Реформите в арабския свят

Арабския свят днес наброява около 400 милиона души с обща площ над 13 милиона квадратни километра. Ако 22-те членки на Арабската Лига днес бяха една държава щяха да са втората по площ след Русия, третата по население след Индия и Китай и 6-тата най-силна икономика в света след САЩ, Китай, Япония, Германия и Франция. От 22-те Египет води по население със своите над 80млн., а Саудитска Арабия – със своята силна икономика (26-та в света). В Египет властва военен тип диктатура, репресираща и без това изнемогващото население, а в родината на Мохамед – стриктна форма на радикален Ислям (уахабизъм), майка на 2/3 от атентаторите на 11-ти Септември.

САУДИТСКА АРАБИЯ

Крал Абдула се качва на трона преди 5 години и сред първите му действия е обявяването на 23-ти Септември, обединението на кралството през 1932 за официален, национален празник. Ход, който печели симпатиите на обикновените граждани, на които иначе са поставени жестоки ограничения. Това е ден, в който не само е разрешено, но е и прието хората да боядисват лицата и колите си, да вдигат шум по улиците и пр. Саудитска Арабия е една от най-религиозните държави в света, с пословично репресивен държавен апарат. В страната, по религиозни причини, се забранява празнуването на рожденни дни или каквито и да е други нерелигиозни празници.

86-годишния крал Абдула донася на народа си искрица надежда с реформи в държавната администрация, образованието и законодателството. Някои ислямски фундаменталисти са отстранени от държавническия пост, а религиозната полиция е смекчила малко бдителността си над публичния морал. Жените получават минимални права, а дискриминация спрямо шиитското малцинство намалява.

Макар модерни (в контекста на държавата) сериали да се показват по телевизията, промените в страната изглеждат за мнозина козметични. След 11-ти Септември е наредено в училищата да не се преподава толкова крайна и агресивна форма на Исляма, както и да не се демонизира Запада. Но много родители се учудват когато децата им разказват какво са научили в училище – „не бива дори да се казва „здравей” на немюсюлмани”.

Редица западни организации от десетилетия критикуват ролята, която е отредена на жените в родината на Мохамед – според данни от изследвания на Световния Икономически Форум през 2009-та година има едва три държави в света, в които отношението към жените е по-лошо от това в Саудитска Арабия. Жените са задължени да ходят напълно покрити, като се виждат само очите им. Забранено им е да шофират или да са на публично място без „покровител” (мъж от семейството – баща, брат, чичо, с когото жената има право да е заедно без присъствието на съпруга си). Според саудитски феминистки организации (много от които са в изгнание) отношението на „по-малко грижовните съпрузи е дивашко, а по-милите се отнасят с жените си като с кучета или инвалиди„. Но крал Абдула прокарва няколко реформи, които облекчават жените в тяхното ежедневие, на хартия гарантират минимална на свобода на словото и право на справедлив процес. Но според много организации тези промени са само на теория, а в практиката почти нищо не се променя.

В кралството никога не имало избори, абсолютната власт се държи от кралската фамилия, а религиозните власти са пуснали корени в обществото и се дават наставления и в най-битовите ситуации. Забранява се консумацията и продажбата на алкохол, а предвидените наказания са затвор и бой с камшик на публични места. Това е едно от малкото страни в света, в която все още се практикува смъртна присъда чрез отсичане на главата с меч. Тя бива давана за извънбрачен секс и изневяра (особено ако извършителя е жена), хомосексуален акт, проституция, идолопоклоничество, богохулство и отричане от Исляма.  Повечето обезглавявания са публични и се извършват на площад в центъра на столицата.  Алтернативен начин за извършване на смъртна присъда за жени е заравяне до шията и замерване с камъни до смърт, което понякога отнема до 4 часа.

.

ЕГИПЕТ

През 1952 година армейски офицери свалят краля на Египет от поста му и хилядолетната монархия се превръща в република. Макар преди 1952 икономиката да е процъфтявала, елитът, който се е облагодетелствал от това е представлявал само шепа хора. Революцията на Гамал Абдел Насър донася на египтяните надежда за безплатно образование в страна, в която 3/4 от хората са неграмотни. Надежда за добър жизнен стандарт в страна, 90% от чието население живее в бедност. Надежда за добро и достъпно здравеопазване в страна, с водещо място по заразни болести и детска смъртност.  Но темпът на реформите се оказва незадоволителен – до ден днешен 1/3 от населението е неграмотно, милионите мизерстващи са издигнати едва до нивото на бедност, а детската смъртност все още е по-висока от тази в Хондурас и Суринам.

Египет често е наричан „американския лейтенант“ в Близкия Изток. От революцията през 1952 година до днес египетско-американските отношения са вървяли на зиг-заг. В голяма част от този период Египет поддържа братски отношения със СССР, но никога не скъсва отношенията си с Вашингтон. През 1978 година президентът Садат прави това, което никой в арабския свят дотогава не е правил – сключва мирен договор с Израел. С това окончателно идва в „западния лагер“ по време на Студената Война. САЩ наливат над 60 милиарда долара през годините в Египет, като днес все повече се дава за армията и все по-малко за икономиката. Международни агенции, свързани с Белия Дом, също наливат милиарди долари. Американският лейтенант в Близкия Изток трябва да е винаги способен да се справи с дебнещия от всеки ъгъл ислямизъм, олицетворен от Мюсюлманското Братство. Дори цената да са репресии над населението, мизерия и проблемна икономика.

Преди 60 години Египет си е приличал с една друга страна – сходен брой жители, висока раждаемост, ниска степен на урбанизация и ниски доходи, необразовано население. И двете държави са били в конфликт със съседите си, и двете държави са харчели колосални суми за армията, и двете държави са били ръководени от безскрупулни диктатори, потискащи всяка форма на протест от обществото. Египет е изминал голям път от 50-те години на 20-ти век, но другата държава – Южна Корея, е на светлинни години от страната на фараоните. Едва днес Египет стига нивото й на средна грамотност отпреди половин век, но въпреки това 88% от семействата нямат и не четат книги, а 75% не четат дори вестници. Четящите се интересуват предимно от религиозна литература. Обнадеждаващо е, че благодарение на интернет и други модерни нововъведения тези проценти са много по-ниски сред младите египтяни, 3/4 от които ползват интернет.

Здравното обучение е нещо, над което също все още трябва много да се работи. Много малка част и то предимно от по-богатите прослойки на обществото знае какво е СПИН и основните начини за предпазване от венерически болести. Здравеопазването в страната е на изключително ниско ниво, детската смъртност е 4 пъти по-висока от ОАЕ или Катар. 90% от жените са минали през някаква форма на т.нар. женско обрязване, макар сред новородените тази бройка да е спаднала до 2/3. Практиката е по-скоро традиционна; религиозните лидери се обявяват твърдо против тази варварска манипулация. В страната традиционно пастата за зъби е била лукс на богатите – едва 25% от египтяните си мият зъбите. През 70-те години в страната се провежда широкомащабна кампания срещу тропическата паразитна болест билхарзия. Кампанията премахва нея, но поради многократно използване на игли се разгръща епидемия от Хепатит-Ц, като днес Египет е водеща страна по брой заразени. Допълнителен проблем за хигиената на страната е и фактът, че 85% от населението изгаря собствения си боклук поради липса на адекватна организация на общината. Освен изгаряне често се практикува и изхвърляне на боклука по улиците, встрани от междуградските пътища и откритите площи.
Според проучвания 80% от египетските семейства разполагат с по-малко от 3000 долара доход на година, което поставя многолюдните египетски семейства под глобалния праг на бедността – под 2 долара на ден за човек. В страната заплата от 200$ се зачита за много добра – начинаещ полицай или учител взимат по 80-90$. Официалните правителствени данни сочат, че безработни са около 9%,  което в състояние на криза не е особено стряскащо. Но независими агенции твърдят, че едва 1/3 от трудоспособните жени имат работа.