Българската следа в зората на авиацията

Митът, че първата въздушна бомбардировка в света е извършена от български летци по време на Балканската Война (бомбардировката над Одрин) е един от най-разпространените национални митове, който рядко бива поставян под съмнение. Както при инженерните изобретения, така и във военното дело няколко държави претендират да са първи. В действителност съществуват неоспорими доказателства, които оборват този български мит. На лице са други, според които даже официалната версия за събитията не отговаря на истината. Основни източници за тази статия са „Въздушна мощ“ на Димитър Недялков, издавана от Министерство на Отбраната и списание „Военноисторически сборник“.

23 Октомври 1911 – рано сутринта капитан Пиаца излита със самолет Блерио XI (в книгата на Д. Недялков е посочен Блерио IX поради техническа грешка, не XI). За първи път самолет е използват за постигане на военна цел – разузнаване. Това е първия боен/военен полет в света (по време на итало-османската война в северна Африка). Разузнаването не причинява пряка вреда на врага, поради което мисията се окачествява единствено като военна от някои автори (не бойна).

1 Ноември 1911 младши лейтенант Гавоти  извършва за първи път в историята въздушна бомбардировка, хвърляйки 4 ръчни гранати от самолета си. Зачита се за първия случай на използване на самолет за бойна (не само военна) цел.

24 Януари 1912 – отново капитан Пиаца осъществява за първи път в историята разузнаване с въздушно фотографиране.

4 Март 1912 отново младши лейтенант Гавоти осъщестявав първите в историята нощен разузнавателен полет и нощтна бомбардировка.

13 Август 1912 – първия полет от български пилот (поручик Симеон Петров).

16 Октомври 1912 – Поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първия боен полет на българската авиация, в който е извършено разузнаване и са „хвърлени няколко ръчни гранати“.  Същия ден военният балон София-1 осигурява действията на българската артилерия – първия в историята пример за съвместно използване на въздухоплавателни и авиационни средства едновременно във военни действия. Във всеки учебник по история това се споменава и като първата бомбардировка в света. Не само, че това не е първата бомбардировка в историята, но най-вероятно по време на този полет Милков и Таракчиев изобщо не са пускали гранати. Според Д. Тангълов в специализираната литература полета на двамата изобщо не е свързван с бомбардировка до 1940 година, а единствено с разузнаване. Но на 16. 10. 1912 все пак са използвани едновременно самолет и балон за военна цел (разузнаване) в синхрон с артилерията, която е прецедент в световната история. Позовавайки архивни документи авторът обаче открива, че първата бомбардировка на българската авиация е извършена един ден по-късно :

17 Октомври 1912 – италианският пилот-доброволец в Българската Армия Джовани Сабели и българския наблюдател В. Златаров извършват първата бомбардировка от самолет в българската (не световната) история. Тяхното име остава забравено, а днес най-често гореспоменатите Милков и Таракчиев са назовавани погрешно като първите български бомбардировчици.

17 Октомври 1912 – поручик Христо Топракчиев и руският летец Т. Ефимов поотделно летят с аероплани „Блерио“ и за първи път във военната история разпръскват листовки над противника. За обикновения войник това е бил голям психологически удар – самото действие е било демонстрация на надмощие.

19 Октомври 1912 – по време на боен полет самолетът „Блерио” на поручик Топракчиев се запалва – той става първата и единствена жертва на българската авиация във войната.

30 Октомври 1912 – на самолет, пилотиран от подпоручик Ст. Калинов, като наблюдател се издига първата участвала в боен полет жена – Райна Касабова. По време на полета отново са пуснати листовки над турските войници, целящи да сломят бойния им дух.

12 Ноември 1912 – се осъществява първият групов боен полет. Четири самолета, пилотирани от поручиците Р. Милков, Н. Богданов, Ст. Калинов и руснака Н. Костин летят заедно към одринската гара Караагач, хитро появявайки се над целта от различни посоки.

26 Януари 1913 – поручик П. Попкръстев и Дж. Сабели извършват боен полет над Мраморно море и за първи път в световната история бомбардират противников кораб в открито море, хвърляйки бомби над плаващия броненосец „Хайредин Барбароса“

15 Март 1913 – пилот от второ аеропланно отделение е преследван от турски аероплан, което е първата среща на вражески самолети в историята.

Загинали пилоти в служба на отечеството :

• 1912-1913 – по време Балканска война загива 1 български летец
• 1915-1918 – по време на Първа световна война загиват 7 български летци
• 1943-1944 – по време на англо-американските бомбардировки загиват 31 български летци
• 1944 – след съветската окупация на България и преврата на 09.09 от комунистическия режим в България са разстреляни 18 български летци
• 1944-1945 – в края на Втората Световна Война, биейки се срещу нацистка Германия и нейните съюзници загиват 27 български летци
• 1960-2003 – 4 летци загиват в мирно време по време на тревоги и още 4 по време на аварии.

Библиотека

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА
Библиотеката включва енциклопедии, книги, документи, статии и проучвания на български, руски и английски език. Файловете са в .pdf, .doc или .djvu формат. Моля, при проблеми с тегленето, несъответстващи или несъществуващи връзки напишете коментар. Най-долу ще намерите списък с файловете.

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

 

1 German Tanks of World War Two, Encyclopedia of
2 Weapons of World War II, Encyclopedia of
3 F-16L Sufa in Israeli Air Force Service
4 Перелом в ходе войны – 1942-1943 – Курская Дуга, Сицилия, Япония, Энциклопедия Второй Мировой войны, 2007
5 Heavy Jagdpanzer Development, Production, Operations, W. J. Spielberger
6 Пехотное Оружие Третьего Райха – Часть 3 – Пистолеты-пулеметы
7 Пехотное оружие Третьего Райха – Часть 5 – Противотанковые оржужия Вермахта
8 Пехота Вермахта – Часть 1
9 Пехота Вермахта – Часть 2
10 Пехота Вермахта – Часть 3
11 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 1
12 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 2
13 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 3
14 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 4
15 Славянская броня Гитлера, Барятинский М.
16 Современная бронетанковая техника
17 Танки Блицкрига Pz.I и Pz.II, Барятинский М.Б.
18 Танковые войска Израиля – Часть 1
19 Танковые войска Израиля – Часть 2
20 Уникальная и парадоксальная Военная Техника
21 Ядерное оружие СССР, история
22 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 1
23 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 2
24 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 3
25 Battles, An Encyclopedia of
26 Explosives and Related Items, Encyclopedia of
27 Terrorism, Encyclopedia of
28 U-Boats from 1904 to the Present, Encyclopedia of
29 Wehrmacht. The Illustrated history of the German Army in WWII
30 Газовое и пневматическое оружие
31 Оружие Вермахта
32 Расчет автоматичныи оружия
33 Солдат на Фронте Н8 Солдат Крайсной Амрии
34 Солдат на Фронте Н9 Пехота Крайсной Амрии
35 Солдат на Фронте Н46 Спецназ Израиля 1948-1988
36 Войната на Балканите 1941
37 Западна Тракия и договорът за миръ в Ньойи
38 Урокътъ отъ Добро Поле
39 The Vietnam War Alamanac – Air force statistics
40 US Navy MiG killers
41 History of the VMFA-112
42 Helicopter losses during the Vietnam War
43 The costs of Soviet involvment in Afghanistan
44 Human Capital and the Productivity of Suicide Bombers
45 Saudi publications on hate ideology invade american mosques
46 The role of Islamic Charities in international terrorist recruitmen and financing
47 United States Bureau of Justice Statistics BULLETIN 2008
48 Investigation results on the sinking of ROKS CHEONAN
49 Palestinian School Books report – PMW
50 Warlord, Inc.
51 Weapons File 2003-2004

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

Златна Стража 2010 – българо-американско въздушно учение

От 15-и Май до 04-и Юни тази година се проведе учението Златна Стража 2010 (Sentry Gold 2010, извинявам се ако преводът е некоректен). Симулираните въздушни боеве бяха проведени от база Граф Игнатиево – най-известната база в България, най-добре оборудваната и призната от американските ни партньори.

.

УЧАСТНИЦИ

.

В учението участваха Военновъздушните сили на България и САЩ. Гостите присъстваха с :

– Ф-15Ц

– Ф-15Д

– 199 души персонал, от които 37 ангажирани с оперативни задачи (в т.ч. и пилотите), 107 с осигуряване и останалите 55 – с подръжка.

Домакините присъстваха с :

– МиГ-29

– МиГ-29 УБ

– МиГ-21бис

– МиГ-21 УМ

– около 500 души, между които пилоти, инженерно-технически състав, логистични екипи, наземни оператори (плюс ПВО) и охрана

– ПВО, осигурена от бъларски зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) С-300ПМУ (SA-10 Grumble по класификация на НАТО), пребазирани в Пловдивско за 3 дена.

– ЗРК са осигурени и от радиолокационната система Ст-68у, както и 30Н6Е1 за фиксиране на цели и направление на ракети, разположени около Пловдив.

.

ПРЕДИМСТВАТА

.

Генерал-майор Константин Попов, началник на ВВС, и бригаден генерал Цанко Стойков, командир на авиобаза Граф Игнатиево изразяват положително мнение за учението. Техните отзиви, както и тези на американските им колеги, говорят за добре подготвени пилоти, похвалени многократно от американските си колеги. Поздравления получават и наземните екипи, базата Граф Игнатиево се зачита за най-модерната и организирана в България. За България и родните ВВС едно от най-големите преимущества е възможността нашите пилоти да се учат рамо до рамо с едни от най-добрите и опитни ВВС в света. Предимствата за американците също са големи – техните машини са станционирани във Великобритания, която със своя известен по цял свят гъст и многоброен въздушен трафик не може да осигури много пространство за учения. Всъщност, малко места в Европа могат. Над Пловдив въздушния трафик е незначително малък и в контекста на учението пилотите имат неограничена зона за действие. Американските пилоти на Ф-15 имат също и възможността да се изправят срещу най-вероятните си противници в близките години – МиГ-29 и МиГ-21, които са на въоръжение в Сирия, Иран и Северна Корея. Освен това България притежава и ЗРК С-300, като се предполага, че Сирия вече разполага с такива ракети, а Иран има малък брой, но е закупила и очаква значителен брой от Русия. България е единствената страна в НАТО, която може да осигури тези неща за едно учение на САЩ – голяма площ, малко въздушен трафик, МиГ-29 и С-300. Нашата съседка Румъния е член на НАТО и е държава с много по-голяма площ, която може да осигури разнообразен терен, но не разполага нито с МиГ-29, нито със С-300. Словакия е членка на НАТО, но е малка страна и разполага с малък брой МиГ-29 и С-300, а и българските пилоти се ползват с по-добър опит. Унгария разполага с МиГ-29, също по-малко, но не разполага със С-300. И Унгария, и Словения са по-малки от България и над тях има значително по-голям трафик. България е логичния избор и ценен актив за САЩ.

.

ПРЕСА

.

Показателно е, че ученията бяха широко отразени не само в българската специализирана преса (Клуб КРИЛЕ), но и в реномирани и авторитетни западни издания като Air Forces Monthly и Air International. Беше широко отразено и в информационните сайтове на щатските ВВС :

Combat Comm supports ‘Sentry Gold,’ builds partnerships in Bulgaria

U.S. and Bulgarian airmen train together

48th FW trains, builds partnerships at Sentry Gold

.

ВЪЗДУШНИТЕ БОЕВЕ

.

Във въздушните боеве са разигравани различни сценарии – 1 срещу 1, през първата седмица – 2 срещу 2, впоследствие – 4 срещу 2, 5 срещу 2, 4 срещу 4, 4 срещу 5, 4 срещу 7 и 5 срещу 7. Според офицера от дивизиона, изпратен за взаимодействие и обективен контрол, ПВО осигурена от ЗРК успява да постигне добри резултати срещу Ф-15. Отбелязани са естествено и добри успехи на Ф-15 срещу ЗРК, нещо което не бива да се подценява. В пряко единоборство в близък бой (при пряка видимост или WVRC – within visual range combat) МиГ-29 доказва известно превъзходство пред Ф-15, поради по-добрата си тяговъоръженост и предимството при маневри с високо натоварване. В учението обаче е имало множество правила, тъй като американските пилоти се готвят за бъдеща война, в която технологичното им превъзходство ще им позволи пуск на ракети в далечен бой (извън визуален обхват, ИВО, или BVRC – beyond visual range combat). Идеята е да не се стига изобщо до близък, високоманеврен бой с машини като МиГ-29. От една страна това е минус за реализма на ученията, от друга Ф-15 във реални действия бива използван точно по този начин. Във войните, в които взема участие има точно 100 победи и нито една загуба. Това е единствения изтребител в историята, който никога не е свалян от вражески самолет. Освен това за минимализиране на загубите щатските ВВС могат да си позволят (и се стремят) към съотношение 1 към 5, което практически (макар не и теоретично) премахва вероятността един Ф-15 да бъде свален (за статистика за Ф-15 виж най-долу).

В симулираните боеве Ф-15 поддържа обикновено височина от 13км, което увеличава вероятността от първи пуск срещу МиГ-29, движещи се стандартно на около 10км. Щатските пилоти се похвалили, че успели на няколко пъти да изстрелят АИМ-120 при насрещен пуск в далечен бой на над 65км. Това естествено е невъзможно ако пускът не е насрещен. Нашенски пилоти също са постигнали успехи, макар и по-скромни, а именно попадения с Р-37 (среден обсег).

.

ПРЕДИШНИ УЧЕНИЯ

.

Макар да е 3-то поколение (Ф-15, Ф-16 и МиГ-29 са 4-то), МиГ-21 успява също да се представи добре на учения. По време на предишни учения Майор Ерик Тайлос от щатските ВВС описва как МиГ-21 са успявали да използват максимално преимуществата си – с около 900км/ч са летели на височини по-малки от 30(!) метра над земята. В американските ВВС „ниско летене” означава под 152 метра. В тези случаи майор Тайлос е бил принуден (с неговия Ф-16, не Ф-15 като в Златна Стража 2010) да води бой с МиГ-а на ниски височини. Хълмовете и планините са правили българския изтребител в отделни периоди незабележим или е бил прихващан за кратки периоди. Майор Ерик Тайлос си спомня коментарите между пилотите на Ф16 „Хванах го!…..Изпуснах го!…..Хванах го пак!….”. Благодарение на малките си размери (сравнение на МиГ-21/Ф15; крилна площ – 23м²/56.5м²; дължина13.5м/19.4м; размах на крилете – 7.15м/13.1м, ) и камуфлажа си (гледан отгоре) МиГ-ът успява да остане незабелязан. След известно търсене обаче Ф-16 успява да прихване противника с помощта на своя APG-68 радар. Веднъж влезнали в „схватка” Сокола показва по-високата си маневреност и успява да застане зад МиГ-а в позиция за огън.

Ф-15 е на въоръжение само в 4 държави – САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Япония, като 63% от всички победи на Ф-15 са при службата му в Израелските ВВС. Израелските победи са само и единствено срещу сирийските ВВС, като са отбелязани 15 по време на единичните сблъсъци от 1979 до 1981, 42 през Ливанската Война през 1982 и по две през съответно 1985, 1989 и 2001. Щатските ВВС отбелязват 30 победи през 1991 в Ирак и 4 в Сърбия през 1999. Саудитска Арабия сваля два ирански Ф-4 през 1984 и 2 иракски Миража през 1991.

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944

Статията е за промените в БА, танковите и подразделения и използваните танкове и бронирани машини от 1941 до 1944. За повече информация в блога за периода от 1934 до 1941 :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 – 1944

В края на месец Юли, 1941, 1-ви танков полк се премества с нов щаб в лагер княз Симеон, на 10км западно от София. По същността си полка е бил бригада, макар технически да е бил обозначен иначе. По-късно бива сменено обозначението. В бригадата се е чувствала остра липса на радио техника, нещо което се е оказало от ключова важност изобщо във Втората Световна Война. В бригадата танковете Шкода ЛТ-35 (26 броя ЛТ-35 и 10 броя модификациите Т-10, използващи съответно стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40 и по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8), купени от Германия преди около година, са били високо ценени, заразлика от танковете Рено Р35 въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Последните са купени през 1941 година от Германия след споразумението между цар Борис и Адолф Хитлер на 23 април, 1941, но са били трофейни и в изключително лошо състояние. Според лейтенант-полковник Гено Генов, новият командир на бригадата, това е било в резултат от саботаж на френската армия и все още младата френска съпротива, която е искала да ограничи доколкото е възможно трофейната техника в немската военна машина. Бригадата е била съставена общо 1802 души към 15 Август, 1941, в това число и офицерите. Били са ентусиазирани да развият тази сравнително нова за Българската Армия част, но не са имали тренировъчен опит с танокеве. Този шанс им се отдава чак през месец Октомври, когато полка е изпратен в Нова Загора заедно с други части от БА. Оттам е изпратен по пътя за Ямбол за участие във военни маневри и учения. Във 2-ри батальон е имало танкове Рено във всяка от трите роти, но много от тях се развалят на път за Ямбол поради лошото си техническо състояние, тежки дъждове и калните пътища. Това ефективно изважда батальона извън строя. В 1-ви танков батальон се намирали три роти – две с танкове Шкода и една с 6-тонни танка Викерс Марк Е с 47мм оръдие, купени от Великобритания през 1936. Тези три роти се представят добре на учение. До края на 1941 година няма съществени промени поради липса на достатъчен брой танкове и бронирани машини, като единствено инженерната рота и мостовото й подразделение се сдобиват с нова техника. На 19 Март, 1942, два танкови взвода провеждат стрелково учение. Участват 5 танка Шкода, които със своето 37мм оръдие А-3 Л/40 стрелят по цели съответно на 200 и 400 метра в движение. Попаденията са задоволителни и българските и германските наблюдатели и военни представители остават доволни. Танковете Рено не се представят добре – стрелят единствено с картечницата си, а екипажът се оказва неподготвен за управлението на танка, с изключение на самите стрелци (картечари). В танковата бригада настъпват съществени промени през Март, 1942. От Германия е закупена радио апаратура, която е разпределена по следния начин :

бригаден команден състав – 3 танка Шкода (един с радио)

команден състав на Бронирания полк – 2 танка Шкода (един с радио)

1-ви танков батальон

– команден състав – 2 танка Шкода (един с радио)

– 1-ва рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

– 2-ра рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

– 3-та рота – 8 танка Викерс и 5 танка Ансалдо Л3, остават без радио оборудване

2-ри танков батальон

– команден състав – 1 танк Рено (с радио) и 3 танка Ансалдо (без радио)

– 1-ва рота – 13 танка Рено (всички без радио)

– 2-ра рота – 13 танка Рено (всички без радио)

– 3-та рота – 13 танка Рено (всички без радио)

– разузнавателно подделение – 5 танкeти Ансалдо Л3 (без радио)

Решено е 3-та рота от 1-ви батальон да бъде използвана за антитанкова роля, поради липсата на по-добър заместител. В бригадата се създава и моторизирана зенитна батарея с 15 броя 20мм оръдие и 15 леки картечници. Германците дават добра оценка на българската бригада, но посочват и известни недостатъци. Танковете Рено са били без радио (и трите роти от 2-ри батальон), а и на пресечен терен се представят далеч по-слабо от чешките машини, което по оценката на германските експерти е пречело 1-ви и 2-ри танков батальон от бригадата да се използват съвместно. Препоръчват на БА да замени танковете Рено или с Шкода, или с по-модерни Панцер 4 (Панцеркампфваген 4 аусф Ф2 Сд Кфз 161). Същите са произвеждани от Март до Юли, 1942 година, като се правят общо 175 плюс 25 преработени от Панцеркампфваген 4 аусф Ф1 Сд Кфз 161. Въпросните модификации са били с мощното 75мм оръдие КвК 40 Л/43, което е щяло значително да повише технически потенциал на българските танкови войски. Същото така немците препоръчват бригадата да закупи и повече бронирани разузнавателни машини, леки минохвъргачки за пехотния полк и повече мостови системи за инженерната рота. От 29 до 31 Май бригадата участва в съвместно военно учение до София, като идеята е да се изчистят колкото се може повече недостатъците на бриадата, видяни в по-ранни учения. Наблюдавано е известно подобрение, но разунавателна група се представя слабо. Усеща се острата нужда от постоянен германски офицер, който да служи като съветник при подготовката на бригадата. Затова на 11 Юли лейтенант-полковник Фрейхер фон Бюлол бива изпратен от Германия за да поеме тази роля. Като първостепенна задача фон Бюлол си поставя да подобри тактическото управление на танковете от българския персонал и да помогне при усъвършенстването на координацията между пехотните, танковите и артилерийските части. Но в края на Август, по време на големи военни маневри край Перник, бригадата отново показва слаб прогрес и ниска ефективност. В ученията се показва прибързаността, с която е създадена тази единица и слабият синхрон, с която действа. При учебна атака над теоретична вражеска позиция танковите екипажи се предвижват твърде бързо, създаващи голям вакуум между себе си и поддържащите ги пехотни части, които са били в болшенството си слабо механизирани. По този начин, според немската военна доктрина, а и не само, те стават изключително уязвими за вражеско контра нападение с обкръжаващи маневри (т.нар. “клещи”, които в офанзивния си вариант германските войски използват изключително ефективно в руската кампания през 1941). На 3-ти и 4-ти Септември обаче е провежда втората част от учението и там бригадата показва добър прогрес, отбелязан и от фон Бюлол. Същото се отбелязва и за маневрите край Нова Загора между 14-ти и 20-ти Октомври. До края на година броят на персонала в цялата бригада нараства до 3809 мъже, в това число и офицерите. За сравнение бригадата е била съставена общо 1802 души към 15-ти Август, 1941. Към края на 1942 българската страна представя на немската опасенията си от германските оръжейни доставки за Турция. До края на войната Турция остава неутрална, макар по-късно да приема чужди войски на своя територия. Съюзниците, най-вече САЩ и Великобритания, се стараят да държат Турция встрани от Германия, тъй като подобен сценарий би имал катастрофални последици за война (пример – Сталинград може да бъде нападнат от юг). От своя страна съюзниците са използвали Турция заради същите й географски предимства, а именно да запасяват СССР с провизии (което е ставало и през Северения Ледовит Океан, но основно през неутрална Турция и окупиран Иран). Турция се намира в изгодно положение, ухажвана от всички страни. Понякога се възползва даже от това си положени до такава степен, че се стига до дипломатически скандали, но като обобщение може да се каже, че Анкара е била в позиция да лавира и да издейства за своя национален интерес много и от остта, и от съюзниците. България решава от своя стряна да се възползва от ухажорската политика на Германия и в края 1942 започват преговори между двете страни за. На 5-ти Януари, 1943, висшето командване на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht) и Българското Министерство на Войната се договарят и изготвят план за превъоръжаването на 10 български пехотни дивизии, една кавалерийска и две бронирани с модерно немско въоръжение. Германците предлагат да се органи�
�ира по един брониран полк с по един танков батальон във всяка от бронираните бригади. Българската страна отказва това предложение и настоява за дву-батальонни полкове. Първоначално според договорките и плана германците имат намерение да доставят само 12 броя Панцер 4 и 20 броя Щурмгешутц 3 (75мм самоходно щурмово оръдие на базата на шасито на Панцер 3), но с оглед българското изисквания, полковник Хайнрих Гааде, началник от 1-ви Януари, 1943 на германската обучителна мисия в България, разработва новата организационна система, която трябва да е в бойна готовност до 1 Юли, 1943. С огред на наличната информация Хайнрих Гааде препоръчва следното : – танковете Шкода, купени от Германия през Февруари, 1940, да останат на въоръжение – танковете Рено, купени от Германия през Април, 1940, да бъдат снети от въоръжение от танковите войски и да бъдат зачислени в механизираните пехотни формирования за поддръжка (за конкретния танк това е било и виждането на френските генерали 5-10 години по-рано). Като минуси за Рено той отбелязва ниска скорост, слабо представяне на пресечен терен, неадекватно въоръжение. – 8-те танка Викерс, купени от Великобритания през 1936, да преминат като разузнавателни и поддържащи машини в артилерийските подделения на бригадата. – танкетите Фиат-Ансалдо, поради неадекватността и анахроничността си, да бъдат пригодени за поддържащи машини, полеви линейки или да се използват за доставка на амуниция на бойното поле. – създаването на две или три щурмови батареи към армейските части. Според него това би повишило значително потенциала на БА за нападение и би повдигнало морала на военнослужещите. С оглед препоръките на Гааде са поръчани 54, а по-късно 55 броя Щурмгешутц 3 (първоналачно са били 20 броя). Обучението на персонала на бригадата се засилва през пролетта на 1943 когато 41 офицера и 37 подофицера са пратени в германското танково училище във Вюнцдорф. Също така на 12 Април с.г. започва и специален курс за Панцер 4 и Щурмгешуц 3 в немското танкове уличище в Ниш, Сърбия. Същият месец обаче предложението на Гааде не е прието от българското министерство. Българската страна уведомява Гааде, че желае : – да запази своито танкове Рено, които заедно с 5 броя Щурмгещуц да образуват втория батальон на полка – танковете Шкода и танковете Панцер 4 да образуват първи батальон на полка – останалите броеве самоходни щурмови оръдия Щурмгешуц 3 да се организират в обособено подделение под контрола на артилерейския полк на бригадата. В следствие на дадените от България изисквания, в началото на април немското командване решава да увеличи доставката за българските войски от 12 на 43 броя Панцер 4. В крайна сметка се доставят и щурмовите оръдия, но се обособяват в собствена, независима армейска група. Структурният план за бронираният полк е предаден на 24 Май, 1943. Според него съставните елементи биват :

– бригаден щаб

– полкови щаб

– 1-ви танков батальон включващ:

– 1-ва рота (среден клас танкове)

– 2-ра рота (среден клас танкове)

– 3-та рота (лек клас танкове)

– 2-ри танков батальон включващ :

– 4-та рота (среден клас танкове)

– 5-та рота (среден клас танкове)

– 6-та рота (лек клас танкове)

– 3-ти такнов батальон включващ :

– 7-а рота (лек клас танкове)

– 8-а рота (лек клас танкове)

– 9-та рота (лек клас танкове)

Общо полка включва според плана : 36 броя танка Шкода 43 броя танка Панцер 4 38 броя танка Рено Р35 На 10-ти Юни, 1941, официално е създадено щурмовото подделение и немският офицер капитан Небел е назначен за негов съветник. По същото време обаче в бронираната бригада излизат наяве много проблеми. Месеци наред командирът на бригадата, лейтенант-полковник Генов, изпраща извинения и обяснения на германците за да оправдае застоя в темпа на обучение. Като извинения той дава недостиг та гориво, лоши метереологични условия, липса на подготвен състав и т.н. Гааде изразява недоволството си пред военното министерство, но без успех. През Август, 1943, бригадата и автономното щурмово подделение участват във военни маневри край София и двете части се представят повече от незадоволително, според оценките. На 1-ви Октомври, 1943, военното министерство официално преименува 1-ви брониран полк в 1-ва бронирана бригада, макар по същество винаги да е било бригада и винаги немските пратеници да са го наричали така. По същото време танковете Рено си изпращат в слевенско за борба с партизани. По-късно 10 от тези танка са изпратени в 29-та пехотна дивизия като поддържащи машини. По това време дивизията е изпратена в град Враня, Сърбия (извън географската област Вардарска Македония) под командването на Българският Окупационен Корпус (БОК). Дивизията е използвана за борба с партизаните на Тито. По-късно в бригадата настъпват нови организационни промени – обуславят се три батальона, всеки с по две роти с Панцер 4 и по една рота с Шкода. Инженерната рота е образувана в инженерен батальон с две инженерни роти и една мостова. На всяка рота се падат по 14 танка Панцер 4 и 55 души персонал в това число и офицерите. През Ноември лейтенант-полковник фон Бюлол е заменен като обучител и съветник от майор Кал, който пък от своя страна по-късно е заменен от полковник Юнгенфелд. Към последният е имало много критика и назначавенето му на тази длъжност е посрещнато с голямо неудобрение някои хора в германското командване и българското военно министерство, но в крайна сметка именно по време на неговия мандат бригадата е влезнала във форма. По това време опозицията от българките военни към съюза с Германия се е засилвала. От една страна по исторически и лингвистични причини връзката с руснаците и Русия е била много силна, а в конкретния период немската военна машина все по-явно е губила контрола над източния, африканския и италианския фронт. Това е и едно от причините българските офицери да са спъвали подготовката на бригадата с идеята тези частти да останат “неподготвени за битка” до края на войната, който е изглеждал на хоризонта. По този начин се е искало България да се предпази от изпращане на войски срещу съюзниците, в това число и Русия, тъй като се е смятало, че загубата на остта е почти сигурна и това би навредило на позицията на България след края на войната. На 15-ти Декември, 1943, немското представителство в България изготвя план за увеличаване на бойният потенциал на полка. Първи и втори танков батальон е трабвало да имат всеки по 28 танка Панцер 4 и 16 танка Шкода. Разузнавателното подделение е трябвало да включва 13 броя лека бронирана разузвавателна бойна машина Сд.Кфз 222 и 7 броя Сд.Кфз223 (Leichter Panzerspähwagen Sd.Kfz. 222 и Leichter Panzerspähwagen Sd.Kfz. 222)

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

Виж също : Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

За първи път Българската Армия решава да закупи бронирани машини през 1917 година. Наши офицери са пратени в Германия за да разгледат пленени френски и английски танкове. Изходът на войната обаче поставя край на тези начинания и България закупува танкове чак през 1934 година. Тогава Министерството на Войната (МВ) решава да закупи от Италия 14 танкети, модификациите на Фиат-Ансалдо Л3/33, с 6.5мм картечница Бреда, артилерийски влекачи Павеси, ПВО оръдия и други. Общата цена на техниката е била 17.4 милиона лева, като е предвидено да се изплащат от 8 до 10 години. Първите италиански танкети са доставени на БА през 1935 година. Закупени са също и 14 тежки камиона, предназначени да „доставят“ танкетите на бойното поле.
Танкетите са пратени в 1-ва танкова рота, край София, която по-късно става част от 1-ви инженерен полк. Командирът на ротата е майор Борис Тенев Славов, други офицери в състава са лейтенант Тодор Стефанов Иванов, лейтенант Ангел Стефанов Нерезов и лейтенант Стоян Стоянов. Ротата се е състояла от 90 души, четири от които са изброените по-горе. Танкетите са превъоръжени с австрийските 8мм картечници Шварцлозе МГ М.07/12, на въоръжение в австроунгарската армия още от 1905 година.
2-ра танкова рота е сформирана през 1936, под командването на майор Славов. От начало тя е наброявала 167 души, но не е разполагала с танкове или танкети. На 4-ти Септември, 1936 е подписано споразумение между българското МВ и английската компания Викерс-Армстронг за покупката на 8 броя 6-тонни танка Викерс Марк Е, въоръжени с 47мм оръдие и 1 картечница Викерс, използваща 7.7х56мм Р амуниции. Цената на покупката е малко под 36 милиона лева, като е включвала самите танкове, както и резервни части за тях и амуниции. Споразумението е одобрено от Народното Събрание на 4 Октомври, 1936 година. Доставката на танкове започва след година и половина, като първите са доставени в началото на 1938 и са влезнали в състава на 2-ра танкова рота, която до този момент не е разполагала с танкове. Определени са по 4 танка в двата взвода на ротата. По-късно същата година танковете от 2-ра рота участват в съвместно учение с пехотни, моторизирани пехотни и артилерийски дивизии.
1-ва и 2-ра танкова рота са използвани през 1939 край Попово във военно учение. На 1-ви Януари, 1939 двете роти влизат в състава на 1-ви танков батальон, под командването на майор Тодор Иванов Попов. След тази дата 1-ва рота е под командването на лейтенант Ивав Иванов Гюмбадов, а втора – под лейтенант Тодор Стефанов Иванов, който преди това е бил офицер в 1-ва. Батальона се е състоял от 173 души, 2-танкови роти, сервизна част. 1-ва рота е била на южната граница край Коларово, а 2-рата в района на Полски Тръмбеш и Русе, като е имала съвместни участия с 5-та пехотна дунавска дивизия, създадена още през 1883 и с щаб Русе под името 3-та пеша бригада, а през 1891 преимунувана окончателно.
През февруари, 1940, БА купува от Германия за ниска цена 26 танка Шкода ЛТ-35, последвани от още 10 броя Т-10 (модификация на ЛТ-35)в идното лято. Първите са били със стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40, а вторите с по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8. 10-те чешки Т-10, които България купува от Германия, са били произведени от Шкода по поръчка на Афганистанското правителство, по това време с премиер Мохамед Дауд Кхан. През 1940 година цяла Чехословакия вече е била под немска окупация. Въпросният танк на Шкода печели конкурс на Чешката Армия, като побеждава кандидатът от Чешкоморавска Колбен-Данек. ЧКД е една от най-големите чешки компании и за конкурса предлага модернизиран вариант на своя танк ЛТ вз.34, който е бил вече на въоръжение в армията от 1934. От 1936 до 1940 са произведени общо 434 ЛТ35 на Шкода, а от 1934 до 1935 са произведени 50 танка ЛТ вз.34 на ЧКД. След германската окупация на Чехословакия през Март, 1939 година, 244 танка ЛТ35 са взети от германците, които до януари, 1940, са им давали обозначение ЛТМ35.

Купените от Германия чешки танкове постъпват в БА в състава на 3-та танкова рота, под командването на капитан Александър Иванов Босилков. От 10 юни, 1940 година, 1-ви танков батальон участва във военни маневри край Лозен и Любимец, близо до турската граница. Участват 2-ра и 3-та танкова рота, а 1-ва е разположена по румънската граница в Добруджа. Точно в този момент министърът МВнР на България Иван Попов работи усилено за международна дипломатическа подкрепа за България и желанието и да си върне Добруджа или поне (както се и случва) да се върне границата след Берлинския конгрес и преди Междусъюзническата война (южна Добружда). На 10 юни, 1940 година, докато 2-ра и 2-та танкова рота са на турската граница, 1-ва танкова рота е раположена точно до границата с Румъния, очакваща всеки момент да влезе. След подписването на 7-ми септември, 1940 година, на Крайовската спогодба, БА влиза започва анексацията и окупацията на тази етнически-българска територия от 20-ти септеври до 1-ви октомври.
Повече за Добружданския Въпрос.
На 22-ри април, 1941 година, цар Борис посещава Адолф Хитлер в Берлин, а на следващия ден е подписано споразумение между България и Германия. В следствие на него нашето правителство закупува 40 танка Рено Р-35, въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Цената е била малко над 2.3 милиона райхсмарки, като състоянието им по всичките оценки е бил лошо. След известни поправки постъпват в новосъздадената 4-та танкова рота.
През пролетта на 1941 България обявява частична мобилизация и малко по-късно се създава 2-ри танков батальон, а след него на 25 Юни и 1-ви брониран полк в София. Полка е имал медицински и сервизен персонал (и собствен сервиз) разузнавателна група, специална моторизирана група, моторизирана артилерийска група, моторизирана пехотна група и естествено бронирана група. Командването на полка е било съвместно с 1-ви кавалерийски полк. Първия командир е майор Тодор Иванов Попов, командвал преди това 1-ви батальон.

Долу – снимка на Л35 на служба в Българската Армия