Докладът „Голдстоун” понася още един удар


След последната широкомащабна операция на Израелските отбранителни сили (ИОС) в ивицата Газа през 2008-2009, ООН издаде доклад за военните действия на двете страни, получил гражданственост като доклада „Голдстоун” (южноафриканския съдия Ричард Голдстоун бе ръководителят на мисията). Изводите от доклада са наистина поразителни – огромен брой цивилни жертви, военни престъпления от двете страни и др. Но още от самото си начало доклада беше критикуван от редица организации. Преди няколко дена (Петък, 1-ви Април, 2011) и самият Ричард Голдстоун се отрече от собствения си доклад в открито писмо до Вашингтон Поуст. „Ако знаех тогава това, което знам днес, докладът „Голдстоун” щеше да бъде различен документ”, заявява южноафриканския съдия. Но защо?

Докладът „Голдстоун” е публикуван близо 9 месеца след края на 3-седмичната война и се състои в 452 страници, в които детайлно е описана работата на малкия екип на ООН. Сред основните критики към доклада могат да се посочат повърхностността му, едностранчивостта му, факта, че е изграден на съмнителни или противоречащи мнения/интервюта или информация, предоставена от Хамас (примерно – жертвите от войната).

МЕТОДОЛОГИЯ

От 37-ма до 45-та страница от доклада (параграфи 151 до 175) е описана подробно методологията, с която екипът на ООН събира информация. Именно тук са основните недостатъци – в параграф 159 от доклада са посочени някои от източниците :
a) доклади на палестински, израелски и международни организации, медийни репортажи, информация от неправителствени организации, както и написаното от аналитици и академици по отношение на конфликта
b) 188 индивидуални интервюта с жители на Газа
j) публични изслушвания в ивицата Газа на пострадали или свидетели (своеобразни беседи)

Това са някои от източниците на мисията, не всичките, но именно те оформят фактологическото ядро на доклада. Това, което Р. Голдстоун пропуска е, че малката ивица е дом на 1.5 милиона души, които от 2007 са под тоталния контрол на ислямистката групировка Хамас. Две години след едностранното, безусловно и пълно изтегляне на Израел от ивицата и една година след демократичните избори в Палестина, които довеждат до гражданска война между Фатах и Хамас, ислямистката организация започва наречения от някой „процес на бавно талибанизиране“. Подчинените на Исмаил Хания отстраняват всякаква съпротива и въвеждат закони като рязане на ръце на крадци, забрана за публичен разврат (което включва всичко от рекламиране на сутиени в магазини за дамско бельо до плуване на момчета и момичета в един и същи басейн едновременно), на жените е забранено да танцуват, да плуват без хиджаб (покривало за лицето) и т.н. И е напълно разбираемо, че в тази ситуация палестинците, хора като всички останали, не биха имали смелостта да изказват свободно мнението си. В територия под тоталитарна власт, без никакви свободи, е повече от нелогично да приемем като валидни публичните показания на десетки хора, контролирани от органите на Хамас. Еквивалентно можем да разгледаме севернокорейско изследване на севернокорейското отношение към Ким Ир-Сен и Ким Чен-Ир. Индивидуалните интервюта също подлежат на съмнение, поради естеството на Хамас, но парадоксално са ядрото на доклада (заедно с публичните беседи). Още по-парадоксално е, че дори в самия доклад се опровергава тяхната достоверност :

Параграф 440 :
…..Мисията отбелязва, че интервюираните в Газа показват нежелание да говорят за присъствието, поведението или бойните действия на въоръжените палестински групировки. Каквато и да е причината за това им нежелание, мисията не изключва то да е произтича от страх от отмъщение (бел.прев. репресивни/наказателни мерки)…

ЖИВ ЩИТ ОТ ЦИВИЛНИ ГРАЖДАНИ И ОБЕКТИ

Когато се разследва даден конфликт е абсолютно необходимо да се вземе под внимание естеството на сраженията. В случая става дума за партизанска война или т.нар. асиметрични военни действия. От едната страна на войната е редовна армия, която се подчинява на стандартната армейска йерархия и доктрина. Отдругата страна е Хамас – терористична/партизанска групировка, която не притежава и теоретичната способност да победи редовната армия в директни сражения. Оттам и методите и тактическите й цели са различни, а оттам и определението „асиметричен конфликт”. И в двата случая въоръжените сили са инструмент на властта. Повече жертви от палестинска и израелска страна допринасят за политическото и идеологическо развитие на Хамас. За израелското правителство повече палестински жертви означават повече проблеми отвън, а повече израелски жертви – повече проблеми отвътре.

Един от интересните примери, които доказват, че физическата граница между гражданските и военните обекти в Газа е изкривена е инцидента в дома Ахмед Хамуда през 2007 година. В Бейт Ханун, Газа на 12-ти Юни се срутва сградата, собственост на Ахмед Хамуда, като обяснението на властите е….”строителен инцидент”. Експлозивите в сградата са били очевидно достатъчно за да я срутят до основи.

Използването на цивилни сгради за военни нужди не е нищо ново, нито е изолиран случай. Хамад Фараж Абд Раббо Салах е член на Фатах, пленен от ИОС на 9-ти Януари, 2009. По неговите показания в джамията Салах ал-Дин в Джебалия, Газа, е имало толкова оръжия, че хората са спрели да се молят в нея, от страх да не се взриви.
Субхи Мажид Атар е член на военното крило на Хамас. По време на разпит казва, че военното му обучение е включвало и стрелба с ракети и РПГ. „Уроците” са преподавани в джамията Билал бин Рабах в ал-Ататра, Газа.

Мухамад Имад ал-Дин ал-Рахман Амси, също член на военното крило на Хамас е зъдържан от израелските власти по време на самата операция. По негови сведения на „войниците” на Хамас е наредено изрично да стрелят от джамии и училища, което видеозаписите потвърждават. Членовете на Хамас, казва още Амси, предполагат, че причината за тази заповед е, че Израел няма да стреля по подобни обекти (също потвърдено от видео записите, макар да има и инциденти).
На снимки, публикувани от самите Хамас в интернет ясно се вижда как активисти на ислямисткото движение изработват самоделни ракети, бомби и т.нар. ИЕД (improvised explosive device, импровизирани експлозивни устройства – най-вече крайпътни мини) в цивилни сгради (снимка 1, снимка 2, снимани в месеците преди „Излято Олово”).

Изстрелването на мини и ракети от жилищни райони и в непосредствена близост до семейни къщи, училища, джамии и пр. е добре документиран факт :
снимки
Народните комитети за съпротива изстрелват ракети от гъстонаселен район в Газаq 27-ми Февруари, 2008
Движението „Палестински Ислямски Джихад” изстрелва ракети на метри от жилищни сгради
Хамас стрелят с минохвъргачка до жилищна сграда
ВИДЕО 13-ти Януари, 2009 – джамия, пълна с оръжия на Хамас е ударена от ИОС

ВИДЕОулиците на Газа биват покрити с плат, за да маскират движението на терористите
..

Използване на цивилни за жив щит, предупредителен изстрел от израелските ВВС :
1-ви ден от войната, Газа ВИДЕО
2-ри ден от войната, Зейтун, Газа ВИДЕО
18-ти Януари, 2009 – след като примирието е обявено от Израел, терористи от ивицата изстрелват ракети от плащадка, намираща се непосредствено между две училищни сградиВИДЕО
8-ми Януари, 2009 – бойци от Хамас изстрелват ракета от двора на училище ВИДЕО
13-ти Януари, 2009 – терористи залагат бомби и мини до голямо училище в квартал Сабра, Газа. ВИДЕО
17-ти Януари, 2009 – ракета е изстреляна от площадка до училище в квартал Джебалия, Газа и ударена едва след това ВИДЕО
31-ви Октомври, 2007 – терористи изстрелват мини по Израел от двора на училище на ООН в Бейт Хануун, след което влизат в училището ВИДЕО
..

6-ти Януари, 2009 – терорист изстрелва ракета от покрива на сграда и използва деца като жив щит, за да избяга (да се защити от ответен израелски удар) ВИДЕО

..

Тактиката да се използват човешки щитове не е нито нова, нито ръководството на Хамас се опитва да скрие това. Напротив :

…докато Израел заплашва да бомбардира къщи (с намиращи се в тях бойци), стотици и хиляди палестинци излязоха посред нощ и се качиха на покривите на сградите, които Израел заплашваше да бомбардира…

Исмаил Хания, лидер на Хамас пред ал-Джазира, 29-ти Февруари, 2008

Фатхи Хамад, тогава член на законодателния съвет и бъдещ министър на вътрешните работи в режима на Хамас в Газа заявява на 29-ти Февруари, 2008 пред ал-Акса ТВ, официалната телевизия на ислямистката групировка :

…Но те не знаят, че палестинския народ е намерил метод за търсене на смъртта. За палестинците смъртта се е превърнала в индустрия, в която се развиват жените, също и всички хора на тази земя – възрастните се развиват, муджахидините се развиват и децата се развиват. И съответно те създадоха човешки щит от жени, деца, възрастни и муджахидини за да предизвикат ционистките бомбардировки, казвайки на ционисткия враг „Ние желаем смъртта така, както вие желаете живота”.

Използването на човешки щитове не е похват, открит по време на тази война. На 1-ви Март, 2007, група цивилни застават на покрива на къщата на терориста Абу ал-Хатал. Показано по официалната за Хамас ал-Акса ТВ със субтитри :
”Окупацията заплашва да бомбардира къщата….и цивилните отиват да заплашат(да се опълчат на) нея”

На 22-ри Януари, 2009 година палестинецът Магах ал-Рахман заявява, че активисти на Хамас често са принуждавали шофьорите на линейки да им дават униформи, както и да ги превозват.
На 26-ти Януари палестинският шофьор на линейка Мухамад Шритех от Газа заявява, че по време на Излято Олово е можел „да координира действията си с израелците преди да кача пациенти….за да не стрелят по нас”. Казва също, че непосредствена заплаха идва от Хамас, които могат „да примамят линейките в сърцето на битката за да транспортират бойци до безопасност….”. Параграфи 110-125 от доклада на ITIC се описва по-подробно употребата на линейки от Хамас, както и употребата на маскирани като лекарства и витамини гранати.

ВИДЕОизраелски войници откриват оръжия и експлозиви в джамия в Газа, 13-ти Януари, 2009
..

Всеки човек, дори без особени познания по военно дело, би си изградил адекватна представа за войната от наличния материал (една малка част от който присъства в тази статия). Проблемите възникват когато хора без нужните познания (или обективност) налагат своите виждания, които след това биват повтаряни от всички световни медии стотици и хиляди пъти. Рано или късно всяка лъжа се превръща в истина. Но редно ли е дори признати академици да дават доклада „Голдстоун“ като доказателство за каквото и да е, без дори да си направят труда да проверят написаното? Щом авторът на доклада отрича достоверността му, то какво остава за всички нас?

СТАТИСТИКА ЗА ЖЕРТВИТЕ

Макар докладът „Голдстоун” да е документ на ООН, мисията не си поставя за цел да направи собствено проучване за броя жертви. Цитирани са данните от различни палестински неправителствени организации, както и Б’Тселем – съответно 1417 според Палестинския център за човешки права, 1409 според ал-Мезан, 1,444 според ал-Тауихия, 1,387 според Б’Тселем. Това, което се изпуска обаче е факта, че всички тези доклади, на всички тези организации имат за първоизточник публикуваните от Хамас данни/списъци.
Според израелските данни убитите през войната 1166. Но докато повечето палестински и про-палестински организации третират полицаите в Газа като цивилни жертви, в израелската статистика те са записани като „вражески войници”. Докладът „Голдстоун” отново пренебрегва естеството на Хамас и сливането на полицейските и военните структури (за повече информация виж част 3 от доклада най-долу).
От 1166 загинали 377 са членове на бригадите на Касам, а 232 са от полицейските и други паравоенни формирования на Хамас. Освен тях са убити и 100 бойци на други групировки (най-вече Движението за Ислямски Джихад в Палестина), което прави общия брой на умрелите вражески бойци – 709. 295 са загиналите цивилни според данните на ИОС, а идентичността на 162 от загиналите не е известна. От жертвите, чиято идентичност е известна 29% са цивилни, а 71% – военни жертви.

За подробен анализ на доклада Голдстоун, както и информация за войната в Газа 2008-2009, Хамас, Движението за Ислямски Джихад в Палестина и военните им похвати вижте :
Hamas and the terrorist threat from the Gaza strip  : the main findings of the Goldstone report  versus the factual findings“ издаден от Информационния център по тероризъм и разузнаване „Меир Амит“, основен източник за тази статия.

Виж също :
Пропагандата в Израелско-арабският конфликт част 1

„Пътят до Дженин“документален филм
„Паливуд – според палестински източници“ – документален филм

.
.

WikiLeaks – дипломатическата бомба в Близкия Изток


Преди няколко дена световноизвестният хакер Джулиан Асандж и неговага организация WikiLeaks публикуваха нова партида секретни документи – този път над четвърт милион дипломатически съобщения. Информацията, която излезе наяве взриви световното медийно пространство, създаде главоболия на десетки правителства по цял свят и промени представите на голяма част от обществеността за редица проблеми. Особен акцент в медиите се даде и на разкритията в близкоизточната политика. Ето и някои от тях.

ИРАН

Иранското правителство е използвало иранския Червен полумесец (еквивалент на Червения кръст) за да достави чрез свои агенти оръжия и амуниции на ислямистката групировка Хизбула по време на израелските военни действия срещу организацията в Ливан през 2006 година. Пратките са доставяни чрез линейки, под прикритието на хуманитарни помощи. В акциите са участвали основно агенти на Иранския Корпус на Революционната Гвардия (или Пазителите на Ислямската Революция), елтните войски на страната.

ЛИВАН

Чрез секретните дипломатически съобщение се установи, че през 2008 година тогавашният и сегашен министър на отбраната на Ливан – Елиас Мур, е предал на Израел, чрез американското посолство, „военни подсказки“. Според разсекретените документи Мур e казал, че ако Израел проведе акция срещу ислямистката групировка Хизбула той самият ще окаже „тиха подкрепа“. Министърът заявява, че ако акциите на израелската армия се ограничат до мюсюлманските села и не засегнат християнските части на страната, армията няма да се намеси и да попречи на израелските войници. Ливан е сред най-разнородните арабски и близкоизточни държави – 34% от населението са християни (22% маронити), а мюсюлманите шиити – 28%, а мюсюлманите сунити – също 28%. Висшите офицери в армията традиционно са маронити (християни), а цялата общност винаги е била по-скоро про-западно настроена. През гражданската война християнските милиции се борят заедно с израелските войски срещу про-иранските, про-сирийските и комунистическите фракции. Хизбула е считана от армията и изобщо правителството за национален проблем, с който обаче не могат да се справят. Именно затова министърът на отбраната Мур заявява, че ако Израел не удря цели в християнските райони на страната, ливанската армия ще стои настрана.

ПАЛЕСТИНА

В края на 2008 година Израел започва операция „Излято Олово“, чиято цел бе да свали Хамас от власт. През 2005 Израел едностранно и безусловно се изтегля от ивицата Газа, в която започва своебразна гражданска война между ислямистите от Хамас и светската групировка Фатах. В сблъсъка се включват също комунистически организации и Движението за Палестински Ислямски Джидхад. През 2007 след множество кървави сблъсъци Хамас успяват да прогонят всички представители на Фатах и налат религиозна власт. През 2008 година, малко преди операцията „Излято олово“, израелският министър на отбраната Ехуд Барак пита представители на Палестинската Автономия (де-факто Фатах) и египетското правителство дали биха заели административна роля в Газа ако опитът да се свали Хамас бъде успешен. Отговорът е отрицателен. Фатах успяват да извлекат огромни дивиденти от статуквото.

САУДИТСКА АРАБИЯ

Крал Абдула Азис многократно заявява пред американски дипломати, че САЩ трябва да „отреже главата на змията“ с военен удар по иранските ядрени центрове. Досега Саудитска Арабия, както и повечето арабски правителства, не са давали много официални изявления за иранската ядрена програма, но секретните документи разкриват също, че кралят на Бахрейн – Хамад ал-Халифа, е приканил САЩ да използват военна сила срещу Иран, потвърждавайки публикации от последните години. В края на Септември бе оповестено, че САЩ се готвят да сключат сделка със Саудитска Арабия за над 60 милиарда долара (най-голямата оръжейна сделка в историята на САЩ). За повече информация в блога виж Саудитска Арабия на пазар с 60 милиарда . Освен Бахрейн и Саудитска Арабия, Йордания също е изразила подкрепата си за бъдеща американска война срещу Иран.

ЕГИПЕТ

От секретните американски дипломатически съобщения става ясно, че ръководителят на египетското разузнаване – Омар Сюлейман, е изразил твърда позиция спрямо външната политика на Иран и ядрената програма. Сюлейман заявява на щатските пратеници, че щом Иран засилва влиянието си в Египет и Ливан, Египет трябва да направи същото. Според него не бива да се допуска Иран да се сдобие с ядрени оръжия и подкрепя американски удар по ядрените обекти. Заявено е също, че ако Техеран успее да развие собствена атомна програма, Кайро ще е принуден да направи същото. Нещо, за което според изтеклите документи са намекнали и високопоставени държавници от Саудитска Арабия.

СИРИЯ

На среща с американски сенатори президентът на Сирия – Башар ал-Асад, заявява че подкрепата на Дамаск за Хамас и Хизбула няма да спре. Той дава да се разбере, че между неговото правителство и партия (изповядваща светски арабски социализъм) и ислямистките групировки в Ливан и ивицата Газа съществуват идеологически разлики. Президентът посочва Мюсюлманското Братство като идеен корен на Хамас (правителството на Сирия води дългогодишна война срещу собствените си радикални движения).  Но за да запази влиянието си, казва Асад, той трябва да работи с всички страни. „Това е реалността“.
Също така президентът на Сирия, която има много близки отношения с Иран, заявява че ядрената програма на Техеран е за мирни цели. Въпреки това лаконично добавя, че персийската държава не би нанесла ядрен удар над Израел, тъй като в резултат биха загинали и много араби.
В друга среща на 30-ти Декември, 2009, сирийският държавен глава предупреждава американски сенатори, че технологичното превъзходство на израелската армия не може да осигури ефикасна защита срещу ракетни атаки, намеквайки за собствения си балистичен арсенал и химически оръжия, както и за ракетния арсенал на Хизбула (доставен от Сирия и Иран). За повече информация в блога виж Израелския противоракетен щит.

Израелския противоракетен щит


Израел е сред лидерите в разработването на някои типове системи за Противо Ракетна Отбрана (ПРО). Докато много държави инвестират милиони в ПРО системи срещу балистични ракети, нито една друга държава не хвърля толкова усилия върху разработките на системи за борба с по-малки заплахи от неуправляеми тактически ракети. За нито една друга държава подобни малки ракети не са заплаха за националната сигурност, не определят изхода на парламентарните избори, не оказват влияние върху психиката и нагласите на населението и т.н.

.

ОБСТРЕЛ ОТ ХАМАС

.
Нужно е да се отбележат няколко неща. Първо – палестински ракети идват и от Западния Бряг, но основно (99%) от ивицата Газа. Второ – освен с палестински ракети, Израел има и проблем с ливански ракети. Хизбула обстрелва северен Израел и далеч по-високи темпове, за което западните медии непрекъснато забравят и този факт остава чужд на широката публика. Трето – палестинския обстрел се състои не само в самоделни ракети Касам, но и минометен огън, както и контрабандирани РСЗО (ракетни системи за залпов огън). Най-далекобойните ракети на ХАМАС засега са с обсег около 70-75км, поставяйки 1 милион души под ударите си. Според израелските власти в момента Сирия зарежда Хизбула с ирански и корейски копия на СКЪД, съветска балистична ракета с обсег до 500 км. Такова въоръжение би поставило абсолютно цялото население на Израел риск в обсега на тази организация. Само за 34 дена през 2006 Хизбула изстрелва над 4,000 ракети по северен Израел. Такова количество ХАМАС не са постигали за цяла година дори в най-успешните си периоди. Проблема произлиза от факта,  че над ливанската терористична организация Израел има много по-малко контрол. Поради това Сирия и Иран имат по-малко пречки да зареждат ислямистите в Ливан.


..

Повече информация в блога :
Ракети над Палестина и Юдея
и
Газа – Хамас, ракети, Израел, къде е решението?

Основните оръжия, използвани за обстрел на израелските градове са самоделните палестински ракети Касам (модели 1, 2 и 3), китайски ракети Уей-Ши-1, руски ГРАД (БМ-21, наричани от медиите „катюши“), ирански копия на руски ГРАД, иранската серия Фаджр (Фаджр-3 и Фаджр-5), ирански копия на израелски миномети и др. Интересно е, че в Газа, въпреки оплакванията на редица хуманитарни организации, тръби от водоснабдителната система се използват за производство на ракети. Върху останки от ракети Касам са намирани фирмените надписи на иврит от производителя. Надписите са на иврит, тъй като абсолютно цялата водоснабдителна, електрическа и пътна инфраструктура в Палестина е построена от Израел.


Под обстрела на терористичната групировка ХАМАС попадат 950,000 израелски жители от околните за ивицата градове. Близо 1 милион от иначе малкото (7.5 милиона души) население на Израел. Още толкова горе-долу живеят и в северен Израел, в обсега на ракетите от южен Ливан. А Хизбула е далеч по-продуктивна от ХАМАС и няма ограниченията на палестинския си еквивалент. И докато ХАМАС могат да убедят наивните и незапознати читатели на вестници и ТВ-зрители, че се борят за „права, свобода и най-вече земя“, то на ислямистите от Хизбула това е далеч по-трудно, тъй като Израел се изтегля от южен Ливан още през 2000 година. Най-доброто, с което могат да се оправдаят, са окупирани от Израел ферми, които реално са част от Голанските Възвишения (които Израел окупира от Сирия след няколкото неуспешни войни, които всички арабски съседи на Израел иницират). Въпросните ферми са с площ приблизително 1/15 от София.
Подпомагани от арабска Сирия и ислямистки Иран, Хизбула и ХАМАС успяват да изстрелят 20,000 ракети за последните години. Това принуждава Израел да прави две неща – да води борба с тях (пример – операция „Излято Олово“) и да търси методи за ПРО.

.

ЖЕЛЕЗЕН КУПОЛ

Железен Купол (Iron Dome) е система за ПРО, разработвана основно от израелската компания Рафаел (Rafael Advanced Defense Systems). Рафаел е фирма със световно признание, разработила и произвеждаща системи от всякакъв тип за израелските военновъздушни, военноморски и сухопътни части, като купувачи има и в много други страни.
Системата Железен Купол се състои от три основни елемнта :
.
Система за засичане и проследяване на ракети (СЗПР). Системата е мобилна и се разработва и произвежда от друга израелска фирма – Елта, част от Israeli Airospace Industry, разработила за Израел и други държави различни радарни системи, космическа апаратура, совалки и други. Според проведените полеви тестове СЗРП засича изстреляна от Газа ракета за няколко секунди, като засега минималния обсег (а оттам и време за реагиране на системата) е около 4км, което покрива почти всички от изстреляните ракети. Единствено Касам-1 има по-малък обсег, но този модел ракети вече се използват по-малко, те нямат бойна глава в истинския смисъл на думата и нанасят сравнително по-малко щети от братята си Касам 2 и 3. Обсегът на Касам-1 е около 4км, но рядко се пращат на такава дистанция. Статистически тези ракети се използват най-често до 2км, при това положение те достигат целта си около 10 секунди след изстрелването си. На този етап израелските системи са в състояние да засекат, проследят и свалят вражеска ракета от 15-тата секунда от изстрелването нататък, което прави Касам-1 неуязвима за Железния Купол (засега). В обсега на Касам-1 попада единствено един по-голям град – Шдерот (население – 20,000 души). Засега Железния Купол не може да осигури ефективна защита за този град, както и за другите по-малки селища около Газа. На 4км се пращат също и Касам 2 и 3, макар далекобойността им да е значително по-висока и болшенството да използват пълния си потенциал.

.

Система за бойно управление и контрол (СБУК) – системата използва дадената от СЗПР информация. Персоналът вътре е отговорен за синхронизирането на данните, а самата система (за разлика от СЗПР) се произвежда и разработва от Рафаел. Освен това системата ще определя траекторията на вражеската ракета и ще се преценява дали да бъде изстреляна „контра-ракета“. Ако Касам от Газа лети по такава траектория, че попадението ще бъде в ненаселено място, то системата няма да реагира. Естествено, съществува допуск, тъй като самоделните ракети са неточни и често не вървят по правилна траектория, като малки отклонения понякого могат да значат попадение над цивилна цел. При висок риск от изкривяване на траекторията и попадение в населена площ или близо до такава системата ще реагира.

.

Пускова система – системата, която изстрелва самата ПРО ракета „Тамир“. Ракетите Тамир ще струват между 50,000$ и 100,000$ на бройка (производителите сочат по-ниската цифра, критиците на системата твърдят, че цената ще нарасне до по-високата). Системата ще бъде насочвана от СБУК, като траекторията и скоростта на вражеската ракета ще бъдат предавани на Тамир от СЗРП чрез СБУК.
Терористичните организации винаги ще бъдат далеч по-икономични – една ракета Касам изисква около 300 долара за изработка, като нужните продукти са малко желязо, селитра, селскостопанска тор, захар и барут (само последното се набавя трудно), а една ракета Тамир струва 100,000. А операцията Излято Олово (3 седмици продължителност) струваше на Израел около половин милиард долара. За разлика от други места обаче, в Израел живота и здравето на гражданите идват на първо място и няма цена.

.
Илюстрация на начина на действие на Железен Купол (натисни за по-голямо изображение) :

..

.

MIM-104 PATRIOT
Освен нуждата от ПРО за ракетите на ХАМАС и Хизбула, Израел се нуждае и от системи за противодействие на балистични ракети. По време на войната в залива Саддам Хюсеин отговаря на американското нападение като изстрелва над 40 ракети ал-Хюсеин (иракска модификация на съветските СКЪД) по Израел. До края на войната САЩ възпират Израел от всякакви действия срущи Ирак, тъй като това би разгневило арабските съюзници на САЩ срещу Ирак. САЩ пращат в Израел системите Пейтриът, една от първите системи за борба с балистични ракети, взели участие в реални бойни действия. Системите са поддържани и управлявани от американски и израелски военни, което е прецедент – израелската военна доктрина по принцип забранява чужди войски на израелска територия. Системите Пейтриът се оказват абсолютно неефективно, като от повечето от 40 ракети изстреляни по Израел само една (две) са отклонени от Пейтриът. В последствие американците разработват нови модификации на Пейтриът, които практически нямат общо с първите. Същите взимат участие и то успешно във Втората Иракска Война. Днес Ирак не е заплаха за Израел, но Сирия и Иран са.
.

TACTICAL HIGH ENERGY LASER
Израел и САЩ съвместно разработват лазерна система за борба с неуправляеми ракети (използвани от терористичните организации ХАМАС и Хизбула). Tactical High Energy Laser е разработвана през 90-те години, като болшенството от инвестициите са американски. Израел обаче се оттегля от разработките, отказва се от тях също и когато американски фирми самостоятелно ги предлагат на Израелските Отбранителни Сили. Една от основните критики към подобен тип системи е, че сравнително лесно може да им се противодейства чрез покриване на ракетите с високо-отразителна повърхност. Преимуществата са ниската цена за отделен изстрел – докато всяка една ракета Тамир ще струва между 50,000 и 100,000 щатски долара, един изстрел от лазерната система ще струва между 1,000 и 3,000 долара. За цената отговарят химикалите, които ще се използват за произвеждането на всеки един „лазерен откос“. Недостатък е слабото представяне на системата при влошени метеорологични условия.

.
ARROW (ХЕТЦ)
Друга система за ПРО на Израел е разработена също от Israel Aerospace Industries – анти-балистичната ракетна система Ароу (или Хетц). Разработена е с оглед на недостатъците на насчващата и управляваща система на използваните през 90-те години Пейтриът. Иракските модификации на ал-Хюсеин са били нестабилни и често са се разпадали при повторно навлизане в тропосферата. Ракетите Пейтриът не са могли при това положение да различат продължаващата по сходна траектория бойна глава на ракетата и останалите отломки. И въпреки, че са модифицирани от израелските електронни компании остават неефективни. Системите Ароу са на въоръжение в Израел, но все още се разработват, като най-новата модификация ще бъде тествана следващата години и вероятно ще бъде на въоръжение след 4 години. Израел и Индия започват преговори за покупка на тази система, но САЩ налага вето и Израел оттегля предложението си. Причината е не толкова нарушен стратегически интерес на САЩ или заплаха на американската сигурност, колкото икономически интерес – американски компании като Боинг и Нортроп Груман са притиснали щатското правителство да наложи вето. Това не е първия случай на нереализиран по политически причини израелски проект. Пример може да се даде и с изтребителите Лави, чиято разработка е спряна заради американски натиск. Американските производители са се страхували, че този многоцелеви изтребител ще подбие американска продукция, предлагайки по-високо качество на по-ниска цена.

Кадри от Газа, които няма да видите по новините


Сбор от кадри, които израелската армия е пратила на всички световни медии и до които всеки интернет потребител има достъп. Кадрите обаче не са сред приоритети на CNN, EuroNews, BBC, Assossiated Press и други. Тези, които биват излъчвани са често изрязани и представени по коренно различен начин. Добър пример са кадрите от вторичните експлозии в джамии, пример за използване на цивилна (и свещенна) сграда в качеството на склад за оръжия. Кадрите обаче биват изрязани от телевизионните екипи. По този начин се вижда само израелски удар по „цивилна“ цел. Една снимка струва хиляди думи, а едно видео струва хиляда снимки. Въпреки това много (не всички) от разпространените в България, Европа и САЩ (за арабските и мюсюлманските няма смисъл да се говори) медии решават да заложат на показанията на активисти и лидери на Хамас повече, отколкото на предоставените от Израел кадри. По този начин нарушават законите на математиката – според тях 1>1,000,000 (1 дума от Хамас е по-силна от видео доказателствата на Израел). За света не са и недостъпни излъчваните по телевизията в Газа кадри, в които арабския вариант на Мики Маус призовава малки деца към Джихад. Потресаващи са и рекламно-музикалните клипове, които призовават малките момичета да поемат по пътя на майка си, да сложат експлозиви около кръстта си и да умрат в името на Аалах, което оставя мюсюлмански проповедници в Европа безмълвни.

Кадри на Израелските ВВС от 8-ми Януари, 2009 година.  Терористи от Хамас изстрелват ракети от училище в Газа.


Вторични взривове в джамия в Газа след удар на Израелските ВВС. Един от много примери, че Хамас не използват джамии, училища и болници за военни складове и площадки.

Сборни кадри, показващи Хамас да използват цивилни сгради за живи щитове при изстрелване на ракети, стрелба по израелски войници и складиране на оръжия.

Кадри, показващи изстрелване на ракети от Хамас по време на обявеното едностранно от Израел хуманитарно примирие. За капак – ракетата се изстрелва от площадка, която е между две училища, което ясно се вижда в кадрите. Кадрите са от 18-ти Януари, 2009 година.

Кадри от 13-ти Януари, 2009 година, показващи пленена от израелските войски джамия. В джамията са складирани оръжия на Хамас – руски зенитни оръдия, самоделни ракети (местно производство) и други.

Кадри от 8-ми Януари, 2009, по време на едно от много обявено едностранно от Израел хуманитарни примирия. На кадрите – терористи от Хамас изстрелват ракети от двора на училище в Газа.

Минометен огън от Газа, 27-ми Октомври, 2007 година. Площадката е в двора на училище в Газа.

11-ти Януари, 2009 година, Газа. Израелската армия намира капани бомби и мини в улилище и зоологическа градина.

Терорист от Хамас се крие зад бяло знаме в сграда, пълна с цивилни. 8-ми Януари, 2009 година.

Януари, 2009 година. Терорист от Хамас изстрелва ракета и използва деца за жив щит за да се измъкне.