Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

Вижте също

Избор на газов пистолет

Самоотбрана с газов пистолет

Екол-Волтран е фирмата, която държи най-голям дял от българския ГСО (газ-сигнално оръжие) пазар. Компанията е базирана в Истанбул и заедно с другите турски фирми – Ретай Силах, Зораки и Блоу (вече нефункционална, но все още има много бройки в магазините) отговарят за болшинството от родния пазар на газови пистолети. Това са най-евтините и масови ГСО у нас – ценовият им диапазон е между 25 и 100лв. Предлагат се пистолети, револвери и деринджъри (фирмено име, станало нарицателно за малки, джобни оръжия), копия на повечето от най-известните бойни екземпляри (Дезърт Ийгъл, Глок 17, Берета 92, Валтер П22, Колт 1911 и т.н.).

ОБЩИ ДАННИ

Екол-Волтран Джакал Дуал е 9мм ГСО, копие на един най-известните бойни пистолети в света – Берета 92. Заразлика от оригинала Джакал Дуал може да води както полуавтоматичен, така и автоматичен огън (което го доближава до сходния боен Берета 93Р). Стандартният пълнител е с вместимост 15+1, продават се също и 25+1 пълнители.

ТТ данни :

Дължина – 215мм
Дебелина (широчина) – 35мм
Височина – 137мм
Тегло, с празен пълнител – 1150гр
Тегло, зареден – 1230гр*

* с 15 броя 9мм халостни патрони Озкурсан (Турция)

Пистолетът има превключвател за режима на стрелба, разпложен над спусъка, от лявата страна във формата на лостче. Трите позиции отговарят съответно за :

.
S – предпазител
F – полуавтоматична стрелба
A – автоматична стрелба (~1050 изстрела/минута)

.

КОНСТРУКЦИЯ

Предпазителят блокира спусъка. Има също и двустранен предпазител в задната част на затвора, имитиращ оригиналния, но е нефункциониращ.
Бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен от лявата страна на ръкохватката, на нивото на спусъковата скоба.
Спусъкът е с единично действие (single action). За да се произведе изстрел е необходимо ударното чукче да се въведе в задна/заредена позиция. В противен случай спусъкът не върши нищо. Въвеждането на чукчето може да се направи ръчно, но се извършва и при зареждане на пистолета (издърпване на затвора в крайно задно положение). Когато затворът се върне обратно напред той избутва най-горния патрон от пълнителя в цевта. При изстрел част от енергията на барута се използва за избутване на затвора в крайно задно положение. Отдясно на затвора е разположен изхвъргачът/екстракторът – две метални пластини, които завършват със своеобразен зъб, който „захапва” венеца на гилзата, издърпвайки я назад. Гилзата излиза от цевта, а под действието на пружината на пълнителя отскача навън. Отражателят, разположен отляво на изхвъргача придава желаната посока на отскачане (нагоре и надясно, тъй като оръжието е за десничари). Следователно движението на затвора назад (под действиета на барута) извършва две неща – изхвърля изстреляната гилза и въвежда ударното чукче в заредено положение. Движението на затвора напред се извършва под действието на затворната пружина, която е разположена около ос под цевта. Тогава затворът вкарва нов патрон в цевта.

Освен очевидната си функция, пълнителят изпълнява и друга роля в автоматиката на оръжието, поради което трябва да се разгледа устройството му. Той се състои от корпус от валцована стоманена ламарина, пружина, капачка, фиксираща пластина и леглото за патрони. Капачката се закрепва за корпуса с помощта на два странични канала. Пружината ляга върху фиксиращата пластина, която от своя страна има два фиксиращи щифта. Горният фиксира пружината за пластината, а долният фиксира пластината за капачката (в която е изработен отвор за щифта). Леглото за пълнителя играе важна роля за работата на оръжието – в лявата му част е изработен канал с правоъгълно сечение (успореден на пълнителя), дължина 1см и дълбочина около 3мм, (за предназначението на канала виж долу).

От лявата страна на оръжието, зад превключвателя/предпазителя е разположена спусковата скоба (затворна скоба, slide catch, slide stop). Тя представлява лост, от вътрешната страна на който е изработен правоъгълен щифт. Когато в пълнителя има поне един патрон (или в оръжието няма пълнител) спусковата скоба е в долно положение, а вътрешният й щифт се движи в гореспоменатия канал на пълнителя. Когато обаче бъде изстрелян и последния патрон каналът на пълнителя „свършва” и леглото за патрони избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. Когато затворът се издърпва в крайно задно положение под действието на последния патрон спусковата скоба (която е в горно положение) го застопорява. Когато се натисне надолу тя го освобождава и той се връща напред под действието на затворната пружина.

Всичко това обуславя начина на работа на оръжието :

1. Вкарва се пълнител в оръжието.
2. Затворът се издърпва ръчно в крайно задно положение, въвеждайки чукчето в заредено положение и избутвайки (при връщането си напред) патрон в цевта.
3. При натискане на спусъка се освобождава ударното чукче, което удря ударната игла, която удря капсул-възпламенителя на патрона.
4. При изстрел барутната сила задвижва затвора назад, а той изхвърля изстреляната гилза, въвежда чукчето в задно положение и с връщането си вкарва нов патрон.

Когато оръжието е в режим на автоматична стрелба спусъкът се задържа в натиснато състояние и т.3 и т.4 се извършват определен брой пъти – до отпускане на спусъка или свършване на патроните. В режим на полуавтоматична стрелба всяко дърпане на спусъка повтаря веднъж т.3 и т.4.

5. Преди последния изстрел затворът вкарва последния патрон в цевта, а леглото на пълнителя избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. След последния изстрел (било то на полуавтоматичен или автоматичен режим) затворът се издърпва назад, изхвърляйки последната гилза, но остава в това положение, благодарение на спусковата скоба, която опира в показания на снимката триъгълен канал (на затвора). При това положение при следващо зареждане се поставя пълнител в пистолета и спусковата скоба (която е застопорена) само се натиска надолу, за да освободи затвора, с което се извършва вкарването на патрон в цевта и оръжието е готово за употреба. Трябва да се спомене обаче, че тази „екстра” е практически безсмислена когато става дума за самоотбрана – би била полезна единствено ако за да се защитите са ви нужни повече от 15 патрона (!) и носите втори, пълен пълнител.

..

НАЧИНИ ЗА НОСЕНЕ

Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) силно ограничава гражданите при носене и употреба на ГСО. Отчасти е преведен, при което се променя смислово съдържанието му (пример – английската дума „projectile“ се превежда на български като „проектил“, но често на английски се използва и като взаимозаменяема със „shell“ – снаряд, виж долу), а освен това не е и съобразен с българските особености. Начинът на носене зависи от това дали човек иска да се съобразява с всички забрани. В глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2 се забранява :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана

Логиката диктува, че лични ГСО (в текста пише оръжия, без да се уточнява дали са огнестрелни или неогнестрелни), предназначени за лична самоотбрана могат да се носят с патрон в цевта/барабана, но за съжаление практиката показва, че органите на реда често тълкуват забраната като всеобхватна, а много от полицейските служители не са запознати в дълбочина със закона. Револер, в чийто барабан се слагат патрони едва след като бъдете нападнат/нападната е практически излишен. При пистолетите забраната може да се спазва със сравнително малки последствия.

Независимо дали използвате раменен, коланен (за кръста) или друг кобур, пистолетът може да се носи по няколко основни начина :

• С вкаран пълнител в оръжието, но не и патрон в цевта. При това положение не може да има никакво недоразумение с органите на реда, а за произвеждане на изстрел е необходимо да дръпнете затвора назад, след което да натиснете спусъка.
• С вкаран патрон в цевта, включен предпазител и ударно чукче в заредено положение. В случая на Джакал Дуал това не се препоръчва, тъй като предпазителят (който е и селектор за стрелбата) е на неудобно място и с неудобна (малка) форма. Усилието за завъртане е твърде голямо и би отнело ценно време.
•  С вкаран патрон в цевта, селектор, включен на полуавтоматичен огън и незаредено ударно чукче. Това е оптималният (за повечето оръжия с единично действие на спусъка) вариант. След зареждане се прави следното – макар чукчето да е в зарадено/задно положение се издърпва съвсем малко още назад. След това се натиска спусъка, а чукчето плавно и бавно се привежда напред в незаредено положение. При такъв тип носене случайното натискане на спусъка не прави нищо. За да се използва оръжието е необходимо да се дръпне чукчето назад и да се натисне спусъка, което е златната среда между сигурност на носене и бързина на употреба при нападение.

Повечете ГСО револвери на българския пазар са с двойно действие – дърпането на спусъка завърта барабана с 1/5 или 1/6 оборот, издърпва чукчето назад, след което го отпуска и то удря капсул-детонатора. При единичното действие чукчето (петлето) трябва да се издърпва назад преди всеки изстрел (познато на всички от уестърн-филмите), но на българския пазар single-action револвери почти няма (изключение прави 8мм 5-заряден револвер „деринджър” на Екол-Волтран – модел Арда, тежащ 255гр).

СТОП МУФА И ТОПЧЕТА

Всички ГСО идват в комплект с 15мм двукамерна муфа с резба (два стандартни размера) и странични отвори, наречена ракетна муфа. Съществува обаче и друг тип муфа, която също е с резба, но е 17мм и е еднокамерна, без странични отвори. С нейна помощ се изстрелват гумени топчета, известни като „стоп-топчета”. В глава 1, член 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ обаче огнестрелните оръжия са дефинирани като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Дефиницията за ГСО в закона е :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

ГСО и въздушните оръжия са класифицирани като неогнестрелни оръжия.

Когато се използва стоп-топче може да се приеме, че муфата играе ролята на цев. Но гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд. В стария закон (настоящият не е поправка, а новоприет) дефиницията включваше не „куршум и снаряд”, а „куршум или друг проектил”. Проектил може да значи куршум, снаряд, гюле, стрела, сачма, топче и т.н. Логиката диктува, че продажбата на стоп-муфи и топчета трябва да бъде абсолютно свободна. Парадокс е, че сачмените оръжия (в България – най-вече ловни), които не изстрелват нито куршуми, нито снаряди, по горната класификация не са нито огнестрелни, нито неогнестрелни…те не са изобщо оръжия! Естествено, това не е вярно и практически се тълкуват законово като огнестрелни оръжия. Днес в София никъде не може да се закупи стоп-муфа (която сама по себе си е парче желязо с резба) и стоп-топчета (които не са нищо повече от парче гума). Причината очевидно не е в нежеланието на оръжейните магазини да ви вземат парите, а избирателното тълкование на закона. От конструкторска гледна точка муфата лесно може да се изработи на струг и свредловъчна машина – може да се изработи с произволна дължина и дебелина на стената, като единствено трябва да се спази диаметъра на резбата. Вътрешния отвор може да се изработи с произволен диаметър и да изстрелва проектили с произволен размер.
Може да бъде поръчана по интернет от ямболския онлайн оръжеен магазин Pushka.eu или плевенския „Бункерът“ и доставена с куриер.

Един от начините за употреба на ГСО със стоп-муфа е да се сложат газови патрони в пълнителя, а най-горния (първия) да бъде халостни. Първия изстрел изстрелва стоп-топчето, а следващите са газови патрони.

РАЗГЛОБЯВАНЕ И ПОЧИСТВАНЕ

Колкото по-често оръжието се почиства и смазва – толкова по-добре. Това не означава всеки път да се разглобява на 43-те си съставни детайла – разглобяват се точно 5 детайла, което при отработка може да отнеме 5 секунди. Извършват се следните действия :
1. Слагате селекторът за режима на стрелбата в позиция за автоматичен огън.
2. Завъртате надолу заключващото лостче, след което отдругата страна избутвате навън.
3. Затворът се издърпва максимално назад, повдига се нагоре и плавно се избутва напред, при което излиза.

След почистване с шомпол (в комплект) и смазване оръжието се сглобява по следния начин :
1. Затворът се поставя с предната си част на пистолета, така че в двата му отвора да влязата съответно оста на затворната пружина и цевта.
2. Затворът се издърпва максимално назад, натиска се надолу, така че да заеме правилна позиция и плавно се придвижва напред.
3. Затворът се издърпва 1-2см назад и в отвора на оста на затворната пружина се поставя съответния инструмент (който идва в комплект), след което се отпуска отново напред.
4. Поставя се заключващото лостче в отвора.
5. Махате инструмента.

В комплекта идва и малка книжка-упътване, в която са описани основните х-ки на оръжието и е дадена схема на всички детайли. Въпросната схема е безумно погрешна и почти нито един детайл не отгаваря на номерацията си. На чертежа даже е даден детайл №40, който изобщо не присъства в легендата. Пълнителят е даден като един елемент, макар че се разглобява на 5 части. В упътването в официалния сайт на фирмата също изобилства от грешки, но съвсем различни. Номерацията също не отговаря на легендата, някои позиции са пропуснати и т.н.
Нито в книжката, нито в сайта има информация за разглобяването и сглобяването на оръжието, нещо, което тази статия се опитва да поправи. Също така никъде не е описано как се разглобява и почиства ударната игла (информация за това трудно се намира и в интернет).

РАЗГЛОБЯВАНЕ НА УДАРНА ИГЛА

Разглобяването на ударната игла е добре да се извършва периодично (не е необходимо след всяка стрелба). Сред най-честите проблеми, които предизвикват засечка са :

• Изхвъргачът не „захапва“ гилзата и тя блокира подаването на нов патрон.
• Пружината на ударното чукче e износена (или некачествена от самото начало), при което силата, с която чукчето удря иглата (която удря пък капсул-детонатора на патрона) е недостатъчна.
• Ударната игла се заклинва в леглото си в затвора – възможно е това да блокира подаването на патрони, но във всички случаи прави оръжието неизползваемо.

Ето как се почиства иглата и леглото й в затвора :

1. Затворът се разглобява по описания по-горе начин.
2. Развива се винтът отдясно на предпазителя.
3. Маха се дясното лостче на предпазителя.
4. С произволен цилиндричен инструмент се избутва отзад ударната игла максимално напред.
5. В това си положение иглата се хваща (с клещи) отдругата страна и се задържа в тази позиция.
6. Изважда се и лявото лостче на предпазителя.
7. Бавно и плавно се изважда иглата и пружината й, след което всичко се почиства (по възможност с тънък шомпол).

ВАЖНО – поради недомислената конструкция първия път когато правите това е необходимо след т.5 да задържите иглата с друг инструмент (или достатъчно силна щипка). След това е необходимо да разширите задната част на отвора за иглата с 1мм с цилиндрична пила или друг подходящ инструмент. В противен случай е невъзможно иглата да излезе от леглото си (т.7). Разширяването на този отвор не деформира оръжието и не води до повреди или други нежелателни промени. Ако не се извърши е невъзможно иглата да бъде извадена и почистена. Единственото логично обяснение е конструкторска грешка. Също така – предпазителят излиза от завода нефункциониращ, но в този стадий на разглобяване може да изпилите с 1-2мм дъгата на левия вал/лост на предпазителя, след което той става функциониращ, но само в единичен режим.

ВИДЕО – разглобяване и сглобяване :

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

 

Митове за Виетнамската Война

Виетнамската война променя света. Не само начина, по който великите сили и партизаните водят война, но и начина, по който обикновения човек разбира за нея. Докато през Втората Световна Война американецът е чел единствено бляскавите заглавия във вестниците, през 60-те и 70-те години той вече е виждал с очите си какво реално става на бойното поле, какво става в тези бомбардирани градове, за които преди само е чел. Така се ражда и понятието „първата телевизионна война”. Това е и първата война, за която голяма част от американското общество протестира публично. Анти-военните настроения в страната променят и облика на изкуствата – филмите, пиесите и най-вече музиката. Анти-военните мотиви остават като символ на рок музиката в края на 60-те и началото на 70-те години. Но представата на обикновения човек често не отговаря на реалността, медийното отразяване изкривява реалния образ на ситуацията, както и отделни личности. Като всяка война и тази има своите митове, разликата е, че „виетнамските митове” се оказват по-устойчиви и до ден днешен присъстват в американски и чужди филми, песни, книги, както и в много суб-култури. Вероятно не съществува обаче конфликт в историята, за който обществото масово да има толкова погрешни представи.

.

.
МИТ: повечето американски войници са се връщали с някаква форма на наркотична зависимост.
РЕАЛНОСТ : вярно е, че много от американските момчета за първи път опитват наркотични вещества във Виетнам, най-вече марихуана и традиционния за тази част на света опиум. Но също така е вярно и че наркотиците са били съществена част от тогавашната младежка култура. Процентът на американските войници използвали наркотици и този на цивилните щатски граждани (от една и съща възрастова група) е приблизително равен.
.

.

МИТ : повечето щатски войници са изпитвали силни угризения за участието си във войната.
РЕАЛНОСТ : 91% от ветераните са доволни, че са служили, а 74% биха служили пак, дори да знаят изхода на войната.
.

.

МИТ : САЩ е демократична държава, но се е държала далеч по-варварски от комунистически Северен Виетнам.
РЕАЛНОСТ : изолирани случаи на военни престъпления са били обширно коментирани и излъчвани от телевизиите и радиата, но в действителност северно-виетнамските са били толкова много, че почти не им е обръщано внимание. По обясними причини Виетконг и СВА не са разрешавали на западни журналисти да ги снимат. По този начин пропагандата е била едностранна, което е било в тяхна стратегическа полза.
.

.

МИТ : много от ветераните отиват впоследствие в престъпни групировки и съответно в затвора.
РЕАЛНОСТ : едва 0.5% от ветераните от Виетнам са били в затвора по което и да е време.  САЩ е държавата с най-голямото затворническо население (по брой и процентно) – в момента около 1% от белите мъже в САЩ са в затвора, 9% от негрите и около 2.3 от латиноамериканците. Малко под 2% от американските мъже са в затвора. Тези статистики са за затвориниците, които в момента излежават присъда, докато 3% от цялото американско население е минало през затвора (дори и в момента да не е там). Този процент естествено е по-висок при мъжете (над 5%) и при чернокожото население (всеки 12-ти афроамериканец е в затвора, всеки трети минава през затвора поне веднъж в живота си). В заключение – вероятността ветеран от Виетнам да е в затвора или да е бил в затвора е 10 пъти по-малка от средното за американските мъже. (източник на информацията – Бюлетин за затворниците 2008 на Американското Бюро по Правосъдието).
.

.

МИТ : болшенството от ветераните не успяват да се интегрират обратно в американското общество.
РЕАЛНОСТ : за една и съща възрастова група средно ветеранът има 18% по-висок доход от средното ниво за страната. Безработицата сред ветераните също е значително по-ниска.
.

.

МИТ : повечето от американските войници във Виетнам са принудени да се бият (мобилизирани са).
РЕАЛНОСТ : в субкутлтурата от 60-те и 70-те години остава образът на 18-годишното момче, което насила бива натикано в далечен Виетнам. В много случаи млади момчета се женят само за да не бъдат зачислени. Това става във всяка война, през Втората Световна процентното съотношение е същото. В действителност обаче 2/3 от мъжете, служили във Виетнам са доброволци (професионални войници). За сравнение – точно обратното се случва през Втората Световна Война, когато 2/3 от мъжете са мобилизирани. По време на Виетнамската Война в САЩ все още е имало задължителна военна служба (мобилизацията е била при необходимост), но въпреки това болшенството са отишли там по свое желание.
.

.

МИТ : самоубийствата при ветераните са често срещани.
РЕАЛНОСТ : самоубийствата при ветераните са по-рядко срещани в сравнение със средното за страната. Има 9,000 случая.
.

.

МИТ : правителството е използвало войната за да потуши негърските движения за граждански права и много повече черни са умрели от бели.
РЕАЛНОСТ : едно от нещата, на които се гради този мит, е отказът на легендарния боксьор Мохамед Али (Касиус Клей) да мине военна служба. Заради отказът си е лишен от титлата си и правото на участие за известно време. Според него, а и според много други, Вашингтон праща повече черни за „пушечно месо” за да неутрализира евентуална заплаха за вътрешната си сигурност и статукво след войната. Това е далеч от истината. 86% от убитите американци в тази война са бели, 12.5% са черни, а останалите – от други раси. Това съответства и на процентното съотношение на черните в американското общество. Всъщност, смъртността сред черните войници във Виетнам е била по-ниска от смъртността на белите войници (пропорционално на изпратените).
.

.

МИТ : най-много жертви идват от току-що пристигнали 18 годишни младежи.
РЕАЛНОСТ : средната възраст на убитите войници е 22. Но във Втората Световна Война средната възраст е 26, като това отразява служилите, а не убитите. По правило по-младите имат по-висока смъртност, а парадоксално и по-образованите (смъртността при пилотите да речем е била много висока, а те традиционно са с по-високо образование от пехотинците да речем).

.

.

.

МИТ : „домино-теорията” се е доказала като грешна.
РЕАЛНОСТ : без намесата на Запада във Виетнам и Корея тези две държави, както и много други – Индонезия, Малайзия, Тайван, Тайланд и др. със силни комунистически движения или заплашени от комунизма, вероятно са щели да паднат в ръцето на комунистическите сили. Не бива да се забравят милионите умрели във Виетнам и Корея, но не бива и да се забравят също и милионите умрели в Корея през 90-те години от глад. Не причинен от война и бомбардировки глад. Заради некомпетентността на лидерите си, както и за фундаменталните грешки в комунистическата теория (противоречащи на природата на човешките общества) за 3 години през 90-те от глад умират 3 милиона севернокорейци, около 15% от населението. За сравнение Южна Корея днес има 50 милиона души население, 15% от които се равняват на 7.5 милиона души.
В края на 50-те и началото на 60-те за период от 3 години в Китай умират от глад 40 милиона души – близо 7 пъти повече отколкото умират по време на съветския геноцид в Украйна (Голодомор) през 30-те години. А докато жителите на Народна Република Китай и Северна Корея са умирали от глад, а и днес живеят далеч от „нормално”, то държави като Южна Корея и Република Китай (Тайван) просперират и се нареждат сред най-развитите и напреднали в технологично отношение държави. Българина може само да си мечтае да има същия стандарт като южнокорееца. Физическата разлика между севернокорейците и южнокорейците (които са от един народ, от една раса, с едни традиции) е потресава – разликите в средния ръст и тегло са около 10кг и 10см. Благодарение на нехумаността и глупостта в държавната идеология на Северна Корея, за 60 години са успели да спрат физиологическото развитие на цял един народ, да го осакатят и ослепят. Очевидно Южна Корея има за какво да е благодарна.

Мисля, че снимката илюстрира добре разликата между тези две нации.
..