История на турската ИХХ


Турската организация ИХХ стана известна покрай случая с Мави Мармара преди няколко месеца, но макар да е била извън обектива на световните телевизионни агенции, много преди това ИХХ (превод – Фондация за човешки права и свободи) е била обект на изследване от редица турски, западноевропейски и американски експерти в областта на тероризма.
Повече информация в блога за организацията и участието и в случая Мави Мармара :

Мави Мармара от Свободната Флотилия за Газа

Европа и турските ислямисти от ИХХ

Под прикритието на хуманитарна организация, ИХХ извършва и други дейности, спонсорирайки и създавайки ислямистки клетки по цял веч, най-вече в конфликтните точки по света.

Още през 90-те години на 20-ти век членове на групировката са арестувани за директни и индиректни връзки с терористични организации, както и подозрения за участие в подготовката и извършването на терористични атентати. Арестувани са от самите турски власти (преди идването на власт на сегашната ислямистка партия на Ердоган), които през 1997 научават, че организацията купува автоматични оръжия и амуниции. В истанбулската им централа са открити автомати, експлозиви, химикали и инструкции за произвеждане на бомби. След преглед на прихванатите от турските власти документи става ясно, че ИХХ е набирала, обучавала и пращала муджахидини в Афганистан, Босна и Чечня.


Жан-Луис Бружер е прословут френски разследващ магистрат, съдия и експерт по тероризма. Разследвал е взривяването на полет 772 от либийски терористи през 1989 година, но истинско признание получава при залавянето през 1994 на най-големия терорист в модерната история – Илич Рамирез Санчез, познат като Карлос-Чакала.

Години преди Мави Мармара, Жан-Луис Бружер посочва Бюлент Йълдъръм, лидер на ИХХ, като човекът, обучавал и пращал муджахидини по цял свят в свой доклад за терористичните организации и каналите им за набиране на средства. Цитиран е също и от Датския Институт по Международни Изследвания през 2006 година в доклад, отново уличаващ турската организация.
От телефонните разпечатки от 1996 се разбира, че от централата на ИХХ се водени множество резговори с членове на клетката на ал-Кайда в Милано, както и с редица алжирски, терористични групировки, които от години се борят да свалят от власт алжирското правителство. Засечени са и разговори персонално с Абу ал-Ма’али – прославилия се ръководител на 3-та Босненска Муджахидинска Бригада (кратък документален филм), по време на войната в Югославия, ветеран от ислямските бригади в Косово, бил се рамо до рамо с албанската Армия за Освобождение на Косово. Също така е бил човекът за контакт между редица групировки действащи в Европа и клетката на ал-Кайда в Пакистан.

Преди десетина години Жан-Луис Бружер свидетелства лично по време на делото срещу Ахмед Резам, отговорен за провалените атентати в Йордания и САЩ. Жан-Луис Бружер заявява, че ИХХ взема пряко участие по време на планирането на операцията.
Болшинството от сегашните членове на ИХХ са бивши членове на БИФ, приета от редица западни агенции за терористична организация, както и на ТЗФА, създадена от ръководителя на БИФ (месеци преди същата да влезе в нелегалност).
ИХХ също така членува и в Съюза на Праведните – ислямистка организация, която използва хуманитарни мисии за прикритие. Създадена е от поддръжници и членове на палестинското движение ХАМАС в Саудитска Арабия, а според американския Държавен департамент редом с хуманитарните мисии, организацията подкрепя терористични движения. Под шапката на Съюза на Праведните е и групировката на шейх Мохамед Али Хасан ал-Моаяд – радикален йеменски религиозен водач, заловен от ФБР и осъден до живот за набиране на средства и финансиране на ХАМАС и ал-Кайда.

Кратък документален филм за Босненските Муджахидини, с чиито лидери ИХХ (според турските, френските и американските власти) са имали контакти :
.

Сомалия и радикалния ислямизъм


Сомалия и Съюза на Върховните Ислямски Съдилища

След разпадането на режима на Сиад Баре през 1991 се получава вакуум във властта на Сомалия. Започва дълга борба между регионалните феодали и исламистките полеви лидери. След 1991 малкото места, в които има някакъв ред се поддържат от ислямски съдилища, ръководени от принципите на Шериата. Управлението на тези съдилища напомня много на талибанското управление в Афганистан преди 2001 първа година – забраняват се западни филми, западна музика, дори гледането на световното първенство по футбол. Употребата на алкохол и сексуални “извращения”(извращения според тяхното тълкование на Корана включва много неща, едно от които хомосексуализъм) също са наказуеми, често със смърт. В много от случаите “престъпниците” биват екзекутирани на публични места.

През 2000 година 11 регионални клана обединяват съдилищата си и образуват държава в държавата. Организацията се нарича Съюз на Върховните Ислямски Съдилища – СВИС. Целта им е да направят Сомалия една мирна(по техните думи) и стабилна ислямска държава. Болшенството от сомалийците са сунити.

СВИС е наследник на образуваната през 1984 ал-Иттихад ал-Ислямия, която пък е наследник на Джаммаа ал-Ислямия и Уахдат ал-Шабаб ал-Ислам. Последните две са създадени прези 60-те години на миналия век, по време на Саиид Кутуб – египетски радикален водач, известен лидер на Мюсюлманското Братство. Благодарение на него в много държави се разпространява радикален исламизъм, анти-западни настроения и сепаратизъм.

Десетилетия наред тези групи са рабят с ФОО – Фронт за Освобождение “Оромо”.
ФОО са сепаратистка организация в Етиопия, която е съставена от членове на племето Оромо. Това е етно-лингвистична група близка до сомалийската, самия език се говори от 5 милиона души в Сомалия и сходен с официалния такъв. ФОО и СВИС са обединяват в борбата си срещу Етиопия, има взаимопомщ между тях и Еритреия по време на Етиопско-Еритрейската Война(конфлик, завършил само формално, в началото на тази година пак имаше гранични сблъсъци между двете държави). Съвместно ФОО и СВИВ са извършили множество атентати и атаки в Етиопия, най-вече граничните райони.

След множество сражения с Етиопската армия в край на 90-те години, ал-Итихад ал-Ислямия понася много загуби, като пряк ефект е създаването на СВИС през 2000 година. АИаИ се смята за терористична организация с връзки с Ал-Кайда, според държавния департамент на САЩ.

Макар феодалните вражди между различните кланове да са силни, СВИС бележи ръст в силата и влиянието си последното десетилетие. Главния съперник на СВИС е Преходното Федерално Правителство(ПФП) на Сомалия, сформирано в Найроби, Кения, през 2004 година от сомалийски племенни вождово и феодали. Последните имат подкрепата на Етиопия, а твърденията, че става дума за преврат, спонсориран от ЦРУ съвсем не са редки. Предполага се, че щатското разузнаване подкрепя ПФП чрез т.нар. Съюз за възстановяване на мира и противодействие на тероризма(СВМПТ). Според повечето източнизи СВИС имат тесни връзки с правителството на Еритрея, поради анти-етиопските им виждания, а СВМПТ(съюзник на ПФП и Етиопия) получава помощ от Джибути, регионален партньор на САЩ.
Шейх Шарих Ахмед е говорител и председател на СВИС от Октомври, 2006. На фона на останалите Ахмед се счита за умерен, но и повечето разузнавателни бюра смятат, че тоя не е де факто лидерът на СВИС, а просто лице за пред света. Според ЦРУ лидери на организацията са Шейх Хасан Дахир Ауейис и Шейх Адан Хаши Айро, които официално взимат позицията на зам. председатели на СВИС, ръководители на въоръженото крило на съюз и отговорни за организирането на атаките в Могадишу през Юни, 2006 година. Хасан Дахир е бивш лидер на АИаИ, обявен за терорист от държавния департамент на САЩ и ООН през 2001 година. Адан Хаши е преминал обучение в Афганистан и се е бил срещу войските на СССР през 80-те години, редом до муджахидини-доброволци от много държави. Срещу него е повдигнато дело в Сомалиленд за убийството на 4 служители на ООН през 2003 година. Сомалиленд е практически независима държава, вътре в Сомалия, със собствено правителство, отричащо властта на Могадишу. Същото важи и за Пунтланд. Сомалия се разпада на три част след падането на диктатурния режим през 1991 година. От октомври, 2006 година, радикалните сомалийски ислямисти контролират южната част на Сомалия, като Пунтланд и Сомалиленд остават относително автономни и независими.

Екзекуциите чрез заравяне и убиване с камъни могат да отнемат понякога и часове. Не са резервирани единствено за жени. (!!!)Осъден е за притежание и използване на марихуана(!!!)


Карти на Сомалия
http://www.lib.utexas.edu/maps/somalia.html

Сомалийските въоръжени сили
http://www.globalsecurity.org/military/world/somalia/index.html

Изграждането на Афганистанската Армия


.                                      .

Освен борбата с различните групировки и фракции една от мисиите на САЩ и международната общност в Афганистан е изграждането на Афганистанските Въоръжени Сили, които след изтеглянето на международния контингент да могат да осигурят стабилността и ред в държавата на опиума. Но това се оказва трудна задача, с която още никой не може да се справи.

Афганистанските Въоръжени Сили(АВС) се състоят от Афганистанската Национална Армия(АНА) и Афганистанския Национален Военновъздушен Корпус(АНВК). Към АВС има и различни милиции.
Министър на отбраната на Афганистан е Абдул Рахим Уардак, командващ АНА – Бисмила Кан Мохамади, командващ АНВК – ген.Мохамад Дауран.
АВС имат персонал над 100,000 души, годишния бюджет за 2008 – 188 милиона долара, но САЩ наливат милиони и милиарди на АВС под различни форми. Пример http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2009/10/17/AR2009101701695.html Само за последните три години САЩ са дали около 2.7 милиарда долара.

Според много автори, анализатори и доклади един от най-големите проблеми при бързо разрастващите се АВС е липсата на компетенто ръководство. Качествения, обучен и готов ръковеден персонал е дефицит.
………………………………………………………………………………………………………………………………..
Growing the ANA too fast will result in poorly trained, less effective units on the battlefield. Lacking adequate leadership, ANA soldiers are much more likely to engage in criminal activity. Corruption and AWOLs will increase, and the reputation of the ANA will decline, as more allegations of abuse against the Afghan people surface. With poorly led, quickly manufactured units, the chances increase of ANA units breaking and running on the battlefield — it has happened before with a few brave advisors preventing disaster.

Collaboration with the enemy could also increase. Worst-case scenario – entire formations could switch sides, as ANA units have occasionally done throughout Afghanistan’s history, a point ANA officers shared with the author in confidence. These problems are, indeed, a recurrent theme in the history of counterinsurgency. As Moyar noted in his recent New York Times article, “Past counterinsurgents who tried to expand under similar conditions, like the British in Malaya (1948 to 1960) and the Salvadorans (1980 to 1992), discovered that too many inexperienced officers took command and the experienced officers were spread too thinly. In addition to fighting poorly, badly led troops usually alienate the population by misbehaving and they often desert or defect.”
………………………………………………………………………………………………………………………………..
Тук изплува и още един проблем при АВС, който е от национален характер. Афганистан е държава с дълга история, но никога не е имало напълно централизирана власт. Дори талибанския режим не е успял да наложи ред в цялата страна, като най-показателен пример е Северния Съюз, който не е сломен от Мула Омар, а до самото падане на режима в Кабул този съюз е държал голяма част от държавата. В Афганистан днес правителството на Хамид Карзай е почти фиктивно, нещата се решават от местните феодали, главатари(главорези), наркобарони, бивши муджахидини срещу СССР. Липсата на централизирана власт е и причина за Афганистанската Гражданска Война, в която никой не е искал да отстъпи местната си власт. Донякъде талибаните са успели да обединят различни части на страната, но АВС така и не добиват вид на монолитна и единна армия. Предизвикателството към изграждането на единна национална армия се пада на международната общност, начело със САЩ. Усилия за постигане на тази цел има още от 2002(края на 2001 пада правителството на талибаните от Кабул). На място е пратен обучаваш персонал, различни специалисти и инженери, както и много, много пари.
За цивилизационната изостаналост и специфичната народопсихология на афганците могат да се дадат интересни примери. Не един или два пъти в битка войниците на АНА показват ниското си обучение. Не изпълняват заповедите на висшестоящите, разделят се и всеки тръгва сам срещу врага или бяга. Дисциплината е под всякаква критика. Също документиран е един случай, когато войници се опитали да поправят гранатомет с пирони и чук. Друг път изкъртили мивка от казармата(построена от американски строителни фирми) за да си мият краката в нея преди вечерната молитва.

Обучаващия персонал също е в дефицит. САЩ молят за помощ европейските си съюзници като Италия. От италианските Карабиниери са изпратени хора, тъй като Карабиниерите са полицейска част, но част от въоръжените сили на Италия, редом с Армията, ВМС и ВВС.  САЩ нямат еквивалент на такива части.

Ето и една обща представа за въоръжението на Афганистанската Национална Армия.

ТТ…………………..7.62x25mm Токарев
П Макаров…………9x18mm M
М9…………………..9x19mm Parabellum

Стечкин…………….9x18mm Makarov

AK47………………..7,62×39мм(също и китайския еквивалент Тип56)
AK74………………..5.45×39мм
M16A2………………5.56x45mm NATO / M855
М4А1………………..5.56x45mm NATO / M855
С7…………………….5.56x45mm NATO / M855

РПК………………….7,62×39мм
М249………………..5.56x45mm NATO
ПК……………………7,62X54мм.
M240………………..7.62x51mm NATO
ДШК…………………12.7x108mm
М2 Браунинг……….12,7x99m(.50BMG)

СВД…………………7.62x54R
М24…………………7.62x51mm NATO

РПГ-7
СПГ9
82мм минохвъргачки
81мм минохвъргачки М252
60мм минохвъргачки М224

Танкове
T-55
T-62

БМ(над 800)
БМП-1
БТР-80BMP-1 ICV
М113 БТРBTR-80 APC
Хъмви (213 на въоръжение)

122мм АУ Д-30D-30 122мм
155мм САУ M114

Други
4.5т камиони (над 50)
2.5т камиони (над 100)
Джипове (над 120)
Линейки (над 15)


На церемония в Получарку, Афганистан, войници от 1st Afghanistan National Army (ANA) Armored Battalion, формация от ОБТ-ове Т-62.

Интересни факти има и за изграждането на афганския ВВС.

Афганистан проучва възможностите си за закупуване на лек нападателен самолет\за обучение(light attack aircraft\trainer) за ВВС-а си(АНВК) до средата на 2013 година. Това е съобщено от говорители на армията, след като САЩ „подари“ на АНВК първия модернизиран и ремонтиран Г-222 през сепнември, 2009, в Италия. САЩ купуват самолета от Италианските ВВС, AleniaNorthAmerica печели конкурс за модернизация на машината и след това бива продаден(!) на АНВК. Подписан е договр между САЩ, Афганистан и Италия за 18 такива самолета, като 1 е предаден, над 11 се работи, последния трябва да бъде предаден през 2011 година. И пак – от Италианските ВВС го предават на USAF и в клона на AleniaNorthAmerica до Неапол бива ремонтиран и модернизиран. Обсъжда се цената за системите за ранно предубпреждаване от РЗВ(със същата компания). Полк. Брад Гамбо, командир на USAF 438th Air Expeditionary Advisory Group, нарамена със задачата да помага на АНА да създаде модерни ВВС, съобщава, че за леки нападателни самолети се разглеждат дасега два варианта.

1. Embraer AMX от AleniaNorthAmerica http://www.fas.org/man/dod-101/sys/ac/row/amx.htm

2. Втория претендент е L159 на AERO Vodochody. http://www.aviastar.org/air/czech/aero_l-159.php

Основните направления са да се изкупуват стари модели от Италианските и Чешките ВВС, да се модернизират от Alenia в Италия и да се купуват от АНА. Двете споменати компании заявяват, че биха могли да приемат изкупят и ремонтират още самолети. Чехите предлагат 48 L-159-ци, а италиано-американците – 58 бройки AMX, които са на въоръжение в момемнта в съответно Чешките и Италианските ВВС.

На въоръжение в АНВК(данните са от Август, 2009).

модел………………тип…………………………………брой

Ми-17в5……………транспортен хеликоптер…………15
Ми-17ДВ….. ………ВИП транспортен хеликоптер……3
Ми-35………………щурмови хеликоптер………………9
АН-32……. ……….транспортен самолет……………..5
АН-26………………транспортен самолет……………..2
Л-39……… ……….лек щурмовик\тренировъчен……1(+1)
Г.222……………….транспортен самолет……………..1

Състоянието на техника(като изключим Л-39 и Г.222) e отделна тема.

За Афганския ВВС – http://www.airliners.net/search/photo.search?airlinesearch=Afghanistan+-+Air+Force
и
http://www.globalsecurity.org/military/world/afghanistan/airforce.htm

линкове
http://www.globalsecurity.org/military/library/news/2009/12/mil-091208-afps02.htm
http://forum.globalsecurity.org/showthread.php?p=32831
http://www.globalsecurity.org/military/world/afghanistan/army.htm
http://www.isn.ethz.ch/isn/Current-Affairs/Security-Watch/Detail/?lng=en&id=109959
http://www.time.com/time/photogallery/0,29307,1944414,00.html
http://www.mod.gov.af/
http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2009/10/17/AR2009101701695.html
http://www.afghannews.net/index.php?action=show&type=news&id=844.com