени почти никакви, но е са открити фосфатни отлагания със сравнително високо съдържание на уран, от които е възможно той да бъде извлечен.
Скок в израелската ядрена програма е създаването през 1952 година на Израелската Комисия по Ядрена Енергия. Нейният председател, Ернст Давид Бергман, е бил един от хората, застъпили се твърдо за идеята, че атомната бомба е от висока необходимост за Израел. Според него ако израелската нация има такава бомба, то евреите „никога повече нямат да бъдат водени като агнета в кланница“.
За ядреният реактор Израел търси съдействието на Франция, с която Тел Авив има превъзходин отношения през 50-те и 60-те години на 20-ти век. Французите подписват договор за реактор за тежка вода. През 1956 двете държави подписват споразумение са 18 мегаватов реактор, но след Суецката Криза през същата година нещата се променят. През 1957 Израел и Франция подписват договр за построяването на 26 мегаватов реактор – Димона.

Снимка на Димона, направена от Мордехай Вануну

Долу – снимка на Димона направена от американския сателит КОРОНА (мисия 1115-2, 29 Септември, 1971 година, кадър 52,53). Считало се е за невъзвожно подобни снимки да са направят от нисколетящи самолети, тъй като израелските ПВО са бранели яросното района. През 60-те години израелски изтребител Мираж бива свален, тъй като се е отклонил над Димона. САЩ правят разузнавателни снимки с високолетящият U-2 през 1958.

Долу – приближена на снимка на един от кадрите на КОРОНА.

Долу – вътре в Димона, командна стая. Снимка – Мордехай Вануну.

През 60-те години Франция започва да се опасява от вероятното разкриване на проекта и лошият ефект, който ще има това върху френския имидж, особено вземайки предвид тогавашното положение с Алжир. Тежка вода Израел купува от Франция и Англия, които от своя страна я купуват от Норвегия, без скандинавската страна да бъде информирана, че продуктът се препродава.
За първи път американското разузнаване разбира за Димона през 1958 чрез снимки от разузнавателния U-2, но едва 2 години по-късно се разбират, че това е ядрен реактор.
По изчисления в доклади на ЦРУ през 1974 Израел разполага с 10 до 20 бойни глави. В други доклади се споменава, че през 1973, опасявайки се от евентуална военна загуба (Йом Кипурската Война), ИДФ сглобява тринадесет 20-килотонови бойни глави (малко по-мощни  от бомбата в Хирошима). На базата на показанията на Мордехай Вануну, западни екперти изчисляват, че през 90-те години Израел вече разполага с 100 до 200 бойни глави. Други американски доклади поставят броя между 75 и 130.
Предполага се, че в Димона се произвежда ядрен материал през 200 до 280 дена през годината, като се произвежда межy 0.9 и 1.0 грама плутоний за всеки 24 терм.мегаватт часа(MW(Th)\h). Днес мощността на реактора се изчислява между 75 и 200 мегавата. Базирайки се на тези изчисления учените предполагат, че Израел произвежда от 1971 година насам по 20 килограма плутоний на година. Според Мордехай Вануну за всяка израелска бомба се използват по 4 килограма плутоний, западните учени предполагат, че се използват около 5 килограма. На базата на изчисленията върху производителността се предполага, че Израел може да разполага с до 200 ядрени бойни глави, но не значително повече.

Израел е шестата ядрена сила в света след САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция и предполагаемо разполага с по-голям потенциал от Индия, Пакистан и Северна Корея взети заедно.

Долу – карта на ядрените оръжия
По-голямо изображение на картата

Различните предположения за броя на израелски ядрени глави през годините


Повече за историята и развитието на израелската ядрена програма


THE THIRD TEMPLE’S HOLY OF HOLIES: ISRAEL’S NUCLEAR WEAPONS


Повече информация за двигателя на ракетата Йерихон 1


Доклад до американския конгрес през 2004, CRT(Congresional Research Service)

Войните на Израел – архивни кадри


1936 – Британски Мандат над Палестина


1948 – Независимост и Война

1948 – Война за Независимост

1956 – Суецката Криза 1 от 2

1956 – Суецката Криза 2 от 2(12 Април, 1956)

1957 – Евакуация на Синай (2 Февруари, 1957)

1967 – Шестдневната Война (2-ри ден от войната)

1967 – Шестдневната Война(5-ти ден от войната)

1967 – Шестдневната Война, последствия

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут, Септември.

Газа – Хамас, ракети, Израел, къде е решението?


За повече информация за типа и моделите използвани самоделни ракети Касам, и единични варианти на ракетни системи за залпов огън БМ21 Град и УейШи1, виж темата  “Ракети над Палестина и Юдея”

Ежеднвено от ивицата Газа се изстрелват ракети и мини по израелска територия от организациите Хамас, Фатах и Движeнието за Ислямски Джихад-Палестина и съответно въоръжените им крила – Бригадите Изз ал-Дин ал-Касам, Бригадите на Мъчениците от ал-Акса и Бригадите ал-Кудс, както и от организациите Комитети на Народната Съпротива(близки връзки с ливанската организация Хизбула), Демократичен Фронт за Освобождение на Палестина и Народен Фронт за Освобождение на Палестина.

Ето сумарно колко проектила(самоделни ракети, пускови ракети от РСЗО, минохвъргачен огън) са изстреляни по територията на Израел от Газа


2001: 249
2002: 292
2003: 420
2004: 1157
2005: 417
2006: 968
2007: 1645
2008: 3278
2009: 765

В темата “Ракети над Палестина и Юдея” http://bernardsidi.wordpress.com/2010/01/08/rockets-palestine-judea/ има данни за ракетите Касам, техните вариации и единичните варианти на ракетните системи за залпов огън(РСЗО) БМ-21 Град(произход – СССР) и УейШи-1(призход Китай, модернизиран вариант на БМ-21).

Минохвъргачките, които повечето организации споменати горе използват са най-вече иранските 120мм системи Хадид, тежащи около 138(250)кг и струващи(официална цена за износ) 18 хиляди долара. Минометът е копие на израелски модел, с който Тел Авив е зареждал Иран преди падането на шах Пахлави и Ислямската Революция от 1979 година. Минохвъргачката е разработена от израелската фирма СОЛТАМ СИСТЕМС, създадена в Хайфа през 1950 година. Въпросната минохвъргачка освен в ИДФ е и на служба в американската армия(механизирани и пехотни варианти) и е взела успешно участие в Войната в Ирак, 2003 година. Самата система е на въоръжение в САЩ от 1991 година, а освен това е и в армейските и полицейските редици на Египет,  Мексико, Мароко, Китай(Тайван), Словения и Шри Ланка. Армията на Ирак има поръчка за 565 броя М120.
Повече информация за системата на СОЛТАМ.
През 70-те години множество такива системи биват пратени от Израел в Иран(отношенията между двете страни са били добри, имали са и много съвместни оръжейни разработки), а по-късно (след 1979) новата ислямска република прави свое копие – Хадид. Иранската класификация на модела е Хадид 120мм ХМ16(Hadid 120mm HM16).
Характеристики

Ползват се различни видове амуниции – ВЕ, осколъчни и др. Освен ирански минохвъргачки, палестински ракети Касам(няколко модела), съветски БМ-21 Град и китайски Уей-Ши1, Хамас ползват и иранските ракети Фаджр(Фаджир).
.

Фаджр 3 Ра’ад (Fajr-3 / Ra’ad)

Иранска ракета е с дължина 5.2 метра, диаметър 240мм, ефективна далекобойност 45км, тегло 407кг. Може да носи до 90кг (45) бойна глава. Използва се от Иран, Хамас(Газа) и Хизбула(Ливан). Произвежда се в Иран от 1996 година, върху проекта Техеран получава и теническата помощ на Китай и Северна Корея(почти всички модели ирански ракети от всякакъв тип са силно повлияни от Северна Корея, Китай и Русия).

Фаджир 3 на служба при Хизбула, Ливан, 2006

Фаджр-3 на служба в иранската армия. Уточнение – те използват система за залпов огън, докато Хизбула и Хамас монтират единичния вариант върху джипове и камиони.

.

.

.

.

Фаджр 5

Това е също иранска ракета, естествено продължение на Фаджр 3, отново с помощ от Северна Корея и Китай. Фаджр 5 е силно повлияна от китайската серия УейШи(модел 1 от серията УейШи също се използва от Хамас). Ракетата е дълга 6.49 метра, тежи 915 килограма, може да носи бойна глава 175(90) килограма, калибър 333мм, максимална далекобойност – 70-75километра. Това е обсег, напълно достатъчен за поразяване дори на най-крайните квартали на Тел Авив. Израелското разузнаване е открило няколко опита за внасяне на ракети, не се знае общия брой, които вече са в ръцете на Хамас.

Фаджр5 на парад на иранските въоръжени сили, 12 установки върху влекач, РСЗО.  Уточнение – Хамас използва единичен вариант, не РЗСО

Наскоро се съобщи, че е проведен успешен тест на Израелската система Iron Dome. Това система за противоракетна отбрана(ПРО), която се разработва от години. Системата  e на Rafael Advanced Defense Systems, използва ракета на същата фирма – Тамир. Цената е сравнително скъпа, предположенията варират между 50 и 100 хиляди долара за една ракета Тамир. Системата е ефективна от 4 до 70км, което ще рече, че много от самоделните ракети Касам няма да бъдат възпрепиатсвани. 120мм минохвъргачки също няма да са постижима цел за Iron Dome. За 4км радиус около Газа отдавна са построени специални прегради и укрития, но въпреки това хората не са напълно защитени.
Новата система ичислява дали изтреляната от терористите ракета ще попадне в населено или съответно ненаселено място. След изчисление на траекторията преценява дали трябва да се изстреля Тамир.
Преди няколко дена(18 януари) беше съобщено, че до 2 години ще бъдат създадени 7 батареи на Iron Dome, като цената е 250 милиона долара. Освен Рафаел, над проекта работят и Israel Aerospace Industries Elta, които проектират и произвеждат радарната система. Първата батарея трябва да се появи около Газа през лятото на 2010, според офицалното изявление.

Теоретично конкернт ПРО системата Iron Dome е американо-израелския проект SkyGuard или Nautilus laser system. Системата използва лазер, който изгаря бойната глава на проектила в движение. На тестове са сваляни 5 артилерийски снаряда и 28 ракети от РСЗО. Постепенно израелската подкрепа за проекта намалява, макар след войната през 2006 много хора във военното командване на ИДФ да изразиха желание за по-интензивна работа. Системата би изисквала около 2000 долара на всеки проектил, докато Iron Dome изисква между 50 и 100 хиляди за всяка ракета Тамир. Критиците на SkyGuard обаче казват, че Iron Dome е в по-напреднала фаза, а пък срещу лазера могат да се въведат различни евтини мерки от страна на терористите, като отразителни или термоустойчиви кожуси на ракетите.

Израелската и арабските армии през 1948-1949


Статията е на чисто военна и техническа тематика. В нея няма уточнения за историческия контекст и събитията, предшествали тази война. Това би направило статията твърде дълга и би изместило основната тематика. Надявам се да бъде прочетена от повече хора, запознати с този конфликт.

Войната през 1947-1949 може да се раздели на две основни части. Първият етап е от Ноември, 1947 до Май, 1948. Този период е белязан от множество схватки между местните палестински и еврейски милиции, често се намесват и британските власти. Започва с приемането на плана на ООН за разделяве на остатъка от Британска Палестина на две части – еврейска и арабска държава. Втория етап е от Май, 1948 до Март, 1949. Започва от средата на Май, като в рамките на 2 дена Израел обявява независимост, Британия изтегля войските си от Палестина(процес, започвало по-рано, но завършил напълно един ден след обявяването на независимостта на Израел) и арабските държави обявяват война на новосъздаден Израел. Това са Египет, Сирия, Йордания, Ливан, Ирак, Йемен и Саудитска Арабия. Доброволци идват и от други арабски държави, по-известно е участието на либийски и алжирски войници.
Първата част(преди изтеглянето на британците) се характеризира с ниско-ннтензивни схватки, партизански боеве, атентати, рейдове.
Във втория етап вече се води в известен смисъл на думата конвенционална война.

Арабските сили.
Комбинираните арабски сили представляват :

– бойци от палестински милиции от Арабска Армия за Освобождение и Армия за Свещена Война(айш ал-Джихад ал-Мукадас) – в началото общия им брой е бил около 3000, в последствие стигат до 6500. В началото на конвенционалната фаза боеспособността им е значително ограничена, а броят им намален от пиковия.

– Египетската Армия – в началото на войната са пратени около 10,000 войници, повреме на първото примирие са около 20,000, а в пика си египетските сили в Палестина наброяват 40,000 войници.

– Йорданската Армия – в началото са около 4,500 войници, в края на войната са били около 3,000, Йорданския Арабски Легион е бил далеч по-решаващ, важен и боеспособен, но бил самостаятелна армия, извън йорданското командване.

– Арабския Легион – една от най-важните бойни групи на арабските сили. 12,000 души обучени, обурудвани и най-важното командвани от опитни британски офицери.

– Сирисйката Армия – в началото са 3,500, броят им в края на войната е около 5,000.

– Иракската Армия – в началото са 3,000, след първото примирие са увеличени на 10,000 души, в края на войната са около 18,000 души. Иракските войници са се били под йорданско командване, но като отделна единица.

– Ливанската Армия – около 1,000 са отделени за конфликта, но болшенството не виждат военни действия. Тези, които се бият го правят под йордански флаг.

– Саудитска Арабия – 1200 саудитци се бият под йорданско и египетско командване.

– Йемен праща около 500 войници, биещи се под йордански флаг.

– Либисйките и алжирските доброволци са около 1,000 души.

Еврейските сили

В края на 40-те години днешните Израелски Отбранителни Сили(ИДФ) са представлявали няколко бойни групи, като всичките взимат участие във войната през 1948.

– Хагана – еврейска бойна група, в началото на войната разполага с 19,000 мобилизирани и боеспособни войници. Разполага с резервистки потенциал и специални части – Палмах. Първообраза на ИДФ.

– Иргун – еврейска бойна група, в началото на войната са разполагали с 3,000 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.

– Лехи – еврейска бойна група, в началото на войната разполага по-малко от 800 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.

– към еврейските сили се включват в началото още около 6,000 еврейски полицаи(минали през “военна служба” в Хагана), както и доброволчески отряди от необучени мъже и жени. Голяма част от тях изпълняват тилови функции и не виждат сражения.

Макар през 1948 да няма хомогенна и монолитна еврейска армия(ИДФ) сумарно прогресията в числеността на комбинираните еврейски сили е следната

В началото на войната – 29,677
4 Юни – 40,825
17 Юли – 64,686
07 Октомври – 88,033
28 Октомври – 92, 275
02 Декември – 106,900
23 Декември – 107,652
30 Декември – 108,300

Най-груби обобщения – в началото на войната комбинираните арабски сили разполагат с 40,000 войници, а еврейските сили с 29,677 души персонал(!). В края на войната арабите имат около 90,000 войници, а евреите – 108,300 души персонал. Наблягам на разликите между войници и персонал, тъй като данните за арабските сили говорят единствено за действащите войници в Палестина, докато при еврейските сили става дума за фронтоваци, обслужващ персонал, тиловаци и други, което е в полза на арабската инициатива. Вземайки предвид този факт в края на войната комбинираните еврейски и арабски сили имат приблизително равен брой боеспособни бойци, макар численото превъзходство да е било на арабска страна в началото на войната.

Техника

Военната техника, използвана в конфликта е далеч от първокачествена и многобройна, но изиграва  ключов момент във войната.

Танкове

Израел – Израел започва войната без нито едно оръдие или танко, но по време на битките се сдобива с 4 модела.

The Char léger modèle 1935 H modifié 39 – по-известен като Хочкис 39. Това е 11-тонен френски лек танк от 1933 година, още в началото на Втората Световна Война е смятан за анахронизъм, падането на Франция доказва неефективността му, както изобщо целия клас танкове. Въпреки това 10-те броя Хочкис са били гръбнака на еврейските сили в тази война.Въоръжен е с 37мм оръдие и 7.5мм картечница. Това са и първите израелски танкове. Влизат в редиците на армията около месец след началото на войната(повреме на първото примирие през юни-юли).

Друг модел, използван от евреите е 28-тонния британски лек, бързходен(по руска класификация) танк Кромуел, датиращ от 1942 година. Това е бил основния юмрук на еврейските сили при битката за Латрун, където са използвани два такива танка. Толкова е и общия брой на тези танкове в израелската армия до края на войната.

Третия модел танкове, използвани от еврейските сили е британския 16-тонен пехотен танк Валънтайн на Викерс-Армстронгс, от които са имали няколко бройки. Използвани са версии с 2 и 6 паундови британски оръдия, имал е и 7.92мм лека картечница.

В италиански авто-морги еврейски групи намират развалени танковее Шърман, които пращат в Палестина. Биват им монтирани 75мм френски оръдия и 105мм британски оръдия. Става дума обаче за 2 броя, като остава спорен въпроса дали и на двата не е монтирано едно и също оръдие.

Това са танковете използвани от еврейските сили, нито един не е бил на въоръжение в началото на войната, в края са 16.

Комбинираните арабски сили

Арабските сили използват основно 10 модела танка, като само 7 от тях влизат в сериозни бойни действия.
– Матилда 2 – 25-тонов британски пехотен танк. Произвеждал се е от Викерс-Армстронгс от 1937 година. Въоръжението му се състои от 40мм оръдие и 7.92мм картечница.
– Р35 – 10-тонния лек френски танк, произвеждан от Рено от 1934 година. Въоръжение – 37мм оръдие и 7.5мм картечница.
– Арабските армии използват също и модификацията Р39(Р40 или Р35\40), която е с по-добро оръдие, повече броня и оптимизиран двигател.
– Шърман – 33-тонния среден американски танк, произвеждан от 1942. Въоръжението е било 75мм оръдие, 105мм оръдие(местна преработка, но малко бройки на Шърман М4 с френско оръдие), 12.7мм тежка картечница и 2 броя 7.62 по 51мм(популярно наричана среден клас картечница). Използвани от Египет.
– М22 – 7.4-тонен лек американски танк, 37мм оръдие и 7.62х51мм картечница, от 1942 година. Използван от Египет.
– Марк 6 – 5-тонен лек британски танк, произвеждан от Викерс-Армстронгс от 1936 година. Използван от Египет.
– Танковете Панзер 4, ФТ17 и Марк 4 са били на разположение на арабските сили, но остават в резерв, а в случая на Панцер 4 са пригодени за станционарни оръдия.

Артилерия

Арабските сили

– Немските 150мм СИГ33. Използвани са самостоятелния вариант, както и монтирани на шасита на Панцер 1 и Панцер 2(превръщайги ги в САУ).
– Британските Брен Гън Кериър, като въоръжението им е варирало – .303 ББП .55(13.75мм) ББП и 25мм оръдия(като последните са били сирийски модификации).
– 65мм оръдия на шасита на Лорейн 38Л
– 2 паундови(или 40мм) оръдия Орданънс КюФ2 на Викерс
– 6 паундови(или 57мм) оръдия Орданънс КюФ6 на Викерс
– Както и разнообразен арсенал от други модели минохвъргачки, оръдия, анти-танкови пушки и др.

Еврейските сили

– 2-инчови британски минохвъргачки Орданънс СБМЛ
– 65мм френски оръдия, кръстени Наполеончикс(умалително за Наполеон). Френско оръдие на дървени колела от 1906 година, абсолютно неадекватно за бойното поле на 1948 година.
– 75мм френски оръдия – едва няколко бройки са успяли да намерят еврейските сили, като това е уголемен вариант на Наполеончикс.
– 120мм френски миномети(нарезна цев)
– Давидка – това е минохвъргачка, измислена и произведена от евреите в Палестина. Имала е изключително странен начин на действие, което я е правило почти неизползваема. Поне не и за обсадна цел, нито като поддържаща лека артилерия. Била АПШ оръжие.
– Интересна история от войната е преработката на няколко музейни експоната. Евреите в Палестина взимат няколко музейни оръдия от 19-ти век и в местни работилници ги правят годни за употреба, макар ефективността им да е ниска.
Израел практически не разполага със САУ(самоходна артилерия).

Авиация

Арабските сили – ще дам само кратък списък със самолетите, използвани от арабските сили. Смятам, че моделите са достатъчно известни. Супермарийн Спитфайър, Мк9, Т-6Т, Ц-47 Дакота, Хоукър Хърикейн, Авро Ансон.

Еврейските сили – Б17, Супермарийн Спитфайър, Авиа С-199(чешки вариант на Месершмит Бф109), П-51 Мустанг, ДеХавиланд Москито. От тежките Б17 Израел се сдобива единствено с 3 бройки, но самолет от този клас се оказва ненужен в такъв тип война. От Москито Израел успява да купи две бройки, като едната е свалена над Корскика, на път за Палестина. Друг самолет Израел намира изоставен от британците след изтеглянето им от Палестина, но не успяват да го приведад в годно състояние и се използва за обучение на механици. Чешките самолети – вариантите на Спитфайър и Месершмит, са гръбнака на еврейската авиация.

В нелегалните еврейски работилници се произвеждат 210 минохвъргачки Давидка, 3 милиона 9мм патрони, 150,000 гранати Миллс и 16,000 картечни пистолета Стен.

Чехословакия е единствената държава, която доставя оръжия на Израел. Други не го правят, поради наложеното от САЩ оръжейно ембарго. От Чехословакия Израел купува
35000 болтови пушки Маузер К98
5000 картечници МГ34
900 картечници Вз37
25 самолета Авиа С199(чешко копие на Месершмит Бф109)
61 самолета Супермарийн Спитфайър
3 самолета Б17 Летяща Крепост
Също така купуват в малки бройки още няколко модела пехотни оръжия, както и голямо количество амуниции от всякакъв тип.

Началото на войната заварва израелските войски технически неподготвени, без нито едно оръдие или танк, численото преимущество е на страната на врага им, а израелската авиация в началото е неадекватна за края на 40-те години, състояща се биплани и разузнавателни самолети, пригодени за ТАА. Артилерията на Израел е изключително слабо ефективна, използват се самоделни минохвъргачки и оръдие, реставрирани музейни експонати и дадени за скрап машини. Техническото, численото, икономическото, политическото, тактическото и географското преимущество е на страната на арабите. Но Израел излиза победител във войната.

Ето снимков материал от войната















Израелската Армия и Операция Излято Олово(2008-2009)


Повреме и след операция Излято Олово на Израелската армия от различни правозащитни, про-палестински, про-арабски, анти-израелски, анти-еврейски и всякакви организации се чуват различни упреци към Израелската Армия и начина, по който беше проведена операцията.
Този аспект естествено беше гледан през гледната точка на журналиста, на сензацията. Медиите фундаментално са популистки, не можем от тях да очакваме реално  доставяне на фактите по начин, който да предаде  чистата информация на аудиторията.

Повреме на операцията бяха убити много цивилни.  Това никой на света не може да опровергае. В съзнанието на хората се запечата образа на мощната израелска армия атакуваща беззащитния арабски анклав. Причинно-следствената връзка, довела до конфликта е тема на друг разговор, аз искам тук да разгледам няколко интересни елемента от операцията.

1. Израелските сили имат завиден въздушен флот. ИАФ разполагат с завиден инвентар  ( http://www.globalsecurity.org/military/world/israel/iaf-equipment.htm ), на когото Хамас не могат да отговорят с почти нищо – нито имат каквато и да е авиация, нито и адекватни мерки срещу израелската. Потенциала на Хамас за ПВО се изчерпва с РПГ7(противотанково оръжие с ограничен обсег, без контрол над  проектила или каквото и да е насочване) и стари руски зенитни оръдия(или наземни пригодени за ПВО) – естествено неадекватни мерки срещу ИАФ. Съвсем спокойно може да се каже, че Израел има абсолютно и неуспоримо въздушно превъзходство и не е проблем за ИАФ да поразят всяка една цел в Газа, че и цялата ивица(която е 40 на 10 километра).  Но въпреки това ИДФ решиха да пратят наземни войски в Газа, като това коства живота на израелски войници. Наземните войски пипат по-тънко, но чрез въдушни бомбардировки може да се постигне далеч по-разрушителен ефект, а риска за израелските пилоти би бил нулев. Нито една държава дори не обмисля да прати наземни войски в такава ситуация, можем само да погледнем как САЩ действат в Афганистан и Ирак, Русия в Чечня или кой да е сходен(във военно-тактическо отношение, не политическо естествено) конфликт. Следователно за палестинците е добре, че имат именно израеската армия пред себе си, а не американската, руската, турската, китайската, френската, британската или шриланкската, които не биха са церемонили изобщо.

2. Израелската армия организира полева болница с ренгенови апарати, операционни зали и голям набор от медикаменти вътре в самата ивица Газа, в която бяха лекувани палестински цивилни, ранени повреме на операцията.

3. Още с началото на операцията палестински цивилни, ранени при боевете бяха откарвани до болници в израелски градове, близки до ивицата Газа. Естествено не всички ранени са откарани там, но и не всички ранени са били под микро-географския военновремеви контрол на израелската армия(особено първите дни).

4. Интересно нещо са ракетита с ограничен заряд използвани от ИАФ. За да се разбере тяхното приложение човек трябва да е наясно със специфичните елементи на сраженията в Палестина. Мисля, че снимката е добра илюстрация.

Това е покрив на къща в ивицата Газа, който Хамас ползва за площадка за изстрелване на ракети, а за щит са сложени палестински цивилни.  Макар по смисъл на международното право този покрив да представлява легитимна цел е отвратителна идеята, че трябва да пострадат и невъоръжените участници. А и това би предизвикало медиен скандал. Загова и в такива случаи ИАФ използваха ракети с малък експлозивен заряд, родно производство. Идеята е следната – ракетата се изстрелва по покрива и се взривява. Малкия и заряд не е достатъчен да нанесе фатални щети на хората, но причинява поражения, хората изпадат в шок и от стреса  без да му милят хората се махат мигновенно от покрива, а активистите на Хамас не мога да ги спрат(зашеметени са, а и хората в състояние на такъв шок действат инстинктивно). Покрива през цялото време не спира да бъде легитимна военна цел, но след изстрелването на т.нар. фалшива ракета се изстрелва истинска високо-експлозивна, но вече няма 20-30 старци и жени на покрива. Нито една друга държава не би направила същото, далеч по-лесно за логистичния персонал на един ВВС и за пилотите е да се пусна бомба, която да срина цялата сграда, а не само да ожули покрива й. Кой знае колко хора още щяха да умрат ако ИАФ не използваха такива методи…

5. Кратковременните примирия, които Израел еднолично обявяваше всеки (или през) ден със сигурност не говореха за изтощение на израелската военна машина. Кратковременните спирания на бойни действия служиха за да може палестинските цивилни да са заредят с различни суровини, без страх, че ще бъдат ударени от бомби или нещо подобно, макар повреме на примирията Хамас да не показват особено желание да НЕ изстрелват ракети. Повреме на самите военни действия, а и след тях Израел допускаше камиони с хуманитарни помощи да преминават през иначе блокираната граница.

Примерите са много, но в никакъв случай не искам да кажа, че нито един цивилен гражданин на Газа не е пострадал. Напротив – над 300 цивилни палестинци умряха повреме на операцията. Но въпроса „Имало ли е цивилни жертви сред населението на Газа?“, над който наблягат медиите и НПО-ии ми се струва елементарен и най-вече популистки. Естествено, че отговора е ДА, но за съжаление цивилните жертви са неизменна част от ВСЯКА една война. Правилния въпрос би бил „Направи ли Израел значителни усилия, за да ограничи брой на загиналите цивилни?“. Да подчертая – ограничи. Тогава отговора би бил „Да, Израел направи значителни усилия да ограничини колкото се може повече броя на загиналите сред цивилното население на Газа“, а също може и да се добави, че нито една друга държава на земята никога не е правила такива усилия да ограничи цивилните жертви в един конфликт. Може просто да погледнем първите 100 войни, за които се сещаме от 20-ти и 21-ви век и в тях НЯМА да намерим такива неща.

Кратък коментар относно доклада на Голдстоун


След операцията Излято Олово на израелската армия(декември 2008 – януари 2009) комисията за човешки права към ООН реши да изпрати специална мисия в Газа, нарамена със задачата да събере достатъчно факти, на базата на които да се прецени дали има нередности в поведението на ИДФ и Хамас. Мисията е оглавявана от Ричард Голдстоун и крайният резултат е докладът Голдстоун, който може да бъде видян в пълен вариант в страницата на организацията.

Докладът на г-н Голдстоун в никакъв случай не може да докаже нищо свързано с начина на провеждане на военни действия.
Първо – комисията е съставена от хора, вещи в правото, икономиката и прочее, но само един офицер от ирландската армия, който реално има представа от разглежданата тематика. Но макар г-н Дезмънд Травърс да е компетентен в областта, на него и на комисията им липсва като цяло източник на информация, на базата на който могат да отсъдят решение.
Както се посочва в раздела за Методология в доклада на комисията Голдстоун, основните източници на комисията са свидетелските показания на цивилни, дадени по време на публични изслушвания в Газа през пролетта и лятото, и показанията на ръководители на Хамас, като същите в доклада се назовават най-вече като „високопоставени административни лица от територията на Газа“.

Самото разследване на комисията е географски и времеви ограничено, поради което и са разгледани само 36 инцидента в Газа.
Друга основна част, на която се гради докладът, са (парадоксално) други доклади, направени от хора, които дори не са имали достъп до Газа, но въпреки това в самия доклад на Голдстоун се казва изрично, че такива доклади са били важен инструмент за комисията. (раздел Методология на доклада).

Броят на убитите цивилни и съотношението между убитите цивилни и убитите войници на Хамас са също споменати в доклада. Но комисията(както тя казва в доклада) се оповава не на официални данни или данни на организации, имащи достъп до жертвите, а на външни източничи, които физически не са могли да бъдат в Газа, заради самата операция и блокада. Израелските данни за убитите обаче се взимат само за намирането на броя израелски цивилни и военни, загинали в този период, но не и за същите в Газа, а ралзиките в данните са значими, макар 1 човешки живот да е безценен.

Относно атакуването на цивилни цели – комисията отново признава съществената си липса на информация и като цяло се оповава на свидетелски показания на ръководители на Хамас. Или иначе казано – един от обвиняемите се превръща в свидетел срещу другия обвиняем, но обратното не се случва. Докато обаче видеоматериали, дадени от страна на ИДФ не биват разглеждани като доказателство.

Дълго ще отнеме обаче да се коментира целия доклад, който е над 500 стр., но със сигурност достоверността му е по-скоро медийна, отколкото техническа. От военна гледна точка доклада също е повече ориентиран към медиите. Пример може да бъде даден с широко отразеното използване на бял фосфор(БФ). Самият доклад не отрича, а даже изрично споменава, че използването на БФ не представлява, само по себе си, военно престъпление. В медиите се лансираше идеята, че 155 мм израелски снаряди с БФ се използвали за нападение над цивилни цели в Газа, твърдение, което предизвика широк отзвук сред различни НПО-ии, но не и сред военни. Относно използването на БФ в Израелската Армия – макар БФ да е боен химикал, самите снаряди не представляват химическо оръжие. Дали се изстрелват от хеликоптер или от 155мм самоходни артилерийски установки М109 и Шолеф(като съответно снаряда има таймер на детонатора) ефектът е един и същ – от бързото изгаряне мигновенно се създава димна завеса, която служи по различни начини на армията. Естествено има много случаи на изгаряния, в една война страдат и цивилните. Но показателен е фактът, че макар да има жертви от изгаряния, няма умрели от 155 мм снаряди от САУ с БФ, както се лансираше в някои медии. А очевидно с толкова мощно и(хипотетично) запалимо оръжие не е трудно да се отнеме човешки живот, ако целта на стрелбата е такава. Явно не е. И макар да има много кадри как хеликоптри от ИАФ създават завеса от БФ, няма никакви признаци, че е БФ е използвано като оръжие. Използвано е като бойно средство, бойно вещество е естествено, но не е използвано като химическо оръжие в този случай или иначе казано с нападателна цел. Ролята му е била пасивна – да прикрива израелските войски, каквато е и функцията на всяка димна завеса. Подобна практика е възприета от всички големи армии в света – Русия, Китай, САЩ, Франция, Англия, Турция и т.н., като използването й не е спряло до ден днешен.
Показателно от тези факти е че ИДФ не са използвали умишлено БФ като оръжие срещу цивилното население на Газа. Поради високата си температура и фактът, че Газа е изключително гъсто населено място, димната завеса създадена от БФ е причинила изгаряния на много хора. За щастие няма загинали.Но трябва да се отбележи, че съществуват други химически вещества, използвани за димни завеси, чиито температура и период на горене са значително по-високи, също използвани в цял свят. Добре е за населението на Газа, че ИДФ не са използвали такива амуниции. Тогава пострадалите щяха да са пъти повече и щеше да има и умрели. Следователно – вземайки предвид наличния си арсенал ИДФ очевидно са избрали по-подходящия за конкретните условия елемент.
По никакъв начин не искам обаче да кажа, че страданието на жителите на Газа е нещо нормално и че трябва да го приемем. Човешкото страдание е едно и също, без значение дали става дума за арабин, евреин, българин, американец, руснак или китаец.

Докладът също критикува ИДФ за умишленото поразяване на полицейски цели в Газа. Това е абсолютно вярно, но ситуацията на Газа не е стандартна – след кървавите сблъсъци между Хамас и Фатах, Газа остава под тоталния контрол на Исмаил Хания след 2007 година, а всички силови структури са слети в една. Палестински полицаи от Газа са използвани за извършването на военни операции от Хамас. В конкретната ситуация разликата между полицая и войника е незначителна – въоръжено крило на вражеска фракция, предвид, че Газа е под абсолятнтия и неуспорим контрол на Хамас.

В докрада интересна част се отделя на мерките, които ИДФ предприема за намаляване на жертвите сред цивилното население. Самата комисия в доклада си признава за съществените усилия на ИДФ – телефонни обаждания, радиопредавания, пуснати листовки и др..
Над 150,000 разговора са проведени от арабско-говорящи служители на ИДФ(или предварително записани съобщения), безброй листовки са пускани, а радиопредаванията не са спирали. Поради факта, че повечето пъти хората не успяват да евакуират сградите навреме(обикновенно се казва 5мин) повечето от тези 150,000 разговора са напразни и обстрел над неизпразнени цивилни сгради НЕ се осъществява. Но въпреки това се говореше за психологическа война и подобни абсурдни твърдения.
В доклада се споменават и „фалшивите ракети“, изстрелвани от ИАФ хеликоптри по покриви. Това са ракети с малък заряд, пускани от хеликоптри по специфична цел в Газа – покрив на многоетажна сграда, на който има преобладаващо цивилни, но и въоръжени(и стрелящи) кадри на Хамас, което не само, че комисията не отрича, ами всеки от нас може да види видео материалите. Такава сграда представлява легитимна цел по смисъла на международното право, но комисията явно не се съгласява с това. Въпреки, че с цел намаляване на жертвите ИАФ хеликоптри изпращат първо ракетата с ограничен заряд, която нанася телесни поражения на околните, но не води до фатални последствия. Това кара хората да изпаднат в шок и панически да избягат от покрива по най-бързия начин. Тогава вече по покрива(на който са останали вече само военни цели) се праща истинска високо-експлозивна ракета.

Давам тези неща, които в никакъв случай не коментират целия доклад, но илюстрират фундаменталните грешки на доклада и липсата му на каквато и да е стойност(освен медийна).