Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

Вижте също

Избор на газов пистолет

Самоотбрана с газов пистолет

Екол-Волтран е фирмата, която държи най-голям дял от българския ГСО (газ-сигнално оръжие) пазар. Компанията е базирана в Истанбул и заедно с другите турски фирми – Ретай Силах, Зораки и Блоу (вече нефункционална, но все още има много бройки в магазините) отговарят за болшинството от родния пазар на газови пистолети. Това са най-евтините и масови ГСО у нас – ценовият им диапазон е между 25 и 100лв. Предлагат се пистолети, револвери и деринджъри (фирмено име, станало нарицателно за малки, джобни оръжия), копия на повечето от най-известните бойни екземпляри (Дезърт Ийгъл, Глок 17, Берета 92, Валтер П22, Колт 1911 и т.н.).

ОБЩИ ДАННИ

Екол-Волтран Джакал Дуал е 9мм ГСО, копие на един най-известните бойни пистолети в света – Берета 92. Заразлика от оригинала Джакал Дуал може да води както полуавтоматичен, така и автоматичен огън (което го доближава до сходния боен Берета 93Р). Стандартният пълнител е с вместимост 15+1, продават се също и 25+1 пълнители.

ТТ данни :

Дължина – 215мм
Дебелина (широчина) – 35мм
Височина – 137мм
Тегло, с празен пълнител – 1150гр
Тегло, зареден – 1230гр*

* с 15 броя 9мм халостни патрони Озкурсан (Турция)

Пистолетът има превключвател за режима на стрелба, разпложен над спусъка, от лявата страна във формата на лостче. Трите позиции отговарят съответно за :

.
S – предпазител
F – полуавтоматична стрелба
A – автоматична стрелба (~1050 изстрела/минута)

.

КОНСТРУКЦИЯ

Предпазителят блокира спусъка. Има също и двустранен предпазител в задната част на затвора, имитиращ оригиналния, но е нефункциониращ.
Бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен от лявата страна на ръкохватката, на нивото на спусъковата скоба.
Спусъкът е с единично действие (single action). За да се произведе изстрел е необходимо ударното чукче да се въведе в задна/заредена позиция. В противен случай спусъкът не върши нищо. Въвеждането на чукчето може да се направи ръчно, но се извършва и при зареждане на пистолета (издърпване на затвора в крайно задно положение). Когато затворът се върне обратно напред той избутва най-горния патрон от пълнителя в цевта. При изстрел част от енергията на барута се използва за избутване на затвора в крайно задно положение. Отдясно на затвора е разположен изхвъргачът/екстракторът – две метални пластини, които завършват със своеобразен зъб, който „захапва” венеца на гилзата, издърпвайки я назад. Гилзата излиза от цевта, а под действието на пружината на пълнителя отскача навън. Отражателят, разположен отляво на изхвъргача придава желаната посока на отскачане (нагоре и надясно, тъй като оръжието е за десничари). Следователно движението на затвора назад (под действиета на барута) извършва две неща – изхвърля изстреляната гилза и въвежда ударното чукче в заредено положение. Движението на затвора напред се извършва под действието на затворната пружина, която е разположена около ос под цевта. Тогава затворът вкарва нов патрон в цевта.

Освен очевидната си функция, пълнителят изпълнява и друга роля в автоматиката на оръжието, поради което трябва да се разгледа устройството му. Той се състои от корпус от валцована стоманена ламарина, пружина, капачка, фиксираща пластина и леглото за патрони. Капачката се закрепва за корпуса с помощта на два странични канала. Пружината ляга върху фиксиращата пластина, която от своя страна има два фиксиращи щифта. Горният фиксира пружината за пластината, а долният фиксира пластината за капачката (в която е изработен отвор за щифта). Леглото за пълнителя играе важна роля за работата на оръжието – в лявата му част е изработен канал с правоъгълно сечение (успореден на пълнителя), дължина 1см и дълбочина около 3мм, (за предназначението на канала виж долу).

От лявата страна на оръжието, зад превключвателя/предпазителя е разположена спусковата скоба (затворна скоба, slide catch, slide stop). Тя представлява лост, от вътрешната страна на който е изработен правоъгълен щифт. Когато в пълнителя има поне един патрон (или в оръжието няма пълнител) спусковата скоба е в долно положение, а вътрешният й щифт се движи в гореспоменатия канал на пълнителя. Когато обаче бъде изстрелян и последния патрон каналът на пълнителя „свършва” и леглото за патрони избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. Когато затворът се издърпва в крайно задно положение под действието на последния патрон спусковата скоба (която е в горно положение) го застопорява. Когато се натисне надолу тя го освобождава и той се връща напред под действието на затворната пружина.

Всичко това обуславя начина на работа на оръжието :

1. Вкарва се пълнител в оръжието.
2. Затворът се издърпва ръчно в крайно задно положение, въвеждайки чукчето в заредено положение и избутвайки (при връщането си напред) патрон в цевта.
3. При натискане на спусъка се освобождава ударното чукче, което удря ударната игла, която удря капсул-възпламенителя на патрона.
4. При изстрел барутната сила задвижва затвора назад, а той изхвърля изстреляната гилза, въвежда чукчето в задно положение и с връщането си вкарва нов патрон.

Когато оръжието е в режим на автоматична стрелба спусъкът се задържа в натиснато състояние и т.3 и т.4 се извършват определен брой пъти – до отпускане на спусъка или свършване на патроните. В режим на полуавтоматична стрелба всяко дърпане на спусъка повтаря веднъж т.3 и т.4.

5. Преди последния изстрел затворът вкарва последния патрон в цевта, а леглото на пълнителя избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. След последния изстрел (било то на полуавтоматичен или автоматичен режим) затворът се издърпва назад, изхвърляйки последната гилза, но остава в това положение, благодарение на спусковата скоба, която опира в показания на снимката триъгълен канал (на затвора). При това положение при следващо зареждане се поставя пълнител в пистолета и спусковата скоба (която е застопорена) само се натиска надолу, за да освободи затвора, с което се извършва вкарването на патрон в цевта и оръжието е готово за употреба. Трябва да се спомене обаче, че тази „екстра” е практически безсмислена когато става дума за самоотбрана – би била полезна единствено ако за да се защитите са ви нужни повече от 15 патрона (!) и носите втори, пълен пълнител.

..

НАЧИНИ ЗА НОСЕНЕ

Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) силно ограничава гражданите при носене и употреба на ГСО. Отчасти е преведен, при което се променя смислово съдържанието му (пример – английската дума „projectile“ се превежда на български като „проектил“, но често на английски се използва и като взаимозаменяема със „shell“ – снаряд, виж долу), а освен това не е и съобразен с българските особености. Начинът на носене зависи от това дали човек иска да се съобразява с всички забрани. В глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2 се забранява :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана

Логиката диктува, че лични ГСО (в текста пише оръжия, без да се уточнява дали са огнестрелни или неогнестрелни), предназначени за лична самоотбрана могат да се носят с патрон в цевта/барабана, но за съжаление практиката показва, че органите на реда често тълкуват забраната като всеобхватна, а много от полицейските служители не са запознати в дълбочина със закона. Револер, в чийто барабан се слагат патрони едва след като бъдете нападнат/нападната е практически излишен. При пистолетите забраната може да се спазва със сравнително малки последствия.

Независимо дали използвате раменен, коланен (за кръста) или друг кобур, пистолетът може да се носи по няколко основни начина :

• С вкаран пълнител в оръжието, но не и патрон в цевта. При това положение не може да има никакво недоразумение с органите на реда, а за произвеждане на изстрел е необходимо да дръпнете затвора назад, след което да натиснете спусъка.
• С вкаран патрон в цевта, включен предпазител и ударно чукче в заредено положение. В случая на Джакал Дуал това не се препоръчва, тъй като предпазителят (който е и селектор за стрелбата) е на неудобно място и с неудобна (малка) форма. Усилието за завъртане е твърде голямо и би отнело ценно време.
•  С вкаран патрон в цевта, селектор, включен на полуавтоматичен огън и незаредено ударно чукче. Това е оптималният (за повечето оръжия с единично действие на спусъка) вариант. След зареждане се прави следното – макар чукчето да е в зарадено/задно положение се издърпва съвсем малко още назад. След това се натиска спусъка, а чукчето плавно и бавно се привежда напред в незаредено положение. При такъв тип носене случайното натискане на спусъка не прави нищо. За да се използва оръжието е необходимо да се дръпне чукчето назад и да се натисне спусъка, което е златната среда между сигурност на носене и бързина на употреба при нападение.

Повечете ГСО револвери на българския пазар са с двойно действие – дърпането на спусъка завърта барабана с 1/5 или 1/6 оборот, издърпва чукчето назад, след което го отпуска и то удря капсул-детонатора. При единичното действие чукчето (петлето) трябва да се издърпва назад преди всеки изстрел (познато на всички от уестърн-филмите), но на българския пазар single-action револвери почти няма (изключение прави 8мм 5-заряден револвер „деринджър” на Екол-Волтран – модел Арда, тежащ 255гр).

СТОП МУФА И ТОПЧЕТА

Всички ГСО идват в комплект с 15мм двукамерна муфа с резба (два стандартни размера) и странични отвори, наречена ракетна муфа. Съществува обаче и друг тип муфа, която също е с резба, но е 17мм и е еднокамерна, без странични отвори. С нейна помощ се изстрелват гумени топчета, известни като „стоп-топчета”. В глава 1, член 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ обаче огнестрелните оръжия са дефинирани като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Дефиницията за ГСО в закона е :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

ГСО и въздушните оръжия са класифицирани като неогнестрелни оръжия.

Когато се използва стоп-топче може да се приеме, че муфата играе ролята на цев. Но гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд. В стария закон (настоящият не е поправка, а новоприет) дефиницията включваше не „куршум и снаряд”, а „куршум или друг проектил”. Проектил може да значи куршум, снаряд, гюле, стрела, сачма, топче и т.н. Логиката диктува, че продажбата на стоп-муфи и топчета трябва да бъде абсолютно свободна. Парадокс е, че сачмените оръжия (в България – най-вече ловни), които не изстрелват нито куршуми, нито снаряди, по горната класификация не са нито огнестрелни, нито неогнестрелни…те не са изобщо оръжия! Естествено, това не е вярно и практически се тълкуват законово като огнестрелни оръжия. Днес в София никъде не може да се закупи стоп-муфа (която сама по себе си е парче желязо с резба) и стоп-топчета (които не са нищо повече от парче гума). Причината очевидно не е в нежеланието на оръжейните магазини да ви вземат парите, а избирателното тълкование на закона. От конструкторска гледна точка муфата лесно може да се изработи на струг и свредловъчна машина – може да се изработи с произволна дължина и дебелина на стената, като единствено трябва да се спази диаметъра на резбата. Вътрешния отвор може да се изработи с произволен диаметър и да изстрелва проектили с произволен размер.
Може да бъде поръчана по интернет от ямболския онлайн оръжеен магазин Pushka.eu или плевенския „Бункерът“ и доставена с куриер.

Един от начините за употреба на ГСО със стоп-муфа е да се сложат газови патрони в пълнителя, а най-горния (първия) да бъде халостни. Първия изстрел изстрелва стоп-топчето, а следващите са газови патрони.

РАЗГЛОБЯВАНЕ И ПОЧИСТВАНЕ

Колкото по-често оръжието се почиства и смазва – толкова по-добре. Това не означава всеки път да се разглобява на 43-те си съставни детайла – разглобяват се точно 5 детайла, което при отработка може да отнеме 5 секунди. Извършват се следните действия :
1. Слагате селекторът за режима на стрелбата в позиция за автоматичен огън.
2. Завъртате надолу заключващото лостче, след което отдругата страна избутвате навън.
3. Затворът се издърпва максимално назад, повдига се нагоре и плавно се избутва напред, при което излиза.

След почистване с шомпол (в комплект) и смазване оръжието се сглобява по следния начин :
1. Затворът се поставя с предната си част на пистолета, така че в двата му отвора да влязата съответно оста на затворната пружина и цевта.
2. Затворът се издърпва максимално назад, натиска се надолу, така че да заеме правилна позиция и плавно се придвижва напред.
3. Затворът се издърпва 1-2см назад и в отвора на оста на затворната пружина се поставя съответния инструмент (който идва в комплект), след което се отпуска отново напред.
4. Поставя се заключващото лостче в отвора.
5. Махате инструмента.

В комплекта идва и малка книжка-упътване, в която са описани основните х-ки на оръжието и е дадена схема на всички детайли. Въпросната схема е безумно погрешна и почти нито един детайл не отгаваря на номерацията си. На чертежа даже е даден детайл №40, който изобщо не присъства в легендата. Пълнителят е даден като един елемент, макар че се разглобява на 5 части. В упътването в официалния сайт на фирмата също изобилства от грешки, но съвсем различни. Номерацията също не отговаря на легендата, някои позиции са пропуснати и т.н.
Нито в книжката, нито в сайта има информация за разглобяването и сглобяването на оръжието, нещо, което тази статия се опитва да поправи. Също така никъде не е описано как се разглобява и почиства ударната игла (информация за това трудно се намира и в интернет).

РАЗГЛОБЯВАНЕ НА УДАРНА ИГЛА

Разглобяването на ударната игла е добре да се извършва периодично (не е необходимо след всяка стрелба). Сред най-честите проблеми, които предизвикват засечка са :

• Изхвъргачът не „захапва“ гилзата и тя блокира подаването на нов патрон.
• Пружината на ударното чукче e износена (или некачествена от самото начало), при което силата, с която чукчето удря иглата (която удря пък капсул-детонатора на патрона) е недостатъчна.
• Ударната игла се заклинва в леглото си в затвора – възможно е това да блокира подаването на патрони, но във всички случаи прави оръжието неизползваемо.

Ето как се почиства иглата и леглото й в затвора :

1. Затворът се разглобява по описания по-горе начин.
2. Развива се винтът отдясно на предпазителя.
3. Маха се дясното лостче на предпазителя.
4. С произволен цилиндричен инструмент се избутва отзад ударната игла максимално напред.
5. В това си положение иглата се хваща (с клещи) отдругата страна и се задържа в тази позиция.
6. Изважда се и лявото лостче на предпазителя.
7. Бавно и плавно се изважда иглата и пружината й, след което всичко се почиства (по възможност с тънък шомпол).

ВАЖНО – поради недомислената конструкция първия път когато правите това е необходимо след т.5 да задържите иглата с друг инструмент (или достатъчно силна щипка). След това е необходимо да разширите задната част на отвора за иглата с 1мм с цилиндрична пила или друг подходящ инструмент. В противен случай е невъзможно иглата да излезе от леглото си (т.7). Разширяването на този отвор не деформира оръжието и не води до повреди или други нежелателни промени. Ако не се извърши е невъзможно иглата да бъде извадена и почистена. Единственото логично обяснение е конструкторска грешка. Също така – предпазителят излиза от завода нефункциониращ, но в този стадий на разглобяване може да изпилите с 1-2мм дъгата на левия вал/лост на предпазителя, след което той става функциониращ, но само в единичен режим.

ВИДЕО – разглобяване и сглобяване :

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

 

Турция – нова Османска империя или следващият член на ЕС?

ПРЕДИСТОРИЯ – От векове насам въпросът дали Турция е европейска или азиатска държава никога не е имал еднозначен отговор. Ако до 19-ти век Османската империя е водила самостоятелна политика като силен играч на европейската (и световната) сцена, то залеза на султаната го поставя по-близо до Европа. Огромната мюсюлманска армия се превръща от най-голямата заплаха за Австро-Унгария в буфер между Европа и Руската империя. По време на Кримската Война турската армия с помощта на французи, англичани, германци и италианци се изправя срещу войниците на цар Николай Първи. През Първата световна война страната е сред губещите, но след нея националистите успяват да свалят султана, слагайки край на Османската Империя. От встъпването в длъжност през 1923 година на първия президент на република Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, страната е подложена на силна модернизация, а Исляма е заменен с яростно светски национализъм (кемализъм). Московския договор от 1921 сближава СССР и младата турска република, а приятелството им остава чак до 1945 година. През 30-те години обаче „заплахата от западните страни” изглежда все по-далечна за управниците в новата столица Анкара и отношенията с европейските държави са нормализирани. Макар страната да е ухажвана от големите европейски сили през войната 1939-1945, тя успява да запази неутралитет. Едва през Февруари, 1945, когато поражението на Германия е било на хоризонта, Анкара официално обявява война на Берлин, печелейки дипломатически и политически дивиденти, без да дава никакви жертви. Това е и една от причините Турция да се оказва от „западната страна” на Желязната завеса, макар географски да е на изток от социалистическа България. До края на студената война, а и след това Анкара поддържа строг анти-комунистически курс, светския национализъм отдалечава страната от арабските и мюсюлманските държави. Периодът е белязан и от изключително добри отношения със западните страни и Израел, а като втората най-голяма армия в НАТО Турция е важен стратегически партньор на Вашингтон. Но днес почти вековната про-западна ориентация на страната е поставено под въпрос.

Бъдещето на Северна Корея – империя или провинция?

ДНЕС, 10-ти Октомври, 2010 година, в севернокорейската столица Пхенян се проведе военен парад в чест на 65-тата годишнина на режима. В офциалната история на страната често датите и годините се нагласят и променят. По интересен начин държавни биографи описват и рождението на сегашния лидер Ким Чен-Ир, съчетавайки комунистически тип култ към личността с азиатска мистика – рождението му е предизвестено от лястовица, а на самия ден се е появила двойна дъга в небето. Макар „великият лидер” да е роден във военна база в СССР по време на партизанските години на баща си, в официалната биография животът на Ким Чен-Ир започва в планината Баекду – свято място за всички корейци и люлка на корейската цивилизация.

В Северна Корея властва първата и единствена комунистическа династия в света:

• от 1947 до смъртта си през 1994 управлява Ким Ир-Сен, обявен в деня на смъртта си за „вечен президент”;
• от 1994 до днес управлява Ким Чен-Ир – син на първия севернокорейски лидер;
• на 10.10.10г. официално бе потвърдено, че синът на сегашния лидер – 28-годишният Ким Чен-Ун, ще наследи престола на 69-годишния си баща.

МЛАДИЯТ КИМ ЧЕН-УН е най-малкият син на великия лидер, но досега е оставал извън обективите на западните анализатори и медии. Завършва образованието си в Швейцария (под фалшиво име) преди няколко години, но на днешната дата получи чин генерал, 4-та степен, най-високия в страната. Много хора се питат дали младият лидер ще започне реформи в страната си, тъй както Раул Кастро след оттеглянето на брат му Фидел от половин вековния му пост. Но шансовете за съществени промени в Корея изглеждат малки.

СЕВЕРНА КОРЕЯ ПОД ВЛАСТТА НА КИМ ИР-СЕН от края на 40-те до средата на 90-те години вероятно представлява най-суровата диктатура в историята. Единствено СССР под властта на Сталин и Камбоджа под властта на Пол Пот са изпитвали подобна бруталност и репресии. През 80-те години България и КНДР (Корейска народна демократична република) са били „братски” държави, но само малък брой българи са посещавали своите „братя” в далечна Азия. Рестрикциите в България са били незначителни в сравнение с тези в Корея. Всяка сутрин сирена буди за работа двумилионната столица, а облечените еднакво хора се запътват към фабриките и заводите. Дори на „братски” народи като българския не се е позволявало да общуват свободно с корейците и са били настанявани в специален дипломатически квартал/гето, ограден от електрифицирана бодлива тел, войници с кучета и сирени. Всичко в бита на корейците е зависело от държавата – дневни дажби храна, ежемесечни и ежегодни дажби за дрехи и обувки, задължителни и ежедневни лекции по чухче/джуче (официалното наименование на местния вариант на сталинизма) и т.н. Няколкото телевизии и радиостанции са спазвали стриктна партийна линия, макар едва 5% от населението да е имало приемници в дома си. Това е била действителността на Северна Корея до смъртта на великия лидер през 1994. Някои анализатори погрешно обаче описват държавата от 1994 до днес по същия начин.

СЛЕД СМЪРТТА НА КИМ ИР-СЕН на власт идва синът му Ким Чен-Ир. В страната настъпва социална и икономическа катастрофа, държавната система за хранителни дажби се срива, а селскостопанската индустрия понася тежки удари. В страна с отворена икономика и граници това би представлявал единствено икономически проблем, но в северна Корея настъпва истински глад – от 1996 до 1999 умират около един милион души (различните данни варират от 800,000 до 3,500,000). КНДР претърпява национална катастрофа. Медицински проучвания относно недохранването (сред оцелелите) показват стряскащи резултати – сравнение между средностатистическите данни за севернокорейските и южнокорейските деца показват разлика от 10см и 10кг. Това са деца от един и същи народ и раса, носещи един и същи ген, практически неповлиян през вековете от други народи, живяли допреди Втората световна война в едни и същи условия. Най-големите врагове на режима – капиталистическа Америка, продажна и предателска Южна Корея и империалистическа Япония, са и най-големите дарители на хуманитарна помощ, която спасява живота на милиони.

ИКОНОМИКАТА НА СЕВЕРНА КОРЕЯ е тотално срината. През студената война режимът е разчитал на щедра помощ от СССР, на техника и инфраструктура, останали от времето на 35-годишната японската окупация (1910-1945) и на идеалистите в администрацията. През 90-те години вторият престолонаследник на комунистическата династия не е разполагал с нито едно от тези неща. Голяма част от промишлеността спира да съществува, неспособна да се крепи самостоятелно. Инвеститори трудно могат да се намерят – по политически причини, а в някои заводи все още се използва трофейна японска техника отпреди 70-80 години. Крахът на комунистическата империя е на хоризонта, а върхушката вижда реална опасност за статуквото и властта си. Поради това биват взети някои радикални мерки, които днес често се забравят от мнозина – икономически, социални и политически.

ПРЕМИНАЛИТЕ ГРАНИЦАТА ПРЕЗ 80-те ГОДИНИ са малцина, а заловените дори в братски Китай са пращани в лагери или разстрелвани. От 1996 година обаче започва неофициална (но масова) държавна политика на „затваряне на очите“. Днес се предполага, че между 50,000 и 100,000 севернокорейци пребивават нелегално в Китай, но с мълчаливото съгласие на двете страни. През последните години около 500,000 са отишли в Китай като гастарбайтери, работейки за около 2 долара на ден (цяло състояние за корейските стандарти). От една страна те носят свежи пари в икономиката на Корея, което се харесва на върхушката – този източник на пари осигурява известна сигурност и по-дълъг живот на режима. Чиновниците и митничарите също имат изгода от потока на хора до Китай – пословичната корупция в КНДР от последните 10-15 години им осигурява сигурен доход от рушвети. Но тъй като парите невинаги имат стойност в държава като Корея, много гурбетчии се връщат със стока – обувки, дрехи, храна, което също се харесва на властта. Малките частни предприятия (по същество тотално противопоставящи се на официалните догми на комунизма) са негласно разрешени от държавата, макар и със странни регламенти. Съществуват малки частни работилници и фабрики, закусвални, семейни хотели, пазари и даже частни маршрутни линии. Политиката на Пхенян обаче върви на зиг-заг и периодично властта обискира и затваря „току-що откритите” от органите на реда „нелегални капиталистически сборища”.

ЗАПЛАХА ЗА ПАРТИЯТА И ВЕЛИКИЯ ЛИДЕР е представлявала информацията, която пътуващите носят със себе си. Китай е тоталитарна държава, без свобода на словото и печата, но е сравнително лесно човек да се сдобие с елемнтарни средства за информация – радио апарати, GSM-и и др. В Северна Корея всички радио апарати са местно производство и непозволяват избор на честота – фиксирани са държавните станции. Но контрабандата на стандартни радиа и мобилни телефони от Китай е сравнително лесна, а информацията, до която хората получават достъп, опетнява партията и режима.
Докато държавата мълчаливо извлича полза от гурбетчиите, бежанците са нежелан ефект от слабия в последното десетилетие граничен контрол. Въпреки всички трудности държавата периодично засилва и отпуска мерките, демонстрирайки мощ и всявайки страхопочитание. През 2000 година около 200,000 бежанци успяват да избягат в Китай. През 2009 те са едва 35,000, което показва, че диктатурата продължава да действа. Държавата полага усилия да изкорени „вредните и упадъчни елементи на западната пропаганда” като DVD-та, касети и музика, даващи на северняците вкус от съвременната южнокорейска поп-култура. Северна Корея е единствената страна в историята, която периодично заменя периодите на де-сталинизация с периоди на ре-сталинизация.

ВИЕТНАМ И КИТАЙ са били в много отношения сходни с днешното положение на Корея. Те обаче претърпяват промени – запазват тоталитарността си, но се прощават с най-съществения елемент на комунизма – плановата държавна икономика. Заменят го с държавно-контролирана частна икономика, като в случая на Китай резултатът е пословичен – всеки втори продукт в Европа и САЩ носи надпис “Made in China”, а през 2010 Китай задмина Япония като втората най-силна икономика в света. Виетнам и Китай (Народна република Китай) обаче никога не са имали до себе си богата и демократична държава, която има същата култура, език и история. Тайван (Република Китай) не би била добър пример, предвид стократно по-малкия си размер. Северна и Южна Корея са изправени пред избор, сходен с този на Източна и Западна Германия. Сливането на двете държави при всяко положение би означавало присъединяване на севера към юга, не обратното. За комунистическата върхушка това би означавало тотална загуба на власт. Самостоятелни реформи, сходни с тези в Източна Европа (макар мащабите да са различни) биха довели до политическа и икономическа криза.

ПОЛИТИЦИТЕ В ЮЖНА КОРЕЯ също нямат голямо желание да видят краха на северните си колеги. Съотношението между брутния вътрешен продукт на глава от населението между източна и западна Германия по време на обединението е било 1 към 2. В корейския случай то е между 1 към 17 и 1 към 25. Внезапно присъединяване на севера към юга би означавало криза за икономиката. Държавата е сред най-развитите 30 в света по отношение на БВП на глава от населението, притежава завиден темп на икономически растеж, стабилност и технологична напредналост, с каквато едва няколко държави в света могат да се похвалят. По същите показатели Северна Корея отстъпва дори на Камерун, Судан, Монголия и Мавритания. Населението на юга е 50 милиона, а на севера – 25 милиона. Северните гурбетчии в Китай се радват на надница от 2 долара, докато средния южнокореец изкарва средно по 60 долара на ден. Малко са работодателите, политиците и дори обикновените хора в южна Корея, които искат внезапен прилив от 25 милиона души, склонни да работят за десетки пъти по-ниска заплата. Това е и причината Сеул да загърби политиката на конфронтация и демонстриране на сила през 90-те години и да приеме политиката на хуманитарни (а често и прикрити икономически) помощи за северния си съсед – осигурява се възможност комунистическата върхушка да запази властта си, а чрез малко капиталовложения икономиката се държи на ръба. Става дума за милиарди долари, които са нищо в сравнение с ефекта върху южната икономика от евентуално обединение.

ЛИДЕРИТЕ НА СЕВЕРНА КОРЕЯ обаче неведнъж за показвали склонност към нелогични и спонтанни решения. За бъдещия лидер, Ким Чен-Ун се знае малко, но не би учудило никого, ако той възприеме странните подходи на баща си. Също така не е вероятно либерализиране на политиката в страна, в която властта дори не излиза от семейството. Не трябва да се забравя също и че държавата разполага с ядрено оръжие и 4-тата по големина армия в света (1,200,000).
.