Сомалия – пирати и полицаи


Сомалийските пирати са редовен участник в новинарските емисии, но рядко се навлиза дълбоко в проблематиката. Международната общност е предриеала мерки, но дали са достатъчни?

БРЕГОВЕТЕ НА СОМАЛИЯ са патрулирани от кораби на НАТО от операцията Океански Щит, военноморските сили на Европейския Съйюз EUNAVFOR от операция Атланта, кораби от CTF (Combined Task Force) 151 организирани от САЩ и в момента под британско командване. Участват също и руски, китайски и индийски сили по силата на Шангайското споразумение за сътрудничество. Множество държави действат автономно, извън шапката на международни мисии.

СКОРОСТТА е най-важният фактор при подобен тип мисии. Макар да има атаки, чиято продължителност е над час, повечето свършват за 10-15 минути. Болшинството от нарамените с анти-пиратската мисия кораби са фрегати, корвети и разрушители. В класическия си вид тези лодки не са предназначение за подобен тип действия, тъй като проблемът в този си вид е сравнително млад.
Много от корабите разполагат с по един или два хеликоптера, с които да са в състояние за бързи реакции и притичване на помощ.
Както и във всички конфликти на 20-ти и 21-ви век водещо място взема информацията и разузнаването. В арсенала на общите усилия влизат множество самолети за морски патрул и разузнаване (т.нар. MPRA) :
о

  • САЩ участват с разузнавателни самолети Р-3С
  • Германските ВМС участват също с Р-3С
  • ВВС на Франция участват с бизнес-джета Фалкон 50
  • Френската военноморска авиация (Аеоронавал) участва с разузнавателните Breguet Atlantique II
  • Японските ВВС участват с позиционирани в Джибути разузнавателни Р-3
  • Американските ВМС участват със безпилотните разузнавателни Scan Eagle

В анти-пиратските действия участват Австралия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Корея (Южна), Малайзия, Пакистан, Португалия, Русия, Сингапур, САЩ, Тайланд, Турция, Франция, Холандия, Швеция, Япония и други.

.
НАРАСТВАЩИЯ НАТИСК от международните сили прави пиратите все по-опасни и изобретателни, които са се научили вече често да променят тактиката си. До скоро повечето атаки се извършваха в късния следобяд, когато малкия ъгъл, под който падат слънчевите лъчи прави засичането на пиратските лодки по-трудно. Идвайки от крайбрежието си и движещи се на изток към корабите това осигурява добър естествен камуфлаж. Рано сутрин също са се правели много атака, тъй като от брега са издухвани прах и пясък, които прикриват цялото крайбрежие.
Но от една-две години се извършват и атаки през нощта, тъй като много от „печалбите“ са инвестирани в очила за нощно виждане, навигаторна апаратура и др. Сред тактическите похвати на пиратите влизат и пускането на фалшиви сигнали за тревога за примамка, прикриване за трафикантски лодки (като бежанците се използват за жив щит) и др.

Пиратските лодки се боядисват в съответните нюанси на бяло и синьо за камуфлаж. Използват се предимно тесни и дълги лодки, които са по-трудни за визуално откриване, а и позволява да се „крият“ между вълните. Дървените лодки и тези от фибростъкло също се предпочитат, тъй като е почти невъзможно да бъдат засечени (заразлика от металните). За повечето атаки се използват минимум 2 лодки (а често от 6 до 8), които разсичат водата с над 26 възела (~48км/ч), което е пределната скорост на най-бързите търговски кораби в права отсечка. При ранно предупреждаване някои кораби успяват да се измъкнат чрез агресивно маневриране при високи скорости. Но това не винаги е възможно :

Има още

Японски оръжия от Втората Световна Война


За никого не е тайна, че от големите и значими за войната държави Япония е на последните места по военн-технически прогрес. Японският войник е сред най-зле екипираните, макар Хирохито да е разполагал с милиони фанатични войни, готови да отдадат живота си за Императора и Япония.
Основното пехотно оръжие на японският кашик са били ръчно-заржедащите се пушки от семейството Арисака, използващи 6.5х50СР патрон Арисака, а по-късните представители на семейството – 7.7х58мм Арисака.
Първите две са Тип30 и Тип38, които нямат съществени разлики помежду си. Тип30, на снимката вляво, е приета през 1897 години или 30 години след възобновяването (реставрацията) на Мейджи (Японската Империя). Тя е и първата пушка използваща този патрон. По-късно е започнато да се произвежда Тип38, която е имала козметични разлики с предшественика си. Всички пушки от семейството на Арисака са от т.нар. Маузеров тип (с маузеров затвор, болтови). Във Втората Световна Война от големите участнички (Япония, САЩ, Германия, СССР, Англия), Япония отделя най-малко ресурси за разработване и внедряване на ръчни, автоматични оръжия за пехотинците. В повечете случаи във войната това е означавало картечни пистолети. Изключение е да речем немският Щурмгевер44 (Стг44), от който по-късно другаря Калашников ще взаимства много инженерни хрумки.
От базовия модел Тип38 са правени и различни модификации, но без съществени сериозни измерения. С козметични промени е била и Тип97, която е била снайперисткия вариант на оригинала, 2.5 оптичен мерник.
С осезаеми промени е модификацията Тип44, кавалерийска пушка, използваща същите амуниции и принцип, но със значително занижени размери и тегло. Предвидена е за джунглите на югоизточна Азия и Океания, както изобщо за близки сражения с врага.

Въпреки козметичните промени това си остават оръжия от 19-ти век. Тип97 е от 30-те години на 20-ти век, но не се различава технологично и е модификация на Тип38. По това време САЩ, Германия, Русия и Англия влагат милиони в Томпсън, Stg44, Mp38, Mp40, Sten, ППД34, ППД40, ППШ41, ППШ43 и други автоматични оръжия. По този показател Япония сериозно изостава от другите участнички във войната.
Страната на изгряващото слънце също разработва картечни пистолети, но приоритетът им е нисък и едва 20,000 са произведени до 1945. Бройка, която е незначителна за мащабите на конфликта. Долу, най-популярният японски картечен пистолет :


Малко от усилията на японските стрелкови разработчици се концентрират върху полу-автоматични пушки. Една крачка напред от ръчно-зареждащите се Арисака. Тип 5 е японско копие на американската Гаранд под патрон 7.7х58мм. Тиип5(отново – имената са объркващо еднакви ).

Поради естеството им са били (лесно) разглобяеми. Били са с по-висок калибър от класическите Тип38 да речем – 7.7x58mm. С тегло над 4кг и дължина над метър обаче се оказват твърде големи за спецификата на последвалите сражения. Тази разработка се приема от военните историци като интересн факт, но в никакъв случай не и като потенцално победоносно оръжие. Първо – и най-модерната пушка не е могла да спаси Япония от поражение. Второ – едва 250-300 от тези пушки са били произведени. Копирани са американските части, като на моменти са пригодени и изменени за японските заводи и съществуващите им елементи.

Интересна разработка на Япония е също и хибрида между минохвъргачка и гранатомет, а именно Тип89.

Като голяма грешка се зачита, че не създават ефективна анти-танкова амуниция за него. Към края на войната много материали като стомана и гориво са били в дефицит заради военните действия в Тихия Океан. След войната един от най-видните японски генерали признава, че приоритетите на империята са били далеч от адекватни, а политиката и стратегията на Япония често са били водени от незначителни, ирационални, емоциаонални и националистически подбуди. Духът на самураят е бил жив в душата на японеца, казва друг.

Единственият масов ръчен гранатомет със задоволителни характеристики, долу :

По-инетерсни, но не повлияли на хода на войната са японските проекти за РПГ-та през войната. В края на 1943 и началото на 1944 в ръцете на японците попадат много американски трофейни РПГ-та Базука. Японците решили да имитират системата, пригодена разбира се към спецификата на военните си заводи и стандартите си. Много източници сочат, че помощ е оказал европейският им съюзник – ГерманияНай-вероятно им е била оказана помощ от „братска“ Германия.

Два са проектите за РПГ – Тип4 и Тип5 (чест има бъркане с карабината Тип5). Имало и няколко междинни модела-прототипи. Първия сериозен модел е динамо-реактивния гранатомет Тип4 Та-Дан. Калибър 70мм, Дължина 1.5м, тегло на гранатомета – 8кг, тегло на изстрела 4.8кг. Действал е максимално до 150м, като е пробивал до 80мм броня. В предната част, както виждате, има фиксирана(не може да се премества назад-напред като при други модели) двунога. Произведени са около 3500 бройки, но по редица причини повечето остават по складове, съвсем малко се пращат на бойното поле.

Другия проект е Тип-5.

Тип5 е калибър 45мм, дълъг е точно метър, тежи 6.4кг, а изстрела – 2.3кг. Пробива до (в някои случаи) 100мм броня. По устройство имитира немските Панцерфауст, макар и на външен вид приликите да не се виждат на пръв поглед. Не е динамо-реактивно оръжие, а  изхвърля гранатата с барутен заряд. На близки разстояния е изстрелвала и противотанкови мини. Не се знае точния брой на произведените единици, но спор няма, че е незначителен. А пък стигналите до фронта  се броят на пръсти. Общо са имали 5 разработки японците, но тези са най-известните. Американците експериментират с трофейни Тип4 и Тип5, но се отказват, защото имат Базука. Японците са отстъпвали и в това отношение на немците, руснаците, англичаните и американците по всички параметри – далекобойност, пробивност, „реална приложимост“ и „реално приложеност“.