Война или улична престъпност

В медиите днес ежедневно се съобщава за смъртни случаи в т.нар. горещи точки на планетата. Вниманието, което се отделя на различните военни конфликти е непропорционално голямо на социалното им измерение. Всеки човешки живот е безценен, но дали войните са най-големия масов убиец в 21-ви век? Всеки ден десетки умират по улиците на Йемен и Сирия, но в Бразилия, Ямайка и Салвадор уличната престъпност отнема живота на стотици ежедневно.

ДЕФИНИЦИЯ

Когато се говори за войните във Виетнам, Ирак и Либия се диференцира между „конвенционални”, „неконвенционални” и „асиметрични” военни действия. Под конвенционална война се разбира конфликт между две редовни армии, на две държави, изправящи се една срещу друга с всичките си войници, танкове и самолети. При асиметричните (неравнопоставени) воении действия една редовна армия се изправя срещу терористи и партизани. Асиметричните военни действия са един от двата типа неконвенционални войни, като вторият е между две или повече паравоенни формирования. Причините и поводите за всяка война са различни – геопотилитечески интереси, сигурност, идеологически причини и др. Ако всички тях сложим под общия знаменател „обикновени войни”, то по-лесно ще ги разграничим от уличните, криминални сблъсъци между враждуващи банди, картели и кланове. Икономическият и битов резултат от общата престъпност трудно може да бъде измерен, но най-явния показател, който е и основно средство за сравнение между обикновените и уличните войни са убийствата. В световната статистика е въведена величината брой убийства за година на 100,000 души от населението, или степен/ниво на убийства (от английски murder rate). Ако в държава с население 5млн. души бъдат извършени 250 убийства за една година, то степента на убийства ще бъде 250х100,000/5,000,000=5 – 5 от всеки 100,000 жители са били убити. Естествено, има известно разминаване между различните източници; важи и за България (виж по-долу).

БЪЛГАРИЯ

България е страна със сравнително висока престъпност – криминалният фактор не само ощетява държавата с милиарди всяка година, но задушава икономиката и спира развитието на страната. В модерния български фолклор се е появила поговорката „всяка държава си има мафия, но в България мафията си има държава”. Но докато престъпниците, носещи вратовръзки и движещи се с Мерцедеси са ежедневен пробелм за българската администрация, полиция и т.н., то убийствата в България са сравнително рядко срещано явление. През 2007 година в България според различните формални и неформални източници нивото е било между 2.2 и 3.4 на всеки 100,000. За сравнение в САЩ през 2008 е 5.4 по данни на Федералното бюро за разследване (ФБР). Това е и най-големия брой убийства към глава от населението в развитите страни.
Основните източници на информация за убийствата в страната са МВР и НСИ (Национален статистически институт), като в първия случай анализа на данните не бива обявен публично. Своята статистика НСИ изготвя на база смъртните актове от всяка една община, поради което се получават значителни разминавания с официалните полицейски данни, за които често се спекулира, че прикриват част от истината.

Преобладаващите причини за убийства са различни за всяка държава. В България мнозинството от убийствата са в следствие на битови разправи, в Ирак най-честата причина са терористични атаки, в Салвадор – сблъсъци между враждуващи банди, в Северна Корея пък са в резултат на държавния апарат.

ЕВРОПА

Статистика за настоящи, кандидат и потенциални членки на ЕС, както и Швейцария, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия – брой убити на 100,000 души :

* Северна Ирландия (част от Обединеното Кралство); **включва Уелс, но не и Шотландия и Ирландия; ***Княжество Лихтенщайн; ****Велико Херцогство Люксембург.

Според тази класация, данните за която са взети от EuroStat (без Латвия, която иначе би трябвало да бъде на второ място), България се нарежда на 7-мо/8-мо място в Европа, но за статистиката са отчетени официално обявените от МВР данни. Според по-високите независими и неофициалнr оценки България задминава Финландия и Черна Гора.
Редно е да се спомене, че пикът в българската престъпност или поне в извършените убийства е отминал, за повече информация виж Тенденции на престъпността в България 2000-2005 г. След 1989 започва ръст на годиншия брой извършени убийства, стигащ връх през 1994 – 492 убийства или близо 6 на 100,000 души. Оттогава насам годишния брой спада, като днес нивото на убийства в страна е сходно с това от края на комунистическата ера.

 Данни за смъртните случаи в Ирак, за повече информация виж Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм :
.

Сравнение между броя убийства за 100,000 души от 1990 до 2009 за Русия, България, САЩ, Великобритания, Ямайка, Салвадор и Колумбия :
.

САЩ

САЩ традиционно имат висока престъпност и голям брой убийства (статистика за САЩ 20-ти век

. Още от самото си създаване, до епохата на Дивия Запад, гангстерските войни през 30-те и уличните войни от 80-те насам, Америка винаги е имала славата на една от най-размирните държави в развития свят. САЩ са също така и на първо място в света по брой оръжия в граждански ръце (и като брой, и отнесено към населението), както и по брой затворници (също като брой и отнесено към населението). Разликите между убийствата на глава от населението за отделните щати и градове обаче са далеч по-големи от средното отклонение в стойностите в България, Великобритания, Германия, Русия. Докато средното ниво за Америка е 5.4 на 100,000, то в някои градове това е далеч по-високо :

ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ В БЪЛГАРИЯ

Като наследство от комунистическата ера, в България законите за притежание на оръжие са изключително стриктни – едва 255,000 българи (от 7,5 милиона) имат разрешително за оръжие, като общия брой притежавани оръжия е 330,000 по данни на МВР. 126,000 са регистрираните ловци в страната. Общо 138,000 български граждани имат разрешително за КНО (късо нарезно оръжие – пистолет или револвер) с цел самоотбрана. От тях пък 75,000 са бивши военни или полицаи. Което означава, че от обикновените български граждани, неслужили в полицията и армията едва 63,000 души имат право да носят пистолет със себе си за самоотбрана. Ако вземем общия брой (регистрирани, легални) оръжия в страната – 330,000, се получава, че на всеки 100 българи се падат 4.4 единици оръжие. В тази статистика не влиза обаче огромния брой незаконни оръжия в страната, с които се извършват голяма част от престъпленията. Стриктните закони за притежание на оръжие въздействат единствено върху редовите граждани, които спазват закона, докато за криминалния контингет гласуваните закони не са от особено значение. Ако законите за притежание в България се променят това не би оказало особено въздейства върху броя нелегални оръжия (огромна част от които са притежавани от престъпници). За повече информация виж Последици от разпространението на огнестрелни оръжия сред населението.

ОРЪЖИЯ=УБИЙСТВА?

У нас, а и по цял свят е разпространен митът, че високата престъпност и големия брой убийства са пряк резултат от наличието на огнестрелни оръжия и законите за притежанието им. Поддръжниците на тази теза често посочват САЩ – сред богатите страни тя е с най-голям брой убийства на всеки 100,000 души, а американската нация е най-силно въоръжената на земята. По притежание на оръжия Америка се нарежда на първо място като брой и брой на глава от населението. Докато за всеки 100 българи има 4.4 оръжия, то за същия брой американци американци има 89.3 единици. Изключвайки армиите, в САЩ се намира всяко трето оръжие в света. Привържениците на стриктните закони посочват това като причината за високата престъпност и големия брой убийства в страната на неограничените възможности. Но бърз поглед на статистика опровергава тази теза :

Изводът е, че не бива да се търси математическа зависимост между тези величини. Престъпността се влияе от редица фактори – социална история, манталитет, безработица, отглеждане на наркотици и др. Сегрегацията на расови и етнически малцинства, дори и да не е на законова основа, е предпоставка за престъпност и насилие. Докато в България културата на уличните банди е почти чужда, то в страни като САЩ, Салвадор, Бразилия, Колумбия, Ямайка, ЮАР, Белиз и др. е дълбоко вкоренена в манталитета на голяма част от населението.

СВЕТОВНА СТАТИСТИКА

Световна статистика за брой извършени убийства на всеки 100,000 граждани. Бележка – данните са от различни източници и е възможно известно отклонение.

РОС КЕМП ЗА БАНДИТЕ

Рос Кемп е британски журналист, направил документални филми за войната в Афганистан, сомалийските, индонезийските и нигерийските пирати, както и различните улични банди по света. Водещият се среща с членове на американските негърси банди Крипс и Блъдс, членове на Арийското братство, Мексиканската Мафия (име на банда в американските затвори), членове на паравоенните формирования в Колумбия, членове на Мара Салватруча (МС13 – най-голямата банда в света, Салвадор), руски нео-нацисти, както и с български, бразилски, южноафрикански, новозеландски, британски, ямайски и др. банди. В другите си предавания се среща с терористи от различни държави, както и сомалийски, нигерийски и индонезийски пирати.
– всички документални филми на Рос Кемп, торент
– епизод на „Рос Кемп за бандите“ – за циганските банди в България, торент

Най-известните вземания на заложници част 2

Най-известните вземания на заложници

Част 1 :

• Кризата със заложниците в Иран

• Мюнхенското Клане

Част 2:

• Норд-Ост в Москва/Дубровка
• Операция Ентебе

Виж също :

Модерен американски тероризъм част 1

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Норд-Ост в Москва/Дубровка

На 23-ти Октомври в Дома на Културата в Москва близо 50 терористи влизат по време на мюзикала „Норд-Ост”, вземайки почти 900 души за заложници. Ръководителят на операцията е Мовсар Барайев, един от лидерите на ИПОН – Исламский полк особого назначения (Ислямски полк със специално предназначение, наричан още „Чеченския спецназ”). Операцията е организирана от чеченския главатар и ветеран от 5 конфликта Шамил Басаев, убит от руските спец. служби 4 години по-късно.
В театъра са се намирали близо 900 души, 75 от които чуждестранни граждани. Мовсар Барайев отправя предложение към руските власти да освободи чуждите граждани, тъй като няма искания към техните държави. Москва отказва, първата от много грешки в този инцидент.
Мовсар Бараев и другите терористи излизат със следното послание по руската телевизия :

М.Б. : Ние идваме тук, в столицата на Русия за да спрем войната или да умрем в името на Аллах. Кълна се в Аллах – ние желаем да умрем повече, отколкото да живеем.  Аллаху Акбар (Аллах е велик).
?? : Това за нас е сбъдната мечта. Това е дар Аллах.
?? : Искам да кажа на нашите врагове, че желаем смъртта, по пътя на Аллах.

Терористите държат заложниците 3 дена. На 4-тия (26-ти Октомври) руските сили за сигурност щурмуват театъра. Тук е и един от най-противоречивите моменти по време на щурма – руските спец. части пускат упойващ газ чрез вентилационната система. За броени минути всички в залата (терористите и заложниците) заспиват, но руските командоси влизат едва час по-късно. От тактическа гледна точка операцията е успешна – терористите не изстрелват нито един патрон, не детонират нито един експлозив и не убиват нито един заложник. Мистериозният газ, който е използван от спецназ обаче е причината за смъртта на почти 200 заложници. Не е съобщено на медиите какъв газ е използвано, дори и на посолствата в Москва.

След месеци изследвания редица западни и руски учени стигат до извода, че е използван непознат до този момент дериват на фентинил, сам по себе си със 100 пъти по-мощно действие от морфина. Използваният негов производен газ се предполага, че е около 1000 пъти по-мощен от морфина. До ден днешен руското правителство не е съобщило какъв точно газ е използван. На заложниците е оказана лекарска помощ със закъснение, поради слаба координация. Освен това лекарските екипи са разполагали със средства, предназначени конкретно за фентинил, а не незнайния негов дериват. Внезапното заспиване на заложниците (повечето от които са седяли на седалките в театъра) е причинило накланяне на главата им, прекъсващо дихателния път. Смъртта на много от жертвите е причинена именно от задушаване. Останалите жертви са умрели по-късно в болниците, тъй като руските власти не съобщават какъв е използвания газ и лекарите не са могли да предприемат адекватни мерки. Факта, че хората са били в плен в продължение на 3 дена и са били подложени на жажда и глад ги е направил по-уязвими.
Паралелно с държавното разследване, независима комисия започва свое. В нея участват руски политици, журналисти, както и известнияг Александър Литвиненко (бивш агент на КГБ и ФСБ) и разследващия журналист Анна Политковская. Според тях руските власти не само са знаели за атентата, а са били и огранизатори на атентата, като се спекулира, че Барайев (чието тяло не е намерено) е агент на ФСБ (Федеральная служба безопасности).
През 2006 година Анна Политковская е убита в асансьора на блока си с 4 изстрела, един от които в главата. Месец по-късно в Лондон Александър Литвиненко е отровен, като това се установява малко след срещата му с бивши агенти на КГБ. След 25 дена в болница той умира, като след смъртта му е установено, че е отровен с радиоактивния елемент полоний. Малко преди смъртта си той излиза с официално заявление :

Може и да успеете да ме заглушите, но тази тишина има цена. Показахте се като безскрупулността и варварщината си, в която ви обвиняват най-настървените ви противници. Показахте, че нямате никакво уважение към човешкия живот, свободата или цивилизованите ценности. Показахте, че сте недостойни за постта, който заемате, незаслужаващи доверието на цивилизовани мъже и жени. Може и да успеете да заглушите един човек, но тътенът на протестите от целия свят ще ехти в ушите Ви до края на живота Ви, г-н Путин. Дано Бог ви прости за стореното, не само на мен, а и на и Русия и нейния народ.

.

Операция Ентебе

На 27-ми Юни, 1976 терористи пленяват самолет на ЕърФранс, пътуващ от Тел Авив до Париж с междинна спирка в Атина. След излитане и все още в гръцкото въздушно пространство терористите изваждат оръжията си, скрити в консерви. Една от причините за липсата на бдителност у гръцките проверяващи е стачката на летищните работници в Атина. Още от 1968 година израелското разузнаване следи всеки полет, в който има израелски граждани и нередности са установени много преди да се разбере, че самолетът е похитен от терористи.
След като самолетът минава под техен контрол се насочват към Либия за презареждане, след което в Ентебе, Уганда.
Похитителите са 4 (или 5) – германските комунисти Габриеле Крьош-Тидеман и Вилфред Бьозе от терористичната групировка „Революционните ядра” и двама (или трима) палестинци от комунистическата НФОП (народен фронт за освобождение на Палестина), един от които е Фаиз Абдул Рахим Джабер. Обявяват, че самолетът е овладян от група „Че Гевара” и „Батальона на Газа”, които са част от НФОП.
На летище Ентебе те разделят заложниците на евреи и неевреи (без значение от гражданството им), но в Либия една бременна заложничка е пусната на свобода и отлита за Лондон. Френските граждански (от нееврейски произход) са освободени впоследствие от самото летище в Ентебе и редица международни разузнавателни служби веднага започват да ги разпитват. Изпратен е и екип от психолози от израелското разузнаване МОСАД, които чрез хипноза успяват да научат подробности за помощенията на терминала на летището Ентебе, къде има щори, на коя страна се въртят вратите и т.н.
От 1971 до 1979 година на власт в Уганда е президентът Иди Амин Дада, прочул се освен с геноцидът над собствения си народ  и с самопровъзгласяването си за „последния цар на Шотландия”. Като такъв Амин е изпратил писмо на английската кралица, гласящо

Бих желал да уредите посещението ми в Шотландия, Ирландия и Уелс, за да мога да се срещна с ръководителите на революционните движения, борещи срещу вашето империалистическо подтисничество.

Склонността му да храни крокодили с враговете си и канибалските ритуали също са стряскаща илюстрация за този човек. Описван от всички като мегаломан, Иди Амин решава, че това е неговия златен шанс да получи световна слава и поема ролята на преговарящ от името на НФОП (с чиято униформа се появява по държавната телевизия). Игрален филм за Иди Амин Дада, завършващ с операция Ентебе.

Пенсиониран армейски офицер и бивше военно аташе на Израел в Уганда е използвано от разузнаването – обаждал на Иди Амин по няколко пъти на ден, убеждавайки го, че играе голяма роля и че от изхода на тази ситуация зависят световните събития. Това е и една от причините президентът да заповядва на похитителите да удължат ултиматума си с три дена.
Още в първия ден на похищението, израелския държавен и военен елит обсъжда военната опция. Като основен проблем се посочва дистанцията между двете държави – около 4000 километра. Израелските пилоти не са обучени за подобни операции, което е и сред основните причини терористите да избират Уганда, а не някоя сравнително близка до Израел арабска държава. Исканията на похитителите са освобождаването на осъдени престъпници и атентатори от Израел, Германия, Франция и др. На летището са изпратени стотици утандийски войници.
Цялата израелска военна и разузнавателна машина се заема с операцията по осбождаването. Прието е да се направи въздушен десант в Ентебе, от който по суша да се пратят войски и да бъде превзето летището. Сапьори на МОСАД са изпратени в авиобаза на угандийските ВВС, където залагат експлозиви на 12 изтребителя (в различните източници се посочват между 11 и 30 МиГ-а). В Кения, с която Израел е в добри отношения, са изпратени агенти на МОСАД, които са в готовност да превземат временно летището, ако властите в Найроби им откажат правото да презаредят на тяхна територия (до което не се стига). На летището в Ентебе са изпратени и диверсионно-разузнавателни екипи, които събират допълнително информация и минират част от пътищата. За самия десант са подготвени 4 транспортни самолета, един санитарен самолет (летяща болница) и един самолет за радиоелектронна борба, боядисан като цивилен. Освен БТР-и и джипове, израелските командоси разполагат и с черен мерцедес, точно копие на президентския. Преди идването на Иди Амин Тел Авив и Кемпала имат добри отношения и голяма част от угандийските войници са обучени от израелски експерти.
Макар да изминават дни от похищението нито ООН, нито западноевропейските държави или САЩ не осъждат терористичния акт. Главния секретар на ООН (където най-голям блок формират про-съветските и мюсюлманските държави) не желае да предприеме никакви действия и не осъжда действията нито на Иди Амин, нито на НФОП. Главния равинат на Израел се обръща към Ватикана, но Папата отказва да се намеси. За което има и конкретна причина – макар да са смята за католическа държава от идването на Иди Амин започва период на насилствена ислямизация. След като пада от власт Иди Амин бяга в изгнание в Саудитска Арабия, която още през 70-те години е сред водещите държави в арабската икономическа инвазия на черна Африка.
Щурмът на летището е успешен – по време на престрелките загиват 3 заложника и са убити похитителите и част от угандийските войници. По всяка вероятност дошлите от Сомалия (където е била квартирата на НФОП) Уади Хадад и Илич Рамирез Санчес (Карлос Чакала) са избягали от Ентебе преди идването на израелските командоси. За тяхното присъствие потвърждават самите заложници и разузнавателните служби. От израелските военни загива само един – Йонатан Нетаняху, брат на сегашния премиер Бенямин „Биби” Нетаняху. И двата са служили като командири в елитното израелско подразделение Сайерет Маткал.
Операцията е давана за пример във всяко военно училище в света при изучаването

Библиотека

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА
Библиотеката включва енциклопедии, книги, документи, статии и проучвания на български, руски и английски език. Файловете са в .pdf, .doc или .djvu формат. Моля, при проблеми с тегленето, несъответстващи или несъществуващи връзки напишете коментар. Най-долу ще намерите списък с файловете.

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

 

1 German Tanks of World War Two, Encyclopedia of
2 Weapons of World War II, Encyclopedia of
3 F-16L Sufa in Israeli Air Force Service
4 Перелом в ходе войны – 1942-1943 – Курская Дуга, Сицилия, Япония, Энциклопедия Второй Мировой войны, 2007
5 Heavy Jagdpanzer Development, Production, Operations, W. J. Spielberger
6 Пехотное Оружие Третьего Райха – Часть 3 – Пистолеты-пулеметы
7 Пехотное оружие Третьего Райха – Часть 5 – Противотанковые оржужия Вермахта
8 Пехота Вермахта – Часть 1
9 Пехота Вермахта – Часть 2
10 Пехота Вермахта – Часть 3
11 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 1
12 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 2
13 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 3
14 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 4
15 Славянская броня Гитлера, Барятинский М.
16 Современная бронетанковая техника
17 Танки Блицкрига Pz.I и Pz.II, Барятинский М.Б.
18 Танковые войска Израиля – Часть 1
19 Танковые войска Израиля – Часть 2
20 Уникальная и парадоксальная Военная Техника
21 Ядерное оружие СССР, история
22 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 1
23 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 2
24 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 3
25 Battles, An Encyclopedia of
26 Explosives and Related Items, Encyclopedia of
27 Terrorism, Encyclopedia of
28 U-Boats from 1904 to the Present, Encyclopedia of
29 Wehrmacht. The Illustrated history of the German Army in WWII
30 Газовое и пневматическое оружие
31 Оружие Вермахта
32 Расчет автоматичныи оружия
33 Солдат на Фронте Н8 Солдат Крайсной Амрии
34 Солдат на Фронте Н9 Пехота Крайсной Амрии
35 Солдат на Фронте Н46 Спецназ Израиля 1948-1988
36 Войната на Балканите 1941
37 Западна Тракия и договорът за миръ в Ньойи
38 Урокътъ отъ Добро Поле
39 The Vietnam War Alamanac – Air force statistics
40 US Navy MiG killers
41 History of the VMFA-112
42 Helicopter losses during the Vietnam War
43 The costs of Soviet involvment in Afghanistan
44 Human Capital and the Productivity of Suicide Bombers
45 Saudi publications on hate ideology invade american mosques
46 The role of Islamic Charities in international terrorist recruitmen and financing
47 United States Bureau of Justice Statistics BULLETIN 2008
48 Investigation results on the sinking of ROKS CHEONAN
49 Palestinian School Books report – PMW
50 Warlord, Inc.
51 Weapons File 2003-2004

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

Статистика за съветските хеликоптери в Афганистан (1979-1989)

В графиките и таблиците са използвани следните означения :

• НВО – Неопределен Вражески Огън. Причината за загубата не е известна, но е от вражески огън (не поради човешка грешка). Обикновено за всяка година условно може да се приеме, че причините за всяко едно неопределено сваляне са сходни с процентното  разпределение на причините за определените сваляния през годината.
• Инциденти – загуби от пилотски грешки, катастрофи, аварии при кацане/излитане, аварии в апаратурата на хеликоптерите и други.
• 20мм – 20мм зенитна артилерия, като най-известния използван образец е 20-мм зенитно оръдие на швейцарската фирма Оерликон. Оръдието е тежало над половин тон, поради което се е ползвало изключително трудно от муджахидините, които са разчитали основно на магарета за превоз. Всеки един снаряд е струвал по 50$ (производство+доставка) на ЦРУ.
• 14.5мм – 14.5мм лека зенитна артилерия, основно съветско производство.
• 12.7мм – 12.7мм тежки картечници, основно съветската 12,7×109мм Дегтярев-Шпагин или египетски и китайски нейни копия.
• 7.62мм – 7.62х39мм (АК-47 и всичките му модификации, както и леката картечница РПК), 7.62х54R (снайперски пушки Драгунов и среден клас картечници на Калашников, ПК – Пулемет Калашникова). Обикновено с такъв тип оръжия са сваляни хеликоптерите като са повреждани хидравличните им системи.
• Стингър – щатски Преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) ФИМ-92 Стингър. Преносими, самонасочващите се (с инфра-червен датчик) ракети земя-въздух.
• ПЗРК – Преносими зенитно-ракетни комплекси, но не и щатския Стингър. Много пъти хеликоптери са сваляни с неопределен модел ПЗРК, като най-вероятно в голяма част от тези случаи (особено във втората половина на войната) става дума за Стигнър (но непотвърдено). В болшенството от случаите под ПЗРК в таблиците се разбира съветската 9K32 Стрела-2 и нейните египетски (Аин ал-Сакр) и китайски копия.
• РПГ – Реактивни противотанкови граномети, използвани за обстрел на съветски хеликоптери в засада, на къси дистанции (не повече от 50-100м). Използвани модели – РПГ2 (модел от 1949), РПГ7 (1961), а според някои  източници е използван и РПГ-16 (1970).
• Земя – вражески огън по авиобази и неактивни хеликоптери (не в момент на кацане/излитане).
• ВА – Вражеска авиация. В един конкретен случай, на 15-ти Април, 1982, един (а според някои източници два) Ми-8Т погрешно влиза в територията на Иран и е свален от Ф-4 на иранските ВВС.

Статистика за свалените хеликоптери по модел, причина за свалянето и година :

Графика на таблицата :

Загуби на хеликоптери (от вражески огън и от инциденти) по години :

Разпределение на загубите (по причина) от 1979 до 1989 :

Не е включена единствената загуба на Ми-4 – през Март, 1979 година е свален хеликоптер Ми-4 на ВВС на Демократична Република Афганистан. Машината е била в състава на 373-ти отряд на афганските ВВС, свален е от наземен автоматичен огън край Херат. По обясними причини загубата му не е включена в горните таблици и графики. С него общия брой на свалените хеликоптери на съветско-афганската коалиция е 330, в източниците има неизяснени още 3 сваляния на Ми-8, като най-високата цифра съответно е 333.
.

Афганистанските и арабските муджахидини през войната използват пленено съветско или афганистанско (на правителството) оръжие, както и израелско, египетско, китайски, американско и пакистанско оръжие, доставени през операция Циклон на ЦРУ. Във войната умират 15,000 руски войници, 500,000 муджахидини и около 1,500,000 афганистански цивилни (в болшенството си жертва на съветските войски).

Повече информация за сваляните хеликоптери :
От сайта „ВВС Росии“
От сайта „Русские крыля“
Информация за Ми-24 в сайта на Federation of American Scientists

Сухой 30 и неговите модификации по света

Су-27 е един от водещите изтребители в света и гръбнака на руската противосамолетна авиация. Семейството на Су-27 включва и неговите модификации Су-27, Су-30, Су-33, Су-34, Су-35 и Су-37. За разлика от базовия модел не всичките гореспоменати за изтребители за въздушно превъзходств, а изпълняват и други функции – изтребители с общо предназначение – многоцелеви (т.нар. multi-role fighter, комбиниращ качества за борба с вражеската авиация и удари по наземни цели) и тактически бомбардировачи, предназначение за наземни вражески цели, но запазващи известни качества за борба с авиацията на противника (заразлика от щурмовиците). Семейството на Су-27 е на въоръжение в 15 държави, а са произведени близо 1000 броя с още много поръчани модели.

В статията е описано внедряването на машините в алжирските, венецуелските, малайзийските, индонезийските и индийските ВВС. Различните модификации от семейството на Су-27 са на въоръжение още в Русия, Ангола, Беларус, Китай, Еритреа, Етиопия, Казахстан, Узбекистан, Украйна и Виетнам. В миналото се е обсъждала официално продажбата на машини на Мексико и Сирия. Мексико се отказва поради бюджетни промени, а Сирия вероятно заради ограничения си военен бюджет и незчистени сметки за доставени руски оръжия през 80-те и 90-те години на миналия век.

Алжирските Военновъздушни Сили

Доставени 8 броя Су-30МКА
На въоръжение 8 броя Су-30МКА
Поръчани 20 броя Су-30МКА
Първа доставка 2 броя Су-30МКА
Дата на първа доставка Януари, 2008

След години преговори, спекулации и оценки, през Януари, 2006, Алжир поръчква 28 броя Су-30МКА (предназначената за алжирците модификация Модернизированый Комерческий Алжирский) от руския авиационен гигант Иркут. За разлика от модификацията Су-30МКИ (индийската модификация Модернизированый Комерческий Индийский), която използва руска механика и израелска електроника (основно разработени за нуждите на Индийските ВВС), отчасти по политически причини алжирските самолети ще бъдат с подменена френска или руска авионика. В момента се провеждат тестове за интегрирането на Thales Damocles LDP/TGP на френския авио-електронен гигант Thales Group върху Су-30МКА.
Първата партида 2 Су-30МКА тръгват от Иркутск на 25-ти Декември, 2007, на борда на Ан-124. След пристигането им в Алжир самолетите са сглобени от руските техници, а след Нова Година руските пилоти тестват машините преди официално да бъдат предадени на алжирските ВВС. Втората партида се състои от 6 машини, а останалите 20 предстоят.

Долу, Су-30МКА

Индийските Военновъздушни Сили

Доставени 18 броя Су-30К, 32 броя Су-30МКИ, 1 брой ХАЛ Су-30МКИ
На въоръжение 32 броя Су-30МКИ, 10 броя ХАЛ Су-30МКИ
Поръчани 170 броя Су-30МКИ (ХАЛ), 18 броя Су-30 МКИ (Иркут)
Първа доставка Су-30К
Дата на първа доставка :
Су-30К – Април, 1997
Иркут Су-30МКИ – 22 Юни, 2002
ХАЛ Су-30МКИ –
Spring 1997 (Su-30K) – Декември, 2004
Последна доставка :
Су-30К – 1999
Иркут Су-30МКИ – Декември, 2004
Иркут преработка на Су-30МК към Су-30МКИ – 2008 година.
ХАЛ Су-30МКИ – 2017-2018

На 30-ти Ноември, 1996, Русия и Индия сключват споразумение за доставката на 50 броя Су-30МКИ (Модернизированый Комерческий Индийский) – двуместни изтребители с общо предназначение. Първите бройки са практически идентични с Су-30К, но следващите десет вече са с новите приложения, необходими за специфичното предназначение на машината (multi-role fighter).
Индийската армия има още 140 броя поръчани Су-30МКИ, които ще бъдат произведени от Hindustan Aeronautics (HAL). Първата партида от ХАЛ е с части от Иркут. Първия самостоятелно произведен (по руски лиценз, но в Индия) изтребител излиза на 28-ми Ноември, 2004 и през следващия месец е приет на въоръжение. Средно се предвижда да се произвеждат по 12 изтребителя на година (един на месец). Су-30МКИ ще стане гръбнака на индийските ВВС, едни от най-силните в света.

Долу, Су-30МКИ

Малайзийските Кралски Военновъздушни Сили

Доставени 12 броя Су-30МКМ
На въоръжение 12 броя Су-30МКМ
Поръчани 6 броя Су-30МКМ
Първа доставка Су-30МКМ
Дата на първа доставка – 18 Юни, 2007
Последната доставка – 2008 година

Договорът за 18-те Су-30МКМ (Модернизированый Комерческий Малайзийский) е подписан на 5 Август, 2003 година. През 2004 година малайзийски пилоти са започнали обучението си в Русия. Обучени са 4-ма пилоти и двама помощник пилоти, отговорни за оръжейните системи, които след това ще обучават своите колеги, вместо чужди инструктори. Два броя Су-30МКИ, които са били в начален стадий (предназначени за Су-30МКИ, но реално базовият К модел) са били преработени на МКМ. На 24 Май, 2007, Иркут официално предава две машини на Кралските Малайзийски Военновъздушни Сили. С един ден закъснение машините са пренесени от Иркутск, Русия (щабът на руската фирма) в Конг Кедак, Малайзия, на 18 Юни, 2007. Доставени са на борда на Ан-124-100, закъснението е поради метеорологичните условия.

Долу, Су-30МКМ

Венецуелските Военновъздушни Сили

Доставени 24 броя Су-30МКВ
На въоръжение 24 броя Су-30МКВ
Поръчани
Първа доставка Су-30МКВ
Дата на първа доставка – 30 Ноември, 2006
Последната доставка – Юли, 2008

Машините влизат в състава на Групо Арео де Каса 13 „Либертадор Симон Боливар”, базе Аереа Тениенте Лоис ае Валле Гарсия, Барселона. Су-30МКВ (Модернизированый Комерческий Венецуелский) няма съществени разлики с Су-30МК2, а абривиетурата е единствено за разграничаване на купувача. Венецуела обсъжда варианта да закупи и Су-35 за подмяна на старите си Мираж-и, както и още една дузина Су-30МКВ.

Долу, Су-30МКВ

Повече информация
Су-27 СК – КНААПО
Су-27 СК Фланкър-Б
Су-27 Сухой.ком
Су-30МКИ Фланкър-Х
Су-35 Сухой.ком
Иркут