Въздушната война над Виетнам


Виетнамската война не е първата, в която и двете страни масово използват реактивни самолети. Но тя представлява стъпало в развитието на въздушният бой технологична и доктринална гледна точка. Това е първата война, в която активно участие взимат елементи като управляеми ракети въздух-въздух, първата „телевизионна” война и т.н. Във въздушните битки най-добре е отразено участието на Ф4 Фантом 2 от страна на САЩ и МиГ21 от страна на Северен Виетнам (комунистическите сили). Освен тях участие във въздушните боеве взимат и МиГ17 (на базата на МиГ15) и МиГ19 в състава на комунистическите сили, а в американците са разчитали още на Ф105, Б52, А4 Скайхоук, А-3, А-1, А7 Корсейър, Ф8 Крусейдър и други.
Войната е била плацдарм за американската и руска технология, като доктрината за водене на война е изменена съществено в хода й.

В началото на войната САЩ са с години напред пред СССР в развитието на насочващи се ракети – с топлинно (инфрачервено) и радарно насочване. Това са в частност ракетите въздух-въздух АИМ-4 Фалкън, АИМ-7 Спароу и АИМ-9 Сайдуайндер. Но горчивият опит им показва, че тези системи са далеч от изчистени от всичките си проблеми и много от пилотите изпитват крайно недоволство от липсата на оръдие в ранните модели на Ф-4. Проблеми има не само АИМ-4, която е и първата в света управляема ракета въздух-въздух. АИМ-9 да речем, използваща топлинно насочване, често е тръгвала директно към слънцето. Системите за активация често не са се задействали и ракетите са падали право надолу. Поради тези причини едва 10% от всички изстреляни АИМ-4, 7 и 9 ракети са попадали в целта си. Самият Ф4 е бил предвиден като прихващач и изтребител за борба с наземни цели. Последният изтребител, предвиден за тази цел е бил Ф86 Сейбър, борил се срещу МиГ15 от китайската армия над Корея, а следващият е чак Ф15, създаден в края на 70-те години. Доктрината от времето на Виетнам е предвиждала, че оръдието при изтребителя е нещо от миналото, анахронизъм. Грешка, за която си плащат. На най-модерните днешни изтребители – Ф22, ПАК-ФА, Рафал, все още бива поставяно оръдие.

До модел Ф-4Ц единствено Ф-4Б (или Ф-4 Х-1) е произвеждан в значителни бройки (649 броя). Ф-4Ц фабрично не е имал 20мм оръдие, но впоследствие ги преправят (само това), продължават да носят същата абревиатура, но използват М61, 20х102мм, 6-цевно автоматично оръдие, “тип-Гатлинг” със скорострелност над 6,000 изстрела в минута. Всички от по-късните модели използват 20мм оръдие. От варианта Ц са произведени 583 броя, от РФ-4Ц – 503 броя, Ф-4Д – 825 броя. Общо, от всички варианти (гореспоменатите и всички останали) са произведени общо около 5200 броя. За разлика от МиГ21 (най-модерният изтребител в състава на комунистическият север), Ф-4 не е предвиден като самолет за въздушно превъзходство. Той е двуместен изтребител, с по-добра тяговъоръженост от МиГ21, по-висока максимална скорост, по-удачън за вертикални маневри, с два двигателя (МиГ21 е с един), значително по-тежък и с по-голям бомбен товар от руският си съперник. МиГ21 е лесна за производство машина, не е разполагала с насочващи се оръжия, бил е специално предназначен за въздушни боеве самолет, с делта-крило, което му е давало много по-добра маневреност (хоризонтална) от Ф4, но сравнително по-бързо е губил скорост при виражи. Бил е тясно специализиран за въздушен бой. Съперничеството между МиГ21 и Ф4 е съперничество не само между руската и американската технология, но и между две концепции, две доктрини за въздушен бой.
В състава на щатските ВВС е влизал и Ф105, който обаче сваля единствено МиГ-17 (27 на брой) през войната.
В редиците на щатските ВМС и МП (Морска Пехота) влизат не само гореспоменатите машини, но и такива като Ф8 Крусейдър, които не са били никога в състава на ВВС. Сумарно самолетите Ф4 от ВМС и МП свалят 38 МиГ-а (17, 19 и 21) за сметка на 7 загуби. Съотношението във въздушните битки е 5.42 към 1 в полза на Ф4. Ф8 сваля 18 МиГ-а, а губи 3, съотношение 6 към 1, отново в американска полза.

Макар това да е началото на ерата на „умните” оръжия, болшенството от бомбите, пуснати над Виетнам, Камбоджа и Лаос са „глупави” (dumb bombs – без насочване). Близо четири пъти повече бомби са пуснати по време на Виетнамската Война отколкото са пуснати над Европа през Втората Световна Война. Над Германия и нейните съюзници/сателити през войната са пуснати 1.613 милиона тона бомби, докато във Виетнам щатските ВВС пускат 6.166 милиона тона. За сравнение – над Корея пък през 1950-1953 са пуснати 0.454 милиона тона.

Очевидно е, че виетнамските ЗРК (Зенитно-ракетни комплекси) са били неадекватни за тази роля. Първоначалните 5.7% ефективност бързо са стопени, тъй като щатските пилоти започват да прилагат защитни маневри при изстрелване на вражеска ракета, започва използването на самолети за елестронна борба, разсейващи радиосигналите и объркващи системите за следене на врага. Болшенството от самолетите са свалени от наземна конвенционална зенитна артилерия (оръдия, голямокалибърни картечници и т.н.). През по-голямата част от войната виетнамците са използвали съветската система СА-2, като към края се появяват и СА-3. Появяват се също и СА7, ПЗРК (преносим зенитно-ракетен комплекс), който е бил ефективен срещу ниско летящи самолети и хеликоптери (които обаче са част от щатската армия и морска пехота, не ВВС).

Допълнително информация :

Famous Russian Aircraft – MiG21, книга за МиГ21, на английски, торент, 721 страници, .pdf формат

Интервю и снимков материал с майор Ралф Къстър от щатските ВВС (на снимката по-горе), Национален Музей на Американските ВВС

История на Американската Морска Пехота

„Глупави“ бомби от щатските ВВС

Американски ракети въздух-въздух, земя-въздух, въздух земя

Сайт, посветен на Фантом-а, 1






Израелската армия, Газа и Тавор


След години опити, модификации и поправки, щурмовият автомат Тавор е на път да замени М16 и М4 като щатно оръжие на израелските отбранителни сили.  Това решение взето след успешното използване на оръжието и добрите отзиви от него, по време на операцията Излято Олово в ивизата Газа. ИДФ(IDF – Israel Defense Forces, Израелски Отбранителни Сили) са приключили изучаването на поведението на Тавор. След битките в Газа беше подготвен доклад, който бе пратен на бриг. генерал Йоси Бушнер от парашутните войски, майор-генерал Ави Мизрахи от  командния състав на сухопътните войски на ИДФ. Засега не се предвиждат никакви промени, доработки или модификации, тъй като Сухопътното Командване не е намерило нищо, което да им нужда от подобрение. Производител на оръжиета са Israel Weapon Industries, които пък са част от Israel Weapon Industries. От Сухопътното Командване на ИДФ уверяват Ури Амит, директор на Israel Weapon Industries, че оръжието е превъзходно и няма оплаквания отстрана на войниците. Оръжието е използвано от израелски войници за първи път по време на Операция Отбранителен Щит в Западния Бряг на река Йордан през 2002 година. Тогава израелски армейци се сражават с  въоръжени партизани от терористичните организации Хамас и Фатах(съответно въоръжените им крила „Бригадите на ал-Касам“ и „Бригадите на Мъчениците от ал-Акса) и служители на силите за сигурност на Палестинската Автономия. Оръжието е щатно за бригадата Гивати от Август, 2006. Новопостъпилите в бригадата Голани също използват оръжието от Август, 2008. По повод засечките в предишните варианти от Сухопътното Командване съобщават, че безпогрешното представяне на оръжието в Газа е резултат от множеството подобрения, които са направени от инженерите, след препоръките на военнослужещите. От бригадата Голани са дадени изключително добри отзиви за Микро-Тавор, един от вариантите на оръжието, както и от батальонните командири на частта. Популярността на ТАР21 расте и сред чуждестранните армии и купувачи. Тавор21 действа на принципа „булпап“ или „булпъп“(bullpup), в който повечето от механиката на оръжието е изместена в приклада, което скъсява оръжието  с 30-40см(дължината на един приклад), като това не рефлектира върху представянето му.

Освен в Израел, оръжието е на въоръжение в :

Колумбия – Колумбийската армия използва Тар21 за своито специални подразделения Agrupación de Fuerzas Especiales Antiterroristas Urbanas.

Грузия – от 2006 година Грузинската Армия поръчала 7,000 бройки Тар21, пълен комлект. Договра е за 65 милиона долара и включва различни модели от серията Тар21, инструменти за поддръжка, пълен комплект приспособления, гранатомети и други. Тар21 ще замени съветския АК-74, по настоящем използван от грузинските специални части, които имат персонал 7850 души.

Гватемала – гватемалската полиция използва Тар21 като щатно и специално оръжие(виж Policia National Civil)

Индия – през 2002 година Индия подписва договор за 3070 единици Тавор на стойност 17.7 милиона долара. Предназначение са за индийските специални части, някои от моделите на Тавор са екипирани с турската подцевна гранатохвъргачка MKEK T-40, 40мм.

Португалия – известно количество Тар21 са използвани от португалските Polícia Judiciária, специални части като Група за Спецални Операции към Националната Републиканска Гвардия и други. Впротиворечиво решение е избрана обаче немската пушка Г-36, която е от съвсем различен клас оръжия и според повечето анализатори е непригодна за тази роля.

Тайланд – Кралската Армия на Тайланд е купила 15000 пушки Тар21, като втора партида от 15037 е поръчана през Септември, 2008 година. По-късно е започната и доставката на други 13868 пушки, чието плащане става на три вноски.

Украйна – Юрий Лусченко, министър на вътрешните работи на страната, обявява през Октомври, 2008, че Israel Weapon Industries ще работят заедно с украинския изследователски център РПС Форт върху производството на пушките, които ще влезнат на въоръжение в украински полицейски и армейски части.

Долу – Тар21, служба в Азербайджан

Долу – Тар21, служба в Колубмия

Долу – Тар21 на служба в Индийските Парашутни Войски

Долу – Тар21, служба в Индия

За повече информация
http://world.guns.ru/assault/as30-e.htm
http://www.israeli-weapons.com/weapons/small_arms/tavor/Tavor.html