Модерен американски тероризъм част 1

След 11-ти Септември се отделя голямо внимание на ислямисткия тероризъм във всичките му форми и проявления. Но тероризма нито се ражда на 11.09.01., нито е отсъствал от американската действителност и преди това. В страната на неограничените възможности има не един или два случая на „домашен тероризъм”, извършван от американски граждани. Често границите между терористичните актове, покушенията, серийните и масовите убийци се размиват. 20-ти век в САЩ е белязан от множество атентати, извършвани от расистки и нацистки групировки, християнски-фундаменталисти от множеството крайни американски секти, комунистически и други организации и лица.

Оклахома, 1995

На 19-ти Април, 1995, камион, натоварен с над 2 тона експлозиви се взривява непосредствено до федералната сграда Алфред П. Мура. В същата се намират офиси на американската Администрация за борба с наркотиците (DEA), Бюро за Алкохол, Тютюн и Огнестрелни оръжия (ATF), армията, морската пехота и др. За нещастие в сградата се е намирала и детска градина за децата на служителите – именно под нея е разположен и натоварения с експлозиви камион. Атентатът отнема живота на 168 души, 19 от които деца (15 от които са били в детската градина). Повечето от жертвите умират след срутването на сградата, а не непосредствено от взрива. Ранени са още близо 700 души.

Тимъти МакВей

Един от извършителите, Тимъти МакВей, е заловен едва час и половина след екплозията, след като е карал кола без регистрационни номера. Полицията намира у него скрито оръжие и го задържа, неподозирайки кого всъщност са арестували. По време на атентата Т. МакВей е на 22 години. Служил е в армията и е участвал във Войната в Залива, където получава медал за храброст. Убежденията му са били твърдо против централизираната власт в лицето на федералното правителство, което според него е било тиранично. Макар да е поддръжник на „движението на милициите”, МакВей е отхвърлен заради твърде крайните си възгледи. Милициите са въоръжени организации, защитаващи ревностно правото на гражданите да притежават и носят огнестрелни оръжия според втората поправка в американската конституция. Тези групировки са и против централизираната власт, често отричайки юрисдикцията на Вашингтон. Но дори и те не приемат бъдещия атентатор от Оклахома в редовете си. След като е арестуван Т.М. е намерен за виновен по няколко обвинения и осъден на смърт. Екзекуцията е извършена 6 години по-късно.

Тери Никълс

Тери Никълс е другия извършител на атентата и стар приятел на МакВей, споделяйки и неговите анти-правителствени възгледи. Двамата се запознават по време на военната си служба и бързо се сприятеляват. Като причина за извършване на атентата двамата посочват обсадата на Уейко (виж долу), станала няколко години по-рано. Двамата подкрепят действията и отчасти възгледите на Д. Кореш. Макар ролята на Т. Никълс да не е второстепенна, заразлика от Т.М. той е осъден на доживотен затвор, без право на преждевременно освобождаване. Днес се намира в „супермакс” (най-строг режим) затвора Флорънс в Колорадо. 10 години след ареста му ФБР открива заровени експлозиви в една от бившите къщи на Т.Н. в Колорадо след сигнал от съкилийник на осъдения атентатор.

Документален филм за атентата в Оклахома, част 1 от 4 :

.

Юнабомбър

Тед Качински като млад

В продължение на 17 години, доцентът по математика и преподавател в калифорнийския университет Бъркли – Теодор Качински, изпраща 16 колета-бомби, убивайки трима души и осакатявайки и ранявайки още 23. Арестуван е през 1996 година, 18 години след първата изпратена бомба и едно от най-скъпите издирвания в историята на Америка.
Т. Качински е син на полски имигранти. Още като дете показва изключителен интелект, показвайки впечатляващи резултата на тест за интелигентност и прескачайки един клас в училище. Но в тези си години е отхвърлен от по-големите си съученици, които често му се подиграват и го малтретират. Според мнозина това е катализаторът за анти-социалното му поведение и възгледи. След като учи в Харвард и взима докторска степен в Мичиганския университет, Т.К. започва да преподава математика в университета Бъркли, най-младият доцент в историята на учебното заведение.
Няколко години по-късно отива да живее в бунгало в планината, изолиран от света, където развива умения за оцеляване, опитвайки се да живее самостоятелно, без вода, без електричество, с минимален контакт с външния свят. Виждайки индустрията и прогреса като зло, разрушаващо света той се опитва да стане самодостатъчен. Чашата прелива когато върху горска местност, която е обичал да посещава е построен асфалтиран път.
През 1978 започва да изпраща колети-бомби на университети и летища. ФБР започва да издирва неизвестен извършител с кодово име UNABOM (UNiversity and Airline BOMber), а медиите започват да го наричат Юнабомбър. Години наред федералното бюро издирва атентатора, но без успех. През 1995 настоява някой от големите вестници да публикува неговия манифест, озаглавен „Индустриалното общество и бъдещето” му, заявявайки че ако бъде публикуване ще прекрати бомбената си кампания. Ню Йорк Таймс и Вашингтон Поуст публикуват манифеста му същата година след препоръка на департамента на правосъдието и ФБР. Макар Т.К. да говори в множествено число, разследването показва, че не е имал съучастници.

Т. Качински, заловен

След като манифестът е публикуван, съпругата на Дейвид Качински, брат на Т.К., започва да се съмнява дали деверът й не е Юнабомбърът. Дейвид намира теорията за несъстоятелна, но след като прочита публикувания във вестника манифест намира стари писма, изпратени от брат му Тед, в които той използва почти идентични фрази. Страхувайки се от повторение на Уейко, Дейвид решава да не се свърже с властите веднага, а анонимно изпраща старите писма на брат си. След време ФБР се свързват с него и по-късно арестуват Т.К., а съдът го осъжда на доживотен затвор, без право на преждевременно освобождаване.

Документален филм за Тед Качински „Юнабомбърът”, част 1 от 5 :

.
Следва продължение…

Виж също в МИЛИТЕРО :

Най-известните вземания на заложници част 1

Най-известните вземания на заложници част 2

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Виж също :
УЕЙКО – документален филм за фундаменталистката протестантска секта на Дейвид Кореш, водеща началото си от Адвентистите от Седмия Ден и обсадата на комплекса в Уейко, Тексас, от органите на реда. Обсадата продължава близо 2 месеца, загиват над 80 души.

Най-известните вземания на заложници част 2

Най-известните вземания на заложници

Част 1 :

• Кризата със заложниците в Иран

• Мюнхенското Клане

Част 2:

• Норд-Ост в Москва/Дубровка
• Операция Ентебе

Виж също :

Модерен американски тероризъм част 1

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Норд-Ост в Москва/Дубровка

На 23-ти Октомври в Дома на Културата в Москва близо 50 терористи влизат по време на мюзикала „Норд-Ост”, вземайки почти 900 души за заложници. Ръководителят на операцията е Мовсар Барайев, един от лидерите на ИПОН – Исламский полк особого назначения (Ислямски полк със специално предназначение, наричан още „Чеченския спецназ”). Операцията е организирана от чеченския главатар и ветеран от 5 конфликта Шамил Басаев, убит от руските спец. служби 4 години по-късно.
В театъра са се намирали близо 900 души, 75 от които чуждестранни граждани. Мовсар Барайев отправя предложение към руските власти да освободи чуждите граждани, тъй като няма искания към техните държави. Москва отказва, първата от много грешки в този инцидент.
Мовсар Бараев и другите терористи излизат със следното послание по руската телевизия :

М.Б. : Ние идваме тук, в столицата на Русия за да спрем войната или да умрем в името на Аллах. Кълна се в Аллах – ние желаем да умрем повече, отколкото да живеем.  Аллаху Акбар (Аллах е велик).
?? : Това за нас е сбъдната мечта. Това е дар Аллах.
?? : Искам да кажа на нашите врагове, че желаем смъртта, по пътя на Аллах.

Терористите държат заложниците 3 дена. На 4-тия (26-ти Октомври) руските сили за сигурност щурмуват театъра. Тук е и един от най-противоречивите моменти по време на щурма – руските спец. части пускат упойващ газ чрез вентилационната система. За броени минути всички в залата (терористите и заложниците) заспиват, но руските командоси влизат едва час по-късно. От тактическа гледна точка операцията е успешна – терористите не изстрелват нито един патрон, не детонират нито един експлозив и не убиват нито един заложник. Мистериозният газ, който е използван от спецназ обаче е причината за смъртта на почти 200 заложници. Не е съобщено на медиите какъв газ е използвано, дори и на посолствата в Москва.

След месеци изследвания редица западни и руски учени стигат до извода, че е използван непознат до този момент дериват на фентинил, сам по себе си със 100 пъти по-мощно действие от морфина. Използваният негов производен газ се предполага, че е около 1000 пъти по-мощен от морфина. До ден днешен руското правителство не е съобщило какъв точно газ е използван. На заложниците е оказана лекарска помощ със закъснение, поради слаба координация. Освен това лекарските екипи са разполагали със средства, предназначени конкретно за фентинил, а не незнайния негов дериват. Внезапното заспиване на заложниците (повечето от които са седяли на седалките в театъра) е причинило накланяне на главата им, прекъсващо дихателния път. Смъртта на много от жертвите е причинена именно от задушаване. Останалите жертви са умрели по-късно в болниците, тъй като руските власти не съобщават какъв е използвания газ и лекарите не са могли да предприемат адекватни мерки. Факта, че хората са били в плен в продължение на 3 дена и са били подложени на жажда и глад ги е направил по-уязвими.
Паралелно с държавното разследване, независима комисия започва свое. В нея участват руски политици, журналисти, както и известнияг Александър Литвиненко (бивш агент на КГБ и ФСБ) и разследващия журналист Анна Политковская. Според тях руските власти не само са знаели за атентата, а са били и огранизатори на атентата, като се спекулира, че Барайев (чието тяло не е намерено) е агент на ФСБ (Федеральная служба безопасности).
През 2006 година Анна Политковская е убита в асансьора на блока си с 4 изстрела, един от които в главата. Месец по-късно в Лондон Александър Литвиненко е отровен, като това се установява малко след срещата му с бивши агенти на КГБ. След 25 дена в болница той умира, като след смъртта му е установено, че е отровен с радиоактивния елемент полоний. Малко преди смъртта си той излиза с официално заявление :

Може и да успеете да ме заглушите, но тази тишина има цена. Показахте се като безскрупулността и варварщината си, в която ви обвиняват най-настървените ви противници. Показахте, че нямате никакво уважение към човешкия живот, свободата или цивилизованите ценности. Показахте, че сте недостойни за постта, който заемате, незаслужаващи доверието на цивилизовани мъже и жени. Може и да успеете да заглушите един човек, но тътенът на протестите от целия свят ще ехти в ушите Ви до края на живота Ви, г-н Путин. Дано Бог ви прости за стореното, не само на мен, а и на и Русия и нейния народ.

.

Операция Ентебе

На 27-ми Юни, 1976 терористи пленяват самолет на ЕърФранс, пътуващ от Тел Авив до Париж с междинна спирка в Атина. След излитане и все още в гръцкото въздушно пространство терористите изваждат оръжията си, скрити в консерви. Една от причините за липсата на бдителност у гръцките проверяващи е стачката на летищните работници в Атина. Още от 1968 година израелското разузнаване следи всеки полет, в който има израелски граждани и нередности са установени много преди да се разбере, че самолетът е похитен от терористи.
След като самолетът минава под техен контрол се насочват към Либия за презареждане, след което в Ентебе, Уганда.
Похитителите са 4 (или 5) – германските комунисти Габриеле Крьош-Тидеман и Вилфред Бьозе от терористичната групировка „Революционните ядра” и двама (или трима) палестинци от комунистическата НФОП (народен фронт за освобождение на Палестина), един от които е Фаиз Абдул Рахим Джабер. Обявяват, че самолетът е овладян от група „Че Гевара” и „Батальона на Газа”, които са част от НФОП.
На летище Ентебе те разделят заложниците на евреи и неевреи (без значение от гражданството им), но в Либия една бременна заложничка е пусната на свобода и отлита за Лондон. Френските граждански (от нееврейски произход) са освободени впоследствие от самото летище в Ентебе и редица международни разузнавателни служби веднага започват да ги разпитват. Изпратен е и екип от психолози от израелското разузнаване МОСАД, които чрез хипноза успяват да научат подробности за помощенията на терминала на летището Ентебе, къде има щори, на коя страна се въртят вратите и т.н.
От 1971 до 1979 година на власт в Уганда е президентът Иди Амин Дада, прочул се освен с геноцидът над собствения си народ  и с самопровъзгласяването си за „последния цар на Шотландия”. Като такъв Амин е изпратил писмо на английската кралица, гласящо

Бих желал да уредите посещението ми в Шотландия, Ирландия и Уелс, за да мога да се срещна с ръководителите на революционните движения, борещи срещу вашето империалистическо подтисничество.

Склонността му да храни крокодили с враговете си и канибалските ритуали също са стряскаща илюстрация за този човек. Описван от всички като мегаломан, Иди Амин решава, че това е неговия златен шанс да получи световна слава и поема ролята на преговарящ от името на НФОП (с чиято униформа се появява по държавната телевизия). Игрален филм за Иди Амин Дада, завършващ с операция Ентебе.

Пенсиониран армейски офицер и бивше военно аташе на Израел в Уганда е използвано от разузнаването – обаждал на Иди Амин по няколко пъти на ден, убеждавайки го, че играе голяма роля и че от изхода на тази ситуация зависят световните събития. Това е и една от причините президентът да заповядва на похитителите да удължат ултиматума си с три дена.
Още в първия ден на похищението, израелския държавен и военен елит обсъжда военната опция. Като основен проблем се посочва дистанцията между двете държави – около 4000 километра. Израелските пилоти не са обучени за подобни операции, което е и сред основните причини терористите да избират Уганда, а не някоя сравнително близка до Израел арабска държава. Исканията на похитителите са освобождаването на осъдени престъпници и атентатори от Израел, Германия, Франция и др. На летището са изпратени стотици утандийски войници.
Цялата израелска военна и разузнавателна машина се заема с операцията по осбождаването. Прието е да се направи въздушен десант в Ентебе, от който по суша да се пратят войски и да бъде превзето летището. Сапьори на МОСАД са изпратени в авиобаза на угандийските ВВС, където залагат експлозиви на 12 изтребителя (в различните източници се посочват между 11 и 30 МиГ-а). В Кения, с която Израел е в добри отношения, са изпратени агенти на МОСАД, които са в готовност да превземат временно летището, ако властите в Найроби им откажат правото да презаредят на тяхна територия (до което не се стига). На летището в Ентебе са изпратени и диверсионно-разузнавателни екипи, които събират допълнително информация и минират част от пътищата. За самия десант са подготвени 4 транспортни самолета, един санитарен самолет (летяща болница) и един самолет за радиоелектронна борба, боядисан като цивилен. Освен БТР-и и джипове, израелските командоси разполагат и с черен мерцедес, точно копие на президентския. Преди идването на Иди Амин Тел Авив и Кемпала имат добри отношения и голяма част от угандийските войници са обучени от израелски експерти.
Макар да изминават дни от похищението нито ООН, нито западноевропейските държави или САЩ не осъждат терористичния акт. Главния секретар на ООН (където най-голям блок формират про-съветските и мюсюлманските държави) не желае да предприеме никакви действия и не осъжда действията нито на Иди Амин, нито на НФОП. Главния равинат на Израел се обръща към Ватикана, но Папата отказва да се намеси. За което има и конкретна причина – макар да са смята за католическа държава от идването на Иди Амин започва период на насилствена ислямизация. След като пада от власт Иди Амин бяга в изгнание в Саудитска Арабия, която още през 70-те години е сред водещите държави в арабската икономическа инвазия на черна Африка.
Щурмът на летището е успешен – по време на престрелките загиват 3 заложника и са убити похитителите и част от угандийските войници. По всяка вероятност дошлите от Сомалия (където е била квартирата на НФОП) Уади Хадад и Илич Рамирез Санчес (Карлос Чакала) са избягали от Ентебе преди идването на израелските командоси. За тяхното присъствие потвърждават самите заложници и разузнавателните служби. От израелските военни загива само един – Йонатан Нетаняху, брат на сегашния премиер Бенямин „Биби” Нетаняху. И двата са служили като командири в елитното израелско подразделение Сайерет Маткал.
Операцията е давана за пример във всяко военно училище в света при изучаването

Библиотека

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА
Библиотеката включва енциклопедии, книги, документи, статии и проучвания на български, руски и английски език. Файловете са в .pdf, .doc или .djvu формат. Моля, при проблеми с тегленето, несъответстващи или несъществуващи връзки напишете коментар. Най-долу ще намерите списък с файловете.

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

 

1 German Tanks of World War Two, Encyclopedia of
2 Weapons of World War II, Encyclopedia of
3 F-16L Sufa in Israeli Air Force Service
4 Перелом в ходе войны – 1942-1943 – Курская Дуга, Сицилия, Япония, Энциклопедия Второй Мировой войны, 2007
5 Heavy Jagdpanzer Development, Production, Operations, W. J. Spielberger
6 Пехотное Оружие Третьего Райха – Часть 3 – Пистолеты-пулеметы
7 Пехотное оружие Третьего Райха – Часть 5 – Противотанковые оржужия Вермахта
8 Пехота Вермахта – Часть 1
9 Пехота Вермахта – Часть 2
10 Пехота Вермахта – Часть 3
11 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 1
12 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 2
13 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 3
14 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 4
15 Славянская броня Гитлера, Барятинский М.
16 Современная бронетанковая техника
17 Танки Блицкрига Pz.I и Pz.II, Барятинский М.Б.
18 Танковые войска Израиля – Часть 1
19 Танковые войска Израиля – Часть 2
20 Уникальная и парадоксальная Военная Техника
21 Ядерное оружие СССР, история
22 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 1
23 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 2
24 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 3
25 Battles, An Encyclopedia of
26 Explosives and Related Items, Encyclopedia of
27 Terrorism, Encyclopedia of
28 U-Boats from 1904 to the Present, Encyclopedia of
29 Wehrmacht. The Illustrated history of the German Army in WWII
30 Газовое и пневматическое оружие
31 Оружие Вермахта
32 Расчет автоматичныи оружия
33 Солдат на Фронте Н8 Солдат Крайсной Амрии
34 Солдат на Фронте Н9 Пехота Крайсной Амрии
35 Солдат на Фронте Н46 Спецназ Израиля 1948-1988
36 Войната на Балканите 1941
37 Западна Тракия и договорът за миръ в Ньойи
38 Урокътъ отъ Добро Поле
39 The Vietnam War Alamanac – Air force statistics
40 US Navy MiG killers
41 History of the VMFA-112
42 Helicopter losses during the Vietnam War
43 The costs of Soviet involvment in Afghanistan
44 Human Capital and the Productivity of Suicide Bombers
45 Saudi publications on hate ideology invade american mosques
46 The role of Islamic Charities in international terrorist recruitmen and financing
47 United States Bureau of Justice Statistics BULLETIN 2008
48 Investigation results on the sinking of ROKS CHEONAN
49 Palestinian School Books report – PMW
50 Warlord, Inc.
51 Weapons File 2003-2004

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

Най-известните вземания на заложници част 1

Най-известни вземания на заложници. Включени са :

Част 1 :

• Кризата със заложниците в Иран;

• Мюнхенското Клане

Част 2 :

• Норд-Ост в Москва/Дубровка
• Операция Ентебе

Виж също :

Модерен американски тероризъм част 1 

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

.

ИРАНСКАТА КРИЗА – Техеран, от 4-ти Ноември, 1979 до 20-ти Януари, 1981. Продължителност – 444 дни.

През 1953 година ЦРУ осъществява успешен преврат, сваляйки Мохамед Мосадех – първия демократично избран лидер в историята на Иран. Държавен глава става шах Мохамед Реза Пахлави. Управлението му е белязано от изключително силен напредък и модернизация, както и приобщаване на страната към светската, западна култура. Белязано е също така и от полицейски произвол, диктатура и репресии. През 1979 е организирана т.нар. Ислямска Революция в Иран. В революцията участват активно последователи на Мосадех, няколко големи комунистически групировки и ислямистките групировки. Революцията е останала в историята като „ислямска“, но едва след кризата със заложниците в американското посолство ислямистите и конкретно хората около Аятолах Хомейни успяват да наложат властта си над комунистите, националистите и другите ислямисти.

Именно и събитията, разиграли се по време на кризата са една от причините за лошите американо-ирански отношения до ден днешен. В американското посолство са намерени огромен брой документи, нарязани на ленти в последния момент. Младите ислямисти, щурмували светкавично посолството намират търпение и залепват всяко парченце, от всеки лист, от всяка папка. В документите се разкрива огромното влияние на ЦРУ над страната. Разкриват се и дългогодишните връзки на с щатските служби на Абулхасан Бенисадър, действащия президент на Иран през по-голямата част от кризата със заложниците. Следва и неуспешна операция за спасяването на заложниците, известна като „Орлови Нокти“, лично одобрена от  президента Джими Картър. Тази му грешка е и причината заложниците да са пуснати на 20-ти Януари, 1981 – половин час встъпването в длъжност на президента Роналд Рейгън. Ислямистите-студенти взимат първоначално 66 души. Още в първите седмици освобождават всички чернокожи, които според тях страдат достатъчно в Америка. Освобождават и всички жени, заявявайки че Исляма уважава жените. Добри медийни ходове, предвид огромното внимание над Иран. В посолството остават само бели мъже-християни.

.

МЮНХЕНСКОТО КЛАНЕ – Германия (ФРГ), Мюнхен, от 5-ти до 6-ти Септември, 1972.

През 1936 година фюрерът Адолф Хитлер открива Олимпийските игри в Берлин, създавайки имиджа на процъфтяваща и могъща Германия след националната й катастрофа. През 1972 година президентът Густав Хайнеман открива Олимпийските игри в Мюнхен, създавайки имиджа на модерна и демократична Германия след падането на нацизма.

Сред представителите на всички нации са и двайсетина израелски бегачи, щангисти, плувци, борци и др. Вчерта на 4-ти Септимври израелските спортисти отиват на пиесата „Цигулар на покрива“, написана от американския евреин Йосиф Щайн. След пиесата се връщат в олимпийското село и лягат да спят. След 4 часа сутринта 8 члена на Черния Септември (крило на терористичната организация Фатах) прескачат оградата и влизат в комплекса с автомати Калашников, пистолети и гранати. Успяват да вземат 9 заложници, а в процеса умират двама израелци – Моше Вайнберг и Йосиф Романо. Моше Вайнберг се сбива с нападателите, но бива прострелян в лицето. След време ги напада отново и е разстрелян. Йосиф Романо успява да забие нож в единия от терористите и да му вземе оръжието, но бива разстрелян и умира на място. Възстановката на събитията е пресъздадена изключително точно в филма „Мюнхен„.

Сред исканията на похитителите е освобождаването на ливански, палестински и германски осъдени терористи и убийци. Израелското правителство моли германците да допуснат израелски специален отряд да за заеме с щурма. Германците отказват, макар изобщо да не разполагат с добре обучени командоси. Немската операция се проваля, в изпълнение на полицейския си дълг умира и Антон Флиегербауер. В клането умират Моше Вайнберг, Йосиф Романо, Зеев Фридман, Давид Бергер, Яков Спрингер, Елиезер Халфин, Йосиф Гутфренд, Кехат Шор, Марк Славин, Андре Шпитцер, Амитцур Шапира. 5 от терористите са убити, а 3 задържани, но впоследствие разменени след взимането на самолет на Луфтханза от терористи.

Терористичния акт е организиран от Черния Септември, част от терористичната организация на Ясер Арафат „Фатах“. Основния организатор на атаката е Абу Дауд. За повече информация в блога виж Смъртта на Абу Дауд от „Черния Септември“. Абу Дауд е носител Палестинския Приз за Култура, издаван от Палестинската Национална Власт, чийто сегашен президент Махмуд Аббас (Абу Мазен) лично е организирал финансовите транзакции около операцията. След смъртта на Дауд президентът Аббас го нарича „…прекрасен брат, другар, силен и упорит, непримирим борец…/…един от най-изявените лидери на движението Фатах….„. Абу Дауд е погребан с почести на 3-ти Юли, 2010 година в Дамаск, Сирия.

Новината за смъртта на израелските атлети през 1972 е радостно приета из целия мюсюлмански свят – вдигат се улични празненства, децата получават бонбони. Олимпийските игри си продължават, светът не се променя много. След атаката израелското правителство издава смъртни присъди на отговорните за клането и агенти на Мосад ги пращат при Аллах в съня им в Италия, Франция, Кипър, Ливан и др. в т.нар. операция „Гняв Божий“, също добре пресъздадена във филма Мюнхен.

Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм

Подробна статистика за цивилните жертви в Ирак. Под анти-коалиционни сили (АКС) се разбира всички неправителствени силови групировки, които извършват атентати, екзекуции и т.н. Под международни коалиционни сили (МКС) се разбира силите на САЩ, Великобритания и другите чуждестранни контигенти, както и новореформираните иракска полиция и армия (иракските служби за сигурност).

Таблици за смъртните случаи, предизвикани от АКС в Ирак от самоубийствени атентати и коли-бомби, въоръжени нападения и екзекуции, и общия брой.

Общ брой на убитите от МКС през годините.

Общ брой на загиналите от самоубийствени атентати, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите от въоръжени атаки и екзекуции, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите цивилни, убити от АКС и МКС.

Според повечето статистически и военни анализи спадът на жертвите се дължи на успехът, с който САЩ и другите международни партньори обучават и изграждат иракските сили за сигурност, които вече участват автономно или съвместно с американските, британските и другите си колеги. Повечето анализатори и военни оценяват резултатите на иракските сили за сигурност като задоволителни. Съвсем друго е положението при изграждането на афганистанските сили за сигурност от САЩ, Великобритания, Белгия, Италия и др.

Повече информация за изграждането на Афганистанската Национална Армия.

Тези статистики обаче са доказателство за едно – най-голямата жертва на радикалните ислямисти-терористи са мирните, цивилни мюсюлмани. От началото на войната през 2003 година до днес близо 100,000 невинни, цивилни иракчани са умрели. Ако изключим жертвите при първоначалните, конвенционални действия на американските и британските сили (които в никакъв случаи не бива да се пренебрегват, но не са част партизанската, неконвенционална война в Ирак), то от общия брой на загиналите цивилни иракчани над 95% от загиналите са жертва на радикални ислямисти и сепаратисти (ако се отчетат и първоначалните жертви от конвенционалната война през 2003, то този процент пада малко над 90%). За тези хора очевидно живота на техните етнически и религиозни братя не е от особено значение. Противопоставянето между крайните фракции на шиитите и сунитите също не бива да се пренебрегва. Ирак е eдинствената преобладаващо арабска страна в света, в която шиитите са мнозинство (около 2/3). Традиционно обаче властта винаги е била в ръцете на представители на сунитското малцинство. Подобен случай, но на родово-регионален принцип има в Йордания, където половината граждани са палестинци, но Хашемитското кралство винаги е успявало да ограничи влиянието им. Друга държава с преобладаващо арабско население и (отделно) шиитско население е Бахрейн, но в тази държава има голямо персийско малцинство, а общия брой на арабите-сунити е по-голям от този на арабите-шиити. За 10 години не-арабското население на Бахрейн (без значение от религиозната им принадлежност) се е удвоило.
Единствената друга държава в Близкия Изток, в която шиитите са мнозинство (над 90%) е Иран, като в страната има и сунитско малцинство, предимно етнически араби, но и перси, балочи (балуджи) и др. Единствената друга държава в света, в която шиитите са мнозинство е Азербайджан. Тази географско-религиозна специфика подклажда недоверието у много иракски-сунити към лоялността на иракските шиити към държавата. За определени групи шиити религиозната близост с шиитски Иран е по-силна от етническата близост с иракските-сунити (араби). Радикализма в част от тази група е една от причините за религиозният сепаратизъм в Ирак , макар болшенството от шиитите да имат негативно отношение към иранската политика и влияние в Ирак (според проучвания и статистики). В този контекст трите основни групи в  Ирак са шиитите, сунитите и кюрдите, макар последните да са етническа група в северен Ирак. Кюрдистан е де-факто (но не и де-юре) автономна република в северен Ирак, като основните скокове в степента му на независимост са след Войната в Залива (първата иракска война) и Войната в Ирак (т.нар. втора, 2003-2010).
Интересно е да се отбележе, че поради автономността си, иракски Кюрдистан практически няма проблем със терористични групи. Всички жертви от войната с в арабската част от държавата. Единствените райони на Ирак, които са оценени от западните анализатори и американските власти като „сигурни и спокойни“, са тези, които са под пълния контрол на кюрдската власт. Стандартът в Кюрдистан е двойно по-висок от този в останалата част от страната. Болшенството от арабските-иракчани обаче не приемат правото на Кюрдистан за самостоятелност, макар това рядко да е проблем и да е засенчвано от другите вътрешно-арабски сблъсъци в Ирак (ако се гледа през такава призма). В иракски Кюрдистан живят около 4 милиона души, 95% от които кюрди. Още 2.5 милиона етнически кюрди живеят в другите райони на Ирак. От началото на войната до днес повече от четвърт милион араби и други не-кюрдски граждани на Ирак имигрират от други части на държавата в северните, кюрдски райони. Причините са най-вече спокойствието и сигурността, но и икономическите възможности и пазара на работна ръка също са фактори. Процента на бедните в тези райони е най-ниския в страната и ните един коалиционен войник не е загинал там, което говори за практическа липса на въоръжена съпротива.
Кюрдистан има собствена армия, наречена Пешмерга, която участва активно в американските кампании срещу властта в Багдад през 2003, както и отделни акции срещу силите на Саддам след изтеглянето на САЩ през 1991. Пешмерга обаче отказва да изпрати войски в Багдад или която и да е друга не-кюрдса област в страната, опасявайки се, че това ще въвлече иначе спокоен Кюрдистан в гражданска война.  Кюрдското правителство поддържа собствени отношения с други държави. Преди 2003 САЩ и Израел (което прави Кюрдистан уникат в мюсюлманския свят) са основните дарители на средства на иракски Кюрдистан преди 2003, а днес – сред основните икономически и военни партньори. Днес се поддържат отношения и с Германия, Франция, Италия, Великобритания и Турция.

Сайт на Кюрдското Регионално Правителство
Статистиката е взета от
Iraq Body Count

Долу – снимки от Арбил, столицата иракски Кюрдистан