Тенденции при съвременните автомати 2

Продължение на Тенденции при съвременните автомати

В статията :
Белгия – СКАР
Германия – Г36
Израел – Тавор 21
Италия – Beretta ARX160
Русия – АК-12
САЩ – АСР/Масада

При всицки съвременни модели автомати се спазват някои тенденции – използване на устойчиви полимерни материали с цел олекотяване, разполагане на релси Пикатини за монтаж на аксесоари, амбидекстриалност/симетричност (за десничари и левичари) и др. Като цяло стремежът е не стрелецът да се нагоди към оръжието, а оръжието да бъде нагодено към различните стрелци.

.

SCAR-L STD, Fabrique Nationale d’Herstal, Белгия

Автоматът е създаден по искане на SOCOM (United States Special Operations Command) от световно известната белгийска компания Фабрик Насионал-Херстал, една от най-добрите световни оръжейни компании.
ТТ данни :

калибър		5.56х45мм НАТО
дължина, мм	сгънат приклад	653
	разгънат приклад, мин	835
	разгънат приклад, макс	900
тегло, без пълнител, кг		3.545
дължина на цевта, мм		368

SCAR-L

Автоматът е класически дизайн (не-булпап) и използва стандартни 5.56 СТАНАГ пълнители (НАТО-стандарт). Прикладът е и сгъваем, и телескопичен (с регулируема дължина). Набузникът на приклада също е регулируем. Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката на оръжието. Бутонът за освобождаване на пълнителя също е двустранен, като разположението му отдясно е сходно с това на М4/М16 (и всички от АР-15). Задержката на автомата е само отляво, доближаваща се по конструкция и разположение с тази на М4/М16. Оръжието разполага със релси Пикатини на ложата, от двете страни, за прикрепяне на различни аксесоари, както и Пикатини-релса по цялата дължина (отгоре) на оръжието, за разполагане на оптически мерни прибори и др. Стандартно пушката е с падащи (т.нар. pop-up) механични мерни прибори – регулируем вертикално и хоризонтално мерник и регулируема вертикално мушка). Мерникът е и т.нар. flip-sight – по подобие на М4/М16 е с мерник за близки и далечни разстояния. Оръжието е конструирано така, че разглобяването се извършва бързо и лесно, без необходимост от особени инструменти, като ударно-спусъковият механизъм, ръкохватката и леглото на пълнителя се разглобяват като едно цяло.
Ръчката за зареждане е една, но за минимално време може да се смени отляво/отдясно.
Трябва да се спомене и дулният компенсатор на Фабрик Насионал, с който откатът става изключително малък, дори и за оръжие в този калибър, което подобрява групираността на оръжието.
. .

G36, Heckler & Koch, Германия

През 90-те години в немската армия започват да се търсят алтернативи на застаряващата G3. Със задачата се заемат конструкторите от световно известния лидер в оръжейната индустрия – Хеклер и Кох. Създаден е автоматът Г36.

ТТ данни (за G36K) :

калибър		5.56х45мм НАТО
дължина, мм	сгънат приклад	613
	разгънат приклад	833
тегло, без пълнител, кг		3.37
дължина на цевта, мм		318

G36K

Г36 следва световната тенденция за модулност на оръжейните системи. Между стандартната версия (Г36), късата (Г36К) и компактната (С) и техните под-модели има съвсем малки разлики. Повечето части са взаимозаменяеми, разликите са основно в ложата и цевта.
Оръжието е с класически дизайн и използва 5.56х45мм НАТО патрони. Пълнителите са създадени специално за това оръжие, но съществуват т.нар. адаптори, чрез които оръжието работи със СТАНАГ-пълнители (за М4/М16).
Прикладът е сгъваем – при натискане на бутонът отляво се освобождава, завърта се и се заключва върху зъб отдясно на оръжието. За освобождаването му е нужно лека да бъде повдигнат нагори и завъртян назад. Някой версии имат сгъваем и телескопичен приклад, с регулируем по височина набузник.
Оръжието е до голямо степен амбидекстриално – може да се използва и от десничари, и от левичари. Селекторът за режима на стрелба е двустранен и разположен над ръкохватката. Заразлика от този на АР15-семейството (от предпазител до автоматичен огън – 180 градуса), при Г36 степените са на 45 градуса една от друга, което прави превключването на режима по-бързо и лесно.
Една от разликите между различните модел е дръжката за носене, макар всички да са взаимозаменяеми е въпрос на изобор/предлагане. Вариантите са основно два – първият е дръжка за носене с вграден оптически мерник. Съществуват и негови под-варианти – върху оптическият прицел има релса Пикатини за монтиране на бързомерец. Другият вариант, основно използван при С-вариантите, е дръжка за носене с механични мерни прибори и релса Пикатини по цялата си дължина, за монтаж на различни аксесоари.
Отстрани и отдолу на ложата могат да се монтират също релси Пикатини за тактически фенери и др. аксесоари или гранатомет.
Ръчката за зареждане е напълно амбидекстриална/симетрична – разположена е отгоре, под дръжката за носене и може да се използва абсолютно идентично отляво и отдясно. Движи се заедно със затвора. Бутонът на задержката е разположен в самата спусъкова скоба, пред спусъка.
Лостът за освобождаване на пълнителя е разположен пред спусъковата скоба.
. .

Тавор 21, Israel Weapon Industries, Израел

През последните години Израелските Отбранителни Сили (ИОС) започнаха процес на превъоръжаване, в който американските автомати М4 и М16 ще бъдат заменени с ново оръжие, разработено и произведено в страната – бул-пап пушката Тавор 21. Различните варианти на Тавор (стандартен, снайперски, компактен) вече са въоръжение редица формирования и части в Израел, Бразили, Украйна, Индия, Тайланд и др.

ТТ данни за CTAR-21 :

калибър	5.56х45мм НАТО
дължина, мм	640
тегло, без пълнител, кг	3.18
дължина на цевта, мм	380

CTAR-21

Основното преимущество на всички бул-пап пушки е дължината, разбира се. Когато пълнителя, затвора и т.н. са поместени зад ръкохватката и спусъка, оръжието се „скъсява” с 20-30см – CTAR-21 е с малко по-дълга цев от М4А1, но с близо 20см по-къса като цяло.
Много от частите на оръжието са изработени от високоустойчиви полимерни материали.
Оръжието има релси Пикатини за монтиране на оптически мерници, бързомерец и др. аксесоари отгоре, както и възможност за монтиране на релси на ложата за допълнителни аксесоари.
Селекторът за стрелба е разположен над и зад ръкохватката и е двустранен.
Бутонът за освобождаване на пълнителя се намира пред пълнителя и от лостов тип (еднакво удобен за левичари и десничари).
Ръчката за зареждане може да бъде преместена и отляво, и отдясно и еднакво добре да се ползва от всички военнослужещи.
. .

ARX-160, Beretta, Италия

Автоматът е създаден от световно известната компания Берета в сътрудничество с италианските военни за нуждите на „Солдато Футуро” – програмата „Войникът на бъдещето” на армията. Фирмата се е доказала на пазара на пистолети, ловни пушки и гладкоцевни оръжия.
ТТ данни за АРХ-160 :

калибър	5.56х45мм НАТО
дължина, мм	755-820
тегло, без пълнител, кг	3.1
дължина на цевта, мм	406

ARX-160

Като за начало – пушката е с класическа (не булпап) компановка, сходна/конкурентна със СКАР и АСР/Масада. Прикладът е сгъваем и телескопичен (с регулируема дължина). Автоматът притежава някои наистина интересни инженерни хрумвания.
Първото от тях е освобождаването на пълнителя – за да е напълно амбидекстриално (симетрично; за левичари и десничари) има бутони за освобождаване на пълнителя и отляво, и отдясно (разположението е сходно с това на М4/16). Освен това има и лост за освобождаване, сходен с този на автоматите Калашников, което дава избор на стрелеца.
Ръчката за зареждане (затвора) е едно от забележителните неща в оръжието – при издърпване до специално обозночанео положение ръчката се издърпва на страни, при което може да бъде завъртяна на 180 градуса и да дойде от лявата страна на оръжието. Естествено, за да се оползотвори напълно това качество на оръжието, екстрахирането на гилзите може да се извършва и отляво, и отдясно. С върха на патрон може да бъде натиснат бутона, разположен над и зад ръкохватката. Това отнема буквално 1 секунда.
Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката (за завъртане/натискане с палец).
Заразлика от други системи, при които смяната на цевта отнема няколко минути, тук тя отнема няколко секунди. Пред пълнителя е разположен лост, при издърпването на който цевта може да бъде извадена, без никакви инструменти или други действия. Слагането на нова цев изисква единствено същата да бъде натисната в цевната кутия и нищо друго.
Под ложата има покривало, което се маха с върха на патрон. Под него е т.нар. Т-релса, на която може да се монтира подцевния гранатомет GLX на компанията. Същията е със спусък с двойно действие и може да се използва и като самостоятелно оръжие.
Отгоре, по цялата дължина на оръжието, е разположена стандартна релса Пикатини, за монтиране на оптически мерни прибори, бързомерци и др. аксесоари. Оръжието има и падащи (pop-up) мерни прибори (регулируеми). Релси има и отляво, и отдясно на ложата.
Нещо интересно е също и смазването, което е необходимо да се извършва само на изхвъргачът. Това е единствено място, където има триене между стоманени повърхности. В останалите части има самолубрикиращи се полимерни елементи.

АК-12, Русия

Създаденият преди повече от 60 години автомат Калашников (АК-47) е най-известното оръжие на света, произведено в най-големи бройки, участвало практически във всеки конфликт на земята. Присъства на държавни знамена, символ е както на свобода и революция, така и на деспотизъм и тероризъм. Но тази икона в оръжейната индустрия има и своите недостатъци и то немалко. През годините се появяват новъведения в оригиналния дизайн, откъм ергономика, функционалност и най-вече – боеприпас. Последният член на семейство Калашников е АК-12 (образец 2012 година).

AK-12

При АК-12 руските конструктори са се поучили от западните си колеги и присъстват редица нововъведения. Прикладът е и телескопичен, и сгъваем. Задтилъкът също се регулира.
Отгоре на оръжието, по цялата дължина има „планка для установки современных и перспективный прицелов”. Преведено на български език това е релса Пикатини (НАТО-стандарт), върху която могат да се монтират оптически мерни прибори, бързомерци и други. Същите релси има и на ложата.
Ръчката за зареждане е разположена двустранно, което винаги е било проблем при другите АК (предвид липсата на задержка).
Превключвателя за режим на стрелба включва стандартните „единичен” и „автоматичен”, както и „редове” от 3 изстрела, както е при М16А4 (където липсва автоматичен режим). Селекторът също така е и двустранен (един от големите минуси в ергономиката и компановката на АК).
Заразлика от своя дядо АК47, АК-12 притежава и затворна задержка. Комбинацията от нея и двустранната ръкохватка за зареждане улеснява/ускорява значително времето за презареждане.
В оръжието са използвани и много полимерни материали.
Въпреки това АК-12 е малко или много не е голяма стъпка пред предшествениците си. В опит да запазят до голяма част конструкторските (и оттам – производствени) специфики на АК, да улеснят евентуалното превъоръжаване, обучаване, поддръжка и т.н., руските инженери са създали продукт, който вероятно е много по-ефективен от дядо си, но отстъпва по редица показатели (най-вече ергономика) на западните си конкурентни.
. .

Масада/ACR, Magpul, САЩ

Американската фирма Magpul е известна като иновативна компания, създала множество тактически аксесоари, възприети от редица военни, полицейски служители и цивилни. Патентованите й продукти са еталон за това как трябва да действа един оръжеен производител, съчетавайки теория и практика.  Но от Магпул не се отраничават дотам, а създават и свои оръжия. Автоматът „Масада” е кръстен на известната еврейска крепост от древноста. По-късно патентът е купен от друга американска фирма – Бушмастър, при което автоматът бива преименуван на ACR – Adaptive Combat Rifle.

калибър	5.56х45мм НАТО
дължина, мм	716-947
тегло, без пълнител, кг	3.3
дължина на цевта, мм	406

Магпул Масада

Масада/АРС има интересни конструкторски решения. „Модулна система” най-пълно описва оръжието, тъй като смяната цевта с по-дълга, по-къса или в друг калибър (5.56, 6.8, 7.62), приклада и др. позволяват оръжието да бъде нагодено към специфичната мисия. Създадено е да бъде „познато” на свикналите с АР15-семейството (М16 и М4), но няма почти нищо общо със сегашната американска щатна пушка. На първо място газовата автоматика на Масада е бутална, а не директна (каквато е на М16/М4), което значително повишава надеждността и устойчивостта на оръжието към прах, кал и вода. Цевта е плащаваща (free-float), тоест, не контактува с ложата, което увеличава групираността на попаденията (ударът на резониращите трептения на цевта с ложата са извор на занижена точност). Управлението е двустранно – от двете страни са разположени селекторът за стрелба, бутонът на задержката и бутонът за освобождаване на пълнителя. Отгоре, по цялата дължина на оръжието има релса Пикатини, за монтиране на различни аксесоари, както и отстрани и под ложата. Прикладът е регулируем и сгъваем (и може да се смени за броени секунди).
Разглобяването на оръжието е изключително лесно и не изисква никакви инструменти, само върха на патрон.
. .

Газов пистолет Зораки 917Б

Газ-сигналното оръжие (ГСО) Зораки 917Б (Zoraki 917B) е последният продукт на турската марка Атак Армс (Atak Arms/Atak Silah). В началото на 2011г. бе обявено, че пистолетът трябва да се появи на пазара в средата на годината, но (в България) това се случи в Ноември. По същество оръжието се явява реплика* на австрийския пистолет Глок 17.

Виж също :
Избор на газов пистолет
Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал
Самоотбрана с газов пистолет

Реплика?

Glock 17=Zoraki 917?

На българския ГСО пазар се продава италианският пистолет ГАП (GAP – Glock Automatic Pistol) на фирмата Бруни, който се явява почти неразличима реплика на ориганала Глок 17. Конструкторите от Зораки явно не са си поставили това за цел и модел 917 притежава редица „нововъведения”.
Най-голямо впечатление прави т.нар. мускулен предпазител на ръкохватката, чието натискане е задължително при хващане на оръжието, но без което не може да се произведе (случаен) изстрел. Такъв предпазител няма на оригинала.
Друга разлика е бутона/лоста за разглобяване, взаимстван/откраднат от Валтер, разположен в спусъковата скоба пред самия спусък.
Чирените, скобата за закачане на дъното на ръкохватката и т.н. са част от другите разлики.

Действие (УСМ)

Удърно-спусъковият механизъм (УСМ) е с единично/двойно действие (сингъл екшън/ дабъл екшън, СА/ДА или т.нар. хибриден тип). Когато ударното чукче е в предно/незаредено положение (!) натискането на спусъка го издърпва назад почти до легнало положение, след което го освобождава. Може да се каже, че това е напълно безсмислено, тъй като такъв изстрел не може да има при нормална експлоатация, а само „на сухо”, при съзнателно блокиране на мускулния предпазител (виж долу) или при ръчно поставяне на патрон в цевта при полу-отворен затвор (което едва ли някой би направил, освен с експериментална цел). Когато в оръжието се сложи пълнител и се издърпа затвора,  това привежда закритото чукче в крайно задно положение. В този момент спусъкът действа като СА. Традиционно при оръжия със СА ако в този момент ударното чукче може бъде дръпнато леко назад, спусъкът натиснат и чукчето върнато в предно, незаредено положение, при което следващото натискане на спусъка няма да направи абсолютно нищо. При това положение за изстрел е нужно да се издърпа отново чукчето. Това обаче е невъзможно при Зораки 917, тъй като чукчето е закрито (в оригиналния Глок спусъкът е от малко по-различен тип, но чукчето също е закрито) и няма как при зареден патрон да бъде спуснато плавно в незаредено положение. Тоест, освен „на сухо”, всеки изстрел с оръжието ще бъде с единично действие, макар спусъкът да е с двойно действие, тъй като при всеки следващ изстрел движещият се назад затвор връща чукчето в легнало/заредено положение (което е и разликата между стандартния ДА и хибридния СА/ДА). При СА, както реално се използва винаги, спусъкът е почти в крайно задно положение и свободният и собственият му ход са къси.

Разглобяване

Заразлика от други модели, тук не е нужно да се изважда вал или нещо подобно, който после трябва да се върне (при някои модели) с определен инструмент. Бутонът/лостът за разглобяване се намира в спусъковата скоба, пред спусъка и при натискане надолу „увисва“, но остава закачен за оръжието. Идеята е „взаимствана“ от Валтер. По-натам нещата са стандартни – затворът се издърпва назад и леко нагоре, след което се връща напред и излиза :

Предпазители

Заразлика от неудобния „класически” (по действието си, но не и по изпълнението си) предпазител на оригинала, такъв тук липсва. Вместо него има два „несъзнателни” – един мускулен отзад на ръкохватката и типичния за Глок спусъков. Първият бива натиснат от дланта на стрелеца при правилен захват. Вторият се намира в самия спусък и при правилно (!) хващане се натискат заедно. В зависимост от това кой предпазител е или не е натиснат има 4 случая :

1. Нито един от двата предпазителя не е натиснат. При това положение при (неправилното) натискане на спусъка ударното чукче остава в същото положение (при заредено оръжие и СА-спусък това е крайно задно/легнало). Спусъковият предпазител блокира първоначалния му ход.*
2. Само задният предпазител е натиснат. Ефекта е същия като в точка 1.
3. Натиснат е само спусъковият предпазител – при натискане на спусъка ударното чукче тръгва напред, но спира в средно положение и не удря бойната игла. За да се „излезе” от това блокирано положение трябва спусъкът да бъде дръпнат плавно (но не напълно) назад, мускулният предпазител да бъде натиснат, а спусъкът плавно върнат напред. При това пложение при следващия изстрел спусъкът ще бъде с двойно действие (виж пояснението).
4. И двата предпазителя са натиснати. При това положение натискането на спусъка освобождава ударното чукче, което удря бойната игла, която удря капсул-детонатора и се получава изстрел. При движението на затвора назад (под действието на откатната сила на барутните газове) чукчето отново застава в легнало/заредено положение (и УСМ е СА).

Допълнение към т.3 – Когато оръжието се използва за самоотбрана това може да се прави, за да се намали още повече риска от нежелателен изстрел, тъй като при двойното си действие, естествено, спусъкът е „по-тежък”, но самото действие на отблокирване на съзнателно блокирания мускулен предпазител може да доведе до изстрел при невнимание. Но и иначе това не е особено необходимо, тъй като вероятността случайно да бъдат натиснат двата предпазителя и да се произведе нежелан изстрел е практически нулева.

* трябва да се отбележе, че предпазителят на спусъка действа само при приведено назад чукче (при СА спусък). При СА/ДА не върши никаква работа, макар този режим тъй или иначе да не използва практически.

Действие и изработка

затворна задержка/скоба

Отляво е разположена затворната задержка, която обаче не е много добре проектирана. След няколко цикъла се престъргва съвсем леко от затвора, което по принцип не би било никакъв проблем, но това увеличава многократно силата, с която трябва да се натисне бутона. Факта, че самият той е малък и неудобен усложнява нещата. Решение би било да се произвежда с 1-2мм по-издаден навън или оста му да бъде изместена по-навън. И без това затворната задержка при ГСО (използвано за самоотбрана) е практически ненужна, в случая е по-лесно при вкарване нов (!) пълнител затвора да бъде издърпан назад и при връщането му да се натисне задержката.

Бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен отляво.
Изхвъргачът се състои от една (при някои модели са две) метална пластина, разположена отдясно (при някои модели е отгоре).
Под дулото има релса тип Пикатини за монтиране на фенери, лазерни мерници и др.
Резбата на дулото не е от най-разпространените и повечето муфи не стават за нея (както всяко ГСО и това си идва със своя муфа, шомпул, упътване).
Капачката на пълнителя като при повечето пистолети е с два жлеба, в които влизат „релсите” на ламариненото тяло, но при сравнение с еквиваленти от други турски марки (които често създават проблеми и правят пълнителите неизползваеми, поради липса на такива резервни части) прави впечатление на по-здрава и издържлива изработка.
Зораки (Атак Силах) се славят като най-добрата сред турските марки пистолети, доказвайки го с модел 917Б. Изработката не е груба или с големи неточности като при други турски пистолети, не се забелязват никакви дефекти по оръжието. Пистолетът е удобен, балансиран и ергономичен.
Между изхвъргача и затвора има лек просвет, който може да бъде ориентир за това дали има патрон в цевта. Също така, между отзад, под затвора също има лек просвет и може да се види ударното чукче ако то е в заредено положение.

Добър избор?

Цената на оръжието е еднаква във всички магазини – 125лв, което е над тази за среден клас турски пистолет. Причините са няколко – Зораки са най-добрата сред турските марки и произвеждат по-качествени продукти. Също така моделът е копие на Глок, което увеличава търсенето му (поради многото оплаквания от некачествено изпълнение на Бруни ГАП). Със сигурност си заслужава парите, но по-важен е въпросът дали е необходим среден по големина газов пистолет за самоотбрана, когато джобен модел върши същата работа. Вероятно „сплашващият” ефект на Глок-имитацията е по-голям, но при внезапна употреба за самоотбрана външият вид не е от значение. За любители и колекционери Зораки 917Б е добро попълнение.

За повече информация за избор на газов пистолет за самоотбрана виж :
Избор на газов пистолет
Виж също :
Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал
Самоотбрана с газов пистолет

Избор на газов пистолет

Виж също :

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

Самоотбрана с газов пистолет

Макар да живее в страна-членка на ЕС, българинът днес рядко пуска вечерната емисия новини без за чуе за поредното убийство, изнасилване или грабеж. Правителствата сменят цвета си, но родната престъпност продължава да процъфтява. Корупцията и апатията, царящи в полицията и съдебната власт убеждават все повече хора, че сигурността им е техен и ничий друг проблем. Няма област, град, дори квартал в България, в който човек да се чувства наистина спокоен, а в отговор много от нас търсят разнообразни методи и средства за самоотбрана – оръжия, спрейове, курсове по бойни изкуства.

Както и в повечето бивши комунистически държави, така и у нас законите за  притежание на огнестрелно оръжие са изключително строги. На всеки 100 българи (болшинството – настоящи или бивши военни и полицаи, виж ТУК) се падат едва 4.4 единици (легално) лично огнестрелно оръжие, макар забраните и ограниченията да не оказват особено влияние върху бандитите. Привържениците на мита оръжия=престъпност често забравят, че в демократична и спокойна Швейцария на 100 граждани се падат 45.7 единици оръжие (за повече информация виж Война или улична престъпност). Математическа зависимост между притежаваните законни оръжия и престъпността няма, различно е за всяка държава, но статистиката (по категоричен начин) доказва, че либерализацията на законите води до намаляване на обирите, изнасилванията и убийствата. Системата обаче възпрепятства родния гражданин (поданик?), който иска да защити своето семейство и имущество. Имено заради това от 10 години у нас са изключително популярни газовите оръжия (Газ-сигнални оръжия, ГСО) и много мъже (и все повече жени) прибягват до тях, тъй като те са не (вече) на регистрационен режим, а не на разрешителен (каквито са бойните). Но объркани от множество противоречащи си съвети те често правят грешния избор. Информацията тук има за единствена цел да помогне на и ориентира потенциалния купувач, макар статията да не претендира за всеобхватност.

Какво е газовото оръжие?

Газовото оръжие най-често е реплика на съществуващ боен пистолет или револвер, като по силата на българското законодателство и по-конкретно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) то представлява :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

модели ГСО

Допреди няколко години според (тогавашното) законодателство естеството на едно оръжие (бойно или газово) се определяше от цевта – ако тя е годна за употреба на халостни и газови патрони, но не бойни, оръжието е газово. Редица марки и модели бойни пистолети бяха внасяни (основно от Русия) с газова цев, която веднага след продажба се сменя с бойна. Според новия закон всичко, което може да бъде преправено на бойно оръжие е…бойно оръжие! Всяка една част, от която пряко зависи действието на оръжието според закона трябва да е негодна за стрелба с бойни патрони (могат да се запазят чирените и мерните прибори). Всякакви приказки и теории за преправяне на парче турско желязо за 50лв в бойно оръжие са несъстоятелни, а ако наистина едно ГСО може да бъде преправено на бойно, то по силата на закона не е изобщо газово оръжие. На масовия легален пазар днес няма такива оръжия.

Газови и халостни патрони

Халостните патрони (както и газовите), за разлика от бойните, нямат проектил (куршум, сачма и пр.), а единствено пресъздават звуковия ефект и дулния пламък. С тяхна помощ (и посредство специални муфи, монтирани на дулната резба) се изстрелват различни сигнални и увеселителни ракети и стоп-топчета (виж долу). Макар халостни и газови патрони да има в множество калибри, 99% от използваните у нас са 9мм (останалите са трудни за намиране, но за повече информация виж Видове газ-сигнални боеприпаси), поради което внимание ще бъде отделено единствено на тях.
Различават се револверни и пистолетни патрони. Първите са предназначени само за револвери и не могат да бъдат използвани от пистолети, докато вторите са универсални. Револверните имат изработен пръстен в задната си част, което способства за лесното им изваждане („екстрахиране”, от англ. extract). Пистолетните патрони имат жлеб в долната си част, изробатен за да може изхвъргачът (за повече информация виж Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал) да ги изтегли. Могат да се използват и в револвер, но екстрахирането им е по-трудно (често се налага да се изваждат един по един).
Ако оръжието бъде насочено към лицето на нападателя, дулният пламък от халостния патрон може да предизвика сериозни наранявания по очите, изгаряния по кожата, а от много близко разстояние – и рани. В зависимост от конкретния халостни патрон, дулният пламък може да е от 20 до 50см. Цената на турските у нас е между 18 и 30ст, а на западните (италиански и немски) – между 40 и 60ст.

Газовите патрони на външен вид не се различават много от халостните, но освен звуков и светлинен (дулен пламък) ефект, те изстрелват на 1-2м струя/облак газ, който може да бъде :

• хлорацетофенон (CN газ) – C6H5COCH2Cl
• нонивамид – C17H27NO3 (т.нар. „пипер”), различава се от другите патрони със силното си въздействие и върху животни
• хлорбензалмалонилнитрил (CS газ) – C10H5ClN2

различен цвят на газовия патрон според веществото

Върху различните хора действието им е различно, но най-често причиняват обилно сълзене, затруднено дишане, зачервяване и остро парене на кожата (на лицето), замъглено зрение или временно заслепяване, загуба на ориентация и равновесие и т.н. Действието им зависи от физиката, състоянието (наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта) и психологичната нагласа на нападателя. На родния пазар се предлагат модели на различни марки, като цената им варира от 0.90 до 1.50лв на бройка.
Трябва да се подчертае, че действието им може да бъде неблагоприятно и за жертвата/стрелеца при насрещен вятър, тесни помещения и пр.

С халостни патрони се изстрелват и ракети, посредство завинтена на дулото ракетна муфа.

Стоп-муфа и топчета

Подобно на ракетната и стоп-муфата се завинтва на дулото. Но докато първата е двукамерна и с изработени странични отвори, втората е еднокамерна и цилиндрична, с по-голям диаметър и без странични отвори. Използва се за изстрелване на т.нар. стоп-топчета (17мм, гумени), като това се извършва с халостни патрони. Действието им далеч не се доближава до това на гумените куршуми (които са бойни), както някои продавачи и он-лайн магазини твърдят, но не се и безболезнени. Тук отново се сблъскваме с една недомислица в ЗОБВВПИ (законът не е писан от специалисти, а от преводачи). В глава 1, член 3, ал. 1 бойното оръжие е дефинирано като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Очевидно е за всеки, че гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд (в предишния закон се казваше „куршум или проектил”, като на английски проектил е projectile, но често се използва като взаимозаменяемо конкретно със снаряд; проектил може да бъде топче, куршум, гюле, стрела, снаряд…). Логиката диктува, че употребата на стоп-муфа трябва да е законна. Гладкоцевните оръжия (пример – ловни пушки) изстрелват сачми, а не куршуми или снаряди. Според действащия закон те не са нито огнестрелни (бойни) оръжия, нито неогнестрелни (газови) оръжия…те не се изобщо оръжия! Естествено, теория и практика са две различни неща и органите на реда и КОС (Контрол над Общоопасните Средства) тълкуват закона, както им е удобно (първите рядко са запознати в дълбочина със закона). В София днес е невъзможно да закупите стоп-муфа (която не е нищо повече от парче желязо с резба) или стоп-топчета (които не са нищо повече от сферично парче гума), но можете да си поръчате от интернет от ямоблски и плевенски он-лайн магазини и ще ви бъдат доставени по куриер.

Избор на оръжие

някои компактни модели

Докато при бойните оръжия калибърът и дължината на цевта са от първостепенно значение за ефекта от изстрела, то при газовите този проблем на практика не съществува, което улеснява значително избора. На пазара се предлагат газови пушки (с дължина над метър) и картечни пистолети, които се използват във филмовата индустрия и чиято стойност е колекционерска (практичността им е нулева). Най-често предлаганите в магазините марки ГСО са Байкал (Русия), Бруни (Италия), Блоу (Турция), Екол-Волтран (Турция), Зораки (Турция), Умарекс (Германия) и Валтер (Германия).
Първата задача е да се избере между револвер или пистолет – и при газовите, и при бойните няма „по-добър”, и двата типа притежават своите плюсове и минуси. Схващането, че револверите са много по-прости като конструкция е отчасти вярно – конструктивно те се състоят от приблизително същия брой части, но при тях засечките са по-редки (важи и за бойните, но при газовите разликите са далеч по-големи). Най-честата засечка при тях се наблюдава когато бойната игла удари капсула, но той не се възпламени. Преимуществото в случая е, че за произвеждане на изстрел е необходимо единствено да бъде натиснат спусъка отново, прескачайки неизстреляния патрон. Ако състоянието на бойната игла и пружина е изправно, при пистолетите е също толкова вероятно да се получи засечка от невъзпламенен капсул-детонатор (при едни и същи патрони). Но при тях често самото оръжие е „виновно” за засечката, най-вече когато :

• при първоначално ръчно издърпване на затвора назад за вкарване на патрон в цевта същият се „заклещи”
• при следващ изстрел затворът се издърпва назад, под действието на налягането, създадено от изгорелите барутни газове на предишния изстрел, и при вкарване на нов патрон същият отново се заклещи.

Тук е моментът да се погледне отново ЗОБВВПИ и по-контректно глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2, забраняваща :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана.

5-заряден револвер Блоу, модел 38 Магнум

Револвер, в чийто барабан поставяте патрони едва след като нападението е започнало е излишен. Можете да го носите зареден, но е възможно забраната да бъде изтълкувана от проверяващи органи на реда като всеобхватна, важаща за огнестрелни (бойни) и неогнестрелни (каквито са по закон и ГСО) оръжия. При газовите пистолети изборът за носене с патрон в цевта отново е личен, но при наличие на пълнител е много по-бързо оръжието да го извадите и заредите. При някои модели (най-вече по-големите) пистолети усилието, с което затворът се издърпва назад е сравнително голямо и може да бъде проблем при хора с по-малка физическа сила и жени. Решенията са две, като първото е очевидно – избор на друг пистолет. Второто изисква известна тренировка – за зареждане трябва да обхванете задната част на затвора с лявата си ръка (ако сте десничар). С дясната ръка, с която държите ръкохватката избутайте напред оръжието – след изчерпване на „хода” то ще се изплъзне от лявата ви ръка. За предпочитане е докато извършвате това пистолетът да е насочен към нападателя, което изисква тренировки.

Оплакванията към малката вместимост на револвера често изглеждат като силен аргумент. Но при един пет или шест-заряден револвер скоростта на презареждане и вместимостта не са особено важни – ако противникът не бъде обезвреден с първите 5 или 6 патрона, то следващите едва ли ще имат ефект, ако изобще се стигне и до тях. Правилото важи и за газовите пистолети, и за бойните оръжия за самоотбрана. Пълненето на един пълнител с патрони не е по-бързо от пълненето на барабан, а и рядко се носи втори пълнител, дори и от служителите на реда и охранители. Много от по-компактните модели пистолети имат вместимост 5+1 (пет патрона в пълнителя, един в цевта), 6+1 или 7+1, а съществуват и т.нар. „спийд чарджър”-и, с които презареждането на револвера при отработка е равно по времетраене с това при пистолетите

Ако все пак сте се спряли на пистолет и искате да го носите с патрон в цевта, то пред вас има три варианта :

• да носите оръжието в заредено състояние (ударното чукче/петле е в задно положение), за произвеждане на изстрел е необходимо единствено да натиснете спусъкът. Не е препоръчително, тъй като в този вариант силата, която е трябва да приложите върху спусъка е изключително малка и случаен изстрел е твърде вероятен. Продължителното съхранение на оръжието с изтеглено на зад чукче има неблагоприятен ефект върху пружината му.
• да носите оръжието в заредено състояние, но с включен предпазител. За да произведете изстрел е необходимо да свалите предпазителя и да натиснете спусъкът. Целесъобразността на този тип носене зависи от конкретния модел пистолет – при някои предпазителят или селекторът за стрелба (предпазител, полу-автоматичен, автоматичен) има малка и неудобна форма, изисква голямо усилие или има далеч от идеално разположение. Други пистолети обаче се изработват с удобен и лесен за употреба предпазител. Не трябва обаче винаги да му се доверявате. Дори и при включен предпазител е възможно, макар и в редки случаи да бъде произведен изстрел
• да носите оръжието с патрон в цевта, но в незаредено състояние (ударното чукче е в предно/незаредено положение). За да произведете изстрел е необходимо да издърпате назад чукчето с палеца на дясната си ръка. Ако необходимата сила е по-голяма може да хванете оръжието с две ръце, използвайки лявата си ръка за упора. При по-малките пистолети, които имат и по-малко чукче (и пружина за него) усилието намалява.

При револверите няма предпазители, но трябва да се споменат двата вида – такива с единично действие (single action) и такива с двойно (double action). При първите, познати на всички от уестърните е необходимо да издърпвате петлето назад преди всеки изстрел. Револвери, били те бойни или газови, с единично действие са рядкост в България, а и по света. При двойното действие можете да издърпвате преди всеки изстрел чукчето, което ще занижи многократно силата, която трябва да приложите върху спусъка, но можете и просто да натискате спусъка.

Ако сте се спряли на пистолет не е препоръчително пълнителят му да стои непрекъснато зареден, тъй като пружината му се „уморява” и губи свойствата си. Добре е да изваждате патроните от пълнителя винаги, когато по ваша преценка това е възможно от гледна точка на сигурността.
При револверите този проблем не присъства – когато са заредени с патрони в барабана и петлето/чукчето не е издърпано назад няма натегнати пружини, които да се уморяват. Револверът може да бъде изваден и използван веднага, с или без издърпване на петлето назад (ако става дума за double-action – масовия случай).

Изборът на конкретния модел е нещо строго индивидуално. Интерес представлява формата, дебелината (заради барабана револверите са по-дебели) и дължината на оръжието, а оттам и компактността и ергономичността му, усилието, с което се натиска спусъка, дърпа чукчето или издърпва затвора, взаимното разположение на спусъка, петлето и предпазителя, теглото, баланса и центъра на тежестта. Едно от най-важните неща е оръжието да пасва в ръката ви и да е удобно за употреба, също въпрос на лична преценка. Имайте предвид, че при ГСО дължината на цевта не е от значение, тъй че винаги избирайте по-малките образци. „Сплашващият ефект” на големите оръжия е спорен, а и колкото по-голямо и тежко е вашето ГСО, толкова по-неудобно за носене и прикриване ще е. Законът и обществените порядки забраняват открито носене. Колкото по-голямо е оръжието, толкова по-трудно ще е и бързото му изваждане и използване. Колкото до качеството – като и за други неща, така и тук идва с цената. Но не подценявайте евтините турски екземпляри – комшиите държат повече от половината български ГСО-пазар и могат да се похвалят с някои наистина добри модели. След като решите какво горе-долу искате от един пистолет/револвер, потърсете отзиви за него по форумите (за предпочитане специализираните, като http://forum.oragie.com/viewforum.php?f=12 ) или от познати.

Избор на начин за носене и кобур

Вие вече сте притежател на ГСО! Но работата ви все още не е свършена, тъй като остава да изберете удобен и практичен начин за носене. 50% от ефективността на всяко оръжие се крие в начина на носене!
За дамите, които често ходят с поли или рокли и не биха искали да променят стила си, дамската чанта е логичния избор. Намирането на нещо в нея обаче е пословична трудност, поради което е добре да държите ГСО в отделен джоб, препоръчително външен, до който се достига по бърз начин (копчета или закопчалки, не цип). Когато носите чантата тя трябва да сочи с този джоб към тялото ви, но имайте предвид, че това е и първото нещо, което повечето бандити грабват.

Класическите начини за носене са в кобур на рамото (под мишницата) и на кръста/колана. Раменния кобур най-често обхваща и двете ви рамена и се закача за колана. Ефектността му превъзхожда многократно ефективността му – за да го носите е необходимо да сте с връхна дреха и то сравнително широка, за да не са издава оръжието. Лятно време е почти безполезен – удобството определя дали ще го носите всеки ден. Спортният опит показва, че за много добре тренирани стрелци това е най-бавния метод (за изваждане). Но обикновеният човек, който няма предварителен опит, бързо може да свикне с кобура и този му недостатък да се сведе до минимум. Освен това раменният кобур е най-удобния вариант за носене когато шофирате или сте в седнало положение. При различните модели кобурът е вертикално или хоризонтално разположен.
Другият класически начин е да носите оръжието в кобур на кръста. Ако носите оръжието отдясно ще можете да го извадите възможно най-бързо, но губите значително от дискретността. Ако носите кобура отляво, точно над левия джоб, с ръкохватка сочеща към десния ще можете да балансирате между бързина на изваждане и дискретност. Вътрешните кобури изместват тази зависимост в същата посока – оръжието е по-неудобно за носене, но още по-дискретно.
Да се носи оръжието в кобур е класическия и най-често използван метод, но не и единствения (някои са по-странни). Възможно е да го носите в чанта на кръста или в джоба си. Последното е практично когато става дума за преден джоб на сиучър – ако оръжието е достатъчно малко и минавате нощем през опасен район можете да държите оръжието с дясна ръка, обхванала задната горна част на оръжието (затвора и петлето). По този начин е по-малко вероятно да се закачи за дрехата ви (зависи от специфичната форма) при критична ситуация, а да го завъртите и хванете за ръкохватката отнема части от секундата.

Статията далеч не е изчерпателна и може да се говори още много по темата. Коментари на бъдещи и настоящи притежатели на ГСО, както и разкази от практиката са добре дошли!

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

Вижте също

Избор на газов пистолет

Самоотбрана с газов пистолет

Екол-Волтран е фирмата, която държи най-голям дял от българския ГСО (газ-сигнално оръжие) пазар. Компанията е базирана в Истанбул и заедно с другите турски фирми – Ретай Силах, Зораки и Блоу (вече нефункционална, но все още има много бройки в магазините) отговарят за болшинството от родния пазар на газови пистолети. Това са най-евтините и масови ГСО у нас – ценовият им диапазон е между 25 и 100лв. Предлагат се пистолети, револвери и деринджъри (фирмено име, станало нарицателно за малки, джобни оръжия), копия на повечето от най-известните бойни екземпляри (Дезърт Ийгъл, Глок 17, Берета 92, Валтер П22, Колт 1911 и т.н.).

ОБЩИ ДАННИ

Екол-Волтран Джакал Дуал е 9мм ГСО, копие на един най-известните бойни пистолети в света – Берета 92. Заразлика от оригинала Джакал Дуал може да води както полуавтоматичен, така и автоматичен огън (което го доближава до сходния боен Берета 93Р). Стандартният пълнител е с вместимост 15+1, продават се също и 25+1 пълнители.

ТТ данни :

Дължина – 215мм
Дебелина (широчина) – 35мм
Височина – 137мм
Тегло, с празен пълнител – 1150гр
Тегло, зареден – 1230гр*

* с 15 броя 9мм халостни патрони Озкурсан (Турция)

Пистолетът има превключвател за режима на стрелба, разпложен над спусъка, от лявата страна във формата на лостче. Трите позиции отговарят съответно за :

.
S – предпазител
F – полуавтоматична стрелба
A – автоматична стрелба (~1050 изстрела/минута)

.

КОНСТРУКЦИЯ

Предпазителят блокира спусъка. Има също и двустранен предпазител в задната част на затвора, имитиращ оригиналния, но е нефункциониращ.
Бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен от лявата страна на ръкохватката, на нивото на спусъковата скоба.
Спусъкът е с единично действие (single action). За да се произведе изстрел е необходимо ударното чукче да се въведе в задна/заредена позиция. В противен случай спусъкът не върши нищо. Въвеждането на чукчето може да се направи ръчно, но се извършва и при зареждане на пистолета (издърпване на затвора в крайно задно положение). Когато затворът се върне обратно напред той избутва най-горния патрон от пълнителя в цевта. При изстрел част от енергията на барута се използва за избутване на затвора в крайно задно положение. Отдясно на затвора е разположен изхвъргачът/екстракторът – две метални пластини, които завършват със своеобразен зъб, който „захапва” венеца на гилзата, издърпвайки я назад. Гилзата излиза от цевта, а под действието на пружината на пълнителя отскача навън. Отражателят, разположен отляво на изхвъргача придава желаната посока на отскачане (нагоре и надясно, тъй като оръжието е за десничари). Следователно движението на затвора назад (под действиета на барута) извършва две неща – изхвърля изстреляната гилза и въвежда ударното чукче в заредено положение. Движението на затвора напред се извършва под действието на затворната пружина, която е разположена около ос под цевта. Тогава затворът вкарва нов патрон в цевта.

Освен очевидната си функция, пълнителят изпълнява и друга роля в автоматиката на оръжието, поради което трябва да се разгледа устройството му. Той се състои от корпус от валцована стоманена ламарина, пружина, капачка, фиксираща пластина и леглото за патрони. Капачката се закрепва за корпуса с помощта на два странични канала. Пружината ляга върху фиксиращата пластина, която от своя страна има два фиксиращи щифта. Горният фиксира пружината за пластината, а долният фиксира пластината за капачката (в която е изработен отвор за щифта). Леглото за пълнителя играе важна роля за работата на оръжието – в лявата му част е изработен канал с правоъгълно сечение (успореден на пълнителя), дължина 1см и дълбочина около 3мм, (за предназначението на канала виж долу).

От лявата страна на оръжието, зад превключвателя/предпазителя е разположена спусковата скоба (затворна скоба, slide catch, slide stop). Тя представлява лост, от вътрешната страна на който е изработен правоъгълен щифт. Когато в пълнителя има поне един патрон (или в оръжието няма пълнител) спусковата скоба е в долно положение, а вътрешният й щифт се движи в гореспоменатия канал на пълнителя. Когато обаче бъде изстрелян и последния патрон каналът на пълнителя „свършва” и леглото за патрони избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. Когато затворът се издърпва в крайно задно положение под действието на последния патрон спусковата скоба (която е в горно положение) го застопорява. Когато се натисне надолу тя го освобождава и той се връща напред под действието на затворната пружина.

Всичко това обуславя начина на работа на оръжието :

1. Вкарва се пълнител в оръжието.
2. Затворът се издърпва ръчно в крайно задно положение, въвеждайки чукчето в заредено положение и избутвайки (при връщането си напред) патрон в цевта.
3. При натискане на спусъка се освобождава ударното чукче, което удря ударната игла, която удря капсул-възпламенителя на патрона.
4. При изстрел барутната сила задвижва затвора назад, а той изхвърля изстреляната гилза, въвежда чукчето в задно положение и с връщането си вкарва нов патрон.

Когато оръжието е в режим на автоматична стрелба спусъкът се задържа в натиснато състояние и т.3 и т.4 се извършват определен брой пъти – до отпускане на спусъка или свършване на патроните. В режим на полуавтоматична стрелба всяко дърпане на спусъка повтаря веднъж т.3 и т.4.

5. Преди последния изстрел затворът вкарва последния патрон в цевта, а леглото на пълнителя избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. След последния изстрел (било то на полуавтоматичен или автоматичен режим) затворът се издърпва назад, изхвърляйки последната гилза, но остава в това положение, благодарение на спусковата скоба, която опира в показания на снимката триъгълен канал (на затвора). При това положение при следващо зареждане се поставя пълнител в пистолета и спусковата скоба (която е застопорена) само се натиска надолу, за да освободи затвора, с което се извършва вкарването на патрон в цевта и оръжието е готово за употреба. Трябва да се спомене обаче, че тази „екстра” е практически безсмислена когато става дума за самоотбрана – би била полезна единствено ако за да се защитите са ви нужни повече от 15 патрона (!) и носите втори, пълен пълнител.

..

НАЧИНИ ЗА НОСЕНЕ

Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) силно ограничава гражданите при носене и употреба на ГСО. Отчасти е преведен, при което се променя смислово съдържанието му (пример – английската дума „projectile“ се превежда на български като „проектил“, но често на английски се използва и като взаимозаменяема със „shell“ – снаряд, виж долу), а освен това не е и съобразен с българските особености. Начинът на носене зависи от това дали човек иска да се съобразява с всички забрани. В глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2 се забранява :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана

Логиката диктува, че лични ГСО (в текста пише оръжия, без да се уточнява дали са огнестрелни или неогнестрелни), предназначени за лична самоотбрана могат да се носят с патрон в цевта/барабана, но за съжаление практиката показва, че органите на реда често тълкуват забраната като всеобхватна, а много от полицейските служители не са запознати в дълбочина със закона. Револер, в чийто барабан се слагат патрони едва след като бъдете нападнат/нападната е практически излишен. При пистолетите забраната може да се спазва със сравнително малки последствия.

Независимо дали използвате раменен, коланен (за кръста) или друг кобур, пистолетът може да се носи по няколко основни начина :

• С вкаран пълнител в оръжието, но не и патрон в цевта. При това положение не може да има никакво недоразумение с органите на реда, а за произвеждане на изстрел е необходимо да дръпнете затвора назад, след което да натиснете спусъка.
• С вкаран патрон в цевта, включен предпазител и ударно чукче в заредено положение. В случая на Джакал Дуал това не се препоръчва, тъй като предпазителят (който е и селектор за стрелбата) е на неудобно място и с неудобна (малка) форма. Усилието за завъртане е твърде голямо и би отнело ценно време.
•  С вкаран патрон в цевта, селектор, включен на полуавтоматичен огън и незаредено ударно чукче. Това е оптималният (за повечето оръжия с единично действие на спусъка) вариант. След зареждане се прави следното – макар чукчето да е в зарадено/задно положение се издърпва съвсем малко още назад. След това се натиска спусъка, а чукчето плавно и бавно се привежда напред в незаредено положение. При такъв тип носене случайното натискане на спусъка не прави нищо. За да се използва оръжието е необходимо да се дръпне чукчето назад и да се натисне спусъка, което е златната среда между сигурност на носене и бързина на употреба при нападение.

Повечете ГСО револвери на българския пазар са с двойно действие – дърпането на спусъка завърта барабана с 1/5 или 1/6 оборот, издърпва чукчето назад, след което го отпуска и то удря капсул-детонатора. При единичното действие чукчето (петлето) трябва да се издърпва назад преди всеки изстрел (познато на всички от уестърн-филмите), но на българския пазар single-action револвери почти няма (изключение прави 8мм 5-заряден револвер „деринджър” на Екол-Волтран – модел Арда, тежащ 255гр).

СТОП МУФА И ТОПЧЕТА

Всички ГСО идват в комплект с 15мм двукамерна муфа с резба (два стандартни размера) и странични отвори, наречена ракетна муфа. Съществува обаче и друг тип муфа, която също е с резба, но е 17мм и е еднокамерна, без странични отвори. С нейна помощ се изстрелват гумени топчета, известни като „стоп-топчета”. В глава 1, член 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ обаче огнестрелните оръжия са дефинирани като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Дефиницията за ГСО в закона е :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

ГСО и въздушните оръжия са класифицирани като неогнестрелни оръжия.

Когато се използва стоп-топче може да се приеме, че муфата играе ролята на цев. Но гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд. В стария закон (настоящият не е поправка, а новоприет) дефиницията включваше не „куршум и снаряд”, а „куршум или друг проектил”. Проектил може да значи куршум, снаряд, гюле, стрела, сачма, топче и т.н. Логиката диктува, че продажбата на стоп-муфи и топчета трябва да бъде абсолютно свободна. Парадокс е, че сачмените оръжия (в България – най-вече ловни), които не изстрелват нито куршуми, нито снаряди, по горната класификация не са нито огнестрелни, нито неогнестрелни…те не са изобщо оръжия! Естествено, това не е вярно и практически се тълкуват законово като огнестрелни оръжия. Днес в София никъде не може да се закупи стоп-муфа (която сама по себе си е парче желязо с резба) и стоп-топчета (които не са нищо повече от парче гума). Причината очевидно не е в нежеланието на оръжейните магазини да ви вземат парите, а избирателното тълкование на закона. От конструкторска гледна точка муфата лесно може да се изработи на струг и свредловъчна машина – може да се изработи с произволна дължина и дебелина на стената, като единствено трябва да се спази диаметъра на резбата. Вътрешния отвор може да се изработи с произволен диаметър и да изстрелва проектили с произволен размер.
Може да бъде поръчана по интернет от ямболския онлайн оръжеен магазин Pushka.eu или плевенския „Бункерът“ и доставена с куриер.

Един от начините за употреба на ГСО със стоп-муфа е да се сложат газови патрони в пълнителя, а най-горния (първия) да бъде халостни. Първия изстрел изстрелва стоп-топчето, а следващите са газови патрони.

РАЗГЛОБЯВАНЕ И ПОЧИСТВАНЕ

Колкото по-често оръжието се почиства и смазва – толкова по-добре. Това не означава всеки път да се разглобява на 43-те си съставни детайла – разглобяват се точно 5 детайла, което при отработка може да отнеме 5 секунди. Извършват се следните действия :
1. Слагате селекторът за режима на стрелбата в позиция за автоматичен огън.
2. Завъртате надолу заключващото лостче, след което отдругата страна избутвате навън.
3. Затворът се издърпва максимално назад, повдига се нагоре и плавно се избутва напред, при което излиза.

След почистване с шомпол (в комплект) и смазване оръжието се сглобява по следния начин :
1. Затворът се поставя с предната си част на пистолета, така че в двата му отвора да влязата съответно оста на затворната пружина и цевта.
2. Затворът се издърпва максимално назад, натиска се надолу, така че да заеме правилна позиция и плавно се придвижва напред.
3. Затворът се издърпва 1-2см назад и в отвора на оста на затворната пружина се поставя съответния инструмент (който идва в комплект), след което се отпуска отново напред.
4. Поставя се заключващото лостче в отвора.
5. Махате инструмента.

В комплекта идва и малка книжка-упътване, в която са описани основните х-ки на оръжието и е дадена схема на всички детайли. Въпросната схема е безумно погрешна и почти нито един детайл не отгаваря на номерацията си. На чертежа даже е даден детайл №40, който изобщо не присъства в легендата. Пълнителят е даден като един елемент, макар че се разглобява на 5 части. В упътването в официалния сайт на фирмата също изобилства от грешки, но съвсем различни. Номерацията също не отговаря на легендата, някои позиции са пропуснати и т.н.
Нито в книжката, нито в сайта има информация за разглобяването и сглобяването на оръжието, нещо, което тази статия се опитва да поправи. Също така никъде не е описано как се разглобява и почиства ударната игла (информация за това трудно се намира и в интернет).

РАЗГЛОБЯВАНЕ НА УДАРНА ИГЛА

Разглобяването на ударната игла е добре да се извършва периодично (не е необходимо след всяка стрелба). Сред най-честите проблеми, които предизвикват засечка са :

• Изхвъргачът не „захапва“ гилзата и тя блокира подаването на нов патрон.
• Пружината на ударното чукче e износена (или некачествена от самото начало), при което силата, с която чукчето удря иглата (която удря пък капсул-детонатора на патрона) е недостатъчна.
• Ударната игла се заклинва в леглото си в затвора – възможно е това да блокира подаването на патрони, но във всички случаи прави оръжието неизползваемо.

Ето как се почиства иглата и леглото й в затвора :

1. Затворът се разглобява по описания по-горе начин.
2. Развива се винтът отдясно на предпазителя.
3. Маха се дясното лостче на предпазителя.
4. С произволен цилиндричен инструмент се избутва отзад ударната игла максимално напред.
5. В това си положение иглата се хваща (с клещи) отдругата страна и се задържа в тази позиция.
6. Изважда се и лявото лостче на предпазителя.
7. Бавно и плавно се изважда иглата и пружината й, след което всичко се почиства (по възможност с тънък шомпол).

ВАЖНО – поради недомислената конструкция първия път когато правите това е необходимо след т.5 да задържите иглата с друг инструмент (или достатъчно силна щипка). След това е необходимо да разширите задната част на отвора за иглата с 1мм с цилиндрична пила или друг подходящ инструмент. В противен случай е невъзможно иглата да излезе от леглото си (т.7). Разширяването на този отвор не деформира оръжието и не води до повреди или други нежелателни промени. Ако не се извърши е невъзможно иглата да бъде извадена и почистена. Единственото логично обяснение е конструкторска грешка. Също така – предпазителят излиза от завода нефункциониращ, но в този стадий на разглобяване може да изпилите с 1-2мм дъгата на левия вал/лост на предпазителя, след което той става функциониращ, но само в единичен режим.

ВИДЕО – разглобяване и сглобяване :

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com