Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

Вижте също

Избор на газов пистолет

Самоотбрана с газов пистолет

Екол-Волтран е фирмата, която държи най-голям дял от българския ГСО (газ-сигнално оръжие) пазар. Компанията е базирана в Истанбул и заедно с другите турски фирми – Ретай Силах, Зораки и Блоу (вече нефункционална, но все още има много бройки в магазините) отговарят за болшинството от родния пазар на газови пистолети. Това са най-евтините и масови ГСО у нас – ценовият им диапазон е между 25 и 100лв. Предлагат се пистолети, револвери и деринджъри (фирмено име, станало нарицателно за малки, джобни оръжия), копия на повечето от най-известните бойни екземпляри (Дезърт Ийгъл, Глок 17, Берета 92, Валтер П22, Колт 1911 и т.н.).

ОБЩИ ДАННИ

Екол-Волтран Джакал Дуал е 9мм ГСО, копие на един най-известните бойни пистолети в света – Берета 92. Заразлика от оригинала Джакал Дуал може да води както полуавтоматичен, така и автоматичен огън (което го доближава до сходния боен Берета 93Р). Стандартният пълнител е с вместимост 15+1, продават се също и 25+1 пълнители.

ТТ данни :

Дължина – 215мм
Дебелина (широчина) – 35мм
Височина – 137мм
Тегло, с празен пълнител – 1150гр
Тегло, зареден – 1230гр*

* с 15 броя 9мм халостни патрони Озкурсан (Турция)

Пистолетът има превключвател за режима на стрелба, разпложен над спусъка, от лявата страна във формата на лостче. Трите позиции отговарят съответно за :

.
S – предпазител
F – полуавтоматична стрелба
A – автоматична стрелба (~1050 изстрела/минута)

.

КОНСТРУКЦИЯ

Предпазителят блокира спусъка. Има също и двустранен предпазител в задната част на затвора, имитиращ оригиналния, но е нефункциониращ.
Бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен от лявата страна на ръкохватката, на нивото на спусъковата скоба.
Спусъкът е с единично действие (single action). За да се произведе изстрел е необходимо ударното чукче да се въведе в задна/заредена позиция. В противен случай спусъкът не върши нищо. Въвеждането на чукчето може да се направи ръчно, но се извършва и при зареждане на пистолета (издърпване на затвора в крайно задно положение). Когато затворът се върне обратно напред той избутва най-горния патрон от пълнителя в цевта. При изстрел част от енергията на барута се използва за избутване на затвора в крайно задно положение. Отдясно на затвора е разположен изхвъргачът/екстракторът – две метални пластини, които завършват със своеобразен зъб, който „захапва” венеца на гилзата, издърпвайки я назад. Гилзата излиза от цевта, а под действието на пружината на пълнителя отскача навън. Отражателят, разположен отляво на изхвъргача придава желаната посока на отскачане (нагоре и надясно, тъй като оръжието е за десничари). Следователно движението на затвора назад (под действиета на барута) извършва две неща – изхвърля изстреляната гилза и въвежда ударното чукче в заредено положение. Движението на затвора напред се извършва под действието на затворната пружина, която е разположена около ос под цевта. Тогава затворът вкарва нов патрон в цевта.

Освен очевидната си функция, пълнителят изпълнява и друга роля в автоматиката на оръжието, поради което трябва да се разгледа устройството му. Той се състои от корпус от валцована стоманена ламарина, пружина, капачка, фиксираща пластина и леглото за патрони. Капачката се закрепва за корпуса с помощта на два странични канала. Пружината ляга върху фиксиращата пластина, която от своя страна има два фиксиращи щифта. Горният фиксира пружината за пластината, а долният фиксира пластината за капачката (в която е изработен отвор за щифта). Леглото за пълнителя играе важна роля за работата на оръжието – в лявата му част е изработен канал с правоъгълно сечение (успореден на пълнителя), дължина 1см и дълбочина около 3мм, (за предназначението на канала виж долу).

От лявата страна на оръжието, зад превключвателя/предпазителя е разположена спусковата скоба (затворна скоба, slide catch, slide stop). Тя представлява лост, от вътрешната страна на който е изработен правоъгълен щифт. Когато в пълнителя има поне един патрон (или в оръжието няма пълнител) спусковата скоба е в долно положение, а вътрешният й щифт се движи в гореспоменатия канал на пълнителя. Когато обаче бъде изстрелян и последния патрон каналът на пълнителя „свършва” и леглото за патрони избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. Когато затворът се издърпва в крайно задно положение под действието на последния патрон спусковата скоба (която е в горно положение) го застопорява. Когато се натисне надолу тя го освобождава и той се връща напред под действието на затворната пружина.

Всичко това обуславя начина на работа на оръжието :

1. Вкарва се пълнител в оръжието.
2. Затворът се издърпва ръчно в крайно задно положение, въвеждайки чукчето в заредено положение и избутвайки (при връщането си напред) патрон в цевта.
3. При натискане на спусъка се освобождава ударното чукче, което удря ударната игла, която удря капсул-възпламенителя на патрона.
4. При изстрел барутната сила задвижва затвора назад, а той изхвърля изстреляната гилза, въвежда чукчето в задно положение и с връщането си вкарва нов патрон.

Когато оръжието е в режим на автоматична стрелба спусъкът се задържа в натиснато състояние и т.3 и т.4 се извършват определен брой пъти – до отпускане на спусъка или свършване на патроните. В режим на полуавтоматична стрелба всяко дърпане на спусъка повтаря веднъж т.3 и т.4.

5. Преди последния изстрел затворът вкарва последния патрон в цевта, а леглото на пълнителя избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. След последния изстрел (било то на полуавтоматичен или автоматичен режим) затворът се издърпва назад, изхвърляйки последната гилза, но остава в това положение, благодарение на спусковата скоба, която опира в показания на снимката триъгълен канал (на затвора). При това положение при следващо зареждане се поставя пълнител в пистолета и спусковата скоба (която е застопорена) само се натиска надолу, за да освободи затвора, с което се извършва вкарването на патрон в цевта и оръжието е готово за употреба. Трябва да се спомене обаче, че тази „екстра” е практически безсмислена когато става дума за самоотбрана – би била полезна единствено ако за да се защитите са ви нужни повече от 15 патрона (!) и носите втори, пълен пълнител.

..

НАЧИНИ ЗА НОСЕНЕ

Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) силно ограничава гражданите при носене и употреба на ГСО. Отчасти е преведен, при което се променя смислово съдържанието му (пример – английската дума „projectile“ се превежда на български като „проектил“, но често на английски се използва и като взаимозаменяема със „shell“ – снаряд, виж долу), а освен това не е и съобразен с българските особености. Начинът на носене зависи от това дали човек иска да се съобразява с всички забрани. В глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2 се забранява :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана

Логиката диктува, че лични ГСО (в текста пише оръжия, без да се уточнява дали са огнестрелни или неогнестрелни), предназначени за лична самоотбрана могат да се носят с патрон в цевта/барабана, но за съжаление практиката показва, че органите на реда често тълкуват забраната като всеобхватна, а много от полицейските служители не са запознати в дълбочина със закона. Револер, в чийто барабан се слагат патрони едва след като бъдете нападнат/нападната е практически излишен. При пистолетите забраната може да се спазва със сравнително малки последствия.

Независимо дали използвате раменен, коланен (за кръста) или друг кобур, пистолетът може да се носи по няколко основни начина :

• С вкаран пълнител в оръжието, но не и патрон в цевта. При това положение не може да има никакво недоразумение с органите на реда, а за произвеждане на изстрел е необходимо да дръпнете затвора назад, след което да натиснете спусъка.
• С вкаран патрон в цевта, включен предпазител и ударно чукче в заредено положение. В случая на Джакал Дуал това не се препоръчва, тъй като предпазителят (който е и селектор за стрелбата) е на неудобно място и с неудобна (малка) форма. Усилието за завъртане е твърде голямо и би отнело ценно време.
•  С вкаран патрон в цевта, селектор, включен на полуавтоматичен огън и незаредено ударно чукче. Това е оптималният (за повечето оръжия с единично действие на спусъка) вариант. След зареждане се прави следното – макар чукчето да е в зарадено/задно положение се издърпва съвсем малко още назад. След това се натиска спусъка, а чукчето плавно и бавно се привежда напред в незаредено положение. При такъв тип носене случайното натискане на спусъка не прави нищо. За да се използва оръжието е необходимо да се дръпне чукчето назад и да се натисне спусъка, което е златната среда между сигурност на носене и бързина на употреба при нападение.

Повечете ГСО револвери на българския пазар са с двойно действие – дърпането на спусъка завърта барабана с 1/5 или 1/6 оборот, издърпва чукчето назад, след което го отпуска и то удря капсул-детонатора. При единичното действие чукчето (петлето) трябва да се издърпва назад преди всеки изстрел (познато на всички от уестърн-филмите), но на българския пазар single-action револвери почти няма (изключение прави 8мм 5-заряден револвер „деринджър” на Екол-Волтран – модел Арда, тежащ 255гр).

СТОП МУФА И ТОПЧЕТА

Всички ГСО идват в комплект с 15мм двукамерна муфа с резба (два стандартни размера) и странични отвори, наречена ракетна муфа. Съществува обаче и друг тип муфа, която също е с резба, но е 17мм и е еднокамерна, без странични отвори. С нейна помощ се изстрелват гумени топчета, известни като „стоп-топчета”. В глава 1, член 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ обаче огнестрелните оръжия са дефинирани като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Дефиницията за ГСО в закона е :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

ГСО и въздушните оръжия са класифицирани като неогнестрелни оръжия.

Когато се използва стоп-топче може да се приеме, че муфата играе ролята на цев. Но гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд. В стария закон (настоящият не е поправка, а новоприет) дефиницията включваше не „куршум и снаряд”, а „куршум или друг проектил”. Проектил може да значи куршум, снаряд, гюле, стрела, сачма, топче и т.н. Логиката диктува, че продажбата на стоп-муфи и топчета трябва да бъде абсолютно свободна. Парадокс е, че сачмените оръжия (в България – най-вече ловни), които не изстрелват нито куршуми, нито снаряди, по горната класификация не са нито огнестрелни, нито неогнестрелни…те не са изобщо оръжия! Естествено, това не е вярно и практически се тълкуват законово като огнестрелни оръжия. Днес в София никъде не може да се закупи стоп-муфа (която сама по себе си е парче желязо с резба) и стоп-топчета (които не са нищо повече от парче гума). Причината очевидно не е в нежеланието на оръжейните магазини да ви вземат парите, а избирателното тълкование на закона. От конструкторска гледна точка муфата лесно може да се изработи на струг и свредловъчна машина – може да се изработи с произволна дължина и дебелина на стената, като единствено трябва да се спази диаметъра на резбата. Вътрешния отвор може да се изработи с произволен диаметър и да изстрелва проектили с произволен размер.
Може да бъде поръчана по интернет от ямболския онлайн оръжеен магазин Pushka.eu или плевенския „Бункерът“ и доставена с куриер.

Един от начините за употреба на ГСО със стоп-муфа е да се сложат газови патрони в пълнителя, а най-горния (първия) да бъде халостни. Първия изстрел изстрелва стоп-топчето, а следващите са газови патрони.

РАЗГЛОБЯВАНЕ И ПОЧИСТВАНЕ

Колкото по-често оръжието се почиства и смазва – толкова по-добре. Това не означава всеки път да се разглобява на 43-те си съставни детайла – разглобяват се точно 5 детайла, което при отработка може да отнеме 5 секунди. Извършват се следните действия :
1. Слагате селекторът за режима на стрелбата в позиция за автоматичен огън.
2. Завъртате надолу заключващото лостче, след което отдругата страна избутвате навън.
3. Затворът се издърпва максимално назад, повдига се нагоре и плавно се избутва напред, при което излиза.

След почистване с шомпол (в комплект) и смазване оръжието се сглобява по следния начин :
1. Затворът се поставя с предната си част на пистолета, така че в двата му отвора да влязата съответно оста на затворната пружина и цевта.
2. Затворът се издърпва максимално назад, натиска се надолу, така че да заеме правилна позиция и плавно се придвижва напред.
3. Затворът се издърпва 1-2см назад и в отвора на оста на затворната пружина се поставя съответния инструмент (който идва в комплект), след което се отпуска отново напред.
4. Поставя се заключващото лостче в отвора.
5. Махате инструмента.

В комплекта идва и малка книжка-упътване, в която са описани основните х-ки на оръжието и е дадена схема на всички детайли. Въпросната схема е безумно погрешна и почти нито един детайл не отгаваря на номерацията си. На чертежа даже е даден детайл №40, който изобщо не присъства в легендата. Пълнителят е даден като един елемент, макар че се разглобява на 5 части. В упътването в официалния сайт на фирмата също изобилства от грешки, но съвсем различни. Номерацията също не отговаря на легендата, някои позиции са пропуснати и т.н.
Нито в книжката, нито в сайта има информация за разглобяването и сглобяването на оръжието, нещо, което тази статия се опитва да поправи. Също така никъде не е описано как се разглобява и почиства ударната игла (информация за това трудно се намира и в интернет).

РАЗГЛОБЯВАНЕ НА УДАРНА ИГЛА

Разглобяването на ударната игла е добре да се извършва периодично (не е необходимо след всяка стрелба). Сред най-честите проблеми, които предизвикват засечка са :

• Изхвъргачът не „захапва“ гилзата и тя блокира подаването на нов патрон.
• Пружината на ударното чукче e износена (или некачествена от самото начало), при което силата, с която чукчето удря иглата (която удря пък капсул-детонатора на патрона) е недостатъчна.
• Ударната игла се заклинва в леглото си в затвора – възможно е това да блокира подаването на патрони, но във всички случаи прави оръжието неизползваемо.

Ето как се почиства иглата и леглото й в затвора :

1. Затворът се разглобява по описания по-горе начин.
2. Развива се винтът отдясно на предпазителя.
3. Маха се дясното лостче на предпазителя.
4. С произволен цилиндричен инструмент се избутва отзад ударната игла максимално напред.
5. В това си положение иглата се хваща (с клещи) отдругата страна и се задържа в тази позиция.
6. Изважда се и лявото лостче на предпазителя.
7. Бавно и плавно се изважда иглата и пружината й, след което всичко се почиства (по възможност с тънък шомпол).

ВАЖНО – поради недомислената конструкция първия път когато правите това е необходимо след т.5 да задържите иглата с друг инструмент (или достатъчно силна щипка). След това е необходимо да разширите задната част на отвора за иглата с 1мм с цилиндрична пила или друг подходящ инструмент. В противен случай е невъзможно иглата да излезе от леглото си (т.7). Разширяването на този отвор не деформира оръжието и не води до повреди или други нежелателни промени. Ако не се извърши е невъзможно иглата да бъде извадена и почистена. Единственото логично обяснение е конструкторска грешка. Също така – предпазителят излиза от завода нефункциониращ, но в този стадий на разглобяване може да изпилите с 1-2мм дъгата на левия вал/лост на предпазителя, след което той става функциониращ, но само в единичен режим.

ВИДЕО – разглобяване и сглобяване :

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

 

Египетските протести

Преди две седмици започнаха масови анти-правителствени протести в Египет, които още от самото си начало приковаха вниманието на целия свят. Обнадеждени от протестите в Тунис, египетските протестиращи настояват президента Хосни Мубарак да подаде оставка. Протестите са придружени от силно полицейско и военно присъствие, про-правителствени протести и мародерство. Държавата е в безпорядък, икономиката пред колапс.

ПРЕДИСТОРИЯ

С над 80 милиона души население Египет е най-голяма арабска държава и един от най-важните играчи на близкоизточната политическа карта. Страната на фараоните е считана за център на арабската култура и първоизточник на арабските политически движения.
През 1952 година група армейски офицери свалят с безкръвен преврат крал Фарук, силно зависим от недотам бившата колониална империя Великобритания. Начело на преврата е Мохамед Нагиб, първия президент на бъдещата република, но зад кулисите конците са дърпани от младият (тогава едва 32-годишен) полковник Гамал Абдел Насър. След две години той официално заема поста президент на Египет, с което започва нова ера в арабския свят, която носи и неговото име.
Макар в страната никога да не е имало истински демократични избори, Насър е почти боготворен – не само в Египет, но и в целия арабски свят. Политиката му е силна националистическа, полковникът е считан за политическия родоначалник на пан-арабизма (движението за обединение на всички арабски държави), а дързостта му спечелва симпатиите на обикновените хора и образования елит. Той се опълчва срещу колониалните сили – Великобритания и Франция, и съседен Израел, с което втвърдява имиджа си на безкомпромисен политик, следващ националните интереси на страната си. Вътрешното му управление е белязано от липса на права и свободи, но това избледнява пред модернизацията и социалната му политика. От една назадничава, селска колония Египет поема пътя на регионална супер-сила, а достъпното образование и повишението на жизнения стандарт стават приоритет номер 1.
По време на Шестдневната Война през 1967, арабския свят претърпява унизителна загуба от малкия си съсед Израел, арабските армии са тотално унищожени, а Синай, ивицата Газа, Западния Бряг, Източен Йерусалим и Голанските възвишения са превзети. След смъртта на Насър президентския пост поема Ануар Садат, смятан отначало за бюрократ, без лидерски качества и неспособен да ръководи държавата. Садат бързо опровергава тези мнения – през 1973 започва внезапна атака срещу Израел, подкрепен от Сирия и Ирак. Тел Авив плаща тежко за победата си, но един от добрите резултати на войната е подписаното през 1979 примирие с Кайро, първо по рода си израелско-арабския конфликт. Израел приема да се изтегли от пленения през войната п-ов Синай, три пъти по-голям от собствената му територия, богат на природни ресурси и с непосредството до Суецкия канал разположение. През 1981 обаче ислямистки терористи убиват Ануар Садат по време на военен парад. Една от причините е именно подписаното споразумение. Тогава на власт идва и сегашният президент Хосни Мубарак, управляващ с железен юмрук страната вече 30 години.

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА

През епохата на Насър социалистическия модел е бил единственото решение за проблемите на Египет. Населението е било предимно (2/3) селско, необразовано (3/4 неграмотни) и бедно (90%). Социалната политика взима централно място в управлението. Ануар Садат дава начало на „Интифа” –  централизираната икономика постепенно се изменя и свободния пазар набира скорост. Хосни Мубарак продължава икономическите реформи в тази насока. Но социалната либерализация отсъпва на икономическата – в страната практически не съществува свобода на словото, никога не е имало демократични избори (вместо тях има бутафорни избори, познати и в България преди 1989), а проблемите на обществото нарастват. Образува се бюрократичен, военен и полицейски елит, разяждащ чрез репресии и корупция цялото общество. Служителите на реда се ползват с изключителни привилегии, а прегрешенията им остават непрекъснато безнаказани. Ежедневните проблеми на бедното мнозинство остават нерешени, а бързоходната модернизация е заменена с бюрократична стагнация и корупция.
Преди 60 години Египет е приличал с една друга страна – сходен брой жители, висока раждаемост, ниска степен на урбанизация и ниски доходи, необразовано население. И двете държави са били в конфликт със съседите си, и двете държави са харчели колосални суми за армията, и двете държави са били ръководени от безскрупулни диктатори, потискащи всяка форма на протест от обществото. Египет е изминал голям път от 50-те години на 20-ти век, но другата държава – Южна Корея, е на светлинни години от страната на фараоните. Едва днес Египет стига нивото й на средна грамотност отпреди половин век, но въпреки това 88% от семействата нямат и не четат книги, а 75% не четат дори вестници. Четящите се интересуват предимно от религиозна литература. Обнадеждаващо е, че благодарение на интернет и други модерни нововъведения тези проценти са много по-ниски сред младите египтяни, 3/4 от които ползват интернет.

Реформи в здравеопазването са също един от важните проблеми на страната – населението не е осведомено за опасностите от СПИН, 90% от жените са минали през някаква форма на т.нар. женско обрязване, а основните битови консумативи като сапун и паста за зъби остават извън възможностите на бедната прослойка.

През 70-те години в страната се провежда широкомащабна кампания срещу тропическата паразитна болест билхарзия. Кампанията премахва нея, но поради многократно използване на игли се разгръща епидемия от Хепатит-Ц, като днес Египет е водеща страна по брой заразени. Допълнителен проблем за хигиената на страната е и фактът, че 85% от населението изгаря собствения си боклук поради липса на адекватна организация на общината. Освен изгаряне често се практикува и изхвърляне на боклука по улиците, встрани от междуградските пътища и откритите площи.

Според проучвания 80% от египетските семейства разполагат с по-малко от 3000 долара доход на година, което поставя многолюдните египетски семейства под глобалния праг на бедността – под 2 долара на ден за човек. В страната заплата от 200$ се зачита за много добра – начинаещ полицай или учител взимат по 80-90$. Официалните правителствени данни сочат, че безработни са около 9%,  което в състояние на криза не е особено стряскащо. Но независими агенции твърдят, че  безработните са много повече, а едва 1/3 от трудоспособните жени имат работа.

ПРОТЕСТИТЕ

Сегашните протести в Египет започват преди две седмици, вдъхновени от успеха в Тунис, където прeзидента Бен Али избяга в Саудитска Арабия, десетина дена преди протестите в Кайро.
Откакто Египет излиза от съветската сфера на влияние и се превръща в „американския лейтенант в Близкия Изток”, страната е подпомагана от Запада, а управлението считано за единственото решение срещу Мюсюлманското братство, „вечно дебнещо зад ъгъла”. От една страна днешните опасения на много хора на Запад са неоправдани – протестиращите в Египет са млади мъже, от 20 до 40 годишни, малко от които са религиозни. Макар египетската държавна телевизия да излъчва хиляди молещи се заедно на площада протестиращи, силно религиозните са едва 10% от милионите по улиците. Мюсюлманското Братство (МБ) отначало стои встрани от събитията (по-късно изрази цялостна подкрепа), опасявайки се, че ще бъде обвинено от правителството в организиране на протестите. Властта в Кайро неведнъж е използвала МБ за универсално плашило, с което да оправдава репресиите над населението си. Но в Египет липсват добре организирани светски движения. Една от причините е, че докато кафенета и клубове, проповядващи „упадъчни идеологии” (според властта – демократични, светски движения) са били затваряни, за Кайро е немислимо да „затвори” джамиите. МБ е консервативна организация с почти вековна история. Тя не се доближава до ексремизма на талибанското движение не едноокия афганистански мула Мохамед Омар, но от МБ са тръгнали много крайни сунитски движения. Отдруга страна решението на МБ да участва в изборите преди 2 десетилетия им спечелва ненавистта на ал-Кайда и други крайни пан-ислямистки, терористични движения.
Мнозинството от протестиращите не изповядва ислямистките убеждения на МБ. Сред основните движения са Кефая, Шестоаприлското младежко движение, Националната асоциация за промяна, движението „25-ти Януари” и други. Това са светски, демократични движения, но са млади – съществуват от последните няколко години. Новината за предстоящите протести те разпространяват чрез Facebook и Twitter, тъй като нямат изградена политическа и социална инфраструктура. Вземайки това предвид кабинета на Мубарак „временно” спря достъпа до интернет на населението, а по-късно – и до мобилните телефони.

ПАРАЛЕЛ

Протестите в Египет се наричат от някои „Египетската революция”, с което горделиво младите египтяни рисуват паралел с революцията от 1952 и това, което е донесла тя за националната им чест. Промяната е във въздуха, но различните коментатори и анализатори дават различни паралели – едни сравняват събитията с прехода в Източна Европа отпреди 20 години, а други – с иранската ислямска революция от 1979.
Промените в социалистическия блок в края на 80-те години са белязани и от първите масови протести и стачки. Но макар да са впечатляващи, те не са причина за сриването на режимите. Икономическата стагнация, причинена най-вече от плановата икономика е основната причина за краха на СССР и сателитите му. Последвалите протести са просто продукт, а властта са разделя на два лагера – по-далновидните сменят кожата си, но не и нрава. Затова и никой не говори за революция в Източна Европа, а за преход.
В Египет положението е различно – налице е свободен пазар и икономически режимът е стабилен. Политически също – ползва се с подкрепата на САЩ (2 милиарда долара годишно) и западноевропейските страни. Но населението е репресирано и бедно. Масовите комуникации и интернет правят обмяната на идеи много по-лесна, както и организирането на протести.
От другата страна на паралела е Иранската ислямска революция от 1979. По същество е революция, но не ислямска, колкото и да е парадоксално. Иранския режим на шах Пахлави е осигурявал възможност за частна инициатива, но репресивния апарат е потушавал всякаква форма на протест от обществото. В революцията участват не само последователите на религиозния водач аятолах Хомейни, ами и много други организации. Ислямистите са малцинство сред останалите – комунисти, демократи, социалисти, националисти, като за всяка група отговарят десетки организации. Ислямисткия блок, макар и малцинствен, е единствения добре организиран, с изградена структура в обществото, което помага на религиозните да вземат властта, която държат и до днес.
Египет днес е по-близко до Иран през 1979, отколкото до Източна Европа през 1979 – налице е пазарна икономика, режимът се ползва с подкрепата на САЩ, армията е силна, а полицията – недосегаема. Населението е репресирано и бедно. Сред протестиращите в Египет днес са главно демократично и/или светски настроени хора, но те нямат нито организация, нито лидери, нито традиция. Сложения за модел на революцията Ел Барадей е по-скоро кукла за западните държави, отколкото реално лидерска фигура. Той не притежава подкрепата на сериозна част от египетското общество.

Освен анти-правителствени протести има и про-правителствени, като в много от случаите става дума за изпратени или платени от властта полицаи в цивилни дрехи. Служителите на органите на реда имат елитен статут в обществото, ползват се с редица официални и неофициални привилегии, а престъпленията им остават безнаказани поради липса на качествена съдебна система.
По време на протестите се наблюдават и мародерства – грабени са домове, както и музеи, съдържащи исторически и културни артефакти от хилядолетия преди новата ера. Това напомня бегло на един срамен аспект от френската буржоазна революция – статуите на 12-те крале на Израел над главния вход на парижката св. Богородица са най-новия елемент от цялата вековна постройка. По време на революцията са разрушени от тълпите, действащи с убеждението, че това са „12-те“ крале на Франция.

ИЗХОД

Възможните изходи са няколко. Два от вариантите са обсъдени по-горе – идването на демократични или религиозни управници на власт по недемократичен начин (невъзможно е днес да се организират демократични избори от недемократичната власт). Остава варианта и Мубарак да запази властта си, което с всеки изминал ден се приближава повече до научната фантастика. Най-вероятния изход (който вече влиза в действие) е военните да поемат властта, да изгонят Мубарак и да започнат бавен преход към либерализация и демократизация, като приемат част от демократичните организации във властта.
Вдъхновението идва от Тунис, но Египет винаги е считан за центъра на арабската култура и политическа мисъл. В Алжир и Йемен се появяват сходни, макар не и толкова бурни движения. Държави като Йордания също не са имунизирани срещу подобни събития.

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Проблемът със сомалийското пиратство поставя много въпроси, на които все още никой не е дал категоричен отговор. От една страна международната общност дава много пари и праща свои кораби и самолети да патрулират бреговете на Сомалия (застрашената площ е  малко по-малка от Средиземно Море или 2 млн. кв.км, поради големият обсег на пиратските атаки). Но дори милиардите, които са хвърлени досега не гарантират сигурност. За повече информация за методите, използваната техника и доктрините на анти-пиратските мисии на САЩ, Русия, ЕС, НАТО, Китай и др. :
Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Далеч по-евтин вариант обаче са наемници. Всъщност на български съществува само една дума за това, на английски обаче има contractors и mercenaries. Разликата е, че първите са служители на частни военно-охранителни фирми, а вторите са наемни войници, които водят войни за най-добрия платец. Частните охранителни фирми, от които най-известна е може би e американската Блекуотър (Blackwater), осигуряват единствено охрана и ескорт в най-горещите точки, но не водят война, не нападат врага, не участват във военни операции, освен като ескортиращ и охранителен персонал. Това е и единствено нещо, което ги отличава от наемниците. В места като Афганистан и Ирак те са широко използвани, но критиката от страна на различни медии и НПО-ии е голяма, скандалите също са често срещани. По света подобни охранителни фирми се съставят от хора с военен  опит, някои от тях набират единствено професионалисти, минали през различни спец отряди. Повечето фирми са американски, има и няколко известни британски.

Повече информация за отделни фирми :
– Blackwater
– AirScan

– MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
– G4S
– Aegis Defence Services

Различните компании специализират в различен тип дейност – освобождаване на заложници, охрана на нефтени находища, танкери и проводи, охрана на конвои в опасни райони и др.

Откакто пиратсвото в Сомалия се засили и се видя наяве неадекватността на взетите от световната общност мерки, както и юридическите, техническите и финансовите трудности, които анти-пиратските мисии създават, частни охранителни компании започнаха да рекламират услугите си. Международното право не позволява на търговски кораб да тръгва от пристанище с въоръжени екипаж, но вратички в законите са намерени при защитата на MSC Melody.

Въпросния кораб е собственост на италианската компания MSG.  На 25 Април, 2009, кораба, превозващ около 1000 пътника, е нападнат от сомалийски пирати на 400км от бреговете не Сейшелските острови и на около 900км от бреговете на Сомалия. Атаката е осъществена сутринта, около 11:30, което пиратите често правят. Рано сутрин или в късния следобед слънцето създава добър камуфлаж за пиратите.  Атаката обаче е отблъсната. Корабът рязко е обърнал курса си, възпирайки пиратите от евентуален щурм. По-късно се разбира, че на кораба е имало служители от охранителна фирма, която е отблъснала атаката на сомалийците, използвайки огнестрелни оръжия и маркучи (подобни на използваните от полицията при безредици). От италианската компания по-късно съобщават, че  става дума за израелска охранителна фирма. Испански кораб ескортира Melody от опасната зона, а друг кораб, също изпратен от Мадрид, пък преследва и залавя пиратите.
Като държава, намираща се постоянно в конфликт и заобиколена от агресивни съседи от началото на съществуването си, Израел има една от най-добре обучените армии и най-голям брой войници на глава от населението в света. Израелският професионализъм е познат и признат по цял свят. Много израелци, току-що излезли от армията, решават да предложат услугите си в частния сектор. Това им дава възмоност да спечелят пари и да обиколят света. Някои от американските наемниците в Ирак получават суми и до 240,000 долара на година (20,000 долара на месец).  Профисията привлича много израелски резервисти или бивши кадри от елитните армейски или военноморски части на Израел. Работят в различни райони в света като охранители на конвои, ескортен персонал, охрана на нефтени обекти и др. Много анализатори са на мнение, че именно в подобни фирми е решението на проблема. През бреговете на Сомалия минават средно по 25,000-30,000 кораба годишно. Освен парите за откуп и милионите, които САЩ, Русия, ЕС, Испания, Франция и др. хвърлят, е важно да се отбележе, че пиратсвото оскъпява превоза на полезен товар с по 25 до 30 долара повече на контейнер. Съществуват редица пробеми обаче – юридически, технически и финансови. Тепърва предстои да се види решението на проблема, но очевидно наемниците ще са доволни.

Войните на Израел – архивни кадри

1936 – Британски Мандат над Палестина

1948 – Независимост и Война

1948 – Война за Независимост

1956 – Суецката Криза 1 от 2

1956 – Суецката Криза 2 от 2(12 Април, 1956)

1957 – Евакуация на Синай (2 Февруари, 1957)

1967 – Шестдневната Война (2-ри ден от войната)

1967 – Шестдневната Война(5-ти ден от войната)

1967 – Шестдневната Война, последствия

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут, Септември.