Тенденции при съвременните автомати

.…..

Барет – американска легенда

Барет (Barrett Firearms Manufacturing) е американска оръжейна компания, специализираща и водеща в развитието на голямокалибрени снайперски пушки. Фирмата е основана през 1982 година и става известна със своят модел 82, а впоследствие и с М90, 95, 99 и 107.

БАРЕТ М82 (горе) е първият продукт на компанията и една от знаковите снайперски пушки. Това е 12.7х99мм (.50) полу-автоматична, тежка снайперска пушка. Предназначена е за поразяване на жива сила, лека бронирана техника и комуникационни възли на разстояние до 1800м. Предлага се в няколко варианта – с 29, 25 или 20 инча (съответно 73.66, 63.50 и 50.8см).

*Данните са за стрелба с 661 грейнов (42.83 грама) 12.7мм куршум на фирмата Барет.

БАРЕТ М90 и 95

М90 (горе) и М95 са големокалибрени снайперски пушки, в конфигурация бул-пъп – пълнителят е разположен зад ръкохватката, а част от механиката на оръжието е поместена в приклада. При стрелба 5-зарядният пълнител и съответно изхъвргачът за гилзите се падат точно под лицето на стрелеца. Компаноквката на М90 скъсява оръжието с около 30см при сравнение с М82. Факта, че е не е полу-автоматична, а ръчно зареждащата се (болтов, маузеров затвор) прави пушката още по-наджедна. При стрелба на дистанции над километър скорострелността (или наличието на полу-автоматична стрелба) губи значението си.
По-същество разликите с М95 не са големи и принципа на действие е един и същ. Разликите са :

• М95 има ръкохватка и спускова скоба, идентични с тези на М16А2, като са изнесени с 1 инч (2.54) напред за по-добър захват.
• ръчката на затвора е изнесена назад и завъртяна под ъгъл за по-лесно презареждане.
• магазина на цевта е хромиран за по-висока издържливост и износоустойчивост
• наличието на универсална релса за закрепване на оптически мерници, тип Пикатини(

Сходна на М90/95 в света вероятно е само руската КСВК, използваща руският .50 патрон – 12.7х108мм. Но патронът е картечен, непригоден за снайперска пушка, което ограничава възможностите й и най-вече точността й. Поради липсата на адекватен боеприпас е на въоръжение само в някои части на руската армия. Именно заради това спокойно може да се каже, че Барет е (главно „е“) 12.7мм (.50) бул-пъп световен пазар. Освен това заедно с М82 продуктите на Барет са на въоръжение в над 60 страни.

Барет в Испания, 12.12.2002

Испанската флота взема активно участие в Операция Enduring Freedom около събитията в Афганистан през 2001 година. Испанските морски пехотинци са нарамени със задачата да щурмуват кораб, който според колегите им от американското разузнаване пренася корейски оръжия. Действието се развива във водите около йеменския остров Сокотра, на окололо 300км източно от рога на Африка (Сомалия). Испански морски пехотинци от корабът Навара Ф-85, клас Санта Мария успяват да разкъсат многото стоманени кабели, опънати над палубата на корейският кораб Су Сан. Кабелите са предотвратявали испански морски пехотинци-командоси да бъдат спуснати с хеликоптер върху палубата. Въоръжени със своите Барет М95 испанските снайперисти прерязват кабелите от дистанция над 370м. Освен, че размерите на мишената са малки, морските вълни създават допълнително затруднение за войниците, но благодарение на своите умения и безспорните качества на тази американска легенда те успяват.
..

..

Японски оръжия от Втората Световна Война

За никого не е тайна, че от големите и значими за войната държави Япония е на последните места по военн-технически прогрес. Японският войник е сред най-зле екипираните, макар Хирохито да е разполагал с милиони фанатични войни, готови да отдадат живота си за Императора и Япония.
Основното пехотно оръжие на японският кашик са били ръчно-заржедащите се пушки от семейството Арисака, използващи 6.5х50СР патрон Арисака, а по-късните представители на семейството – 7.7х58мм Арисака.
Първите две са Тип30 и Тип38, които нямат съществени разлики помежду си. Тип30, на снимката вляво, е приета през 1897 години или 30 години след възобновяването (реставрацията) на Мейджи (Японската Империя). Тя е и първата пушка използваща този патрон. По-късно е започнато да се произвежда Тип38, която е имала козметични разлики с предшественика си. Всички пушки от семейството на Арисака са от т.нар. Маузеров тип (с маузеров затвор, болтови). Във Втората Световна Война от големите участнички (Япония, САЩ, Германия, СССР, Англия), Япония отделя най-малко ресурси за разработване и внедряване на ръчни, автоматични оръжия за пехотинците. В повечете случаи във войната това е означавало картечни пистолети. Изключение е да речем немският Щурмгевер44 (Стг44), от който по-късно другаря Калашников ще взаимства много инженерни хрумки.
От базовия модел Тип38 са правени и различни модификации, но без съществени сериозни измерения. С козметични промени е била и Тип97, която е била снайперисткия вариант на оригинала, 2.5 оптичен мерник.
С осезаеми промени е модификацията Тип44, кавалерийска пушка, използваща същите амуниции и принцип, но със значително занижени размери и тегло. Предвидена е за джунглите на югоизточна Азия и Океания, както изобщо за близки сражения с врага.

Въпреки козметичните промени това си остават оръжия от 19-ти век. Тип97 е от 30-те години на 20-ти век, но не се различава технологично и е модификация на Тип38. По това време САЩ, Германия, Русия и Англия влагат милиони в Томпсън, Stg44, Mp38, Mp40, Sten, ППД34, ППД40, ППШ41, ППШ43 и други автоматични оръжия. По този показател Япония сериозно изостава от другите участнички във войната.
Страната на изгряващото слънце също разработва картечни пистолети, но приоритетът им е нисък и едва 20,000 са произведени до 1945. Бройка, която е незначителна за мащабите на конфликта. Долу, най-популярният японски картечен пистолет :

Малко от усилията на японските стрелкови разработчици се концентрират върху полу-автоматични пушки. Една крачка напред от ръчно-зареждащите се Арисака. Тип 5 е японско копие на американската Гаранд под патрон 7.7х58мм. Тиип5(отново – имената са объркващо еднакви ).

Поради естеството им са били (лесно) разглобяеми. Били са с по-висок калибър от класическите Тип38 да речем – 7.7x58mm. С тегло над 4кг и дължина над метър обаче се оказват твърде големи за спецификата на последвалите сражения. Тази разработка се приема от военните историци като интересн факт, но в никакъв случай не и като потенцално победоносно оръжие. Първо – и най-модерната пушка не е могла да спаси Япония от поражение. Второ – едва 250-300 от тези пушки са били произведени. Копирани са американските части, като на моменти са пригодени и изменени за японските заводи и съществуващите им елементи.

Интересна разработка на Япония е също и хибрида между минохвъргачка и гранатомет, а именно Тип89.

Като голяма грешка се зачита, че не създават ефективна анти-танкова амуниция за него. Към края на войната много материали като стомана и гориво са били в дефицит заради военните действия в Тихия Океан. След войната един от най-видните японски генерали признава, че приоритетите на империята са били далеч от адекватни, а политиката и стратегията на Япония често са били водени от незначителни, ирационални, емоциаонални и националистически подбуди. Духът на самураят е бил жив в душата на японеца, казва друг.

Единственият масов ръчен гранатомет със задоволителни характеристики, долу :

По-инетерсни, но не повлияли на хода на войната са японските проекти за РПГ-та през войната. В края на 1943 и началото на 1944 в ръцете на японците попадат много американски трофейни РПГ-та Базука. Японците решили да имитират системата, пригодена разбира се към спецификата на военните си заводи и стандартите си. Много източници сочат, че помощ е оказал европейският им съюзник – ГерманияНай-вероятно им е била оказана помощ от „братска“ Германия.

Два са проектите за РПГ – Тип4 и Тип5 (чест има бъркане с карабината Тип5). Имало и няколко междинни модела-прототипи. Първия сериозен модел е динамо-реактивния гранатомет Тип4 Та-Дан. Калибър 70мм, Дължина 1.5м, тегло на гранатомета – 8кг, тегло на изстрела 4.8кг. Действал е максимално до 150м, като е пробивал до 80мм броня. В предната част, както виждате, има фиксирана(не може да се премества назад-напред като при други модели) двунога. Произведени са около 3500 бройки, но по редица причини повечето остават по складове, съвсем малко се пращат на бойното поле.

Другия проект е Тип-5.

Тип5 е калибър 45мм, дълъг е точно метър, тежи 6.4кг, а изстрела – 2.3кг. Пробива до (в някои случаи) 100мм броня. По устройство имитира немските Панцерфауст, макар и на външен вид приликите да не се виждат на пръв поглед. Не е динамо-реактивно оръжие, а  изхвърля гранатата с барутен заряд. На близки разстояния е изстрелвала и противотанкови мини. Не се знае точния брой на произведените единици, но спор няма, че е незначителен. А пък стигналите до фронта  се броят на пръсти. Общо са имали 5 разработки японците, но тези са най-известните. Американците експериментират с трофейни Тип4 и Тип5, но се отказват, защото имат Базука. Японците са отстъпвали и в това отношение на немците, руснаците, англичаните и американците по всички параметри – далекобойност, пробивност, „реална приложимост“ и „реално приложеност“.