Избор на газов пистолет

Виж също :

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

Самоотбрана с газов пистолет

Макар да живее в страна-членка на ЕС, българинът днес рядко пуска вечерната емисия новини без за чуе за поредното убийство, изнасилване или грабеж. Правителствата сменят цвета си, но родната престъпност продължава да процъфтява. Корупцията и апатията, царящи в полицията и съдебната власт убеждават все повече хора, че сигурността им е техен и ничий друг проблем. Няма област, град, дори квартал в България, в който човек да се чувства наистина спокоен, а в отговор много от нас търсят разнообразни методи и средства за самоотбрана – оръжия, спрейове, курсове по бойни изкуства.

Както и в повечето бивши комунистически държави, така и у нас законите за  притежание на огнестрелно оръжие са изключително строги. На всеки 100 българи (болшинството – настоящи или бивши военни и полицаи, виж ТУК) се падат едва 4.4 единици (легално) лично огнестрелно оръжие, макар забраните и ограниченията да не оказват особено влияние върху бандитите. Привържениците на мита оръжия=престъпност често забравят, че в демократична и спокойна Швейцария на 100 граждани се падат 45.7 единици оръжие (за повече информация виж Война или улична престъпност). Математическа зависимост между притежаваните законни оръжия и престъпността няма, различно е за всяка държава, но статистиката (по категоричен начин) доказва, че либерализацията на законите води до намаляване на обирите, изнасилванията и убийствата. Системата обаче възпрепятства родния гражданин (поданик?), който иска да защити своето семейство и имущество. Имено заради това от 10 години у нас са изключително популярни газовите оръжия (Газ-сигнални оръжия, ГСО) и много мъже (и все повече жени) прибягват до тях, тъй като те са не (вече) на регистрационен режим, а не на разрешителен (каквито са бойните). Но объркани от множество противоречащи си съвети те често правят грешния избор. Информацията тук има за единствена цел да помогне на и ориентира потенциалния купувач, макар статията да не претендира за всеобхватност.

Какво е газовото оръжие?

Газовото оръжие най-често е реплика на съществуващ боен пистолет или револвер, като по силата на българското законодателство и по-конкретно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) то представлява :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

модели ГСО

Допреди няколко години според (тогавашното) законодателство естеството на едно оръжие (бойно или газово) се определяше от цевта – ако тя е годна за употреба на халостни и газови патрони, но не бойни, оръжието е газово. Редица марки и модели бойни пистолети бяха внасяни (основно от Русия) с газова цев, която веднага след продажба се сменя с бойна. Според новия закон всичко, което може да бъде преправено на бойно оръжие е…бойно оръжие! Всяка една част, от която пряко зависи действието на оръжието според закона трябва да е негодна за стрелба с бойни патрони (могат да се запазят чирените и мерните прибори). Всякакви приказки и теории за преправяне на парче турско желязо за 50лв в бойно оръжие са несъстоятелни, а ако наистина едно ГСО може да бъде преправено на бойно, то по силата на закона не е изобщо газово оръжие. На масовия легален пазар днес няма такива оръжия.

Газови и халостни патрони

Халостните патрони (както и газовите), за разлика от бойните, нямат проектил (куршум, сачма и пр.), а единствено пресъздават звуковия ефект и дулния пламък. С тяхна помощ (и посредство специални муфи, монтирани на дулната резба) се изстрелват различни сигнални и увеселителни ракети и стоп-топчета (виж долу). Макар халостни и газови патрони да има в множество калибри, 99% от използваните у нас са 9мм (останалите са трудни за намиране, но за повече информация виж Видове газ-сигнални боеприпаси), поради което внимание ще бъде отделено единствено на тях.
Различават се револверни и пистолетни патрони. Първите са предназначени само за револвери и не могат да бъдат използвани от пистолети, докато вторите са универсални. Револверните имат изработен пръстен в задната си част, което способства за лесното им изваждане („екстрахиране”, от англ. extract). Пистолетните патрони имат жлеб в долната си част, изробатен за да може изхвъргачът (за повече информация виж Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал) да ги изтегли. Могат да се използват и в револвер, но екстрахирането им е по-трудно (често се налага да се изваждат един по един).
Ако оръжието бъде насочено към лицето на нападателя, дулният пламък от халостния патрон може да предизвика сериозни наранявания по очите, изгаряния по кожата, а от много близко разстояние – и рани. В зависимост от конкретния халостни патрон, дулният пламък може да е от 20 до 50см. Цената на турските у нас е между 18 и 30ст, а на западните (италиански и немски) – между 40 и 60ст.

Газовите патрони на външен вид не се различават много от халостните, но освен звуков и светлинен (дулен пламък) ефект, те изстрелват на 1-2м струя/облак газ, който може да бъде :

• хлорацетофенон (CN газ) – C6H5COCH2Cl
• нонивамид – C17H27NO3 (т.нар. „пипер”), различава се от другите патрони със силното си въздействие и върху животни
• хлорбензалмалонилнитрил (CS газ) – C10H5ClN2

различен цвят на газовия патрон според веществото

Върху различните хора действието им е различно, но най-често причиняват обилно сълзене, затруднено дишане, зачервяване и остро парене на кожата (на лицето), замъглено зрение или временно заслепяване, загуба на ориентация и равновесие и т.н. Действието им зависи от физиката, състоянието (наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта) и психологичната нагласа на нападателя. На родния пазар се предлагат модели на различни марки, като цената им варира от 0.90 до 1.50лв на бройка.
Трябва да се подчертае, че действието им може да бъде неблагоприятно и за жертвата/стрелеца при насрещен вятър, тесни помещения и пр.

С халостни патрони се изстрелват и ракети, посредство завинтена на дулото ракетна муфа.

Стоп-муфа и топчета

Подобно на ракетната и стоп-муфата се завинтва на дулото. Но докато първата е двукамерна и с изработени странични отвори, втората е еднокамерна и цилиндрична, с по-голям диаметър и без странични отвори. Използва се за изстрелване на т.нар. стоп-топчета (17мм, гумени), като това се извършва с халостни патрони. Действието им далеч не се доближава до това на гумените куршуми (които са бойни), както някои продавачи и он-лайн магазини твърдят, но не се и безболезнени. Тук отново се сблъскваме с една недомислица в ЗОБВВПИ (законът не е писан от специалисти, а от преводачи). В глава 1, член 3, ал. 1 бойното оръжие е дефинирано като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Очевидно е за всеки, че гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд (в предишния закон се казваше „куршум или проектил”, като на английски проектил е projectile, но често се използва като взаимозаменяемо конкретно със снаряд; проектил може да бъде топче, куршум, гюле, стрела, снаряд…). Логиката диктува, че употребата на стоп-муфа трябва да е законна. Гладкоцевните оръжия (пример – ловни пушки) изстрелват сачми, а не куршуми или снаряди. Според действащия закон те не са нито огнестрелни (бойни) оръжия, нито неогнестрелни (газови) оръжия…те не се изобщо оръжия! Естествено, теория и практика са две различни неща и органите на реда и КОС (Контрол над Общоопасните Средства) тълкуват закона, както им е удобно (първите рядко са запознати в дълбочина със закона). В София днес е невъзможно да закупите стоп-муфа (която не е нищо повече от парче желязо с резба) или стоп-топчета (които не са нищо повече от сферично парче гума), но можете да си поръчате от интернет от ямоблски и плевенски он-лайн магазини и ще ви бъдат доставени по куриер.

Избор на оръжие

някои компактни модели

Докато при бойните оръжия калибърът и дължината на цевта са от първостепенно значение за ефекта от изстрела, то при газовите този проблем на практика не съществува, което улеснява значително избора. На пазара се предлагат газови пушки (с дължина над метър) и картечни пистолети, които се използват във филмовата индустрия и чиято стойност е колекционерска (практичността им е нулева). Най-често предлаганите в магазините марки ГСО са Байкал (Русия), Бруни (Италия), Блоу (Турция), Екол-Волтран (Турция), Зораки (Турция), Умарекс (Германия) и Валтер (Германия).
Първата задача е да се избере между револвер или пистолет – и при газовите, и при бойните няма „по-добър”, и двата типа притежават своите плюсове и минуси. Схващането, че револверите са много по-прости като конструкция е отчасти вярно – конструктивно те се състоят от приблизително същия брой части, но при тях засечките са по-редки (важи и за бойните, но при газовите разликите са далеч по-големи). Най-честата засечка при тях се наблюдава когато бойната игла удари капсула, но той не се възпламени. Преимуществото в случая е, че за произвеждане на изстрел е необходимо единствено да бъде натиснат спусъка отново, прескачайки неизстреляния патрон. Ако състоянието на бойната игла и пружина е изправно, при пистолетите е също толкова вероятно да се получи засечка от невъзпламенен капсул-детонатор (при едни и същи патрони). Но при тях често самото оръжие е „виновно” за засечката, най-вече когато :

• при първоначално ръчно издърпване на затвора назад за вкарване на патрон в цевта същият се „заклещи”
• при следващ изстрел затворът се издърпва назад, под действието на налягането, създадено от изгорелите барутни газове на предишния изстрел, и при вкарване на нов патрон същият отново се заклещи.

Тук е моментът да се погледне отново ЗОБВВПИ и по-контректно глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2, забраняваща :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана.

5-заряден револвер Блоу, модел 38 Магнум

Револвер, в чийто барабан поставяте патрони едва след като нападението е започнало е излишен. Можете да го носите зареден, но е възможно забраната да бъде изтълкувана от проверяващи органи на реда като всеобхватна, важаща за огнестрелни (бойни) и неогнестрелни (каквито са по закон и ГСО) оръжия. При газовите пистолети изборът за носене с патрон в цевта отново е личен, но при наличие на пълнител е много по-бързо оръжието да го извадите и заредите. При някои модели (най-вече по-големите) пистолети усилието, с което затворът се издърпва назад е сравнително голямо и може да бъде проблем при хора с по-малка физическа сила и жени. Решенията са две, като първото е очевидно – избор на друг пистолет. Второто изисква известна тренировка – за зареждане трябва да обхванете задната част на затвора с лявата си ръка (ако сте десничар). С дясната ръка, с която държите ръкохватката избутайте напред оръжието – след изчерпване на „хода” то ще се изплъзне от лявата ви ръка. За предпочитане е докато извършвате това пистолетът да е насочен към нападателя, което изисква тренировки.

Оплакванията към малката вместимост на револвера често изглеждат като силен аргумент. Но при един пет или шест-заряден револвер скоростта на презареждане и вместимостта не са особено важни – ако противникът не бъде обезвреден с първите 5 или 6 патрона, то следващите едва ли ще имат ефект, ако изобще се стигне и до тях. Правилото важи и за газовите пистолети, и за бойните оръжия за самоотбрана. Пълненето на един пълнител с патрони не е по-бързо от пълненето на барабан, а и рядко се носи втори пълнител, дори и от служителите на реда и охранители. Много от по-компактните модели пистолети имат вместимост 5+1 (пет патрона в пълнителя, един в цевта), 6+1 или 7+1, а съществуват и т.нар. „спийд чарджър”-и, с които презареждането на револвера при отработка е равно по времетраене с това при пистолетите

Ако все пак сте се спряли на пистолет и искате да го носите с патрон в цевта, то пред вас има три варианта :

• да носите оръжието в заредено състояние (ударното чукче/петле е в задно положение), за произвеждане на изстрел е необходимо единствено да натиснете спусъкът. Не е препоръчително, тъй като в този вариант силата, която е трябва да приложите върху спусъка е изключително малка и случаен изстрел е твърде вероятен. Продължителното съхранение на оръжието с изтеглено на зад чукче има неблагоприятен ефект върху пружината му.
• да носите оръжието в заредено състояние, но с включен предпазител. За да произведете изстрел е необходимо да свалите предпазителя и да натиснете спусъкът. Целесъобразността на този тип носене зависи от конкретния модел пистолет – при някои предпазителят или селекторът за стрелба (предпазител, полу-автоматичен, автоматичен) има малка и неудобна форма, изисква голямо усилие или има далеч от идеално разположение. Други пистолети обаче се изработват с удобен и лесен за употреба предпазител. Не трябва обаче винаги да му се доверявате. Дори и при включен предпазител е възможно, макар и в редки случаи да бъде произведен изстрел
• да носите оръжието с патрон в цевта, но в незаредено състояние (ударното чукче е в предно/незаредено положение). За да произведете изстрел е необходимо да издърпате назад чукчето с палеца на дясната си ръка. Ако необходимата сила е по-голяма може да хванете оръжието с две ръце, използвайки лявата си ръка за упора. При по-малките пистолети, които имат и по-малко чукче (и пружина за него) усилието намалява.

При револверите няма предпазители, но трябва да се споменат двата вида – такива с единично действие (single action) и такива с двойно (double action). При първите, познати на всички от уестърните е необходимо да издърпвате петлето назад преди всеки изстрел. Револвери, били те бойни или газови, с единично действие са рядкост в България, а и по света. При двойното действие можете да издърпвате преди всеки изстрел чукчето, което ще занижи многократно силата, която трябва да приложите върху спусъка, но можете и просто да натискате спусъка.

Ако сте се спряли на пистолет не е препоръчително пълнителят му да стои непрекъснато зареден, тъй като пружината му се „уморява” и губи свойствата си. Добре е да изваждате патроните от пълнителя винаги, когато по ваша преценка това е възможно от гледна точка на сигурността.
При револверите този проблем не присъства – когато са заредени с патрони в барабана и петлето/чукчето не е издърпано назад няма натегнати пружини, които да се уморяват. Револверът може да бъде изваден и използван веднага, с или без издърпване на петлето назад (ако става дума за double-action – масовия случай).

Изборът на конкретния модел е нещо строго индивидуално. Интерес представлява формата, дебелината (заради барабана револверите са по-дебели) и дължината на оръжието, а оттам и компактността и ергономичността му, усилието, с което се натиска спусъка, дърпа чукчето или издърпва затвора, взаимното разположение на спусъка, петлето и предпазителя, теглото, баланса и центъра на тежестта. Едно от най-важните неща е оръжието да пасва в ръката ви и да е удобно за употреба, също въпрос на лична преценка. Имайте предвид, че при ГСО дължината на цевта не е от значение, тъй че винаги избирайте по-малките образци. „Сплашващият ефект” на големите оръжия е спорен, а и колкото по-голямо и тежко е вашето ГСО, толкова по-неудобно за носене и прикриване ще е. Законът и обществените порядки забраняват открито носене. Колкото по-голямо е оръжието, толкова по-трудно ще е и бързото му изваждане и използване. Колкото до качеството – като и за други неща, така и тук идва с цената. Но не подценявайте евтините турски екземпляри – комшиите държат повече от половината български ГСО-пазар и могат да се похвалят с някои наистина добри модели. След като решите какво горе-долу искате от един пистолет/револвер, потърсете отзиви за него по форумите (за предпочитане специализираните, като http://forum.oragie.com/viewforum.php?f=12 ) или от познати.

Избор на начин за носене и кобур

Вие вече сте притежател на ГСО! Но работата ви все още не е свършена, тъй като остава да изберете удобен и практичен начин за носене. 50% от ефективността на всяко оръжие се крие в начина на носене!
За дамите, които често ходят с поли или рокли и не биха искали да променят стила си, дамската чанта е логичния избор. Намирането на нещо в нея обаче е пословична трудност, поради което е добре да държите ГСО в отделен джоб, препоръчително външен, до който се достига по бърз начин (копчета или закопчалки, не цип). Когато носите чантата тя трябва да сочи с този джоб към тялото ви, но имайте предвид, че това е и първото нещо, което повечето бандити грабват.

Класическите начини за носене са в кобур на рамото (под мишницата) и на кръста/колана. Раменния кобур най-често обхваща и двете ви рамена и се закача за колана. Ефектността му превъзхожда многократно ефективността му – за да го носите е необходимо да сте с връхна дреха и то сравнително широка, за да не са издава оръжието. Лятно време е почти безполезен – удобството определя дали ще го носите всеки ден. Спортният опит показва, че за много добре тренирани стрелци това е най-бавния метод (за изваждане). Но обикновеният човек, който няма предварителен опит, бързо може да свикне с кобура и този му недостатък да се сведе до минимум. Освен това раменният кобур е най-удобния вариант за носене когато шофирате или сте в седнало положение. При различните модели кобурът е вертикално или хоризонтално разположен.
Другият класически начин е да носите оръжието в кобур на кръста. Ако носите оръжието отдясно ще можете да го извадите възможно най-бързо, но губите значително от дискретността. Ако носите кобура отляво, точно над левия джоб, с ръкохватка сочеща към десния ще можете да балансирате между бързина на изваждане и дискретност. Вътрешните кобури изместват тази зависимост в същата посока – оръжието е по-неудобно за носене, но още по-дискретно.
Да се носи оръжието в кобур е класическия и най-често използван метод, но не и единствения (някои са по-странни). Възможно е да го носите в чанта на кръста или в джоба си. Последното е практично когато става дума за преден джоб на сиучър – ако оръжието е достатъчно малко и минавате нощем през опасен район можете да държите оръжието с дясна ръка, обхванала задната горна част на оръжието (затвора и петлето). По този начин е по-малко вероятно да се закачи за дрехата ви (зависи от специфичната форма) при критична ситуация, а да го завъртите и хванете за ръкохватката отнема части от секундата.

Статията далеч не е изчерпателна и може да се говори още много по темата. Коментари на бъдещи и настоящи притежатели на ГСО, както и разкази от практиката са добре дошли!

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

Вижте също

Избор на газов пистолет

Самоотбрана с газов пистолет

Екол-Волтран е фирмата, която държи най-голям дял от българския ГСО (газ-сигнално оръжие) пазар. Компанията е базирана в Истанбул и заедно с другите турски фирми – Ретай Силах, Зораки и Блоу (вече нефункционална, но все още има много бройки в магазините) отговарят за болшинството от родния пазар на газови пистолети. Това са най-евтините и масови ГСО у нас – ценовият им диапазон е между 25 и 100лв. Предлагат се пистолети, револвери и деринджъри (фирмено име, станало нарицателно за малки, джобни оръжия), копия на повечето от най-известните бойни екземпляри (Дезърт Ийгъл, Глок 17, Берета 92, Валтер П22, Колт 1911 и т.н.).

ОБЩИ ДАННИ

Екол-Волтран Джакал Дуал е 9мм ГСО, копие на един най-известните бойни пистолети в света – Берета 92. Заразлика от оригинала Джакал Дуал може да води както полуавтоматичен, така и автоматичен огън (което го доближава до сходния боен Берета 93Р). Стандартният пълнител е с вместимост 15+1, продават се също и 25+1 пълнители.

ТТ данни :

Дължина – 215мм
Дебелина (широчина) – 35мм
Височина – 137мм
Тегло, с празен пълнител – 1150гр
Тегло, зареден – 1230гр*

* с 15 броя 9мм халостни патрони Озкурсан (Турция)

Пистолетът има превключвател за режима на стрелба, разпложен над спусъка, от лявата страна във формата на лостче. Трите позиции отговарят съответно за :

.
S – предпазител
F – полуавтоматична стрелба
A – автоматична стрелба (~1050 изстрела/минута)

.

КОНСТРУКЦИЯ

Предпазителят блокира спусъка. Има също и двустранен предпазител в задната част на затвора, имитиращ оригиналния, но е нефункциониращ.
Бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен от лявата страна на ръкохватката, на нивото на спусъковата скоба.
Спусъкът е с единично действие (single action). За да се произведе изстрел е необходимо ударното чукче да се въведе в задна/заредена позиция. В противен случай спусъкът не върши нищо. Въвеждането на чукчето може да се направи ръчно, но се извършва и при зареждане на пистолета (издърпване на затвора в крайно задно положение). Когато затворът се върне обратно напред той избутва най-горния патрон от пълнителя в цевта. При изстрел част от енергията на барута се използва за избутване на затвора в крайно задно положение. Отдясно на затвора е разположен изхвъргачът/екстракторът – две метални пластини, които завършват със своеобразен зъб, който „захапва” венеца на гилзата, издърпвайки я назад. Гилзата излиза от цевта, а под действието на пружината на пълнителя отскача навън. Отражателят, разположен отляво на изхвъргача придава желаната посока на отскачане (нагоре и надясно, тъй като оръжието е за десничари). Следователно движението на затвора назад (под действиета на барута) извършва две неща – изхвърля изстреляната гилза и въвежда ударното чукче в заредено положение. Движението на затвора напред се извършва под действието на затворната пружина, която е разположена около ос под цевта. Тогава затворът вкарва нов патрон в цевта.

Освен очевидната си функция, пълнителят изпълнява и друга роля в автоматиката на оръжието, поради което трябва да се разгледа устройството му. Той се състои от корпус от валцована стоманена ламарина, пружина, капачка, фиксираща пластина и леглото за патрони. Капачката се закрепва за корпуса с помощта на два странични канала. Пружината ляга върху фиксиращата пластина, която от своя страна има два фиксиращи щифта. Горният фиксира пружината за пластината, а долният фиксира пластината за капачката (в която е изработен отвор за щифта). Леглото за пълнителя играе важна роля за работата на оръжието – в лявата му част е изработен канал с правоъгълно сечение (успореден на пълнителя), дължина 1см и дълбочина около 3мм, (за предназначението на канала виж долу).

От лявата страна на оръжието, зад превключвателя/предпазителя е разположена спусковата скоба (затворна скоба, slide catch, slide stop). Тя представлява лост, от вътрешната страна на който е изработен правоъгълен щифт. Когато в пълнителя има поне един патрон (или в оръжието няма пълнител) спусковата скоба е в долно положение, а вътрешният й щифт се движи в гореспоменатия канал на пълнителя. Когато обаче бъде изстрелян и последния патрон каналът на пълнителя „свършва” и леглото за патрони избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. Когато затворът се издърпва в крайно задно положение под действието на последния патрон спусковата скоба (която е в горно положение) го застопорява. Когато се натисне надолу тя го освобождава и той се връща напред под действието на затворната пружина.

Всичко това обуславя начина на работа на оръжието :

1. Вкарва се пълнител в оръжието.
2. Затворът се издърпва ръчно в крайно задно положение, въвеждайки чукчето в заредено положение и избутвайки (при връщането си напред) патрон в цевта.
3. При натискане на спусъка се освобождава ударното чукче, което удря ударната игла, която удря капсул-възпламенителя на патрона.
4. При изстрел барутната сила задвижва затвора назад, а той изхвърля изстреляната гилза, въвежда чукчето в задно положение и с връщането си вкарва нов патрон.

Когато оръжието е в режим на автоматична стрелба спусъкът се задържа в натиснато състояние и т.3 и т.4 се извършват определен брой пъти – до отпускане на спусъка или свършване на патроните. В режим на полуавтоматична стрелба всяко дърпане на спусъка повтаря веднъж т.3 и т.4.

5. Преди последния изстрел затворът вкарва последния патрон в цевта, а леглото на пълнителя избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. След последния изстрел (било то на полуавтоматичен или автоматичен режим) затворът се издърпва назад, изхвърляйки последната гилза, но остава в това положение, благодарение на спусковата скоба, която опира в показания на снимката триъгълен канал (на затвора). При това положение при следващо зареждане се поставя пълнител в пистолета и спусковата скоба (която е застопорена) само се натиска надолу, за да освободи затвора, с което се извършва вкарването на патрон в цевта и оръжието е готово за употреба. Трябва да се спомене обаче, че тази „екстра” е практически безсмислена когато става дума за самоотбрана – би била полезна единствено ако за да се защитите са ви нужни повече от 15 патрона (!) и носите втори, пълен пълнител.

..

НАЧИНИ ЗА НОСЕНЕ

Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) силно ограничава гражданите при носене и употреба на ГСО. Отчасти е преведен, при което се променя смислово съдържанието му (пример – английската дума „projectile“ се превежда на български като „проектил“, но често на английски се използва и като взаимозаменяема със „shell“ – снаряд, виж долу), а освен това не е и съобразен с българските особености. Начинът на носене зависи от това дали човек иска да се съобразява с всички забрани. В глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2 се забранява :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана

Логиката диктува, че лични ГСО (в текста пише оръжия, без да се уточнява дали са огнестрелни или неогнестрелни), предназначени за лична самоотбрана могат да се носят с патрон в цевта/барабана, но за съжаление практиката показва, че органите на реда често тълкуват забраната като всеобхватна, а много от полицейските служители не са запознати в дълбочина със закона. Револер, в чийто барабан се слагат патрони едва след като бъдете нападнат/нападната е практически излишен. При пистолетите забраната може да се спазва със сравнително малки последствия.

Независимо дали използвате раменен, коланен (за кръста) или друг кобур, пистолетът може да се носи по няколко основни начина :

• С вкаран пълнител в оръжието, но не и патрон в цевта. При това положение не може да има никакво недоразумение с органите на реда, а за произвеждане на изстрел е необходимо да дръпнете затвора назад, след което да натиснете спусъка.
• С вкаран патрон в цевта, включен предпазител и ударно чукче в заредено положение. В случая на Джакал Дуал това не се препоръчва, тъй като предпазителят (който е и селектор за стрелбата) е на неудобно място и с неудобна (малка) форма. Усилието за завъртане е твърде голямо и би отнело ценно време.
•  С вкаран патрон в цевта, селектор, включен на полуавтоматичен огън и незаредено ударно чукче. Това е оптималният (за повечето оръжия с единично действие на спусъка) вариант. След зареждане се прави следното – макар чукчето да е в зарадено/задно положение се издърпва съвсем малко още назад. След това се натиска спусъка, а чукчето плавно и бавно се привежда напред в незаредено положение. При такъв тип носене случайното натискане на спусъка не прави нищо. За да се използва оръжието е необходимо да се дръпне чукчето назад и да се натисне спусъка, което е златната среда между сигурност на носене и бързина на употреба при нападение.

Повечете ГСО револвери на българския пазар са с двойно действие – дърпането на спусъка завърта барабана с 1/5 или 1/6 оборот, издърпва чукчето назад, след което го отпуска и то удря капсул-детонатора. При единичното действие чукчето (петлето) трябва да се издърпва назад преди всеки изстрел (познато на всички от уестърн-филмите), но на българския пазар single-action револвери почти няма (изключение прави 8мм 5-заряден револвер „деринджър” на Екол-Волтран – модел Арда, тежащ 255гр).

СТОП МУФА И ТОПЧЕТА

Всички ГСО идват в комплект с 15мм двукамерна муфа с резба (два стандартни размера) и странични отвори, наречена ракетна муфа. Съществува обаче и друг тип муфа, която също е с резба, но е 17мм и е еднокамерна, без странични отвори. С нейна помощ се изстрелват гумени топчета, известни като „стоп-топчета”. В глава 1, член 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ обаче огнестрелните оръжия са дефинирани като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Дефиницията за ГСО в закона е :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

ГСО и въздушните оръжия са класифицирани като неогнестрелни оръжия.

Когато се използва стоп-топче може да се приеме, че муфата играе ролята на цев. Но гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд. В стария закон (настоящият не е поправка, а новоприет) дефиницията включваше не „куршум и снаряд”, а „куршум или друг проектил”. Проектил може да значи куршум, снаряд, гюле, стрела, сачма, топче и т.н. Логиката диктува, че продажбата на стоп-муфи и топчета трябва да бъде абсолютно свободна. Парадокс е, че сачмените оръжия (в България – най-вече ловни), които не изстрелват нито куршуми, нито снаряди, по горната класификация не са нито огнестрелни, нито неогнестрелни…те не са изобщо оръжия! Естествено, това не е вярно и практически се тълкуват законово като огнестрелни оръжия. Днес в София никъде не може да се закупи стоп-муфа (която сама по себе си е парче желязо с резба) и стоп-топчета (които не са нищо повече от парче гума). Причината очевидно не е в нежеланието на оръжейните магазини да ви вземат парите, а избирателното тълкование на закона. От конструкторска гледна точка муфата лесно може да се изработи на струг и свредловъчна машина – може да се изработи с произволна дължина и дебелина на стената, като единствено трябва да се спази диаметъра на резбата. Вътрешния отвор може да се изработи с произволен диаметър и да изстрелва проектили с произволен размер.
Може да бъде поръчана по интернет от ямболския онлайн оръжеен магазин Pushka.eu или плевенския „Бункерът“ и доставена с куриер.

Един от начините за употреба на ГСО със стоп-муфа е да се сложат газови патрони в пълнителя, а най-горния (първия) да бъде халостни. Първия изстрел изстрелва стоп-топчето, а следващите са газови патрони.

РАЗГЛОБЯВАНЕ И ПОЧИСТВАНЕ

Колкото по-често оръжието се почиства и смазва – толкова по-добре. Това не означава всеки път да се разглобява на 43-те си съставни детайла – разглобяват се точно 5 детайла, което при отработка може да отнеме 5 секунди. Извършват се следните действия :
1. Слагате селекторът за режима на стрелбата в позиция за автоматичен огън.
2. Завъртате надолу заключващото лостче, след което отдругата страна избутвате навън.
3. Затворът се издърпва максимално назад, повдига се нагоре и плавно се избутва напред, при което излиза.

След почистване с шомпол (в комплект) и смазване оръжието се сглобява по следния начин :
1. Затворът се поставя с предната си част на пистолета, така че в двата му отвора да влязата съответно оста на затворната пружина и цевта.
2. Затворът се издърпва максимално назад, натиска се надолу, така че да заеме правилна позиция и плавно се придвижва напред.
3. Затворът се издърпва 1-2см назад и в отвора на оста на затворната пружина се поставя съответния инструмент (който идва в комплект), след което се отпуска отново напред.
4. Поставя се заключващото лостче в отвора.
5. Махате инструмента.

В комплекта идва и малка книжка-упътване, в която са описани основните х-ки на оръжието и е дадена схема на всички детайли. Въпросната схема е безумно погрешна и почти нито един детайл не отгаваря на номерацията си. На чертежа даже е даден детайл №40, който изобщо не присъства в легендата. Пълнителят е даден като един елемент, макар че се разглобява на 5 части. В упътването в официалния сайт на фирмата също изобилства от грешки, но съвсем различни. Номерацията също не отговаря на легендата, някои позиции са пропуснати и т.н.
Нито в книжката, нито в сайта има информация за разглобяването и сглобяването на оръжието, нещо, което тази статия се опитва да поправи. Също така никъде не е описано как се разглобява и почиства ударната игла (информация за това трудно се намира и в интернет).

РАЗГЛОБЯВАНЕ НА УДАРНА ИГЛА

Разглобяването на ударната игла е добре да се извършва периодично (не е необходимо след всяка стрелба). Сред най-честите проблеми, които предизвикват засечка са :

• Изхвъргачът не „захапва“ гилзата и тя блокира подаването на нов патрон.
• Пружината на ударното чукче e износена (или некачествена от самото начало), при което силата, с която чукчето удря иглата (която удря пък капсул-детонатора на патрона) е недостатъчна.
• Ударната игла се заклинва в леглото си в затвора – възможно е това да блокира подаването на патрони, но във всички случаи прави оръжието неизползваемо.

Ето как се почиства иглата и леглото й в затвора :

1. Затворът се разглобява по описания по-горе начин.
2. Развива се винтът отдясно на предпазителя.
3. Маха се дясното лостче на предпазителя.
4. С произволен цилиндричен инструмент се избутва отзад ударната игла максимално напред.
5. В това си положение иглата се хваща (с клещи) отдругата страна и се задържа в тази позиция.
6. Изважда се и лявото лостче на предпазителя.
7. Бавно и плавно се изважда иглата и пружината й, след което всичко се почиства (по възможност с тънък шомпол).

ВАЖНО – поради недомислената конструкция първия път когато правите това е необходимо след т.5 да задържите иглата с друг инструмент (или достатъчно силна щипка). След това е необходимо да разширите задната част на отвора за иглата с 1мм с цилиндрична пила или друг подходящ инструмент. В противен случай е невъзможно иглата да излезе от леглото си (т.7). Разширяването на този отвор не деформира оръжието и не води до повреди или други нежелателни промени. Ако не се извърши е невъзможно иглата да бъде извадена и почистена. Единственото логично обяснение е конструкторска грешка. Също така – предпазителят излиза от завода нефункциониращ, но в този стадий на разглобяване може да изпилите с 1-2мм дъгата на левия вал/лост на предпазителя, след което той става функциониращ, но само в единичен режим.

ВИДЕО – разглобяване и сглобяване :

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

 

Тенденции при съвременните автомати

.…..